„Учителят ще ви търси“
ГЛАВА 13
ТАЛУЛА
Не бях добър лъжец. Не ми харесваше да лъжа. Това ми се струваше като лъжа. Господин Дейс ме спаси от първото ми закъснение в живота. Бях закъсняла. Точно като останалите в кабинета, които чакаха да получат бележка за закъснение. Но аз бях отишла с него. Другият вариант беше да нарека учителя си лъжец пред всички и да откажа. Той ме беше изненадал, а бързото мислене не беше силната ми страна. Трябваше ми време, за да преценя възможностите си и да взема решение.
Аса ме намери след третия час. Беше кокетно усмихнат и самоуверен.
– Снощи не завърши така, както исках – каза той и ми се усмихна.
Аз също не бях сигурна, че е завършила така, както исках. Бях много раздвоена по този въпрос. Харесвах г-н Дейс. Той беше приятен, умен и красив, а последното беше проблемът. Той беше красив. Отвличащо. Не беше добра идея да се влюбвам в учителя си. И се страхувах, че това е възможно.
– Определено беше интересен завършек на вечерта – отвърнах, без да знам какво друго да кажа.
– Треньор Д. е млад и не знае как правим нещата тук.
– Той си вършеше работата. – Защитих го, преди да имам време да помисля.
Аса сви рамене.
– Предполагам. Отиваш ли на мача в петък вечер? – Така лесно смени темата.
Истината беше, че никога не бях ходила на футболен мач. Знаех, че трябва да отида. Това беше последната ми година. Исках да изживея гимназията. Всичко, което бях пропуснала, като се бях отдръпнала. Исках да не съжалявам, когато се обърна назад.
– Да – казах му. Въпреки че не бях сигурна с кого.
– След мача се срещни с мен на игрището. Ще отидем заедно на партито на полето. Не бива да има прекъсвания в петък вечер – каза той с присвити очи, сякаш господин Дейс беше смешен.
– Хм, не знам…- Бях прекъсната от това, че трябваше да отхвърля предложението му.
– Не си закъсняла, а? – Гласът на Неш се чу откъм гърба ми. Направих пауза и вината за сутрешната ми лъжа се върна. Само Неш щеше да знае истината. Бях с него, когато звънеше втория звънец. Поех си дълбоко дъх и се обърнах, за да срещна погледа му.
– Това не беше моя идея. Той ме изненада. Не исках… Не знаех какво да кажа.
Неш се усмихна.
– Нищо не казвай. Радвай се, че не ти се наложи да чакаш на тази опашка.
Той беше чакал на опашка. Не исках да ме интересува това. Исках да бъда твърда и безразлична, когато ставаше дума за него. Но не беше честно, че не трябваше да се отбелязвам като закъсняла. Трябваше да кажа нещо на господин Дейс.
– Трябваше да го направя, все пак. Не е честно – признах аз.
– Какво не е честно? – Попита Аса, като ми напомни, че е там.
Неш погледна през рамо към Аса.
– Нищо. Просто давам на госпожа Гуди-Гуди да се поразрови. – Той не каза на Аса за това. Не че бях направила нещо ужасно лошо. Правех от това повече, отколкото беше в действителност.
– Закъсняхте ли? – Попита ме Аса.
Отворих уста да говоря, но Неш ме изпревари.
– Не. Тя влезе преди звънеца. Аз съм бавен. Не успях да стигна.
Като го чух да лъже заради мен, това стана още по-лошо.
– Беше забързана сутрин – обясних аз.
– Горящите печки могат да стресират човека – съгласи се Неш.
– Чия печка гореше? – Попита Аса.
Погледнах назад към Аса.
– Майка ми забрави за един сладкиш във фурната. Той се запали.
Веждите на Аса се вдигнаха нагоре.
– По дяволите.
– Трябва да отида на английска литература – казах и на двамата. Не исках да закъснявам за урока на господин Дейс. Или за който и да е друг час някога отново.
– По-добре отиди на този. Учителят ще те търси – изрече Неш. Тонът му ме накара да се почувствам неудобно. Сякаш трябваше да се защитя. Бузите ми се затоплиха, а това само ме ядоса.
– Довиждане – измърморих и на двамата, без да поглеждам в нито една от двете посоки, след което побързах да се отдалеча в претъпкания коридор. Беше ли очевидно, че съм се влюбила в г-н Дейс? Това ли искаше да каже Неш? Не бях казала или направила нищо, което да оправдае това. Той беше привлекателен и млад. Предполагам, че повечето момичета бяха влюбени в него. Не беше така, сякаш щях да започна да му пиша любовни писма и да ги оставям на бюрото му.
Стигнах до вратата на класната му стая пет минути преди звънеца. Дори не бях близо до закъснение. Все още нямаше никой вътре. Никой, освен г-н Дейс. Сега изглеждах като преследвачка. Намръщих се и обвиних за това Неш. Той ме накара да се притеснявам за нещо глупаво. Винаги идвах рано за часовете си. Не общувах по коридорите. Ранното ми идване в Литературата беше нормално за мен. Очаквано.
– Талула – каза господин Дейс и се усмихна, когато влязох в стаята му и очите му срещнаха моите. Той изглеждаше доволен, че съм дошла навреме. А не се изплаши. Щях да пренебрегна коментара на Неш и да се отпусна. Този клас ми харесваше. Г-н Дейс беше добър учител. Поне въз основа на единствения час, който имах с него вчера, беше добър.
– Как мина сутринта ти? – Попита той, като остави книгата която държеше в ръцете си и ми отдели цялото си внимание.
– Добре, а вашата?
Ъгълчето на устата му се повдигна.
– Става все по-добре.
Начинът, по който го каза, ме накара да спра. Беше почти… Не. Бях глупава. Господин Дейс не го имаше предвид по начина, по който го възприех.
– О, добре, това е добре – отвърнах, осъзнавайки, че току-що бях казала добре в последния си отговор. Бях нервна с него. Не можех да се отпусна.
– Здравейте, господин Дейс – каза Бианка Вали, когато влезе в стаята. Ризата ѝ беше стегната, а деколтето ѝ беше на път да се разлее от горната част. Тя отметна дългата си черна коса през рамо и присви мигли към него. Точно на такава не исках да изглеждам пред него.
– Добро утро – отвърна той с усмивка, която изобщо не беше кокетна. След това върна погледа си към мен. Повечето мъже не откъсваха поглед от ризите на Бианка. Размерът на гърдите ѝ беше впечатляващ. Трябваше да му го призная. Беше човек от класа.
– Имам една книга, която мисля, че ще ти хареса. Тя не е от обичайните за теб, но я намерих снощи на рафта си и вярвам, че ще задържи интереса ти.
– О, добре – отвърнах, като се опитвах да не изглеждам шокирана, че е помислил за мен достатъчно, за да ми избере книга.
– Чудех се – каза Бианка, като се настани на ръба на бюрото му. – На колко точно години си? Не изглеждаш много по-възрастен от мен. – Тя се наведе към него, а аз сведох поглед към тетрадката си на бюрото.
– Това не е от значение за този клас. – Столът му се помръдна и аз вдигнах очи, за да видя как той се изправя и поставя дистанция между тях. – Седенето на бюрото ми също се смята за неподходящо. В стаята има много свободни бюра. – След това той ѝ обърна гръб и започна да се подготвя за пристигането на останалите. Наблюдавах го за момент, изненадана от начина, по който се беше справил с Бианка. Повечето учители мъже забравяха, че в стаята има някой друг, когато тя решаваше да флиртува с тях.
Господин Дейс беше различен.
Назад към част 14 Напред към част 16