„Не знаех, че приятелите се целуват по този начин“
ГЛАВА 23
РАЙЛИ
Беше след шест, когато Брейди спря на алеята ми. През целия ден поддържах връзка с майка ми, а Брайъни беше добре. Колкото и да ми липсваше, това малко бягство ми беше необходимо. Бях благодарна на Брейди, че се беше сетил за това.
Обърнах се, за да му кажа, че му благодаря и колко ми е харесал денят ни, когато той спря, но погледът му вече беше вперен в мен. Погледът в очите му беше различен и аз го разпознах. Или поне тялото ми го разпозна. Сърцето ми ускори ритъма си, а аз се чувствах зачервена от очакване.
Преди да успея да се изнервя или да обмисля всичко, той се наведе и дясната му ръка докосна бузата ми, докато навеждаше глава надолу, докато устните му докоснаха моите. Това не беше контролиращо или притежателно. Не беше като гладен тийнейджър, който се опитва да ме нападне. Беше сладко. Сякаш искаше да се наслади на това.
Преместих тялото си по-близо до неговото и отворих устата си под неговата, надявайки се, че това не е твърде много и твърде скоро. Макар че не очаквах този ден да завърши така. Не че дълбоко в себе си не го исках. Защото исках. Знаех това. Само че това, че се случи, беше различно. Беше вълнуващо и ужасяващо. Реалността беше много по-различна в главата ми. По-рано дори се замислих дали да не го прегърна, без да осъзнавам, че той планира това.
Езикът му докосна моя и аз издадох звук, който се надявах да звучи толкова приятно, колкото и на мен. Истинска целувка. Такава, която означаваше, че нещо е ново за мен. Това, което бях правила преди, когато бях по-млада, беше учене и експериментиране. Нищо повече. Със сигурност не беше накарало сърцето ми да затрепти и тялото ми да изтръпне.
Исках да запомня това, в случай че краят ни дойде по-рано от очакваното. Въпреки че Брейди не беше първата ми целувка, той винаги щеше да бъде първата ми значима целувка. Първата, която ме засегна.
Бавно той се отдръпна, слагайки край на целувката.
– Цял ден исках да го направя – прошепна той.
Не го осъзнавах, но се бях изчервила от признанието му и бях благодарна за тъмнината.
– Не знаех, че приятелите се целуват така – отвърнах аз.
Той притисна малка целувка в ъгълчето на устните ми.
– Не се целуват – беше отговорът му.
– О – беше всичко, което успях да кажа. Брейди ми казваше, че това е нещо повече. Не беше само аз да чувствам неща отвъд приятелството. Той също ги усещаше.
– Мога ли да ти се обадя утре? – Попита той, звучейки несигурно.
Чудех се дали Брейди Хигенс някога е бил несигурен в нещо.
– Да.
Той се отдалечи и слезе от пикапа си. Гледах го, докато заобикаляше предната част на пикапа и идваше да ми отвори вратата. Той протегна ръка, за да ми помогне да сляза, и аз я поех. Не защото имах нужда от нея, а защото не бях сигурна доколко добре ще работят краката ми сега.
– Благодаря за днешния ден – казах аз, исках да кажа нещо повече, но бях толкова развълнувана, че не можех да намеря думи.
– Това беше най-добрият ден, който съм имал от много време насам – отвърна той.
Знаех, че няма да ме целуне тук. За да го види целият свят. Дори сега, когато ме водеше към вратата, беше опасно. Ако някой минеше и го видеше, щеше да се наложи да излъже или да каже истината. Исках да излъже. Не бях готова това да свърши. Още не.
– Тогава ще намерим време утре – каза той точно когато стигнахме до вратата.
Знаех, че не мога да оставя Брайъни отново за цял ден, а и не исках да го правя.
– Да, мога да се измъкна за малко. Може би докато Брайъни спи.
– Скоро ще можем да я заведем заедно в парка.
Харесваше ми, че го казва, но ми беше трудно да му повярвам, затова просто кимнах.
– Лека нощ – каза той, като посегна да стисне ръката ми, преди да се обърне и да ме остави там.
Отворих входната врата и влязох вътре, въпреки че исках да го гледам, докато си тръгне. Нямаше да си го позволя.
– Изглежда, че денят ти е минал добре – каза майка ми с вдигнати вежди, когато влязох във всекидневната. Тя ме беше шпионирала. Не бях очаквала да го направи.
– Не знам какво имаш предвид – отвърнах аз, като отхвърлих това.
Тя извъртя очи.
– Навън може и да е тъмно, но под уличната лампа вътрешността на пикапа му беше напълно ясна оттук. Не ме разбирай погрешно – не съм шпионирала. Просто чух пикапа му и реших да проверя кой е тук. Тогава видях нещо, което не очаквах.
Аз също.
– Недей да четеш прекалено много в това – отвърнах аз.
– Мамо! – Извика Брайъни, тичайки развълнувано в стаята с увита около нея кърпа за баня.
– Здравей, момиченце – казах аз, също толкова развълнувана да я видя.
– Баф! – Заяви тя очевидното.
– Тогава ще отида да те изкъпя – отговорих аз.
– Плащай лодка. – Тя обичаше малката си розова лодка, която плуваше във водата за къпане. Играта на лодка беше любимата ѝ част от банята.
– Добре, звучи като план.
– Оки – каза тя, сочейки към кухнята.
Тя кимна ентусиазирано.
– Той те харесва. Довери му се – извика майка ми, докато следвах дъщеря си по коридора.
– Опитвам се – беше единственият ми отговор. – Но знам как свършва това.
– Ти не го познаваш. Това момче е различно. Винаги е било такова.
Спомних си как се обърна срещу мен преди две години. Тогава той не беше различен.
– Той е по-хубав, но в крайна сметка не е толкова различен.
Чух въздишката на майка ми, а аз продължих да следвам Брайъни към банята. Да прекарам време с дъщеря си и да си припомня какво е важно в живота, беше това, от което имах нужда след онази целувка. Не бях нормално момиче, а да седя и да размишлявам върху това беше безсмислено.
– Един ден ще трябва да се довериш отново – отвърна мама, следвайки ни в банята. Тя не беше готова да остави това.
Някой ден и аз щях. Днес не беше този ден.
– Запази ли ми бисквитки? – Попитах я.
– Разбира се. Брайъни ти направи розови.
Бях я чула, но исках да сменя темата. Това се беше получило.
– Какво правихте днес? – Попитах Брайъни.
– Оки – каза ми тя отново.
Готвенето на каквото и да е било беше най-важното в деня ѝ, освен ходенето в парка. Особено когато готвеше неща, които обичаше да яде.
– Играхте ли навън?
Тя кимна.
– Аз, кална. – Тя ме погледна с усмивка, сякаш това, че е мръсна, е постижение.
– Значи си имала перфектен ден – напомних ѝ аз.
Тя пусна кърпата си и се затича към ваната, която майка ми беше пуснала за нея. Тя беше пълна с нейните играчки и мехурчета.
Това ми беше достатъчно.
Назад към част 23 Напред към част 25