ГЛАВА 4
РАЙЛИ
Розовата глазура, размазана по усмивката на Брайъни, която се втурна покрай мен към надуваемата пързалка и къщичката за скачане, които родителите ми бяха наели, направи всичко това перфектно. Смехът ѝ изпълни задния двор и тя се обърна, за да хване за ръка приятелката си Ейми, докато се качваха в къщичката за скачане в роклите си на принцеси.
Бяха минали два часа, но партито все още продължаваше. Възрастните се наслаждаваха на коктейлите, които бях приготвила, докато децата все още се опитваха да изкарат всичката захар, която бяха консумирали. Моето бебе беше на седем години. Бях толкова заета днес, че не бях помислила как това да се случи. Как така седемте години бяха минали толкова бързо?
Когато я сложиха в ръцете ми, бях толкова ужасена. Аз самата бях дете, но само един поглед от сладкото ѝ лице и знаех, че ще преместя небето и земята за нея. Не съжалявах. Нито за миг. Бих преживяла всичко отново, за да я имам. Тя беше подарък, който превърна един кошмар в нещо друго.
Брейди пресече моравата към надуваемата пързалка и зачака Брайъни да се спусне по нея. Гледах го и усещах как сърцето ми се свива, докато той се смееше на това, че тя се плъзга странично надолу. Тя го поздрави с усмивка и го прегърна през врата. Обичах този мъж. Повече, отколкото някога съм предполагала, че е възможно. С всеки миг, в който го гледах как е баща на Брайъни, какъвто никога не съм предполагал, че ще има, го обичах все повече. Толкова много, че на моменти ми се струваше, че сърцето ми ще експлодира. Въпреки че не ми беше предложил да се оженя за него, ние вече бяхме семейство. Не се нуждаехме от брачно свидетелство, за да ни направи такова. Знаех, че дълбоко в себе си Брейди се бореше с брака заради преживяното с родителите си. Разбирах това и да имам любовта му беше достатъчно.
Той прошепна нещо на Брайъни и тя кимна, после го хвана за ръка и тръгнаха към къщата. Изучавах ги, чудейки се дали няма подарък, за който не ми е казал, за нея. Вече и бяхме подарили велосипеда, който толкова много искаше. Въпреки че подаръкът на Бун беше на второ място. Най-новата къща на Барби, пълна с гараж и Тесла, също беше огромен хит за нея. Освен това беше много по-скъп от велосипеда.
Започнах да вървя към вратата, за да видя какво правят там, когато майка ми извика името ми. Обърнах се и я видях до фонтана за пунш.
– Имаме нужда от още лилав блестящ сок – каза ми тя. – Децата отново стават жадни.
Отидох при нея и посегнах под масата, за да намеря бутилката ябълков сок, която имах в хладилника. Вече бях сложила лилавия хранителен оцветител в нея, заедно с ядливия блясък.
– Просто добавяме това – казах ѝ.
– Защо не ни взе блестящи напитки? – Попита Гънър.
– Винаги можеш да пиеш фантастичния ябълков сок – казах му аз.
Той изглеждаше така, сякаш го обмисля.
– Аз ще остана с уискито.
Засмях се, поклатих глава и се обърнах да проверя масата с напитки за възрастни, за да се уверя, че няма нужда от попълване. Партито не изглеждаше да приключва.
Осъзнах, че плейлистът на „Дисни“, който Брайъни беше избрала, е спрял да свири, и тръгнах да излизам от палатката, за да отида да рестартирам компютъра. Сигурно беше минал отново през всичките тридесет песни. Точно когато стигнах половината път през двора, започна да звучи „Love Story“ на Тейлър Суифт и аз спрях. Брайъни обичаше тази песен, както и всичко останало, което Тейлър пееше. Дали беше променила плейлистата?
Тогава задната врата се отвори и Брайъни излезе, изпълнявайки танца по хореография, на който беше научила Брейди преди седмици. Правеха го на много песни в къщата. Смяташе, че е забавно да го кара да танцува, а на него му беше трудно да ѝ откаже. Щом тя му хвърляше погледи и го молеше, той винаги се поддаваше.
Спрях се и я гледах, силно забавлявайки се на изпълнението ѝ. Когато след това Брейди я последва през вратата и започна да танцува същия танц, от мен се чу изблик на смях, както и няколко дюдюкания и възгласи от гостите зад мен.
Скръстих ръце на гърдите си и гледах как двамата души, които обичах най-много на света, пееха заедно с мен „Love Story“ и танцуваха. Не успях да спра усмивката на лицето си. Брейди се беше заклел, че никога няма да танцува този танц на публично място, но ето че правеше партито за рождения ден на Брайъни епично. Този мъж би направил всичко за нея. Един ден тя щеше да разбере колко невероятен късмет има.
Когато Брайъни стигна до мен, тя спря и запя: „It’s a love story, baby, just say yes“ (Това е любовна история, бейби, просто кажи „да“) с огромна усмивка на лицето, след което отстъпи назад, а Брейди спря пред мен.
В този миг времето сякаш спря. Всичко и всички около нас бяха изчезнали, докато гледах как Брейди пада на едно коляно. Чух писъка на Брайъни от възторг, но виждах само него. Гледаше ме нагоре. Кривата му усмивка, а след това малката кутийка с пръстен, която отвори в ръката си, с най-красивия диамант, който някога бях виждала.
– Това е завинаги – каза той. – Винаги ще бъдеш само ти… Ожени се за мен?
Гънър изпусна хлипане, след което покрих устата си, тъй като сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Успях да кимна, след което изригнах:
– Да!
Брайъни хвърли ръце около краката ми, а ръкоплясканията, свирките и радостните възгласи изпълниха задния двор.
– Успяхме, татко! Тя каза да! – Вълнението на Брайъни ме накара да плача още по-силно. – И аз също ще бъда Хигенс, мамо! Татко каза, че иска и аз да бъда Хигенс!
Риданията се усилиха, когато Брейди се изправи и ме придърпа в прегръдките си, след което нахлузи пръстена на пръста ми. Едва го виждах през сълзите си, но как изглеждаше не беше важно. С удоволствие щях да нося на пръста си въженце, ако той го беше сложил там.
Брейди обгърна лицето ми и избърса сълзите ми с палците си, след което притисна целувка към устните ми.
– Винаги, Райли. Ти и Брайъни сте ми завинаги от деня, в който се качихте в пикапа ми, за да се спасите от дъжда. Просто не знаех какъв проклет късмет имам. Но ти се кълна, че никога няма да го забравя.
– Това е най-хубавият ден! – Каза Брайъни.
Брейди се наведе и я вдигна, след което ме изтегли на другата си страна.
– Не всеки ден двете най-красиви жени на света се съгласяват да бъдат мои – каза и Брейди.
В гърдите ми просто нямаше достатъчно място, за да побера любовта, която изпитвах в този момент. Никога не съм си представяла, че ще имам това. Някога си мислех, че баща ми ще трябва да бъде бащината фигура на Брайъни. Не бях мислила, че ще намеря мъж, на когото да вярвам, че ще я обича достатъчно. И ще я иска.
Но не бях очаквала и Брейди Хигенс. От всички момчета в Лоутън бях успяла да спечеля любовта на най-добрия от тях. Моята приказка се беше сбъднала.