Глава 35
Фиона
Денят на репетицията беше тук. И предружителя за сватбата, който Шей ми беше уредила. Снощи бях заявила, че ме боли глава, и Франк беше достатъчно любезен да ми повярва или да се престори, че ми вярва. Един хубав горещ душ и сън ме бяха отпуснали.
Но Франк все още беше тук. Както и Марти.
Днес трябваше да прочета речта му и да му дам моята да я прочете. Щеше да се наложи да минем заедно до олтара и да кажем неща за брат му и сестра ми на вечерята тази вечер. Това трябваше да са забавни моменти. Спомени за Шей и Мак през годините. Проблемът беше, че спомените на Шей и Мак дойдоха след моите и тези на Марти. Много от техните спомени бяха наши спомени.
Станах рано сутринта, за да напиша речта за утре, и се опитах да запиша няколко спомени за Шей и Мак за тази вечер. Пропуснах начина, по който тези моменти се свързваха с Марти и мен. Преструвах се, че никога не е имало нас. Само те.
Три чаши кафе по-късно имах чувството, че съм изпълнила задачата. Облякох се и вдигнах телефона, за да се обадя на Шей. Той иззвъня веднъж точно преди да започне блъскането по вратата ми. Държах телефона до ухото си, за да отида да видя кой сега звъни на звънеца и блъска по вратата, за да видя сестра си в шпионката. Дори на миниатюрното и изображение тя изглеждаше истерична. Прекратих обаждането и с трясък отворих вратата. Преди да успея да кажа каквото и да било, тя се вмъкна в стаята ми с плач.
– Той си тръгна! ОСТАВИ ФИОНА! БОЖЕ МОЙ! Не мога да дишам, не мога да дишам – задъхваше се тя, след което от гърдите ѝ се изтръгна още един силен вик.
– Шей, за какво говориш? Кой си тръгна? – Не можех да си представя, че тази драма е заради напускането на Франк или дори на Марти. Според мен всяко от двете можеше да направи тази сватба по-лесна.
– МАК! – Изкрещя тя и отново се разплака, като закри устата си. Очите ѝ бяха подпухнали от плач.
– Мак? – Попитах. Не можех да я чуя правилно. Не харесвах Мак. Мислех, че да се омъжи за него е ужасна идея. Но не мислех, че той ще я изостави. Не и сега.
– ДА! О, БОЖЕ! Какво ще правя? – Изкрещя тя. След това подсмръкна и преглътна. – Ние се скарахме. Беше един от грозните скандали – тя ме погледна умолително. – Но ние винаги сме се карали. Това не означава, че сме приключили. Просто сме такива, каквито сме. Караме се, а после се помиряваме, нали знаеш – каза тя и се нуждаеше от някакво успокоение, което не бях сигурна, че мога да и дам.
– Кога сте се карали? Точно сега? Ако си е тръгнал, вероятно просто е имал нужда да се поразхлади. Съмнявам се, че си е тръгнал.
Тя поклати глава.
– Не! Той си е тръгнал! Изчезнал!
– Трябва да се успокоиш. Поеми си дълбоко дъх – прозвуча като заповед. Тя направи това, което и казах, и после още веднъж. – Добре, спокойно ми разкажи какво се е случило. Можем да разберем това, но това, че ти полудяваш, не помага.
Тя кимна и отново вдиша дълбоко. Опитваше се да се успокои, но по страха на лицето ѝ разбрах. Това е погледа, който имаш, когато си изправен пред това да загубиш мъжа, когото обичаш, и да бъдеш наранен неимоверно от него. Аз бях преживяла това. Знаех.
– Обади му се Марти. Все още бяхме долу с гостите, които още не си бяха тръгнали. Не знам за какво ставаше дума, но той се отдалечи и известно време говореше по телефона. Когато се върна, каза, че трябва да провери какво става с Марти. Не исках да си тръгва, докато гостите все още са долу. Може да съм била малко взискателна, но стресът от сватбата е голям, нали знаеш. Тази сватба не е заради Марти. Тя е за Мак и за мен. Така че аз казах това, а той каза, че трябва да се успокоя. Да се отпусна. – Тя вдигна ръце нагоре. – Казах му за целия стрес, на който бях подложена, и всички неща, които трябваше да се направят. Как имах нужда от неговата помощ и това, че той е в задника на Марти, не ми помага. Не се омъжвах за Марти. Бях се омъжила за него. Той просто си тръгна. Каза ми да изпия чаша вино и да се успокоя. Изкрещях му, че се състезавам с брат му. Той се засмя и поклати глава. – Тя спря. Зачаках още.
– Това е всичко?
Тя кимна.
– Да. И знам, че звучах като кучка. Но това не е достатъчно, за да го накара да избяга!
– Не вярвам да е избягал – казах ѝ аз.
– Тогава къде, по дяволите, е той? – Тя отново повишаваше глас. Тя спря само за да се просълзи.
Излязох от стаята си и преминах през коридора, за да почукам на вратата на Марти. След като не получих отговор, звъннах на звънеца. Когато чух щракването на ключалката, въздъхнах с облекчение. Марти щеше да даде отговорите. Но това не беше Марти. Беше Роуан. Косата ѝ беше разрошена от съня и носеше чифт боксерки, които се надявах да не принадлежат на Марти.
– Мога ли да говоря с Марти? – Попитах я.
Тя разтри двете си ръце по лицето и се прозя, след което погледна назад в стаята.
– Да, да, дай ми минутка.
Вероятно трябва да се извиня, че я събудих, но беше след десет сутринта. Погледнах назад към Шей.
– Защо ти отне толкова време да разбереш, че го няма? – Попитах я. Времето, което беше изминало, едва сега ми просветна.
– Отворих бутилка вино, когато се прибрах в стаята и Мак не беше там. Помислих си, че имам нужда от нещо, което да ме успокои, за да не се скарам с него, когато се върна в стаята. Изпих твърде много – по-голямата част от нея, докато гледах „Хубава жена“ по Lifetime Channel – и след това загубих съзнание. Когато се събудих в 9:30 ч., си помислих, че Мак сигурно е отишъл да играе голф с останалите, но тогава видях, че чантата му я няма.
– Той не е тук – прекъсна я Роуън. – И не съм сигурна, че се е върнал снощи.
– Той е взел брат си! Той си е отишъл! Той ме изоставя в деня преди сватбата ни! – Шей се разплака силно и аз погледнах към коридора, за да видя дали някой друг не я чува.
– Шей, успокой си задника. Ние не знаем това – казах и аз.
– Мак си е тръгнал? – Попита Роуън.
– Не сме сигурни – казах ѝ аз.
– Да, сигурна съм! Той си е отишъл!
Роуан се приближи и взе мобилния телефон. Гледах как тя се обажда на някого. Когато затвори слушалката, ни погледна.
– Мисля, че е права.
– О, Боже! – Извика отново Шей.
– Това няма смисъл – казах аз и ми се искаше да удуша Мак и Марти. Как можеха да направят това? Беше денят преди сватбата. Просто да изчезнат. – Мисля, че има обяснение. Ще го намеря. Вие се заемете с плановете си за деня. Направи си масажа. Поглези се. Изпий една мимоза. Отпуснете се. Аз ще се погрижа за останалото. – Хванах я за раменете и я завъртях в посока към асансьорите.
Тя подсмръкна.
– Мислиш ли, че можеш да го намериш?
– Да. И мисля, че това е недоразумение. Ти си емоционална и премисляш всичко. Върви. Остави ме да се справя. Успокой се.
Тя вдиша рязко и кимна.
– Добре. Да. Той не би ме оставил. Нали? – Тя поклати глава, отговаряйки на собствения си въпрос.
– Не. Не би. – Поне аз не мислех, че ще го направи. Старият Мак, когото познавах, би го направил. Но се надявах, че се е променил. – Може би Марти го е извел навън за една вечер или нещо подобно. Марти не би го оставил просто да ме напусне. Не и по този начин. – Трябваше всичко това да е вярно и аз се надявах да е така.
Шей направи дълги целенасочени крачки към асансьора, като ме погледна само веднъж. Усмихнах ѝ се успокоително. Когато тя най-накрая изчезна през вратите, погледнах към Роуън, който все още стоеше на вратата и я наблюдаваше.
– Дай ми пет минути. Идвам с теб – каза тя.
Започнах да споря, а тя вдигна телефона си.
– Знам къде са. Марти е забравил, че споделя местоположението си с мен на iPhone. То ми беше нужно, за да намеря бара, в който беше миналата седмица. Той така и не прекрати споделянето.
– Чакай. Можеш да видиш местоположението им? – Попитах. Беше ме страх да повярвам, че съм я чула правилно.
– Да – каза тя с кимване. – И не знам с колко време разполагаме. Те са на летището.
– По дяволите.
– Точно така.