УЕСТ И МАГИ
ГЛАВА 1
УЕСТ
Стоях на паркинга, който сега покриваше тревистата гориста местност, където някога бяхме паркирали пикапите си. Единственото дърво, което все още стоеше, беше онова, което бях помолил Неш и Райкър да не събарят. Дори бях обещал годишно дарение за новия футболен комплекс само за да запазят това дърво. Планът ми за тази вечер беше да заведа Маги тук, на дървото, където я бях целунал за първи път, и да я помоля да се омъжи за мен.
Гърдите ми се свиха, като си помислих как всичко се е променило. Болката от загубата, която бавно бе намаляла през годините след смъртта на баща ми, сега пулсираше болезнено. Толкова много пъти след загубата на баща ми действията на майка ми ме бяха наранявали много по-дълбоко, отколкото си мислех, че е възможно да си представя. Беше взела решения, които щяха да ме унищожат, ако Маги не беше до мен.
Някога си бях помислил, че Маги сигурно е ангел, който Бог ми е изпратил, когато бях изправен пред най-мрачните дни в живота си. Сега знаех, че е така. Тя беше причината да се събуждам всяка сутрин. От първия път, когато тя отвори уста и ми проговори, аз бях неин. Тогава не знаех, че е така, но бях. Тя ме беше притежавала, преди дори да го осъзная.
Тази вечер беше нещо, което планирах от месеци. Диамантът, за който бях работил и спестявал, беше изгорил дупка в джоба ми. Всеки път, когато ми се усмихваше, се борех с желанието да падна на колене и да я помоля да се омъжи за мен. Щях да получа този момент тази вечер. Бях се уверил, че ще бъде перфектен. Че тя ще го запомни и един ден ще разкаже за него на внуците ни.
Очите ми паднаха върху телефона в ръката ми и знаех, че това няма да се случи сега. Телефонното обаждане, което бях получил преди три часа от майка ми, беше променило всичко. По някакъв начин тя бе успяла да ми нанесе още един удар, напомняйки ми, че вече не е майката от младостта ми. Тя не беше жената, която баща ми обожаваше.
Фамилията ѝ вече не беше Ашби. Изтръпнах, когато болката ме проряза. Сега ме заляха всички спомени от детството, което сякаш беше друг живот. Начинът, по който майка ми бе обичала баща ми толкова яростно, и начинът, по който той я бе ценил. Любовта на родителите ми беше причината да вярвам в нея.
Не беше лесно да се изправя пред факта, че майката, която познавах, също беше умряла в деня, в който баща ми пое последния си дъх, но с Маги в прегръдките си бях успял да го приема. Или поне си мислех, че съм го приел. Вече повече от година не бях виждал майка си, но само защото тя отмени плановете си, а не аз. За Деня на благодарността беше отишла на круиз с приятели. На Коледа беше отишла да кара ски в Колорадо.
Сега знаех истината. Тя не беше с приятели. Изобщо не беше в множествено число. Беше с мъж. Мъж, когото никога не бях срещал. Мъж, за когото се беше омъжила миналата седмица на Хаваите. Не знаех нищо повече, защото просто бях прекратил разговора, докато тя все още говореше. Не можех да слушам щастливия ѝ глас, който говореше за този мъж, когото продължаваше да възхвалява, и колко много бих го харесал. Как можеше да прави това? Коя беше тя? Как някой може да се промени толкова напълно? Тя обичаше баща ми. Това не беше нещо, което някой можеше да фалшифицира. Бях свидетел на това и живеех в сигурността на любовта на родителите си до деня, в който той напусна тази земя.
Телефонът ми иззвъня и на екрана светна името на Маги. Тя беше човекът, при когото отивах, когато имах нужда от сила. Да я държа в прегръдките си винаги решаваше всичките ми проблеми. Нищо нямаше значение, ако тя беше с мен. Но това…
Не и това.
И не сега.
Не можех да и кажа как съм смятал да я помоля да се омъжи за мен. Не можех да и кажа за майка ми. Защото истината беше, че вече не вярвах, че любовта е вечна. Хората се променяха и аз го наблюдавах с майка ми вече години наред. Бракът вече не изглеждаше като нещо, изпълнено с обещания и бъдеще.
Това ме ужасяваше.
Да загубя майка си заради този човек, в който се беше превърнала, беше едно.
Но ако Маги се промени. Ако загубех Маги по този начин, как щях да продължа да живея? Маги беше моето сърце. Как се продължава, когато човек загуби сърцето си?
Натиснах бутона за игнориране на телефона и го пъхнах в джоба си.
Точно сега имах нужда от пространство. Дори от нея.