Аби Глайнс – Полеви партита – Загуба на полето – Книга 4 – Част 27

„Все още не съм убеден, че е било законно“

ЛАВА 25

ТАЛУЛА

Грипът продължи още три дни. Бях слаба и извън себе си. Неш писа няколко пъти, за да провери как съм, и аз отговорих, но не беше нещо твърде подробно. Днес обаче бях по-добре. Взех си душ и изядох малко тост и плодове. Чувствах се отново като жива.
Страхувах се от пропуснатите задачи в училище. През останалата част от седмицата щях да се опитвам да наваксам. Почти бях писала на Неш, за да му кажа, че се връщам на училище тази сутрин, но после не бях сигурна дали трябва да го правя. Щеше ли да му пука? Връзката ни сега изглеждаше толкова далечна. Без да съм го виждала или говорила с него от петък вечер, се чувствах странно. Несигурна.
Влизайки в училище, видях, че в коридора цари оживление, а момичетата бяха по-глупави от обикновено. Когато зърнах момчето от футболния мач в петък вечерта, спомена се върна при мен. Бях забравила. Той все пак трябва да е бил момчето от YouTube. Защо беше тук? В Лоутън от всички места.
– Върна се – каза Неш и се приближи до мен.
Изведнъж се изнервих.
– Да, снощи започнах да се чувствам повече като себе си.
– Добре. – Усмихна се той. Изглеждаше щастлив. Капризното момче от миналата седмица в училище беше изчезнало. Това беше Неш, когото помнех. – Липсваше ми.
Липсваше ми. Не можех да си спомня нито един път, когато през годините бях пропуснала училище, когато някой ми беше казал, че му липсвам.
– Наистина? – Попитах, след което усетих как бузите ми се нагорещяват от жалкия начин, по който прозвуча този прост въпрос.
– Талула, радвам се, че си се върнала. Не беше същото в клас без теб. – Господин Дейс се усмихваше, когато спря пред нас. Погледът му обаче беше насочен към мен. Той изобщо не беше съсредоточен върху Неш.
– Благодаря. Имах грип – обясних бързо.
Очите му изглеждаха загрижени.
– Това е гадно. Не бързай с уроците. Не се преуморявай.
Кимнах, като си мислех, че няма как да не бързам.
Накрая той сведе очи към Неш, после кимна веднъж:
– Неш – преди да продължи по коридора.
– Наистина мразя този човек – промълви Неш.
– Господин Дейс? – Попитах изненадано. Не мислех, че някой може да мрази г-н Дейс. Знаех, че той така или иначе не искаше да бъде на партито на полето в нощта, когато г-н Дейс го беше развалил. Нямаше причина да мрази г-н Дейс.
Той повдигна и двете си вежди, сякаш това беше нещо разбираемо. Щях да го попитам защо, когато някой друг се присъедини към нас.
– Изглежда, че приятелката ти е възкръснала от мъртвите – каза момчето от футболния мач, като се приближи до Неш и сложи ръка на раменете му, сякаш бяха приятели. Неш не му вдигна рамене и не изглеждаше изненадан.
– Талула, това е Хейгън. Хейгън, това е Талула. Знам, че двамата сте разговаряли и преди, но ето ви официално представяне.
Намръщих се и погледнах от Хейгън към Неш.
– Познаваш го? – Попитах объркано.
– Липсваше му много през тези дни, докато беше болна – каза Хейгън.
Неш изглеждаше изнервен.
– Оказа се, че Хейгън е ютубърът, когото Пам е видяла онази вечер. Тя не е сбъркала.
Влогърът Хейгън Бейлър? Наистина?
– Предружете ме до класа, Хейгън – каза Блейкли, без дори да се интересува, че Хейгън стои с Неш.
Хейгън извъртя очи и сякаш я игнорира.
– Той обеща да ме предружи. Не е ли така, Хейгън? – Каза друга мажоретка, като се притисна по-близо.
– Не, не е обещал. Не е казвал, че ще предружава когото и да било – обяви Пам с авторитет, сякаш беше негов сценичен мениджър.
Други момичета започнаха да се тълпят около нас и аз започнах да се чувствам клаустрофобично. Имах нужда да се измъкна от това стадо луди. Очите ми срещнаха тези на Неш, а той сви рамене, сякаш това беше нормално. Дали се е справял с това през цялата седмица?
– Ще ви предружа всички. Ако вървите в тази посока. – Хейгън посочи противоположния коридор от моята класна стая. Облекчението беше мигновено.
Когато той започна да върви, момичетата го последваха като безумните прилепчиви гадове, каквито бяха. Скоро Неш и аз отново останахме сами. Той погледна към отдалечаващата се тълпа, а след това към мен.
– Той не е толкова лош. Справя се добре със славата.
Не бях казала нищо негативно. Не познавах Хейгън. Само тълпата, която привличаше, не ме вълнуваше.
– Как се запозна с него? – Попитах, осъзнавайки, че съм пропуснала много неща тази седмица.
– В събота, когато ти се разболя, се оказах сам в парка. Седях в гората на една маса за пикник и се взирах в нищото. Той се появи. Напорист като дявол. Не искаше да си тръгне. Но знаеш ли – той направи пауза, след което ме дари с бавна усмивка – той не е лош. Не е футболист. Има си живот, който няма нищо общо с всичко това. Това е добра промяна за мен.
Това е логично. Хейгън беше приятел, който нямаше да напомня на Неш за всичко, което е загубил.
– Тогава се радвам, че си го срещнал.
Неш ме дари с лека усмивка.
– Бях в последния му влог. Публикува го тази вечер. Не исках да го правя, но той настояваше. Не беше толкова лошо. Беше доста забавно. Все още не съм убеден, че беше законно.
При думата „законно“ се притесних, но Неш се усмихваше, сякаш това беше най-доброто нещо в живота, така че не казах нищо. Може би се беше пошегувал.
– Ще трябва да го гледам – казах, надявайки се, че това няма да доведе до неприятности за Неш.
– Ела с мен в Хейгън тази вечер. Той го публикува и иска да отида и да видя как прави всичко това, когато един влог излиза на живо. Не бях сигурен, че ще се върнеш, затова се съгласих. Предпочитам да прекарам време с теб. Ако не искаш да отидем, можем да направим нещо друго.
Не исках да ходя при Хейгън. Все още не бях сигурна за този човек. Той беше толкова странен на мача. Беше се опитал да ме накара да се чувствам неудобно. Това не ми хареса. Но Неш го харесваше, а аз харесвах Неш. Трябваше да дам още един шанс на Хейгън.
– Добре. Ако Хейгън няма нищо против – отвърнах аз, като изведнъж си помислих, че Хейгън може да има нещо против. Той не изглеждаше така, сякаш би искал да съм наоколо.
– Той няма да има нищо против. Кълна се, той е най-спокойният човек, когото някога съм срещал.
Предупредителният звънец иззвъня. Неш се наведе и притисна бърза целувка към устните ми.
– Радвам се, че се върна – прошепна той, изненадвайки ме. Бузите ми се разгорещиха, а сърцето ми трепна.
– И аз – казах с треперещ глас.
Неш видя реакцията ми и усмивката му беше доволна.
– Ще се видим след часовете – каза той, после се обърна и тръгна към следващия си час.
Гледах го само секунда, преди да побързам да прекося коридора и да се спусна три врати по-надолу към първия си час. Едва когато стигнах почти до класа си, осъзнах, че … че куцането на Неш е било по-слабо. Беше ходил по-изправен. По-наперен.
Отново беше уверен.
Не знаех дали аз или Хейгън бяхме вдъхновили това. Нямаше значение. Той се променяше. Върна се към Неш, когото познавах. Човекът, който се усмихваше лесно. Човекът, който вървеше така, сякаш светът е в ръцете му.

Назад  към част 26                                                        Напред към част 28

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!