ГЛАВА 3
УИЛА
– Има и още нещо – казах на Гънър, докато се връщахме към къщата с лакомствата, които Нона беше изпратила с мен.
– Какво? – Попита той, спирайки да ме погледне надолу.
– Чанс ще дойде днес. Трябва да е при Нона към пет. Той… той води Бела. – Това беше нещото, което знаех, че ме кара да се чувствам емоционално. Всеки път, когато си мислех, че ще видя сестрата, която никога не бях познавала и бях виждала само на снимки, това правеше нещо в гърдите ми. Исках да я видя, но след всичките тези години това беше и ужасяващо. След това се появи и вината, че не съм знаела, че тя е била третирана по същия начин, по който аз бях третирана от майка ни.
– Аз идвам с теб – каза Гънър.
Кимнах.
– Да, искам да го направиш – уверих го аз. Той изглеждаше готов да спори с мен.
После се отпусна малко.
– Ти се страхуваш.
– Да, страхувам се – признах аз. – И съжалявам, ядосана съм на себе си.
– Защо?
Поклатих глава, а после свих рамене. Бях му обяснила всичко това. Това, че той не беше съгласен, не ме караше да го чувствам по-малко. Той премести храната в ръцете си на една ръка и взе брадичката ми между двата си пръста.
– Бела не ти е майка. Тя е малко момиче. Такова, което е чувало само хубави неща за теб от Чанс. Тя ще те обича, Уила. Не позволявай на глупостите, които майка ти е вкарала в главата ти, да те объркат.
Усетих как очите ми се насълзяват. Как така Гънър можеше да изрази с думи това, което чувствах, дори когато аз не можех.
– Така ли мислиш? – Попитах го, а гласът ми беше дрезгав от емоции. Дали щеше да ме обвини, че не съм била там? Как можеше да е сигурен, че няма да го направи?
– На сто процента – каза той, като се наведе така, че лицето му беше само на сантиметри от моето. – Толкова е лесно да те обичат.
Тогава се усмихнах.
– Казва приятелят ми.
Той се усмихна.
– Казва човекът, който те обича от дете.
– Което означава, че си малко пристрастен – отвърнах аз.
– Не, бейби. Аз не обичам лесно. Знаеш това.
Кимнах. Той определено беше труден за разчупване. Животът му го беше направил труден за сближаване. Той се защитаваше на всяка цена. По някакъв начин аз бях изключение.
– Хайде, те ни чакат, а знам, че искаш да хапнеш каквото е изпратила майката на Талула и малко от този пай – казах му аз.
Той ме изучи за момент.
– Сигурна ли си, че си готова да говориш с някого? А Талула иска да отидеш с нея да пазаруваш обувки.
Замислих се за миг. Главата ми не беше на мястото за пазаруване точно сега. Трябваше да съм близо до Гънър. Той правеше нещата по-лесни за справяне и приемане.
– Докато съм с теб, ще се справя.
– Искаш да кажеш, че трябва да пазарувам обувки?
Засмях се на ужаса на лицето му.
– Не, искам да кажа, че мога да вляза вътре и да поседя. Просто не искам да ходя по магазините. Искам да съм близо до теб днес.
По лицето му бавно се разля усмивка. В известен смисъл беше териториална. На Гънър му харесваше, че го искам. Той не беше имал почти нищо от това от семейството си, когато беше израснал. Запълвах една голяма дупка в него и го знаех. Ето защо, когато той започна да ме обсебва, се справих добре. Разбирах източника му.
Върнахме се вътре и Талула се отдръпна от ръцете на Неш, прекъсвайки целувката им, сякаш я бяха хванали да прави нещо палаво. Беше хубаво да ги видя отново заедно. Когато се бяха разделили, сякаш нещо им липсваше. Неш също беше изгубен без нея.
– Моля ви, продължавайте да смучете лицата си. Не се притеснявайте от нас – изрече Гънър.
– Тихо – казах му аз, все още усмихната.
Талула се засмя и притисна пръсти към устните си, докато гледаше Неш. Той беше различен човек с нея в живота си. Блясъкът в очите му се беше върнал.
Гънър сложи на масата пайовете и браунитата на Нона, после седна и ме изтегли в скута си. Погледнах го объркано. Той сви рамене.
– Каза, че искаш да останеш близо до мен днес. Аз ще те държа близо до себе си.
– Не съм имала предвид това – казах му.
Той ми намигна, от което стомахът ми се разтрепери.
– Искам.
Поклатих глава и погледнах към Талула, която ме наблюдаваше.
– Добре ли си? – Попита ме тя.
Кимнах.
– Да, просто семейна драма. Повече, отколкото бях готова да преживея.
Тя сякаш разбра и се приближи, за да свали капака на един от пайовете.
– Мирише вкусно – каза тя с въздишка.
– Вкусно е – уверих я аз.
– Ако ям това, ще трябва да пробягам три мили – изстена тя, а Неш се приближи зад нея и взе кръста ѝ в ръцете си.
– Ако мислиш, че трябва да гориш калории, имам по-добра идея – прошепна той, достатъчно силно, за да го чуем.
– Неш! – Изпищя тя, когато бузите ѝ станаха ярко розови, а той се наведе, за да я захапе за ухото.
Отвърнах поглед и посегнах към една от шоколадовите бисквити на масата, след което отхапах. Гънър се наведе и впи зъби в бисквитката, след което я издърпа от ръцете ми.
– Неш! Не – чух да казва Талула и погледнах към тях. Неш я държеше за ръката и я издърпваше от масата.
– Хайде – подкани я той и видях как тялото ѝ бавно се сгъва, докато се оставяше да я тегли към себе си и към вратата.
– Дръжте всички тези глупости там. Аз ще ям – каза им Гънър точно когато стигнаха до вратата към кухнята.
– Не обещавам нищо – обади се Неш в отговор, когато изчезнаха през вратата.
– Може би трябва да отидем някъде, за да им осигурим уединение – предложих аз. – Те току-що се събраха след две години.
Гънър сякаш се замисли за миг, след което кимна.
– Да, добре. Все пак вземи малко от тези бисквити и брауни. Аз ще отида да си взема ключовете.
Изправих се и той ме хвана за дупето, което ме накара да изпищя от изненада.
– По дяволите, обожавам задника ти.
Погледнах го назад и се усмихнах.
– Хубаво, защото сега ще хапна едно брауни и изобщо не се притеснявам от калориите. За мен няма да има бягане от тях.
Назад към част 32 Напред към част 34