„Качи се в пикапа, Рет“
ГЛАВА 38
ГЪНЪР
Седем пъти се бях обаждал на жалкия му задник. Нито веднъж не беше отговорил и не ми беше върнал обаждането. И все пак той се появява на абитуриентския бал, за да крещи глупости за това, че съм му чичо, като луд.
– Ето го Брейди – каза Уила, като се приближи да застане зад мен. Трябваше да я оставя да се върне вътре с Аса, но имах нужда от нея. Това, че беше близо до мен, ми помогна. Тя знаеше истината и беше там като мой център. Тази вечер нямаше да стане по-лесна, а аз не исках да се изправям сам срещу нея. Имах нужда от Уила до себе си. Да имам Уила до себе си означаваше, че мога да посрещна всичко. Тя ме успокояваше и ми вдъхваше увереност само с това, че беше близо до мен. В живота ми никога не е имало човек като Уила. Мисля, че знаех това още като дете. Тя беше специална. Такава, каквато се получава само веднъж.
След като я избягвах в продължение на дни, тя имаше пълното право да ме игнорира и да се върне вътре. Но тя беше останала. Беше избрала мен вместо Аса. Заради онзи глупави танци там. Уила ме накара да се почувствам сякаш имам място, на което принадлежа. Някога и Рет беше така, защото въпреки че родителите ми не ме харесваха, той ме обичаше.
Сега, когато по-големият ми брат, който се бореше с мен, ме изхвърли, сякаш тази вечер ме е наранил. Уила го направи по-малко болезнено. Тя го облекчи. Още преди Брейди да излезе тук, тя ми помагаше. Тя не стоеше и не гледаше сцената.
– Благодаря – казах и.
– По всяко време – беше отговорът ѝ. Тя беше там. Отново нещо, което никога досега не бях имал.
Брейди спря пикапа до нас. Започнах да давам повод на Брейди да се върне вътре, когато Уила тръгна към него.
– Айви предизвиква сцена. Казах ѝ, че ще се върнеш веднага. Отиди да я облекчиш, а аз ще му помогна тук. Айви няма да ме послуша.
Брейди обърна поглед към мен, сякаш не беше сигурен дали да ме остави на мира.
– Върви. Тя е права. Лудата кучка излезе тук да крещи и да се гаври.
Брейди кимна.
– Добре, съжалявам за това. Ще се върна след малко, за да видя дали имаш нужда от мен.
– Благодаря – казах аз, знаейки, че ще си тръгна, преди той да се върне тук.
Вратите отново се отвориха и този път навън излязоха Уест, Неш и Райкър. По дяволите, целият екип идваше да помогне.
– Помогни с това – прошепнах на Брейди и той ми кимна разбиращо.
– Качвай се в пикапа – казах с по-тих глас на Рет и започнах да го придвижвам по-близо до пътническата врата, която Уила беше отворила за мен.
Рет се блъсна в Уила и аз го дръпнах назад.
– Внимавай!
Рет започна да се гърчи от маниакален смях.
– Ти я харесваш. Това е толкова мило. Знаеш ли, че той е мой чичо? Той е гадняр, но е зареден.
Започнах да му крещя отново, но Уила заговори първа.
– Да, знам, а и по всичко личи, че да го ядосваш е глупаво. Вземи се в ръце и не го превръщай в свой враг. Имаш нужда от издръжка.
Очите на Рет се разшириха и за пръв път през целия проклет ден се засмях.
– Коя, по дяволите, си ти? – Попита той, като все по-често размиваше думите си.
– Аз съм Уила Еймс, идиот – отвърна тя.
Тогава той се усмихна.
– Уила Еймс пораснала.
Познавах тази усмивка. Може и да беше пиян, но тя го привличаше. Кой не би я харесал? Уила беше красива. И тя търпеше пияния ми брат заради мен. Аз бях нейният избор, когато и беше даден такъв, и това ме накара да изпитвам към нея по-дълбоки чувства, отколкото някога съм изпитвал.
– Качвай се в пикапа, Рет – изисках аз и го избутах към отворената пътническа врата.
– Чакай… Мислех, че си се отдалечила. – Той все още се беше втренчил в Уила.
– Преместих се обратно. – Начинът, по който тя му даваше кратки, раздразнени отговори, беше забавен.
Той ѝ се усмихна кокетно, което му се удаваше дори когато беше пиян.
– Може би ще трябва да остана в града още малко.
– Може да нямаш дом, в който да останеш, ако не си вкараш пияния задник в пикапа ми сега – добавих с по-голяма сила и го бутнах, докато той се спъна и трябваше да се хване за седалката, за да не падне.
– Да, сър, чичо, сър. Сигурно си станал наистина властен с цялата тази сила.
Погледнах към Уила, която завъртя очи на коментара му. Точно сега имах нужда от тази малка нотка хумор. Тя ме предпазваше от това да не си изпатиш. Дължах ѝ го.
Когато Рет най-накрая се качи в пикапа ми, исках да помоля и Уила да се качи. Исках тя да е с мен. Не исках да я моля да пропусне цялата вечер, но да се върна в онази къща с Рет по този начин звучеше ужасяващо.
Но можех ли да я вкарам в тази гадост? Беше ли това справедливо?
Не.
Преди да успея да кажа каквото и да било, тя отвори задната врата на удълженото ми купе и се качи вътре. Не ме попита и не изчака да я поканя. Просто тръгваше. Гърдите ми се напълниха. Това беше странно усещане, с което не бях свикнал.
Исках да благодаря отново, но в момента не можех. Свитите ми гърди караха гърлото ми да се чувства странно. Затова се качих на шофьорската седалка и ни отдалечих от училищния паркинг, преди Рет да направи още някоя глупост.
– Отиваме в твоя замък ли? – Попита той, като отпусна глава на седалката.
– Каква е твоята работа? Мислиш ли, че искам това? Че да си копеле на дядо ни е нещо хубаво? Господи, Рет, престани да се фокусираш върху това как това те засяга.
Той отново се засмя и аз наистина исках да спра и да го избутам, след което да заведа Уила някъде насаме, за да мога да я целуна отново. Този път не бягах.
– Нима всичко не е винаги свързано с теб? – Изръмжа Рет.
Нямах представа какво означава това. Стрелнах го с поглед и завих по пътя, който водеше към къщата ни.
– Всеки път, когато исках нещо, майка винаги казваше „не“, ако не можеш да имаш същото. Така че татко не го получаваше. Заради теб съм пропуснал всякакви неща. Сега знам защо. Проклетите пари бяха изцяло твои.
Стиснах по-здраво волана, натиснах спирачките и пуснах пикапа на паркинг.
– Целият ми живот премина в опити да угодя на мъж, който никога нямаше да ме приеме. Човек, когото смятах за свой баща. Бях дете, Рет, и исках баща ми да ме обича така, както обичаше другия си син. Нищо от това, което направих, не беше достатъчно. Беше жестоко. Сега го разбирам. Несправедливо е, но го разбирам. Но не смей да ми разказваш сълзливите си истории за някакви глупости, които си искал и не си получил заради мен. На теб ти беше дадено това, което аз никога не получих. Любовта на родителите ни.
– Те не са нашите родители. Имаме само обща майка.
Тези думи щяха да променят отношенията ни завинаги. Не ме интересуваше, че е пиян. Не ме интересуваше, че е огорчен, че богатството, което смяташе за изцяло негово, не е негово. Студенината в тона му ми отне нещо. Нещо, което никога нямаше да си върна.
– Тогава той е късметлия. Не бих искала да знам, че е имал шанс да се окаже като теб – каза Уила от задната седалка.
Погледнах я в огледалото за обратно виждане. Някой беше на моя страна. Не я заслужавах, но бях благодарен, че я имам.