„Имам контрол над това“
ГЛАВА 24
БРЕЙДИ
Уест ме беше събудил в девет сутринта. Той отиваше да тича и искаше да отида с него. Маги му беше отказала, затова станах и отидох. Беше добре да раздвижа сковаността от петък вечер. Освен това мама имаше време да приготви закуската.
Маршрутът, по който ни водеше, минаваше точно пред къщата на Райли. Планът ми беше да ѝ пиша тази сутрин и да намеря начин да я видя. Снощи лежах в леглото с часове и мислех за деня ни. Смехът ѝ, усмивката ѝ, усещането на устните ѝ върху моите. Всичко това. Исках да я видя отново. Сега.
Погледнах към къщата и се зачудих дали е будна и какво прави. Дали Брайъни я е събудила рано? Приготвила ли е закуска в дома си? Дали баба ѝ беше добре днес? Какво правеше обикновено в неделя? Имах милион въпроси. Исках да знам всичко за нея. Нуждаех се само от време и свобода, за да изтичам до вратата ѝ точно сега и да я видя.
– Какво се случва там? – Попита Уест и това върна вниманието ми към пътя, по който се движехме, и към факта, че не бях сам.
– Какво имаш предвид? – Беше отговорът ми. Въпреки че знаех точно какво има предвид.
– С Райли – отвърна той.
Уест нямаше да е на страната на Маги по този въпрос. Разбира се, той беше предложил да помогне за намирането на баба ѝ, но нямаше да ѝ стане приятел.
– Те живеят тук и се грижат за баба ѝ – казах му, макар да знаех, че той вече знае това.
– Не това имах предвид и ти го знаеш.
Не казах нищо на това. Бягахме, а не разговаряхме. Трябваше да престане да бъде любопитен и да се съсредоточи върху собствения си любовен живот. Моят беше забранен.
– Ти не умееш да криеш нещата. Ще излезе наяве – каза той накрая, когато не казах нищо.
– Нямам какво да крия – излъгах аз.
Той се засмя.
– Разбира се.
Увеличих скоростта с надеждата по-бързо да се прибера вкъщи и да се предпазя от разпитите му.
– Гънър ще разбере. Тогава целият ад ще се разрази. Можеш да ми кажеш още сега какво си мислиш. Ти си най-добрият ми приятел. Няма да те предам.
Никога не съм очаквал Уест да се обърне срещу мен. Той беше по-близък с мен, отколкото с Гънър. Имаше и Маги, която щеше да застане на моя страна в този случай. А нямаше как Уест да не е на страната на Маги.
– Точно сега няма какво да говорим. След като спечелим шампионата, тогава нещата може да се променят. – Това беше всичко, което той успя да измъкне от мен.
– Тогава трябва да се справяш по-добре с прикриването му. Защото с тази скорост ще те открият и ще трябва да се справяш с Гънър. Той ни е нужен, за да спечелим.
Той щеше да има и своите последователи. Хора, които биха застанали на негова страна и биха се обърнали срещу мен. Това щеше да разцепи отбора и с нас щеше да е свършено. Изглежда, че бях разигравал този сценарий в главата си милион пъти. Знаех как протича и как завършва.
– Имам всичко под контрол – уверих го аз.
– Начинът, по който гледаше към къщата ѝ, не изглеждаше така.
Точката беше направена. Засега трябваше да се отдръпна. Можех да говоря с Райли по телефона и да се виждам с нея, когато успеем да излезем от града през уикендите. Само през следващите две седмици. Тогава щях да бъда свободен.
– Отбелязвам си – отговорих. За щастие къщата ми се виждаше и този разговор можеше да приключи.
Изтичахме до тротоара в мълчание и забавихме ход, когато стигнахме до вратата. Точно преди ръката ми да докосне копчето, за да вляза вътре, Уест каза още нещо.
– Дори Рет да не го е направил, тя все пак е била само на петнайсет. Не е трябвало да бъде сам с нея.
Направих пауза. Знаех, че Рет го е направил. Но той беше прав. Дори и да не го беше направил, ситуацията пак беше лоша. Рет нямаше работа с нея, а всички знаеха, че спи с други момичета от нашия клас. По-точно със Серена. Не беше така, сякаш той беше над нея.
– Да, знам. Но той го е направил – беше всичко, което казах, преди да вляза вътре в миризмата на бисквити и наденички.
– Къщата ти винаги мирише на храна. Обожавам да съм тук – каза Уест, докато вървяхме към кухнята.
– Това е така, защото идваш само по време на хранене.
– Когато не е време за хранене, мирише на бисквити.
Засмях се, когато влязохме в кухнята и видяхме мама в престилка, а Маги да слага масло в бисквитите. Тя погледна нагоре и установи контакт с Уест, преди да се усмихне.
– Мирише хубаво, мамо – казах ѝ, игнорирах влюбените гълъбчета и отидох до хладилника, за да взема млякото.
– Вие двамата смърдите – отвърна тя. – Добре ли потичахте?
– Събуди ме – казах аз.
Уест се ухили и седна. Не погледнах към него, но усетих, че Маги изучава двама ни. Тя беше добра в езика на тялото и скоро щеше да разбере това.
– Айви дойде вчера. Забравих да ти кажа, когато се прибра снощи. Оставила ти е няколко канелени кифлички. Сложих ги в хладилника.
Майка ми знаеше проблемите ми с Айви, но ми напомни да бъда любезна с нея. Момичето обаче трудно се отблъскваше с това, че си бил любезен.
– Тя трябва да престане с това – казах с раздразнено мърморене.
– Харесва ми браунито – отвърна Маги, като звучеше развеселено.
– Е, можеш да си ги вземеш – казах ѝ аз.
– Ще споделиш ли с мен? – Попита Уест.
– Разбира се. Не мога да ги изям всичките.
Извъртях очи на опита им за хумор и оправих чинията си, преди майка ми да успее.
– Благодаря, че сготви – казах ѝ, след което седнах да се заситя след изгарянето на всички тези калории.
– Мислиш ли, че ще изпрати малко от карамелената торта, която майка ѝ прави? – Закачи се Уест.
Игнорирах го.
– Няма да е лошо да попитам – добави Маги.
– Добре, вие двамата, престанете да тормозите Брейди – каза мама с усмивка в гласа. Тя ме потупа по гърба.
Съмнявах се, че Райли някога ще ми изпрати храна, и това ме устройваше.
Назад към част 24 Напред към част 26