Глава 9
Престън
Колкото и да ми се искаше Аманда да ме покани тази вечер, се радвах, че ме отхвърли. Тридесет минути след като ме остави в кафенето, ми се обади клиент. Тази беше свободна, в средата на четиридесетте, и имаше достатъчно пластични операции, за да изглежда така, сякаш току-що е навършила тридесет. Притежаваше няколко елитни салона и беше в града по работа. Никога не съм я уведомявал предварително, но тя плащаше добре, така че когато се обади, аз отидох. Средствата ми бяха малко, защото току-що бях платил наема на майка ми. Освен това трябваше да покрия първоначалната вноска за брекетите на Джими.
Влязох в Лайв Бей, където знаех, че ще бъде поне един от приятелите ми, и реших, че след като съм направил това, което току-що трябваше да направя, се изисква едно питие. Това не ме притесняваше преди. Без проблем можех да отида да забавлявам някоя платена MILF. Но когато това лято Аманда изплува в сънищата ми, трябваше да започна да играя роля. Сексът за пари изведнъж се оказа мръсен. Беше грешно. Имах шибана съвест, която не бях поискал, и всичко това благодарение на чифт красиви зелени очи и пълни, изцяло естествени устни.
Спрях до бара и си взех чакащата ме текила. Тук ме познаваха добре. Идвахме на това място още преди да стане законно да се пие. Малките крайбрежни градове не разполагаха с много развлечения. Живият залив беше това.
Дуейн беше на масата ни и ме наблюдаваше, докато вървях към тях. Кейдж държеше Ева в скута си и шепнеше в ухото ѝ, напълно сляп за други хора освен нея. Откакто тя се беше появила в „Лайв Бей“ и му беше изпяла онази песен преди няколко седмици, двамата се бяха вкопчили един в друг. Рядко можеше да ги видиш единия без другия. Кейдж наблюдаваше всяко нейно движение, сякаш тя беше най-очарователното нещо на света.
– Чудех се дали ще се появиш тази вечер – каза Дуейн, докато вдигаше бирата си и ме поздравяваше.
– Тук съм. Къде другаде да бъда? – Не позволих на разочарованието да излезе през думите ми. Или поне не ми се струваше, че го правя. Начинът, по който Ева извърна глава и ме погледна любопитно, обаче ме накара да се усъмня в това.
– Радвам се, че си тук – каза Кейдж с онзи знаещ блясък в очите си. Той искаше да ме види с всеки друг, освен с Аманда. Въпреки че Кейдж не беше от екипа ни, докато растяхме, тъй като сега бяхме съотборници, а най-добрият му приятел щеше да стане женен член на групата, Кейдж сякаш просто се вписваше. Сега той беше част от нея. Той също така знаеше, че заиграването ми с малката сестра на Маркъс е забранено. Вбесяваше ме, че той можеше просто свободно да бъде с когото си поиска. Никой и нищо не му пречеше.
– Гледаш надолу – каза Ева, като все още ме изучаваше.
– Уморен съм – отвърнах, като погледнах към Дуейн. – Къде е Рок?
– Не съм сигурен. Помислих си, че Триша ще иска да е тук тази вечер, тъй като Джакдаун свири. – Триша рядко пропускаше представленията на брат си. Тя на практика беше отгледала Крит, така че те имаха по-скоро отношения майка-син, отколкото брат и сестра. Тя беше като горд родител.
– Продължавай да се хилиш така и ще трябва да си тръгнем – изръмжа Кейдж, като захапа ухото на Ева. Тя се захили и се изправи.
– Тогава ела да танцуваш с мен. – Тя протегна ръка и той отиде с готовност. Те бяха малко прекалено много за мен точно сега. Нямаше нужда да виждам тези глупости.
– Може ли Кейдж да бъде още по-променен? – Измърморих, като взех шот текила, който сервитьорката беше поставила пред мен.
– Някой е намусен тази вечер. Не ми казвай, че сега си се запалил по Ева – провикна се Дуейн.
Дори не го погледнах. Опитваше се да ме подлуди. Това беше неговата работа.
– Какво ти казах за Манда? – Спомнях си някакви пиянски бълнувания една нощ, след като бях с Аманда, но не бях сигурен какво точно бях казал.
– Повече, отколкото исках да знам – отвърна той.
Погледнах го.
– Трябва да знам какво е това, Дуейн. Направих нещо и не мога да си го спомня ясно.
Дуейн поклати глава.
– Мисля, че е по-добре да имаш само тези откъслечни спомени. Няма смисъл да ти ги припомням.
Блъснах чашата си на масата.
– Кажи ми какво съм казал, по дяволите.
Дуейн се облегна с лакти на масата и ме погледна.
– Не. Беше пиян до козирката. Не искам да си го спомням. Тя е като малката ми сестра, глупав шибаняк. Тя трябва да е същата за теб. Как можа да направиш нещо с нея като с някаква евтина курва, все още се опитвам да проумея. Знам, че имаш проблеми. Но това не е оправдание. Тя те гледа по начин, който може да означава единствено, че можеш да я нараниш. Ти си я наранил, а тя все още те гледа с онзи свой копнеещ, мечтателен поглед. Това ме вбесява толкова много, че бих могъл да те пребия до смърт. Ясно?
– С нея е различно, Ди. – Не можех да му кажа повече от това, защото не можех да го приема. Нямаше как някога да имам нещо повече от приятелство с нея, но трябваше да знае, че тя не е като другите.
– Може би. Но тя е сладка. Тя е добра. Също така е невинна. Отдръпни се, преди Маркъс да разбере, че има причина да ти забие куршум в главата.
Не можех да се оттегля напълно. Нуждаех се от нейното приятелство. Исках да бъда близо до нея.
– Сега сме приятели. Това е нещо, което той ще трябва да приеме. Нищо повече.
– Приятели? Глупости.
Не очаквах да ми повярва. Защо да ми вярва?
Аманда
Когато излязох от учебната група, беше вече след девет. Днешният ден беше натоварен и донякъде успешен. Бяхме намерили рокля за момиче за цветя. Роклите на шаферките обаче не бяха толкова лесни за намиране. Следващата седмица бяхме планирали още един ден, в който да отидем до Мобил, за да видим дали ще успеем да намерим нещо там.
Забелязах един познат джип, паркиран на алеята. Какво правеше Престън? Мама си беше вкъщи. Вече бях говорила с нея веднъж тази вечер. Дали беше седял там дълго?
Спрях до него и излязох. Трябваше да го измъкна оттук, преди мама да го види. Тя щеше да изпадне в ужас, ако ме видеше да се мотая с Престън Дрейк. Той беше нормален като един от приятелите на Маркъс, но това беше всичко. Никога не е крила, че не е негова фенка.
Престън се усмихваше, когато се приближих достатъчно, за да различа лицето му. Горната част на джипа му беше свалена и той се беше облегнал назад, а главата му беше обърната в моята посока.
– Най-накрая си у дома – каза той. В гласа му нямаше дрезгавина, значи не беше пиян. Това беше добре.
– Да, ама какво правиш тук?
– Искам да се повозиш с мен – беше отговорът му.
Погледнах назад към къщата. Светлината в спалнята на мама беше угасена, а това обикновено означаваше, че тя вече е взела хапчето си за сън. Но той не знаеше това.
– Мама ме чака.
– Моля те – отговори той.
– Майка ми…
– Спи – прекъсна ме той.
Въздъхнах, преместих краката си и останах на метър от него и джипа му.
– Защо? Късно е и съм изморена.
– Защото искам да прекарам време с теб. Липсваше ми тази вечер.
Липсвах му? Наистина?
– Не мисля, че това е добра идея.
– Вероятно е една от най-лошите идеи, които някога съм имал. Моля те, ела с мен – помоли той.
Аз бях жена. Как трябваше да пренебрегна това?
– Добре. Но само една кратка разходка, а после трябва да си легна.
Заобиколих джипа и се качих в него. Така и не успях да се кача в джипа му последния път, когато ме беше помолил да се повозя с него. Когато го погледнах, той се взираше във вратата, която току-що бях затворила, и очите му се преместиха върху мен.
– Ти…- Той преглътна шумно. – Получи ли оргазъм срещу джипа ми онази вечер?
Той си спомняше все повече и повече от нощта ни заедно. Съмнявах се, че скоро ще приключим да говорим за нея. Колкото повече си спомняше, толкова повече щеше да иска да ме пита за нея. Тогава щеше да ми се наложи да я преживея отново.
Обърнах глава, за да погледна навън, преди да отговоря.
– Да.
– Блузата ти беше свалена – отвърна той бавно.
– Да, Престън, беше. Можем ли да не говорим за това?
Престън включи джипа на задна скорост и излязохме от алеята.
– Съжалявам. Просто… парчетата продължават да се връщат към мен и току-що си спомних, че ти ясно стигна до края, докато те бях притиснал към джипа.
Нямаше да се смущавам. Нямаше да го направя.
– Никой досега не ми е правил тези неща. Беше даденост, че ще се измъкна лесно – отвърнах аз.
– Просто целувах циците ти. Никой не е правил това преди? – Изненадата в гласа му ме накара да съжалявам, че не съм си останала вкъщи. Да се кача в този джип беше поредният лош ход.
– Моля те, смени темата.
Престън не каза нищо друго. Той подкара към обществения плаж, който по това време на нощта беше безлюден, и спря на чакълестия паркинг точно преди началото на пясъка. Лунната светлина върху вълните винаги е била нещо, което обичаше да наблюдава. Беше романтично и колкото и пъти да ми се искаше да седна и да го гледам с Престън, точно сега не исках. Романтиката и Престън трябваше да се държат напълно отделно.
Престън отвори вратата си и заобиколи предната част на джипа, след което отвори моята врата. Той протегна ръка.
– Ела да гледаш вълните с мен, Манда.
– Късно е – отговорих аз.
– Само за няколко минути. Моля?
Поддадох се, сложих ръката си в неговата и го оставих да ми помогне да изляза от джипа.
Оставих сандалите си с токчета на пода и излязох боса. Престън затвори вратата на джипа, след което се вгледа в него, преди да ме погледне. Тежкото, качулато изражение в очите му ми подсказа какво си мисли. Знаейки, че това го възбужда, само ускори пулса ми. Не можех да помогна на факта, че исках Престън да ме иска. Поне да бъде привлечен от мен.
– Хайде – каза той, посегна към ръката ми и прокара пръсти през моите. Излязохме на пясъчния бряг, докато Престън не намери място, достатъчно близо, за да виждаме ясно вълните, но достатъчно назад, за да не се намокрим.
Той ме дръпна със себе си, докато и двамата седнахме.
– Защо сме тук, Престън? – Попитах.
– Не знам. Исках да изляза тук, за да помисля. Това е мястото, където мисля най-добре. И исках ти да си с мен.
Предателското ми сърце прескочи един удар. Той можеше да казва най-сладките неща. Трябваше само да помня, че може да каже и някои от най-злите неща. Устата му беше опасна. По много, много начини.
– Защо аз?
Той извърна глава настрани и ми се усмихна.
– Не искаш да получиш отговора на този въпрос.
Да, исках. Много го исках.
– Нека аз да преценя това.
Усмивката на Престън се превърна в секси усмивка и той плъзна ръката си по пясъка, докато не я постави на голото ми коляно.
– Защото не мога да те изхвърля от главата си. Обикновено, след като съм с някое момиче, продължавам напред. Свършвам. Но ти…- Той направи пауза и погледна назад към водата, прекъсвайки визуалния контакт с мен. – Ти си различна. Все още те искам. Мисля за теб през цялото време.
О-о. Бях изгубена. Такива неща, казани от играч като Престън Дрейк, биха накарали всяка жена да се разтопи. Той не играеше честно.
– Просто защото си бил пиян и не си го спомняш. – Напомнях на себе си толкова, колкото и на него.
– Не, Манда. Колкото повече си спомням, толкова повече те искам.
Ръката му се плъзна нагоре по бедрото ми, докато бавно я вкарваше между краката ми. Трябваше да го отблъсна. Но не можех да се накарам да го направя.
– Всяка вечер, Манда. Всяка проклета нощ сънувам теб. За това колко си сладка на вкус. Колко невероятно си се чувствала. Това ме побърква.
Спрях да дишам, когато ръката му се плъзна още по-нагоре по вътрешната част на бедрото ми. Бях отвъд способността да формулирам думи. Последния път Престън не ми беше казвал сладки, романтични неща. Той просто ме беше изпратил навън и се бяхме заели с това. Този път беше извадил всичко от себе си и аз нямаше да мога да пренебрегна това.
– Кое е всичко това, което съм опитал, Манда?
О, не. Нямаше да отговоря на този въпрос. Не можех да отида там. Не и с ръката му почти на ръба на шортите ми.
– Ако беше нещо като сънищата ми, беше шибано невероятно. Наистина се опитвах да стоя настрана. Маркъс никога нямаше да се съгласи с това. И ако ме познаваше – истинската ми същност – щеше да избягаш. Аз не съм това, което си мислиш. Аз съм много по-лош.
Това не можех да приема. Да го чуя как се унижава по този начин. Така че той изчуква. Много момчета го правят. Беше посял дивия си овес. Беше нормално да го прави. Повечето момичета знаеха срещу какво се изправят с него.
– Престани. Аз те познавам. Наблюдавам те от години. Не си по-лош от Кейдж, а го погледни. Той има Ева. Тя е лудо влюбена в него и знае всичко за плейбойските му дни.
Престън прокара пръсти по вътрешната страна на крачола на шортите ми.
– Спри ме, Манда – прошепна той.
Да го спра? Как щях да го направя? Той ме накара да се задъхвам от очакване. Как можех да го спра?
Свалих поглед и видях как ръката му изчезва в шортите ми, точно когато върховете на пръстите му докоснаха коприната на бикините ми. Беше минало известно време, така че незабавната реакция да затворя очи и да изпусна стон от удоволствие беше очаквана.
Престън беше върху мен, а двете ми ръце бяха притиснати назад над главата ми с едната му ръка, докато другата продължаваше да ме дразни безмилостно.
– Този път ще те целуна, скъпа. Не мога да не го направя – прошепна той, докато устата му се спусна и покри моята.
От изражението на лицето му очаквах, че целувката му ще бъде взискателна. Вместо това меките му устни бяха нежни. Почти като че ли ми се наслаждаваше. Езикът му се плъзна в устата ми и се заплете с моя. Всяка ласка ме караше да поклащам тялото си, за да се доближа до него. Не можех да го докосна. Той все още държеше ръцете ми притиснати назад с една от своите. Затова го целувах обратно толкова диво и свободно, колкото можех. Всичко, което изпитвах към него, се изливаше от мен. Стонът, който вибрираше в гърдите му, когато вкара пръста си в ръба на бикините ми, накара тялото ми да потрепери. Такива неща бях правила само с Престън. Представях си го само, когато фантазирах, че правя тези неща. Винаги съм виждала лицето му.
– Манда, моля те, бебе, кажи ми да спра – молеше той с дълбок, дрезгав глас, докато проследяваше целувките от устата ми до шията, където започна да ближе и хапе нежната кожа.
– Не искам – изпъшках, когато пръстът му влезе в мен с лекота срещу вече съществуващата влага.
– Толкова е сладко. Толкова мокро. Не би трябвало да мога да те докосвам. Не съм достатъчно добър. – Измъченият му глас само ме възбуди още повече. Разтворих краката си още повече и той потъна между тях, докато пръстите му се отпускаха навътре и навън от мен.
– Толкова си шибано топла – промърмори той, докато ме целуваше по гърдите, и най-накрая пусна ръцете ми, за да може със свободната си ръка да се плъзне нагоре в ризата ми. Избра този момент, за да започне да търка палеца си по клитора ми. Изкрещях и се вкопчих в двете му ръце. Бях толкова близо.
– Не – изсъска той и изчезна.
Дишането ми беше учестено, а частите на тялото ми започнаха да крещят в знак на протест. Исках да го върна. Да ме докосва.
– Не! Не мога да го направя. Не трябваше да го започвам. – Престън се беше изправил, когато отворих очи. Лицето му изглеждаше свирепо, но не ме гледаше. Вместо това се беше съсредоточил върху тъмното небе.
– Това не е правилно – каза той отново с решителен глас.
Свалих ризата си и успях да седна. Все още не можех да се изправя. Бях на път да избухна, когато Престън се отдалечи и ме остави на студено. Тялото ми се опитваше да преработи това. Какво изобщо бях направила погрешно?
– Много съжалявам, Манда. Не трябваше да те докосвам.
Объркана, бавно се изправих, надявайки се, че коленете ми не са прекалено слаби и могат да ме задържат. Щом се изправих и бях сигурна, че мога да го направя, без да се сгромолясам в краката му, се вгледах в него.
– Защо?
Престън поклати глава и се запъти към джипа. Наблюдавах го за момент, преди да се затичам след него. Той се държеше толкова странно. Започвах да си мисля, че може просто да ме остави тук. Той отиде от своята страна на джипа, качи се вътре и затръшна вратата.
Състоянието на замаяно объркване, в което бях изпаднала, след като той ме беше довел до ръба на оргазма, изчезваше и гневът заемаше мястото си много бързо. Кой си мислеше, че е той? Защо аз бях идиотката, която продължаваше да се връща и да му позволява да ме наранява? Не исках да се качвам в този глупав джип с него. Минах покрай него и се насочих нагоре по пешеходната пътека, която водеше към улицата. Къщата ми беше на около две мили оттук. Можех да стигна пеша. Нямаше проблем.
– Манда, какво правиш? – Обади се гласът на Престън. Не погледнах назад. Просто продължих да си проправям път към пътя. Накрая той щеше да си тръгне. Нямах нужда от това. Не го исках. Мразех как ме караше да се чувствам, когато всичко свършеше. Няколкото мига на рая не си заслужаваха ада, през който ме прекара, когато свърши.
– Моля те, върни се. Не мога да те оставя да се прибереш пеша. Вече е късно.
Той не решаваше какво да правя. Той нямаше право да решава нищо за мен. Престън Дрейк не беше направил нищо, за да заслужи някаква привилегия в живота ми.
– Манда, съжалявам. Много съжалявам. – Поражението в гласа му ме накара да забавя темпото.
Обърнах се назад и го погледнах. Той вече беше извън джипа си и вървеше към мен.
– Изглежда не мога да се контролирам с теб. Съжалявам. Това там беше погрешно. Трябваше да го спра.