Аби Глайнс – Морски бриз – Заради Лоу – книга 2 – част 1

Аби Глайнс – Морски бриз

Заради Лоу – книга 2

 

Ако знаех коя е тя, когато я срещнах за първи път, щеше ли това да промени нещо? Не мога да ви кажа честно. В момента, в който Уилоу Фостър влезе в живота ми, всичко се промени. Докато семейството ми се разпадаше около мен, тя остана моето ядро. Моят център. След това всичко, което тя беше, се взриви, превръщайки се в най-лошия ми кошмар. Не можех да се справя с всички тях. Трябваше да избера. Уилоу или семейството ми. Нямаше друг избор.

 

 

Глава 1

Маркъс

Преместването вкъщи беше гадно. Всичко в този град ми напомняше защо, по дяволите, исках да се махна. Имах живот в Тускалуза и се нуждаех от него, за да избягам. Тук аз бях Маркъс Харди. Където и да отидех, хората ме познаваха. Познаваха семейството ми. А сега… те говореха за семейството ми. Ето защо се бях върнал у дома. Невъзможно беше да оставя сестра си и майка си тук сами, за да се справят с това. Скандалът, надвиснал над главите ни, отнемаше всичките ми възможности за избор и свободата ми. В момента малко хора знаеха, но това беше въпрос на време. Скоро целият крайбрежен град Морски Бриз, Алабама, щеше да знае какво прави баща ми, или по-добре да кажа – с кого се занимава баща ми. Кралят на търговците на автомобили „Мерцедес“ по крайбрежието на Мексиканския залив беше достатъчно висока титла, за да може някоя малка златотърсачка, която беше само няколко години по-голяма от мен, да скочи в леглото на скъпия ми баща. Единствения път, когато видях разрушителката на домове да работи зад бюрото точно пред офиса на татко, разбрах, че нещо не е наред. Беше млада, секси и очевидно жадна за пари.
Татко не можеше да го задържи в панталоните си, а сега майка ми и сестра ми трябваше да се справят със стигмата, която щеше да предизвика. Хората щяха да съжаляват мама. Това вече беше опустошително за нея, а тя дори още не знаеше, че другата жена е едва ли не жена. По-малката ми сестра Аманда ги беше хванала да го правят една късна вечер, когато мама я беше изпратила в офиса да занесе на татко вечеря. Същата вечер тя ми се обади и плака истерично. Аз се оттеглих от училище, събрах си нещата и се прибрах у дома. Нямаше друга възможност. Семейството ми имаше нужда от мен.
Почукването на вратата ме изтръгна от вътрешната ми тирада и отидох да видя каква мацка е тук, търсейки Кейдж този път. Бог знаеше, че момчето има безкрайна редица от жени, които шестват през живота му. Новият ми съквартирант беше играч. Голям играч. Той засрами най-добрия ми приятел Престън. Завъртях дръжката и отворих вратата, без да поглеждам през дупката.
Изненадата беше за мен. Бях се подготвил да кажа на която и да е висока върлина, голяма, но очевидно с изкуствени гърди, облечена в почти нищо жена, която чакаше пред вратата, че Кейдж е зает с друга, много подобна на нея. Само че пред мен стоеше една много естествена, почти извита червена глава. Очите с червени кантове и изпъстреното със сълзи лице се взираха в мен. По лицето и не се спускаха линии от спирала. Косата и не беше оформена, а прибрана на конска опашка. Носеше дънки и нещо, което изглеждаше като автентична концертна тениска на AC/DC Back in Black. Нямаше пъпче, което да проблясва на плосък загорял корем, а дрехите и не бяха впити. Е, може би дънките бяха малко прилепнали, но пък хубаво обгръщаха бедрата и. Оценката ми за краката и в прилепналите дънки обаче спря, когато забелязах малкия изтъркан куфар, стиснат здраво в ръката и.
– Кейдж тук ли е? – Гласът и звучеше едновременно прекъснато и музикално. Трудно ми беше да проумея, че това момиче е тук заради Кейдж. Тя не беше нищо подобно на това, към което той клонеше. Нищо не беше подсилено. Всичко – от гъстата и тъмномедна коса до „Чък Тейлър“ на краката и – крещеше: „Не е типът на Кейдж“. А фактът, че носеше куфар, не можеше да е добър.
– Е, не.
Раменете и се свлякоха и от устата и се изтръгна още едно хлипане. Едната и малка, изящна ръка се вдигна нагоре в опит да заглуши звука на очевидното и страдание. Ноктите и бяха дори класни. Не прекалено дълги, с гладък заоблен връх и нежно розов лак.
– Оставих мобилния си телефон – изпусна тя въздишка, след което продължи – при сестра ми. Трябва да му се обадя. Мога ли да вляза?
Кейдж беше излязъл с модел на бански костюми, който очевидно имаше нещо общо с бейзболисти от колежа. От начина, по който говореше, разбрах, че не възнамерява да излиза много на въздух тази вечер. Той никога нямаше да отговори на обаждането и, а аз не исках да я виждам да се разстройва повече, отколкото вече беше. Една ужасна мисъл ми мина през ума, със сигурност не е забременил това момиче. Нима не можеше да види колко дяволски невинна е тя.
– Е, да, но не знам дали ще отговори. Той е зает… тази вечер.
Тя ме стрелна с кисела усмивка и кимна, заобикаляйки ме.
– Знам с какво е зает, но ще ми отговори.
Звучеше доста уверено. Самият аз не усещах нейната увереност.
– Имате ли мобилен телефон, който мога да използвам?
Бръкнах в джоба на дънките си и ѝ го подадох, без да мога да споря повече с нея. Тя беше спряла да плаче и исках да остане така.
– Благодаря, първо ще се опитам да се обадя.
Наблюдавах как тя отиде до дивана и пусна куфара си на пода с гръм и трясък, след което потъна отчаяно на износените възглавници, сякаш е била тук стотици пъти. Тъй като се бях нанесъл едва от два дни, не знаех дали е била тук преди или не. Кейдж беше приятел на приятел, който си търсеше съквартирант. Трябваше ми място, където да живея бързо, а жилището му беше хубаво. Престън беше в същия бейзболен отбор като Кейдж в местния колеж. Щом Престън чу, че имам нужда от място за живеене, той се обади на Кейдж и ме свърза с него.
– Това съм аз. Оставих телефона си, когато избягах. Не си тук, но новия ти съквартирант ме пусна да вляза. Обади ми се – измърмори тя, след което затвори слушалката. Гледах очаровано как тя продължи да му пише. Наистина вярваше, че мъжката курва, с която живеех, ще и се обади веднага щом получи съобщението и. Бях заинтригуван и с всяка изминала минута ставах все по-загрижен.
Тя приключи и ми върна телефона. Усмивка докосна зачервеното и напръскано лице и на бузите и се появиха две трапчинки. По дяволите, това беше сладко.
– Благодаря, имаш ли нещо против да изчакам малко, докато ми се обади?
Поклатих глава:
– Не, изобщо не. Искаш ли питие? – Тя кимна и се изправи.
– Да, но аз ще ги донеса. Питиетата ми са в долното чекмедже на хладилника зад „Бъд Лайтс“.
Намръщих се и я последвах в кухнята. Тя отвори хладилника и се наведе, за да вземе скритото си питие. Докато се навеждаше и ровеше за така нареченото си питие, плътното прилепване на избледнелите дънки по дупето и трудно можеше да се пропусне. Беше с перфектна форма на сърце и въпреки че не беше много висока, краката и сякаш продължаваха с километри.
– А, ето го. Кейдж трябва да изтича до магазина и да допълни запасите. Сигурно оставя еднодневките си да ми изпият Джаритоса.
Не можех да продължавам да гадая. Трябваше да знам коя точно е тя. Със сигурност не беше някоя от приятелките му. Възможно ли е тя да е сестрата, с която Престън беше споменал, че се среща? Сигурно се надявах да не е така. Интересувах се, а от известно време не се бях интересувал от никого. Не и откакто последното момиче разби сърцето ми. Отворих уста да я попитам откъде познава Кейдж, когато телефонът в джоба ми започна да звъни. Тя се приближи до мен и протегна ръка. Момичето наистина вярваше, че това е Кейдж. Погледнах надолу и със сигурност съквартиранта ми беше позвънила обратно.
Тя взе телефона от ръката ми.
– Здравей.
– Тя е такъв егоистичен кретен.
– Не мога да остана там, Кейдж.
– Не исках да оставям телефона си. Просто бях разстроена.
– Да, новият ти съквартирант е приятен човек. Той много ми помогна.
– Не, не прекратявай срещата си. Изкарай я от системата си. Аз ще изчакам.
– Обещавам да не се връщам.
– Тя е такава, каквато е, Кейдж.
– Просто я мразя – отново чух сълзите в гласа и.
– Не, не, наистина съм добре. Просто имах нужда да те видя.
– Недей. Аз ще си тръгна.
– Кейдж…
– Не.
– Кейдж.
– Добре, добре.
– Той иска да говори с теб. – Тя ми подаде телефона.
Този разговор не приличаше на нищо, което бях очаквал. Момичето трябваше да е сестра му.
– Здравей.
– Слушай, трябва да се погрижиш Лоу да остане там, докато успея да се прибера. Тя е разстроена и не искам да си тръгва. Донеси и от хладилника една от нейните проклети мексикански соди. Те са зад „Бъд Лайтс“ в долното чекмедже. Трябва да ги крия от другите мацки, които идват при мен. Всички жени са склонни да харесват тези гадни напитки. Включи телевизора, отвлечи вниманието и, каквото и да е. Остават ми само десет минути, но в момента, в който си говорим, си обличам дънките и тръгвам към вкъщи. Просто и помогни да се разсее, но НЕ я докосвай.
– А, добре, разбира се. Тя твоята сестра ли е?
Кейдж се ухили в слушалката.
– Не, по дяволите, тя не ми е сестра. Никога не бих купил на проклетата си сестра питиета и не бих и се обадил, когато съм по средата на шибана тройка. Лоу е момичето, за което ще се оженя.
Нямах отговор на това. Очите ми я откриха да стои до прозореца с гръб към мен. Дългите гъсти медни кичури се къдреха по краищата и се спускаха към средата на гърба и. Тя нямаше абсолютно нищо общо с момичетата, с които Кейдж редовно се закачаше. Какво искаше да каже, че тя е момичето, за което щеше да се ожени? В това нямаше никакъв смисъл.
– Дръж я там, човече. Аз съм на път.
След това затвори слушалката.
Пуснах телефона на масата и застанах там, загледан в гърба и. Тя се обърна бавно и ме изучаваше за момент, след което по лицето и избухна усмивка.
– Той ти каза, че ще се ожени за мен, нали – каза тя, смеейки се тихо, преди да отпие от оранжевата сода с нещо, което изглеждаше, че е написано на испански.
– Лудо момче. Не трябваше да го притеснявам, но той е всичко, което имам.
Тя се приближи и потъна обратно на стария избледнял зелен диван, като придърпа краката си под себе си.
– Не се притеснявай. Няма да си тръгна. Той ще разкъса къщата на сестра ми в търсенето ми и ще я изплаши до смърт, ако си тръгна. Имам достатъчно проблеми, що се отнася до нея. Не възнамерявам да отприщвам Кейдж върху нея.
Бавно си проправих път до единствения стол в стаята и седнах.
– И така, вие сте сгодени? – Попитах, като се взирах в голия и безименен пръст.
С тъжна усмивка тя поклати глава.
– Нито за милион години. Кейдж има луди идеи. Това, че ги казва, не ги прави верни.
Тя повдигна вежди и отпи още една глътка от содата си.
– Значи няма да се омъжиш за Кейдж? – Наистина бих се радвал да ми разясни това, защото бях невероятно объркан и повече от малко се интересувах от нея. Тя прехапа долната си устна и аз за първи път забелязах колко е пълна.
– Кейдж беше моето „съседско момче“, докато растях. Той е най-добрият ми приятел. Обичам го силно и той наистина е всичко, което имам. Единственият човек, на когото мога да разчитам. Всъщност никога преди не сме били във връзка, защото той знае, че няма да правя секс с него, а той се нуждае от секс. Освен това той е истински омагьосан от идеята, че една връзка между нас двамата, преди да се оженим, ще завърши зле и той ще ме загуби. Той изпитва този ирационален страх да ме загуби.
Знаеше ли тя, че тази седмица мъжът е забърсал три различни момичета и очевидно е имал тройка, когато тя се е обадила? Тя беше много по-добра от Кейдж.
– Изтрий този поглед от лицето си. Нямам нужда от съжалението ти. Знам какъв е Кейдж. Знам, че сигурно си виждал какви момичета го привличат, а аз не приличам абсолютно на тях. Не живея в свят на фантазии. Много добре знам – тя наклони глава и ми се усмихна мило, – че дори не знам името ти.
– Маркъс Харди.
– Ами Маркъс Харди, аз съм Уилоу Фостър, но всички ме наричат Лоу. Приятно ми е да се запозная с теб.
– На мен също.
– И така, ти си приятел на Престън.
Кимнах:
– Да, но не го насочвай против мен.
Тя се засмя за пръв път и внезапното удоволствие от толкова прост звук ме стресна. Харесваше ми да я чувам да се смее.
– Няма да го направя. Престън не е чак толкова лош. Обича да използва красивия си момчешки вид, за да се наложи, но аз съм в безопасност от вниманието му. Кейдж ще го убие, ако реши да ми запрати бебешките си сини очи.
Дали заради женкарството на Престън, или заради факта, че е момче, Кейдж беше защитил Уилоу. Наистина ли очакваше тя да го чака, докато той е готов да се установи и да се ожени за нея?
– ЛОУ – прозвуча гласът на Кейдж, когато вратата на апартамента се отвори. Главата му се завъртя и очите му се насочиха право към Уилоу.
– Боже, бебе, толкова се страхувах, че ще си тръгнеш, ела тук. – Тази страна на Кейдж никога не бях виждал. Явно малката сладка червена глава го беше докоснала по начин, по който никой друг не можеше. Той я вдигна в прегръдките си, посегна надолу и взе забравения куфар, след което я поведе обратно към спалнята си, шепнейки и през целия път. Ако не ми беше съобщила, че е отказала да прави секс с него по-рано, щях да се ядосам от справедлива ярост при идеята да докосне някоя толкова сладка, след като току-що е напуснал леглото не на едно, а на две момичета. Но вместо това се изядох от завист, защото знаех, че той ще може да я прегърне и да слуша музикалния и глас, докато тя изсипва всичките си проблеми. Той щеше да е този, който щеше да ги реши, а не аз. Аз току-що я бях срещнал. Защо, по дяволите, това ме притесняваше?

Напред към част 2

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *