Глава 11
Джералдин се приближи до вратата, облечена в бански на червени райета и голяма сламена шапка, с чаша мартини, пълна с мляко. От една страна, бях малко шокирана. От друга, бях благодарна, че тя безсмислено опаковаше багажа за несъществуващо пътуване до Карибите, защото това ми помогна да удавя мислите си.
След обяда почиствах кухнята, когато Джералдин най-накрая излезе от умопомрачението си.
– Защо нося тези бански? – Попита тя.
Завъртях се от зареждането на съдомиялната и я видях с увита около нея кърпа, а шапката ѝ беше изчезнала.
– Събирала си багажа за пътуване до Карибите – казах ѝ аз.
Тя въздъхна и извъртя очи.
– Мили Боже, ако някога отново посетя това място, не ми позволявай да нося това. Бедрата ми са виждали по-добри дни.
Усмихнах се.
– Мисля, че изглеждаш страхотно в него. – Надявах се да имам нейното отношение към живота, когато остарея и мозъкът ми се разсее.
– Благодаря ти. Но повярвай ми. Имаше едно време отдавна, когато можех да обръщам глави – каза тя с гордост.
– Вярвам ти.
Тя отвърна на усмивката ми.
– Предполагам, че имам да разопаковам някои неща. Ако можеш да полееш градината вместо мен, докато прибирам нещата, би било чудесно.
– Да, разбира се.
Тя тръгна да излиза, после спря и ме погледна.
– Ти си добро момиче. Познавам много красавици. Много, които са влизали и излизали от живота на Стоун. Но никога не съм срещала такава с твоя дух и сърце. Не се отказвай от него.
Отворих уста, за да ѝ кажа, че Стоун само ми помага и че тя има грешна представа за нас. Тя обаче беше излязла от стаята и стъпките ѝ отекнаха в коридора, преди да успея да събера думите си, за да отговоря.
Със сигурност Стоун ѝ беше обяснил положението ни. Той не би искал тя да си мисли, че има нещо между нас. Умът ѝ беше разсеян. Може би отново беше объркана, мислейки, че съм момиче от миналото му. Тази идея ме натъжи. Стоун не беше идеалният човек, с когото да прекараш живота си. Беше твърд, рязък и понякога жесток. Гледаше през носа на другите и беше затворен в себе си. Но също така имаше и слабости. Идеята някое момиче да го нарани накара сърцето ми да се разрани малко – само малко.
Поливането на градината отне повече от час. Беше впечатляващо подредена и вчера тя ми беше разказала как Стоун ѝ е помогнал да я организира по време на пролетната ваканция преди три години. Прекарали са четири дни, за да подготвят напояването и да се уверят, че системата за засаждане е инсталирана правилно. Бил е второкурсник в колежа. Приятелите му щяха да отидат на някое екзотично място да се забавляват, но той беше дошъл тук, за да помогне на възрастна жена да създаде градина в своя замък за няколко милиона долара.
Подобни действия накараха Стоун, който ми беше казал, че не съм влюбена в Джаспър, да изглежда като различен човек. Сякаш имаше двама души. Единият, когото уважавах и на когото се възхищавах, а другият, когото исках да ударя в лицето.
Чудех се колко ли детски спомени е имал Стоун в този заден двор. От късчетата, които бях научила за родителите му, това сигурно е било неговото безопасно място. Идвал е тук, за да бъде малко момче и да се чувства сигурен. Аз бях отгледана с любов и сигурност. Не знаех какво е да израснеш с родители като неговите. Не можех да очаквам, че след това той ще бъде нормален.
– Беула, скъпа, изглежда имаме компания. Вярвам, че е по-скоро за теб, отколкото за мен – обади се Джералдин от задната тераса. Когато сложих маркуча за вода и я погледнах обратно, загрижената гримаса, която носеше, ме накара да си помисля, че може би има още едно умопомрачение.
– Ще дойда веднага – уверих я и изключих пръскачките, които бяха настроени да поливат по-голямата част от посевите. Тя остана на терасата. Намръщената ѝ физиономия също си остана на мястото. Чудех се какво ли може да си представя, за да е толкова разстроена. Стоун не ме беше подготвил за подобно умопомрачение. Знаех само за по-забавните ѝ епизоди.
– Всичко наред ли е? – Попитах, щом стигнах до нея. Тя въздъхна тежко, сякаш мразеше да ми казва какво се е случило.
– Не съм сигурна, ако трябва да съм честна. Той винаги е бил добре дошъл тук. Заради това не се замислих нито за миг, когато той дойде на портата. С радост го пуснах вътре. Бях готова да му направя чаша чай и да го нахраня с парче от бадемовата торта, която направи по-рано. Но когато влезе в къщата, той поиска да те види и аз се сетих. Стоун ме предупреди, че това може да се случи, и каза, че трябва да ти кажа да му се обадиш, ако се опита да влезе тук. Но… Забравих и сега той е тук. В салона.
– Джаспър – това не беше въпрос. Въпреки че никога не беше казвала името му, знаех за кого говори. Той не трябваше да идва на работата ми при мен. На място, на което винаги е бил добре дошъл. Беше грешно да се възползва от Джералдин. Вместо паникьосаната бъркотия, в която се превръщах всеки път, когато мислех, че ще трябва да се изправя пред него, този път бях ядосана. Бях разстроена, че е направил нещо подобно и че е разстроил Джералдин.
Да се изправя пред него беше последното нещо, което исках да направя, но нямаше да позволя това да я разстрои повече, отколкото беше.
– Всичко е наред. Не се притеснявай. Ще видя дали мога да му помогна, след което ще го изпратя по пътя му. Или пък можеш да го нахраниш с малко торта и да се насладиш на чая си. Сигурна съм, че това ще му хареса.
Тя поклати глава.
– О, не. Той няма да остане тук с теб. Стоун ми каза да съм сигурна, че това няма да се случи, и аз го обърках.
Страданието в гласа ѝ беше несправедливо за нея. Джаспър се държеше егоистично.
– Тогава ти седни в кухнята и ме остави да се справя с Джаспър. Това изобщо не е проблем и Стоун дори не трябва да знае за него.
Джералдин стисна устни и поклати глава.
– Не, не. Ще трябва да му кажа. И ти няма да отидеш там сама. Стоун не ми каза защо, но беше много категоричен в това отношение. Просто съжалявам, че не се сетих по-рано.
Да спориш с нея беше загуба на време.
– Ако си сигурна – казах аз, притеснявайки се, че това е твърде голям стрес за нея.
Тя кимна решително.
– Абсолютно.
Не знаех какво ще каже или защо е тук, но трябваше да се справя с това и да го накарам да си тръгне. Да заставам между него и приятелството на Стоун ме караше да се чувствам ужасно. Джаспър и Стоун бяха близки като братя. Едва след като си тръгнах, осъзнах колко близки са били. От това, което можех да кажа, Стоун и Джаспър нямаха луди семейства и нямаше да се загубят един друг заради мен.
– Тогава да отидем да видим какво иска нашият гост – казах с усмивка, която не беше истинска.
Тя ме изучи, след което въздъхна.
– Това не е добре – промълви тя. – Хайде да вървим.
С Джералдин до мен отидохме до салона и аз започнах мислено да се тренирам да се изправя пред него. Трябваше да го направя без никакво пропукване или срив заради Джералдин. Може би и заради мен.
Когато стигнахме до вратата, Джералдин застана пред мен почти защитно.
– Доведох я, но ти не трябва да си тук. Бях забравила. Така че няма да ви оставя сами. Стоун не ми даде никакви подробности за ситуацията, а знам, че мотивите ви са близки. Ако той смята, че не трябва да си около Беула, значи трябва да има основателна причина.
Очите на Джаспър не бяха насочени към Джералдин, а бяха вперени в мен. Гръдният ми кош ме заболя при вида му. Бях изненадана, че не беше толкова болезнено, колкото се опасявах. Не ме интересуваше какво казва Стоун, обичах Джаспър. Или бях. Начинът, по който изпитвах чувства към него, се беше променил. Чувствата ми трябваше да се променят заедно с истината. Той беше Ван Алън и биологичен брат на сестра ми. Не бях озлобена, че сестра ми нямаше привилегирования живот, който имаше Джаспър, защото тя беше получила нещо много по-добро. Съжалявах, че е трябвало да израсне с тези чудовища като свои родители.
– Стоун няма да ме допусне в сградата. Не отговаря на обажданията и съобщенията ми. Не знаех как иначе да говоря с теб. – Молбата в гласа му беше трудна за пренебрегване.
– Стоун се опитва да те защити. Трябва да приемеш истината и да признаеш лъжите, тогава може би ще можем да поговорим. Точно сега всичко е твърде прясно, твърде болезнено.
Джаспър направи една крачка към мен, а Джералдин направи крачка към него като мълчаливо предупреждение. Изглежда, не ѝ пукаше, че Джаспър е с половин метър по-висок от нея. Тя държеше главата си високо и го гледаше решително.
– Джери, знаеш, че няма да я нараня. Просто трябва да поговоря с нея.
Джералдин поклати глава.
– Говориш, но не се доближаваш до нея. Не трябваше да те пускам вътре.
Джаспър вдигна очи, за да ме погледне.
– Искам ДНК тест за Хайди. И искам да направя такъв и за себе си. Аз… По дяволите, не знам на какво са били способни родителите ми. Ако Стоун е прав… Господи, може да съм син на някоя от секретарките на баща ми. Трябва да знам истината. Не мога просто да приема това, което Стоун смята за вярно. Бог знае, че майка ми не може да каже истината. Тя все още се защитава. Винаги ще го прави.
Хайди не се нуждаеше от ДНК тест. Това щеше да я изплаши или обърка. Поклатих глава с „не“.
– Няма да накарам Хайди да се разстрои.
Той направи още една крачка в моята посока.
– Тя никога няма да разбере. Нуждаем се от тампон от вътрешността на устата ѝ и от косъм. Нищо друго. Ако тя е Ван Алън, тогава заслужава наследството, което и се полага по право.
– Не! Тя е Едуардс. Майка ми – усетих как емоцията запушва гърлото ми и ми е трудно да говоря. – Майка ми… беше наша майка и винаги ще бъде. Хайди не трябва да знае нищо повече от това. Няма да ти позволя да я разстроиш! Нищо не е по-важно от Хайди. – Говорех силно, а сърцето ми блъскаше в гърдите по други причини, а не заради вида на Джаспър. Беше страх, че не мога да защитя Хайди, ако тя е Ван Алън.
– Никога, никога не бих я наранил. Никога няма да и се наложи да знае нещо повече от това, което знае сега. Но… Искам разрешение да я посетя. Ако тя е моя сестра, значи съм пропуснал това. Никога не съм имал брат или сестра. Искам да позная своята.
Гърлото ми се свиваше, а ръцете ми се изпотяваха. Поклатих глава и се отдръпнах от него. Паниката караше зрението ми да се замъглява. Това не се случваше. Ако нямах претенции към нея, ако откриеха, че не е моя сестра… можех да я загубя. Можеха да ми я отнемат. Щяха да могат да я отведат, където си поискат, а тя щеше да има нужда от мен. Щеше да е уплашена и объркана.
Не можех да дишам. Не можех да дишам.
Назад към част 10 Напред към част 12