Глава 13
Фиона
Обикновено се наслаждавах на пътуванията и работата. Това пътуване до Маями обаче исках да приключи бързо. Нямах търпение да се върна у дома. Плажът и партитата не ме привличаха. Когато поисках да си тръгна по-рано, вместо да остана още един ден, за да се насладя на нощния живот, бях изненадала дори себе си.
Шантел вече си беше вкъщи и знаех, че няма да се занимава много с разопаковане. Можех да излъжа себе си и да кажа, че искам да се прибера вкъщи, за да довърша преместването, но знаех, че това е лъжа. Моят тъмнокос, секси, мил, внимателен, умен съсед беше причината да съм готова да се върна. Беше ми писал няколко пъти и бяхме говорили по телефона няколко пъти, но беше нощна смяна, така че беше зает нощем и спеше през деня. Когато ми се обаждаше, можех да кажа, че е уморен. Умората присъстваше в гласа му.
Не исках да го безпокоя, затова не му писах и не се обадих. Оставих го да направи и двете. След нощта на покрива очаквах да ме целуне. Очаквах да направи нещо повече от това да ме целуне. Но той не опита нищо. Беше взел ръката ми, въртеше я в себе си насам-натам, а после я целуна. Нощта ни беше завършила с такъв прост, но силен жест.
На следващата сутрин заминах за Маями. Заминаването беше последното нещо, което исках да направя. Знаех, че той ще работи, когато най-накрая пристигнах в апартамента, но все още имах малка надежда, че пикапа му ще бъде отвън. Не беше. Разочарованието, че не е бил там по магически начин, потъна в мен и се опитах да го отмина, докато си вземах багажа и влизах вътре. Докато минавах покрай апартамента, погледнах към вратата му с копнеж като глупаво влюбено момиче.
Отваряйки вратата на апартамента си, усетих мириса на ванилия от любимите свещи на Шантел. По високоговорителите звучеше саундтракът на „Фантомът на операта“ и чух Шантел да пее силно заедно с музиката. Захвърлих чантите си на вратата и отидох в кухнята, където Шантел танцуваше и пееше в дървена лъжица, облечена само в бикини и сутиен.
Тя изпищя, когато се завъртя, изненадана да ме открие да стоя там. Тя се засмя на нелепия си вид и отново започна да пее в дървената лъжица, сякаш ме забавляваше.
Отидох до стереоуредбата и намалих музиката. Насочих се към хладилника за една газирана вода.
– Виждам, че работиш усилено по разопаковането – казах, като я стрелнах с раздразнен поглед.
Тя сви рамене.
– Започнах, но огладнях. Исках нещо вкусно и намерих смес за брауни! Отначало помислих, че съм в грешния апартамент или че съквартирантката ми се е объркала в магазина за хранителни стоки. Реших да не подлагам късмета си на съмнение и започнах да правя партида брауни. Искаш ли да оближеш лъжицата?
Поклащайки глава, реших да не обяснявам за сместа за брауни. Изпих водата си и се надявах, че няма да попита. Тя ме изучаваше, докато облизваше лъжицата. Вдигна една вежда към мен, после друга. Това беше талант, с който се гордееше.
– Но после… – Продължи тя. – Видях тази шикозна тапа в купата и си помислих защо изглежда като от луксозна бутилка вино. Бутилка, която познавах твърде добре… – Тя изчака да кажа нещо.
Продължих да пия водата си. Вероятно приличах на човек, който е попаднал в пустинята и получава първата си чаша вода.
– Какво? Никакво обяснение за пиенето на вино и смесването на брауни? Имаме ли още един съквартирант, за когото не знам?
Завъртях очи, приближих се и взех тапата от нея. Исках да запазя тази тапа. Страхувах се, че тя ще я счупи или ще я изхвърли.
– И тогава се обадих на Шей, защото си помислих, че тя ще иска да знае за сместа за брауни… – Шантел отново се усмихна. Очите ѝ се разшириха, докато чакаше да кажа нещо.
– О, боже мой, ако си се обадила на Шей, значи знаеш отговорите на всичко това. Защо ме измъчваш за отговори? – Казах, знаейки, че няма нужда да ѝ казвам нищо.
Шантел драматично разпери ръце във въздуха.
– Защото – измъкна тя думата, за да издържи цяла минута – искам подробностите. Сочните подробности за пиенето на вино. И искам да ми направиш бисквитки.
– Замълчи. – Все още не бях готова да споделя Марти или нощта, която прекарахме заедно, с когото и да било.
– Или започваш да говориш, или аз ставам по-досадна – каза Шантел с певчески глас.
– Няма какво да разказвам – отвърнах аз.
– Ти печеш за него и пиеш моето вино! Има какво да се разказва!
С въздишка вдигнах лявото си рамо.
– Той готвеше за мен. Мислех, че виното ще е вкусно с пастата.
Шантел прикри сърцето си с лявата ръка и се задъха шумно.
– ТИ… ЯДЕ… ПАСТА!?
– Точно затова не исках да ти казвам никакви подробности – изтъкнах аз.
– Но Фиона, ти не ядеш паста. Съжалявам, ако съм в шок. Сместа за брауни едва не ми докара инфаркт. Това е твърде много.
– Беше пълнозърнеста и прясна. Не преработена – казах на Шантел, без да знам защо звуча толкова защитно.
– Това прави всичко това по-достоверно – изсумтя тя. Тя се облегна на плота с широко отворени очи, докато ми се усмихваше. – Марти ти е направил паста, която знае, че ще ядеш. Значи е отделил време, за да се запознае с това, което харесваш. Това е адски сладко. И по нищо не прилича на Мак.
– Ако не бяха близнаци, нямаше да разбереш, че са роднини – уверих я аз.
– Мислила ли си за двойна среща с тях? Цялата тази горещина да завладее тялото ти?
– БОЖЕ! Шантел, не! Не съм.
Тя се засмя гръмко.
– Е, аз имам. Съжалявам, но след като се запознах с идентичния двойник на Мак, започнах да фантазирам.
– Уф, престани. И Марти и Мак не са идентични.
Шантел отново свъси вежди.
– Да, те са.
Нямаше смисъл да спори с нея. Беше очевидно, че не са идентични. Но Шантел не виждаше отвъд лицата им.
– Наистина ли ще изядеш тези брауни? – Попитах, мислейки си колко вкусни ще бъдат.
– Да! Гладувах в продължение на седмици, за да снимам този бански. Тази вечер ще се поглезя.
– Може би мога да взема няколко за Марти – предложих аз, мислейки, че това ми дава повод да го видя утре.
– Можеш, ако не ги изям всичките.
Звънецът на вратата ми попречи да кажа на Шантел, че няма как да ги изяде всичките. Шантел изцъкли очи.
– Това господин Секси близнак ли е?
– Той е на работа тази вечер, но в случай че е той, дръж голия си задник в тази кухня. – Излязох в коридора и се насочих към входа. Помислих си, че може да е Мак или Стоун, и отворих вратата, чудейки се защо са се появили.
Марти обаче стоеше пред вратата ни. Беше прясно изкъпан, ръцете му бяха в предните джобове на дънките, а на лицето му имаше усмивка, която накара сърцето ми да трепне. Знаех, че съм в беда. Не вярвах в любовта и романтиката. Бях гледала как родителите ми съсипват животи в следствие на драмите и разбитите си сърца с тези думи. Но Марти… ме накара да поставя всичко под въпрос.
Назад към част 13 Напред към част 15