Аби Глайнс – Сладка – Сладка малка кучка – Книга 4 – Част 14

Глава 13

Фиона

Обикновено се наслаждавах на пътуванията и работата. Това пътуване до Маями обаче исках да приключи бързо. Нямах търпение да се върна у дома. Плажът и партитата не ме привличаха. Когато поисках да си тръгна по-рано, вместо да остана още един ден, за да се насладя на нощния живот, бях изненадала дори себе си.
Шантел вече си беше вкъщи и знаех, че няма да се занимава много с разопаковане. Можех да излъжа себе си и да кажа, че искам да се прибера вкъщи, за да довърша преместването, но знаех, че това е лъжа. Моят тъмнокос, секси, мил, внимателен, умен съсед беше причината да съм готова да се върна. Беше ми писал няколко пъти и бяхме говорили по телефона няколко пъти, но беше нощна смяна, така че беше зает нощем и спеше през деня. Когато ми се обаждаше, можех да кажа, че е уморен. Умората присъстваше в гласа му.
Не исках да го безпокоя, затова не му писах и не се обадих. Оставих го да направи и двете. След нощта на покрива очаквах да ме целуне. Очаквах да направи нещо повече от това да ме целуне. Но той не опита нищо. Беше взел ръката ми, въртеше я в себе си насам-натам, а после я целуна. Нощта ни беше завършила с такъв прост, но силен жест.
На следващата сутрин заминах за Маями. Заминаването беше последното нещо, което исках да направя. Знаех, че той ще работи, когато най-накрая пристигнах в апартамента, но все още имах малка надежда, че пикапа му ще бъде отвън. Не беше. Разочарованието, че не е бил там по магически начин, потъна в мен и се опитах да го отмина, докато си вземах багажа и влизах вътре. Докато минавах покрай апартамента, погледнах към вратата му с копнеж като глупаво влюбено момиче.
Отваряйки вратата на апартамента си, усетих мириса на ванилия от любимите свещи на Шантел. По високоговорителите звучеше саундтракът на „Фантомът на операта“ и чух Шантел да пее силно заедно с музиката. Захвърлих чантите си на вратата и отидох в кухнята, където Шантел танцуваше и пееше в дървена лъжица, облечена само в бикини и сутиен.
Тя изпищя, когато се завъртя, изненадана да ме открие да стоя там. Тя се засмя на нелепия си вид и отново започна да пее в дървената лъжица, сякаш ме забавляваше.
Отидох до стереоуредбата и намалих музиката. Насочих се към хладилника за една газирана вода.
– Виждам, че работиш усилено по разопаковането – казах, като я стрелнах с раздразнен поглед.
Тя сви рамене.
– Започнах, но огладнях. Исках нещо вкусно и намерих смес за брауни! Отначало помислих, че съм в грешния апартамент или че съквартирантката ми се е объркала в магазина за хранителни стоки. Реших да не подлагам късмета си на съмнение и започнах да правя партида брауни. Искаш ли да оближеш лъжицата?
Поклащайки глава, реших да не обяснявам за сместа за брауни. Изпих водата си и се надявах, че няма да попита. Тя ме изучаваше, докато облизваше лъжицата. Вдигна една вежда към мен, после друга. Това беше талант, с който се гордееше.
– Но после… – Продължи тя. – Видях тази шикозна тапа в купата и си помислих защо изглежда като от луксозна бутилка вино. Бутилка, която познавах твърде добре… – Тя изчака да кажа нещо.
Продължих да пия водата си. Вероятно приличах на човек, който е попаднал в пустинята и получава първата си чаша вода.
– Какво? Никакво обяснение за пиенето на вино и смесването на брауни? Имаме ли още един съквартирант, за когото не знам?
Завъртях очи, приближих се и взех тапата от нея. Исках да запазя тази тапа. Страхувах се, че тя ще я счупи или ще я изхвърли.
– И тогава се обадих на Шей, защото си помислих, че тя ще иска да знае за сместа за брауни… – Шантел отново се усмихна. Очите ѝ се разшириха, докато чакаше да кажа нещо.
– О, боже мой, ако си се обадила на Шей, значи знаеш отговорите на всичко това. Защо ме измъчваш за отговори? – Казах, знаейки, че няма нужда да ѝ казвам нищо.
Шантел драматично разпери ръце във въздуха.
– Защото – измъкна тя думата, за да издържи цяла минута – искам подробностите. Сочните подробности за пиенето на вино. И искам да ми направиш бисквитки.
– Замълчи. – Все още не бях готова да споделя Марти или нощта, която прекарахме заедно, с когото и да било.
– Или започваш да говориш, или аз ставам по-досадна – каза Шантел с певчески глас.
– Няма какво да разказвам – отвърнах аз.
– Ти печеш за него и пиеш моето вино! Има какво да се разказва!
С въздишка вдигнах лявото си рамо.
– Той готвеше за мен. Мислех, че виното ще е вкусно с пастата.
Шантел прикри сърцето си с лявата ръка и се задъха шумно.
– ТИ… ЯДЕ… ПАСТА!?
– Точно затова не исках да ти казвам никакви подробности – изтъкнах аз.
– Но Фиона, ти не ядеш паста. Съжалявам, ако съм в шок. Сместа за брауни едва не ми докара инфаркт. Това е твърде много.
– Беше пълнозърнеста и прясна. Не преработена – казах на Шантел, без да знам защо звуча толкова защитно.
– Това прави всичко това по-достоверно – изсумтя тя. Тя се облегна на плота с широко отворени очи, докато ми се усмихваше. – Марти ти е направил паста, която знае, че ще ядеш. Значи е отделил време, за да се запознае с това, което харесваш. Това е адски сладко. И по нищо не прилича на Мак.
– Ако не бяха близнаци, нямаше да разбереш, че са роднини – уверих я аз.
– Мислила ли си за двойна среща с тях? Цялата тази горещина да завладее тялото ти?
– БОЖЕ! Шантел, не! Не съм.
Тя се засмя гръмко.
– Е, аз имам. Съжалявам, но след като се запознах с идентичния двойник на Мак, започнах да фантазирам.
– Уф, престани. И Марти и Мак не са идентични.
Шантел отново свъси вежди.
– Да, те са.
Нямаше смисъл да спори с нея. Беше очевидно, че не са идентични. Но Шантел не виждаше отвъд лицата им.
– Наистина ли ще изядеш тези брауни? – Попитах, мислейки си колко вкусни ще бъдат.
– Да! Гладувах в продължение на седмици, за да снимам този бански. Тази вечер ще се поглезя.
– Може би мога да взема няколко за Марти – предложих аз, мислейки, че това ми дава повод да го видя утре.
– Можеш, ако не ги изям всичките.
Звънецът на вратата ми попречи да кажа на Шантел, че няма как да ги изяде всичките. Шантел изцъкли очи.
– Това господин Секси близнак ли е?
– Той е на работа тази вечер, но в случай че е той, дръж голия си задник в тази кухня. – Излязох в коридора и се насочих към входа. Помислих си, че може да е Мак или Стоун, и отворих вратата, чудейки се защо са се появили.
Марти обаче стоеше пред вратата ни. Беше прясно изкъпан, ръцете му бяха в предните джобове на дънките, а на лицето му имаше усмивка, която накара сърцето ми да трепне. Знаех, че съм в беда. Не вярвах в любовта и романтиката. Бях гледала как родителите ми съсипват животи в следствие на драмите и разбитите си сърца с тези думи. Но Марти… ме накара да поставя всичко под въпрос.

Назад към част 13                                                         Напред към част 15

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!