Глава 15
Фиона
Бандата беше добра, а храната – вкусна. Да седиш толкова близо до Марти беше опияняващо. След тази целувка отчаяно исках още. Слушах групата, ядох храната, всичко беше хубаво, но нямах търпение да си тръгна. Исках да остана насаме с Марти, за да направим нещо повече от целувка. Не знаех, че целувката може да бъде такава. Че една целувка може да те накара да пожелаеш още и да те направи малко луда.
Марти изглежда изпитваше същото. Продължаваше да ме докосва и да ме кара да искам повече. Пръстите му, които се плъзгаха по кожата ми, караха всичко останало да бледнее в сравнение с нго. Когато плати сметката, даде бакшиш на сервитьора и се спря, за да благодари на Патси, дамата, която беше резервирала кабинката, се почувствах като дете на Бъдни вечер.
Излизайки към пикапа си, той отново посегна към ръката ми и сърдечният ми ритъм се ускори. Това беше нещо ново за мен. Беше ме уплашило и в същото време ме вълнуваше. Не исках да свършва и исках никога да не е започвало. Защото знаех, че за пръв път в живота ми един човек може да ме нарани. След като цял живот баща ми не беше правил нищо друго, освен да ми причинява болка, бях изградила стена около себе си. Такава, която лесно се поддържаше, докато Марти не влезе в моя свят.
Всички онези романтични поговорки, че да изпиташ любов е по-добре, отколкото да загубиш някого, и че това е риск, който всеки трябва да поеме. Винаги съм ги смятала за глупави. Хубавите думи бяха измислени, за да играят на емоциите на хората.
Сега не бях толкова сигурна.
Марти ни поведе към страната на пътника и аз зачаках в очакване да отвори вратата. Вместо това той сложи ръце на кръста ми и нежно притисна гърба ми към студения метал. Очите му бяха премрежени. Бяхме толкова близо, че усещах топлината от тялото му и миришех на чистия му аромат. Пулсът ми се ускори и аз вдишах рязко въздух.
– Не мога да чакам повече – каза той почти извинително и изстена, преди тялото му да се притисне неумолимо към моето. Топлината му се просмука в мен, карайки ме да треперя от нужда. Устните му покриха моите и умопомрачителният копнеж, който той бе отприщил в мен, вътрешно се повиши с една степен.
Бях се вкопчила в него, опитвайки се да се задържа, тъй като умът и тялото ми така се оплетоха в Марти, че забравих къде започвах аз и къде започва той. Не беше възможно да се приближа достатъчно. Исках да пълзя по него. Да го хапя, да го облизвам, да усещам повече. Свирепото привличане ме стресна, но нямах много време да приема шокиращата си реакция. Просто я приех и се държах.
Ръцете на Марти намериха подгъва на полата ми и бързо я дръпнаха нагоре. Ръцете му се плъзнаха по дупето ми, преди да плъзне пръсти под сатенените ми бикини, за да докосне голата ми кожа и да стисне достатъчно силно, за да ме накара да извикам от удоволствие.
Когато ме вдигна, инстинктивно разтворих крака и ги обгърнах около кръста му. Той отново ме притисна към пикапа, като притисна твърдостта си към моята мекота. Само тънката обвивка на бикините ми ме отделяше от твърдия ръб под дънките му, аз се задъхах и трябваше да прекъсна целувката достатъчно дълго, за да си поема дълбоко дъх.
– О, Боже – казах аз, задъхвайки се и опитвайки се да се опитам да придобия някаква форма на контрол.
Марти зарови лице в извивката на шията ми, а дишането му също беше спорадично.
– Мога да спра – каза той, без да вдига глава, но притискайки целувка към нежната кожа.
Поклатих глава.
– Не. – Издишах.
Оставих главата си да падне обратно върху пикапа, а той започна да целува ключицата ми и да захапва кожата ми, както си представях, че правя с него. Езикът му проследи зоната между гърдите ми, а след това се поклати срещу мен, придавайки триене там, където телата ни се срещаха. Задъхах се и исках да помоля за още, но ръката му се раздвижи и пръстът му бавно си проправи път във влажността, която беше създал.
– АХ! – Се изтръгна от мен и той започна да работи с пръста си по начин, който можеше да се опише само като магически. Захлипах, докато нарастването на обещаващия оргазъм ме подтикваше още повече.
– Лицето ти. – Гласът му беше дълбок и дрезгав. – Най-красивото нещо, което някога съм виждал.
Не бях сигурна дали ми казваше, че съм красива, или реакцията ми беше такава. Не ме интересуваше и това. Просто исках пръстът му да се впие по-дълбоко в мен и да ми причини експлозията, която усещах, че ми предстои.
– Това е – каза той, като ме премести и повдигна бедрото си, за да облегне дупето ми на него, докато избутваше сатена, който ме покриваше, настрани и притискаше дланта си към мен. Исках пръстите му да се върнат в мен, но топлината от ръката му там беше също толкова невероятна. Прилагайки по-голям натиск, той завъртя ръката си и тогава три пръста ме изпълниха, докато дланта на ръката му масажираше клитора ми. Двойното действие отне само миг, за да ме хвърли в оргазма, към който се стремях.
– МАРТИ! – Изкрещях името му и се хванах за ръцете му, тръскайки се срещу него, без да се интересувам дали някой ме е чул или видял. В тези наелектризиращи секунди това беше единственото, което ме интересуваше. Да яхна вълната след вълната на съвършенството.
Целувката му по врата ми беше нежна. Пръстите му се отпуснаха от мен и той внимателно оправи бикините ми, след което свали полата ми и ме придърпа към себе си, докато ме изправяше на крака. Сякаш усещайки, че не мога да стоя сама, той ме придърпа към себе си. Облегнах се на него, докато дишането ми се нормализираше. Беше се съсредоточил единствено върху мен, а не върху собственото си удоволствие. Това беше още едно ново преживяване. Изглежда Марти щеше да ми покаже свят, за който не знаех, че съществува.
Такъв, в който любовта можеше да съществува и вероятно да бъде истинска.
Прокарах ръка през косата му на тила. Не исках да мърдам. Можех да остана така с него завинаги. Тук беше безопасно. Топло. Като нищо, което някога съм познавала.
– Никога не съм срещала мъж като теб – казах, за да наруша тишината.
– Добре.
Захилих се и той ме притисна по-силно.
Нямаше нужда от повече думи. Стояхме на лунната светлина, а в далечината се чуваше шумът от групата. Миризмата на барбекю се носеше наоколо. Сякаш бяхме попаднали в идеалния момент.
Разбитото сърце не беше нещо, за което щях да мисля. Не можех да си представя Марти някога да ме нарани. Той беше истински. Беше човек, който толкова не приличаше на баща ми, че ми беше трудно да повярвам, че е истински.
– Не изчезвай – казах аз, знаейки, че думите ми може да прозвучат глупаво.
– Няма да изчезна – отвърна той, сякаш това беше обещание.
– Искам да ти се доверя. – Исках да ме разбере.
– Ще го направиш – увери ме той.
Облегнах се назад и вдигнах поглед, за да срещна неговия. Знаех, че е твърде рано да се влюбвам. Въпреки че никога не бях преживявала влюбване, знаех, че то изисква време. Знаех също, че всичко, което изпитвах към Марти, беше нещо повече от похот. Беше повече от признателност или възхищение и повече от харесване. Беше нещо повече от нужда. Марти ме беше погълнал. Толкова лесно и толкова бързо.