„Прекалено си красива за брат ми“
ГЛАВА 27
РАЙКЪР
Държах ръката ѝ здраво в моята и лекото треперене на тялото ѝ, когато отворих вратата на къщата, ми подсказа, че е нервна. Не исках да е така. Мразех, че е толкова разтревожена от срещата със семейството ми. Но исках те да видят защо е толкова важна за мен. Как се привързах към нея толкова бързо. Това щеше да помогне и на двамата ми родители да разберат чувствата ми към нея. Поне на това се надявах.
Мама ни посрещна, когато влязохме във всекидневната. Тя се усмихваше и по изражението ѝ вече можех да разбера, че е разбрала физическото привличане. Аурора беше красива и не мисля, че имаше представа колко зашеметяваща е тя. Ще излъжа, ако кажа, че външността ѝ не беше това, което първо привлече вниманието ми.
– Здравей – каза майка ми, като ме погледна за одобрение на говоренето си, а след това се върна към Аурора. Бях ги уверила, че Аурора може да чете по устните им. Не бях сигурен обаче как Аурора щеше да отговори на това. По дяволите. Дори не бях помислил за това. Преди да успея да я попитам дали иска лист хартия или нещо друго, тя заговори.
– Здравей, приятно ми е да се запознаем. – Бях сигурен, че сърцето ми се сви, защото нямаше друго обяснение за чувството в гърдите ми при звука на гласа ѝ. Тя не обичаше да използва гласа си, а доверието, което проявяваше в момента, ме шокира без думи.
Усмивката на майка ми беше нещо, което забелязах, но в момента не можех да се съсредоточа върху нея. Тя също беше доволна. Тя също не беше очаквала тя да проговори. Макар че не ми се струваше, че тя разбираше каква огромна работа беше това. Или пък за подаръка, който ѝ беше даден.
– Райкър ни е разказвал много за теб. Много се радвам, че те доведе тук. Мога ли да ти донеса нещо за пиене? – Мама говореше по-бавно от обикновено и аз бях благодарен за това, защото майка ми можеше да дрънка толкова бързо, че понякога беше трудно да я разбера, а аз чувах прекрасно.
– Благодаря, че ме попита, и да, малко вода, моля – отговори Аурора. При тези нейни думи майка ми вече беше напълно спокойна и изключително доволна. Беше се подготвила за нещо трудно. Аурора я улесняваше и ако майка ми не беше в стаята с нас, щях да я грабна и да я целуна.
Мама започна да се обръща, за да отиде за вода, а аз извиках:
– Черешова кола. На долния рафт има бутилка. Вчера я скрих зад неидентифицирания контейнер с масло. Тя е любимата ѝ – обясних аз.
Погледнах надолу към Аурора, която гледаше нагоре към устата ми, и когато устата ѝ се изкриви в ъгълчетата, разбрах, че е разбрала по-голямата част от казаното от мен.
Мама не каза нищо друго, но никой от нас не я поглеждаше. Доволният блясък в очите на Аурора ме накара да отида и да купя цялата проклета черешова кола в щата Алабама. Бях я взел, когато вчера взех бензин, с мисълта, че искам да я поканя скоро. Сега си мислех, че трябваше да ѝ давам черешова кола всеки ден. Да я посрещам с нея сутрин в училище.
– Искам косата ѝ. – Гласът на Нахла ни прекъсна и аз вдигнах поглед, за да видя сестра ми да влиза през вратата от коридора. – Сериозно, бих искала да съм бяла, за да имам тази коса.
Усмихнах се и поклатих глава, преди да сложа ръка на кръста на Аурора и да я обърна с лице към сестра ми. – Нахла, това е Аурора Маклей. – След това погледнах надолу към Аурора, която обърна глава, за да изучи устните ми. – Сестра ми Нахла. Тази, за която те предупредих – добавих заради Нахла.
Аурора се обърна обратно към Нахла. – Много ми е приятно да се запознаем.
Очите на Нахла се разшириха от изненада при гласа на Аурора, а проклетите ми гърди отново се задействаха при звука на думите ѝ. Тя щеше да говори с всички тях. Не само с майка ми. Беше използвала гласа си, за да ги накара да се почувстват спокойни. Те нямаха представа колко важно е това, но аз имах.
– Прекалено си красива за брат ми – каза Нахла.
Аурора се усмихна меко.
– Благодаря ти, но не съм съгласна. – Тя обърна тези зелени очи към мен и мекотата в тях беше почти повече, отколкото можех да приема. Борех се да я грабна и да я издърпам като обладан идиот, за да я имам само за себе си. – Райкър е най-красивото момче, което съм срещала. – Никога преди не ми беше казвала тези думи.
Когато се обърна назад, за да гледа Нахла и да види отговора ѝ, аз все още я изучавах. Не можех да откъсна очи от нея. Без да ми пука, че малката ми сестра ме вижда така. Напълно обсебен от едно момиче.
Двете вежди на Нахла се бяха вдигнали толкова високо, колкото можеха да стигнат, и тя поклати глава.
– Ще трябва да не се съглася с теб по този въпрос. Виждала съм брат ти – каза тя на Аврора.
Това предизвика смях у нея и само като го чух, ръката ми се стегна на кръста ѝ. Никога не я бях чувал да се смее толкова силно. Исках да се смее повече.
– Имам кола и бисквити – обяви майка ми, когато се върна в стаята.
– Имаме кола и бисквити? – Попита Нахла. – Откога? По-рано търсех нещо за хапване.
– Черешовата кола е за Аурора. Райкър я е сложил в хладилника за нейното посещение. Скрита от теб. Бисквитите, купих днес в пекарната. Можеш да отидеш да си приготвиш малко мляко – беше отговорът на мама.
Не бях гледал Аурора дали е разбрала нещо от това, но когато тя каза:
– Може да пие от колата – разбрах, че е хванала по-голямата част от нея.
Тогава мама ме погледна. Бях купила един литър от нея, затова кимнах на Нахла.
– Иди и си налей малко.
Тя грееше щастливо и тичаше към кухнята.
Тогава ръката на Аурора докосна моята. Тази, която все още беше на кръста ѝ. Не беше, за да ме накара да я пусна, а по-скоро като приятно докосване. Искаше да зная, че и харесва как се отнасям със сестра си. Начинът, по който Аурора използваше езика на тялото и докосването, за да общува, ме накара да се почувствам така, сякаш имахме свой личен начин на общуване. Това ми хареса. Ставаше ми все по-лесно да го забелязвам и разбирам.
Обвих два от пръстите си около нейните и ги задържах за момент, преди да я пусна, за да седнем на дивана.
– Имаме шоколадови и захарни бисквити – каза ѝ мама.
– Благодаря ти. Умирам от глад. Мащехата ми направи вечерята, а тя се занимава със здравословна органична храна. Беше ужасно. – Тя говореше бавно и аз се зачудих колко ли е трудно да каже толкова много, без да може да чуе собствения си глас. Тя говореше тихо, но беше ясно.
Майка ми се засмя.
– Какво е сготвила? – Попита тя.
Аурора почеса перфектния си покрит с лунички нос и отговори:
– Тофу.
– Това звучи по-зле от нещата, които се опитваш да сготвиш – каза баща ми на майка ми, докато влизаше в стаята с вечерната си чаша кафе. Не бях сигурен къде е и дали ще дойде, но като го видях, малко се изнервих. Не исках той да кара Аурора да се чувства неудобно, след като тя беше направила толкова много, за да улесни всички останали.
– Аз съм Антъни Лий – каза той и се приближи до Аурора с протегната ръка. Тя плъзна своята в неговата и я стисна. – Радвам се, че си тук – завърши той.
– Приятно ми е да се запознаем – каза тя малко по-предпазливо, отколкото с майка ми и сестра ми.
Татко посегна и взе една захарна бисквитка, преди да заеме мястото срещу нас.
– Как ти харесва Лоутън? – Попита я татко, преди да отхапе.
Тя ме погледна и се усмихна, преди да се обърне към него.
– Много повече, отколкото си мислех, че ще ми хареса.
Майка ми се засмя.
Татко посочи полуизядената си бисквита към мен.
– Със сигурност не заради това момче – закани се той. Кривата му усмивка говореше, че я харесва.
Тя сви рамене.
– Може би той има малко общо с това.
– Няма да те съдя за вкуса ти към момчетата – каза той с поклащане на глава.
Аурора се усмихна, после се изчерви. Розовото беше невъзможно да се скрие на фона на бледата ѝ кожа. Изпитах желание да я грабна и да се изнеса с нея отново.
Побутнах я по ръката и тя насочи вниманието си към устата ми.
– Изяж една бисквитка. Гладна си – казах и. Тя държеше в ръката си неизядена шоколадова бисквитка, но тъй като трябваше да наблюдава всички, за да разбере дали и говорят, не беше отхапала. Това ме накара да се притесня заради нея.
Тя ме дари с мека усмивка, преди да направи това, което казах.
– Харесвам я – обяви Нахла, когато се върна в стаята. Радвах се, че Аурора не я беше видяла да влиза и да вижда как сестра ми обявява нещо подобно. Сякаш чакахме нейното одобрение.
Майка ми кимна с глава в знак на съгласие.
– Сега разбирам – беше всичко, което каза.
Аурора довърши бисквитата си и аз плъзнах ръката си в нейната.
– Можем ли вече да отидем в бърлогата? Или искате да и кажете още веднъж защо не трябва да ме харесва? – Уверих се, че Аурора вижда устата ми, когато говорех.
– Да, разбира се. Вземи бисквитите. Тя е гладна – каза мама.
– Чакай! Нека първо аз да си взема! – Извика Нахла и изтича да вземе две бисквитки. По една от всяка.
Аз се изправих и взех празната ръка на Аурора, докато тя се протягаше да вземе черешовата кола с другата. Взех чинията с бисквитите, които бяха останали.
– Благодаря – казах на всички тях.
Аурора просто се усмихна на всички и аз я изведох от стаята, преди някой да се опита да я заговори отново. Това беше повече работа за нея, а тя беше невероятна. Това беше достатъчно за тази вечер.
Когато влязохме в стаята, поставих бисквитите на първата мебел, до която стигнахме, след това взех нейната кола и я поставих до тях, преди да я придърпам към себе си и да я целуна. Тя издаде малко изненадан звук, след което се отпусна срещу мен. Тялото ѝ идеално ми пасваше. Тази седмица беше най-хубавата в живота ми. И всичко това заради нея.
Назад към част 27 Напред към част 29