Аби Глайнс – Морски бриз – Само за сега – книга 4 – Част 2

Пролог

– Е, ако това не е малката Манда, облечена и излязла да играе.
Водата, която отпивах, избра този момент, за да ме удави. Прикрих устата си, за да заглуша хапливата си кашлица, и се обърнах от топлия дъх до ухото ми. Бях се появила тук тази вечер по една-единствена причина: да видя Престън Дрейк. Не беше ли късметът ми, че когато той най-сетне реши да забележи, че съм жива, започнах да кашлям с чудовищен бял дроб?
Забавният кикот на Престън, който ме потупа по гърба, не помогна с нищо на унинието ми.
– Извинявай, Манда, не знаех, че присъствието ми ще те накара да се задушиш.
След като отново бях в състояние да говоря, се обърнах с лице към момчето, което от няколко години насам се появяваше в нощните ми фантазии. Цялата подготовка, която бях изтърпяла, за да изглеждам неустоима тази вечер, беше безсмислена. Престън ми се усмихваше, както винаги го правеше. Забавлявах го. Той не виждаше в мен нищо повече от невинната сестричка на най-добрия си приятел Маркъс Харди. Това беше клише. Колко лоши романтични романи бях чела за момичето, което се влюбва безнадеждно в най-добрия приятел на брат си? Безброй.
– Изненада ме. – Исках да обясня внезапния си изблик на кашлица.
Престън накланяше бутилка бира към устните си и отпиваше, като не сваляше очи от мен.
– Сигурна ли си, че не моят секси глас, шепнещ в ухото ти, е причинил моментната ти липса на кислород?
Да, сигурно беше така. Но човекът знаеше, че е красив. Нямаше да увеличавам егото му. Кръстосвайки ръце върху корема си, заех защитна поза. Никога не знаех как да говоря с Престън или какво да му кажа. Толкова се страхувах, че ще ме погледне в очите и ще разбере, че вечер затварям очи и си представям как правя много лоши неща с тялото му.
– По дяволите, Манда – каза той с тих, дрезгав глас, докато очите му се спуснаха към гърдите ми. Тази вечер бях облякла бяла блуза с дълбоко деколте и наистина добър сутиен с пуш-ъп с надеждата поне да накарам Престън да види, че тялото ми е пораснало. Освен това знаех, че той си пада по гърдите. Беше очевидно по момичетата, с които се срещаше. . . . Е, всъщност не се срещаше. Той просто ги чукаше. Моите цици не бяха големи, но с добър сутиен тип „push-up“ и правилна позиция не бяха лоши.
– Много хубава блуза си облякла.
Той наистина ме гледаше. Или в тях – но те бяха част от мен, така че беше едно и също нещо.
– Благодаря – отвърнах аз с нормален глас, който издаваше факта, че сега дишам малко по-бързо.
Престън направи още една крачка към мен, затваряйки малкото пространство, което ни разделяше. Очите му все още бяха насочени към деколтето, което бях изпъчила на показ.
– Може би носенето на такава блуза не е много умно, Манда. – Дълбокият му глас ме накара да потреперя. – По дяволите, момиче, недей да го правиш. Никакво треперене.
Едната му голяма ръка докосна кръста ми. Палецът му се допря до корема ми и внимателно избута подгъва на блузата ми нагоре.
– Пия от четири часа, скъпа. Трябва да ме отблъснеш и да ме изпратиш да се прибера, защото не мисля, че мога да спра това сам.
Малко хленчене. О, да. Трябва ли да започна да моля сега?
Престън вдигна очи, за да срещне моите. Дългата му, бледо руса коса, в която момичетата навсякъде искаха да се докоснат, падна напред над едното му око. Не можех да си помогна. Протегнах ръка и прибрах свободните кичури зад ухото му. Той затвори очи и издаде малък, доволен звук в гърлото си.
– Манда, ти си наистина сладка. Наистина шибано сладка, а аз не съм човекът, когото трябва да допускаш толкова близо до себе си. – Гласът му вече беше почти шепот, докато очите му се впиваха в моите. Видях лекия стъклен поглед, който потвърждаваше, че е прекалил с алкохола.
– Аз съм голямо момиче. Мога да решавам на кого да позволя да се доближи до мен – отвърнах аз, като преместих бедрата си, така че той да има по-добър изглед директно надолу по блузата ми, ако поиска.
– Мммм, виждаш ли, тук мисля, че може би грешиш, защото недокоснати малки тела като твоето, свежи и сладки, не би трябвало да изкушават момчета, които търсят само още една гореща нощ.
Нещо в това да чуеш Престън Дрейк да казва „гореща нощ“ от тези пълни, розови устни беше силно възбуждащо. Беше прекалено красив. Винаги е бил такъв. Миглите му бяха прекалено дълги, лицето му – прекалено изваяно, а като прибавиш това към устните и косата му, получаваш един смъртоносен пакет.
– Може би не съм толкова недокосната, колкото си мислиш – казах аз, надявайки се да не открие лъжата. Исках да бъда едно от онези лоши момичета, които той нямаше нищо против да приеме в задната стая до стената.
Престън спусна устата си, за да докосне едва-едва кожата на рамото ми, която се разкриваше от блузата, която бях избрала.
– Искаш да ми кажеш, че тази сладост е била докосната?
Не.
– Да – отвърнах аз.
– Ела да се повозиш с мен – каза той близо до ухото ми, докато зъбите му нежно дърпаха ушната ми мида.
– Добре.
Престън се отдръпна и кимна към вратата.
– Хайде да вървим.
Това вероятно не беше толкова добра идея. Ако Рок, Дуейн или който и да е друг от приятелите на брат ми ни видеше да тръгваме заедно, щеше да спре всичко. А аз исках нещо да се случи. Времето, прекарано насаме под завивките с мисълта за Престън Дрейк, ми беше омръзнало. Исках истинския мъж. Чудя се защо Престън не беше помислил за нашето излизане. Дали е искал момчетата да ни спрат? Погледнах към обичайната им маса, а Рок не ни обръщаше внимание. Дуейн ми намигна, след което се върна да говори с някакво момиче.
Погледнах назад към бармана.
– Първо трябва да си платя сметката.
Престън ме побутна към вратата.
– Ще оправя сметката ти. Качвай се в джипа ми.
Добре. Да. Исках да се кача в джипа му. Това също щеше да ни накара да си тръгнем поотделно. Кимнах и се запътих към вратата, мислейки си, че може би току-що съм спечелила от лотарията.
Огледах паркинга и потърсих джипа на Престън. Когато не го видях отпред, се насочих към задната част на сградата, за да видя дали е паркирал там. Повечето хора не го бяха направили, защото наоколо нямаше светлини.
Пристъпвайки в тъмнината, се зачудих дали това е разумно. Едно момиче наистина не би трябвало да е тук само през нощта. Може би просто трябваше да се върна в онази част на паркинга, където беше добре осветено.
– Не се отказвай от мен сега. Вече полудявам, като си помисля за това. – Ръцете на Престън обхванаха кръста ми и ме придърпаха плътно към гърдите му. Двете му ръце се плъзнаха нагоре и обхванаха гърдите ми, като ги стиснаха, а след това дръпнаха горнището ми, докато то не беше достатъчно ниско, за да може да усети откритата кожа на деколтето ми.
– Сладкия бог, истинските са толкова хубави – промърмори той.
Не можех да си поема дълбоко дъх. Ръцете на Престън ме докосваха. Исках да ме докосва повече. Протегнах ръка нагоре, разкопчах копчетата на ризата си и я оставих да се разтвори. Намерих предната закопчалка на сутиена си и бързо я разкопчах, преди да успея да се отдръпна. Намирахме се насред много тъмен паркинг, а аз се държах като пълна курва.
– По дяволите, бебе. Вкарай задника си в джипа ми – изръмжа Престън, докато ме буташе напред още няколко крачки, след което ме завъртя наляво, като насочи бедрата ми. Джипът му се появи пред нас. Бях почти сигурна, че не можем да направим това в джип.
– Можем ли да направим това тук? – Попитах, докато той ме обръщаше с лице към себе си. Дори в тъмното светлата му коса се открояваше. Клепачите му бяха спуснати, а дългите му мигли почти докосваха бузите му.
– Какво да правим, бебе? Какво искаш да направиш? Защото, като ми показваш тези хубави цици, малко се побърквам.
Той ме притисна обратно към джипа си, като наведе глава и прибра едното ми зърно в устата си и засмука силно, преди да го обходи с език.
Никой досега не беше целувал циците ми. Незабавната експлозия, която избухна в бикините ми, когато извиках името му, не беше нарочна. Главата ми се беше притиснала назад към прозореца на джипа, а коленете ми напълно се бяха поддали. Ръцете на Престън, които ме държаха здраво за кръста, ме бяха предпазили от това да се озова на купчина на чакъла.
– Ебаси – изръмжа Престън и аз започнах да се извинявам, когато ръцете му стиснаха дупето ми и той ме вдигна. Хванах го за раменете и обвих краката си около кръста му, страхувайки се да не ме изпусне.
– Къде отиваме? – Попитах, докато той се вмъкваше по-навътре в паркинга. Дали го бях ядосала?
– Вкарвам сексапилното ти дупе тук, за да мога да съблека дрехите ти и да заровя члена си в тази стегната малка путка. Не можеш да правиш такива глупости, Манда, и да очакваш, че човек ще се контролира. Не става така, бебе.
Той щеше да ме „прецака“. Най-накрая. Не беше точно това, което исках да се нарече, когато най-накрая го направихме, но Престън не беше за рози и свещи. Той беше изцяло за удоволствието. Вече знаех това.
Престън протегна ръка и отвори вратата зад мен. Влязохме в тъмна и леко хладна стая.
– Къде сме? – Попитах, докато той ме настаняваше на един кашон.
– Външно складово помещение. Всичко е наред. Използвал съм го и преди.
Той го е използвал преди? О.
Почти не го виждах, но от сянката на движенията му разбрах, че се съблича. Първо ризата си. Исках да видя гърдите му. Бях чувала от момичетата, които се кикотеха за него из града, че имал един от най-стегнатите, най-релефните коремни мускули, които някога са виждали. Носеха се слухове, че дори госпожа Гънър, съпругата на един от членовете на градския съвет, била спала с Престън. Аз обаче не вярвах на това. Той просто беше прекалено красив, за да прави секс с някоя на нейната възраст. Чух скърцане и започнах да го питам какво прави, когато ми просветна – беше отворил опаковката на презерватива.
Ръцете му започнаха да се движат нагоре по вътрешната страна на краката ми и вече не ми пукаше толкова много за госпожа Гънър или за другите слухове, които бях чувала за сексуалния му живот.
– Отвори. – Хрипливото му искане постигна желания ефект. Оставих краката си да се разтворят. Ръката му се плъзна точно до ръба на бикините ми. С един пръст прокара ръка по центъра на топлината ми.
– Тези бикини са шибано мокри. – Одобрението в гласа му облекчи смущението, което можеше да изпитам от подобен коментар.
Двете му ръце се издигнаха нагоре и плъзнаха бикините ми надолу, докато стигнаха до глезените ми. Престън коленичи и прокара всяка от високите ми обувки през дупките. След това се изправи и се наведе над мен.
– Оставям си ги.
Бикините ми?
– Легни по гръб – каза Престън, когато тялото му се озова върху моето.
Протегнах ръка назад, за да се уверя, че кутията е достатъчно голяма, за да мога да легна по гръб.
– Имаш достатъчно място, Манда. Легни по гръб – повтори Престън.
Не исках той да промени решението си или евентуално да изтрезнее, затова направих каквото ми каза. Картонът беше здрав и пълен с нещо твърдо и тежко, защото дори не направихме вдлъбнатина в него.
Устата на Престън се спусна към моята и аз се приготвих за първата ни целувка, когато той спря. Устните му увиснаха над моите само за секунда, преди да се отдалечи и да започне да целува врата ми. Какво се беше случило току-що? Дали дъхът ми миришеше лошо? Току-що бях изпила мента в бара.
Малките облизвания и пощипвания, които правеше по ключицата ми, ми пречеха да мисля твърде ясно за това.
После бедрата му се спуснаха и двете му ръце подхванаха полата ми около талията. Нямах много време да се подготвя, преди той да се притисне към входа ми.
– Тясно, ебаси, ебаси, толкова е тясно – прошепна Престън, а тялото му трепереше над мен, което направи острата болка между краката ми малко по-поносима. – Не мога да се сдържам, Манда. Майната му… Не мога.
Болката ме проряза, а аз изкрещях и се изправих под него. Той проклинаше, докато произнасяше името ми, докато се плъзгаше навътре и навън от мен. Болката бавно започна да отслабва и усетих първия трепет на удоволствието.
– АХХХХ, свята работа – извика Престън и тялото му се разтресе над мен. Не бях сигурна какво точно се беше случило току-що, но от леките стонове, които идваха от него, той се наслаждаваше.
Когато той вече не помръдна и твърдата дължина в мен започна да се отдалечава, разбрах, че е свършило. Престън се отдръпна от мен и бавно се измъкна от мен, докато мърмореше още ругатни. Той се раздвижи и от това, което виждах, обличаше ризата си. Вече?
Седнах и бутнах полата си надолу. Фактът, че бях на показ, изведнъж се оказа от значение. Когато чух ципа на дънките му, бързо закопчах сутиена си и започнах да закопчавам ризата си.
– Манда. – Гласът му звучеше тъжно. – Съжалявам.
Отворих уста да го попитам за какво, защото това, което току-що бяхме направили, напълно го бях поискала, когато той отвори вратата и тръгна в тъмнината.

Назад към част 1                                                       Напред към част 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!