Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 42

„Напред, лъвове!“

ГЛАВА 41

РАЙЛИ

Футболен мач на Лоутънските Лъвове. Не беше нещо, което планирах да посетя, когато се върнах тук. През целия ден бях нервен. Не беше и като да мога да се откажа. Това беше за Брейди, не за мен.
Ако беше за мен, щях да остана тук с Брайъни и да го гледам по телевизията. И двамата ми родители обаче бяха толкова щастливи, че отивам, че беше почти смущаващо. Мама всъщност предложи да ме заведе да си купя нещо за обличане. Предположих, че дънки и потник са напълно достатъчни. Отказах предложението ѝ. Човек би си помислил, че отивам на бала.
Снощи Брейди се беше прибрал вкъщи да спи. Беше ми писал след вечерята у дома и каза, че баща му не се е прибрал за нея. Което го ядоса още повече, въпреки че това беше вечеря, на която можеше да се наслади с майка си и Маги.
Маги също му беше задала въпроси след вечерята какво не е наред с него. Той ги беше избегнал и се беше затворил на горния етаж, след като помогна на майка си да почисти кухнята. Тази вечер нямаше да му е лесно.
Брайъни седеше в скута на майка ми и гледаше новините в шест часа, когато влязох в хола.
– Изглеждаш добре – каза мама с доволна усмивка.
Бях сменила три пъти блузата си и се спрях на термо тъмносиня блуза с кафявото ми кожено яке. Не бях сигурна какво да очаквам тази вечер, но коженото ми яке ми даваше някакъв странен комфорт. Като щит или нещо подобно.
– Мама куулс – каза Брайъни, посочвайки косата ми.
Бях навила малко косата си с пресата за къдрене. Не исках да изглеждам така, сякаш се старая прекалено много, но ми харесваше, когато в косата ми имаше някакви къдрици. Докоснах ги и увих един кичур около пръста си.
– Да, мама има къдрици тази вечер. Точно като Брайъни – казах ѝ, след което се приближих, за да целуна сладката ѝ главичка.
– Благодаря ти, че я гледаш отново тази вечер – казах на майка ми.
– Щастливи сме да я гледаме. Тя не е проблем. Освен това, като те видя да излизаш по този начин, ми става добре.
Имах страхотни родители. Когато животът се обърна срещу мен, те бяха до мен и ме държаха на крака. Бяха моята система за подкрепа и без тях не бях сигурна къде щях да бъда.
– Обичам те – казах ѝ.
– И аз те обичам. Без значение колко ще остарееш, ти винаги ще бъдеш моето малко момиче. Ще видиш това един ден, когато тази стане тийнейджърка.
Не исках да мисля за това, че бебето ми е пораснало. Обичах да имам малката ѝ ръчичка, прибрана в моята, и тялото ѝ, свито до мен през нощта. Не се бях замисляла как трябва да се чувства майка ми. Сега обаче се замислих.
– Надявам се да съм поне наполовина толкова добра майка, колкото си ти.
Майка ми се засмя.
– О, скъпа, ти вече си повече от това. Не бих могла да се гордея повече с теб.
Брайъни вдигна малките си ръчички към мен.
– Обичам те – каза тя, като искаше да се присъедини към обичта.
Взех я от мама и я придърпах към себе си.
– Аз също те обичам.
Тя ме стисна силно с малките си ръчички, след което я върнах на майка ми.
– Вие двете се забавлявайте. Ще се видим по-късно.
– Давайте, Лъвове – развесели се мама.
Просто се надявах, че Лъвовете ще успеят да се справят. Брейди носеше тежестта на тайна, която никой от тях не разбираше. Всички разчитаха на него да ги издържи. Страхът, че може да ги провали, дори не беше в мислите им. Всички вярваха, че той ще бъде техният звезден куотърбек.
Не се притеснявах за играта. Не се притеснявах за шампионата. Бях притеснена за Брейди. Това можеше да изисква твърде много от него.

* * *

Паркирането и влизането на мача сама не бяха толкова плашещи, колкото се опасявах, че ще бъдат. Бях преодоляла много неща от последния път, когато стъпих на този терен. Брейди ме беше променил, беше ми помогнал. И се надявах, че съм направила същото за него.
Видях хора, които разпознах, и те видяха мен. Много от тях се спогледаха, сякаш не можеха да повярват, че имам смелостта да съм тук. Видях как не една и две челюсти паднаха, когато платих билета си и влязох през портите.
Не бях сигурна как ще намеря Уила, но реших, че ще я потърся и ако не я видя, просто ще седна. Не беше нужно да седя до нея, за да изкарам тази игра. Просто трябваше да бъда там, където Брейди може да ме види. И далеч от родителите му.
– Изненадана съм, че си тук, но силно вярвах, че ще се появиш. – От лявата ми страна към мен се приближаваше Уила. Беше облечена с потник на Лоутън Лайънс и чифт дънки. Русата ѝ коса беше вързана на конска опашка и се поклащаше настрани при всяка стъпка.
Беше ме потърсила. Беше мило от нейна страна.
– Определено съм тук – съгласих се аз, като хвърлих бърз поглед наоколо и осъзнах, че привличаме вниманието.
Уила изглежда също забеляза.
– Не им обръщай внимание. Те нямат нищо по-добро за правене. Запазила съм ни няколко места.
Пристъпих в крачка до нея.
– Местата близо до родителите на Брейди ли са? – Попитах.
Тя се намръщи и погледна към трибуните.
– Не… Трябва ли да са?
– Съвсем не. Всъщност е по-добре да не са.
Уила ме погледна.
– Проблеми с родителите му?
Нямаше да ѝ обяснявам това.
– Не, но не мисля, че Брейди не се нуждае от разсейването на вниманието му, като седя близо до тях. Те не знаят за това, че сме приятели.
Уила кимна.
– Приятели. Така ли го наричаш?
Не бях сигурна как иначе да го нарека, наистина.
– Така мисля.
Тя сви рамене.
– Приятели е добре. С Гънър също бяхме приятели. Някога.
– Здравей, Уила – каза Кими, когато я подминахме, след което ме погледна така, сякаш имам три глави. – Не мисля, че Гънър ще иска да си с нея.
Уила спря да върви и се обърна към Кими. Това нямаше да е първата конфронтация, която преживяваме тази вечер. Надявах се, че Уила знае това. Не исках да съсипвам нощта ѝ.
– Какво правя и с кого го правя, не е твоя грижа, Кими – отвърна Уила с леден тон.
След това отново започна да върви нагоре, без да чака отговор. Уила изглеждаше мила и приятна, но, човече, можеше да бъде ледена.
– Съжалявам за нея.
– Познавам Кими още от детската градина. Очаквах това от нея.
Уила ме погледна.
– Тя знае ли, че ти и Брейди сте… приятели?
Повдигнах рамене.
– Съмнявам се.
Тогава Уила се усмихна.
– Бих искала да видя лицето ѝ, когато го чуе.
Не знаех как да отговоря на това. Изкачихме се по стъпалата до местата, които тя беше резервирала, и аз с радост видях, че не сме много високо. Брейди можеше лесно да ме види. Просто намирането ми в тази тълпа щеше да отнеме известно време.
Стомахът ми се свиваше от нерви, докато играчите загряваха на терена. Тази вечер щеше да е най-тежката за Брейди.

Назад  към част 41                                                            Напред към част 43

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!