ГЪНЪР
Носенето на смокинг беше гадно. Мразех да се обличам, но тази година щеше да е пълна с това. Сватби от задника. Усмихнах се, мислейки си за факта, че една от тях щеше да е моя. Застанал на ръба на площадката, видях Уест да говори с майка си. В тази глупост имаше толкова много щети. Изглеждаше така, сякаш си говореха отдавна и закъсняло. Смъртта на баща му беше объркала това семейство. Той винаги е имал живота, който исках да имам, докато не се разпадна всичко.
Не че моето гадно семейство беше по-добро. Нямаше да се сдобря с майка ми в деня на сватбата ми. Тя не се интересуваше от това, а и нямаше смърт, която да ни раздели. Майка ми не беше от тези, които искат деца. Баща ми не беше истинският ми баща и ме мразеше от деня на раждането ми. Там нямаше изгубена любов. Дори не знаех къде живее сега, нито пък ме интересуваше.
Приятелите ми винаги са били моето семейство. Скоро щях да създам свое собствено семейство тук, в този град. Щях да превърна името Лоутън в нещо, с което да се гордея, а къщата, която бе приютила толкова много лъжи, омраза и мрак, щеше да се изпълни със звуците на смеха на Уила и децата ни, които да растат щастливи и обичани. Те щяха да имат всичко, което аз нямах. Майката, която нито на мен, нито на Уила беше дадена.
– Ще стоиш тук и ще гледаш всичко това ли? – Попита ме Брейди, докато вървеше към мен.
Повдигнах рамене.
– Зависи, имаш ли питие?
Той се усмихна, след което извади от вътрешността на якето си едно шише.
– Помислих, че всички ще имаме нужда от глътка. Това е първото ни родео с това.
Взех шишето и отпих, след което му го върнах.
– До края на годината ще бъдем професионалисти – казах му.
– Адски правилно. Колко време мислиш, че ще мине, преди другите трима да се задомят? – Попита той.
Вдишах дълбоко и сканирах тълпата за останалите.
– Мисля, че Райкър е следващият. Той ще направи някоя сложна глупост, която ще влезе в проклетите новини.
Брейди се засмя.
– Неш ще го последва. Той няма да позволи на Талула да се измъкне за втори път.
– И тогава Аса ще е последен. Двамата с Езмита се нуждаят от повече време. Те пропиляха много от него през годините. Всички знаехме, че им е мястото заедно още тогава. Беше шибано очевидно.
Брейди се обърна, за да погледне назад към Уест и майка му, които сега вървяха към пастора.
– Изглежда, че закърпват нещата – каза той, кимвайки в тяхна посока.
– Крайно време е – промълвих аз.
– Чувал ли си се с Уила? Знаеш ли кога ще дойдат? Опитах се да се обадя на Райли, но отиде на гласова поща.
Бях закарал Уила при майката на Брейди рано тази сутрин. Бяха се подготвяли цял ден.
– Преди час тя ми писа, за да се увери, че се приготвям, но това е всичко.
Тогава родителите на Брейди се качиха до нас, а Брайъни беше на задната седалка с някакви цветя в косата си. Тя се усмихваше на Брейди. Никога не съм си мислил, че Брейди ще стане толкова страхотен баща толкова млад, но той го направи. Беше всичко, което брат ми никога нямаше да бъде.
– Татко! – Изпищя Брайъни, като не видя никого, освен него, когато излезе от колата, облечена в бяла рокля, която беше цялата пухкава и момичешка. – Почти е време!
Брейди се придвижи напред и я прегърна.
Тогава погледът ѝ срещна моя, а усмивката на лицето ѝ беше тази, която ми напомни, че имам семейство със същата кръв. Усмивката на Лоутън върху това малко момиченце винаги ми е напомняла, че не съм единственият добър Лоутън на този свят. Тя беше най-добрата, дори ако фамилията ѝ щеше да е Хигенс. Бях съгласен с това.
Бях пропуснал само малко по-малко от две години от живота на Брайъни. Все още съжалявах за това. За глупостта си. Знаех каква болка ми беше причинило. Сега правех всичко по силите си, за да помогна на Уила да намери начин да излекува същата болка и съжаление, които знаех, че изпитва заради времето, което беше загубила с Бела. Да ги гледам как украсяват стаята на Бела в нашата къща и да ги слушам как говорят по телефона ми донесе повече радост, отколкото предполагах, че е възможно. Като гледах Брайъни, я разбирах и знаех какъв късмет имаме с Уила, че ни е даден втори шанс в живота със семейство.