Глава 2
Стоун сякаш изучаваше гората зад мен с тъмно намръщено лице. Той не отговори веднага и аз оставих въображението си да се справи с всички възможни сценарии. Исках да повярвам, че Хайди не е дъщеря на Порша.
– В болничните записи, които намерих, Хайди е родена от Порша Ван Алън шестнайсет месеца след раждането на Джаспър. – Тогава той ме погледна. – На тавана на къщата на Ван Алън има снимки, които прегледах, докато бях там през последния месец. На снимките Порша е бременна в бяла рокля, а Джаспър е малко дете до нея.
– Какво? Но… тя не е била изнасилена? Защо е казала, че е била? – Нищо нямаше смисъл. Лъжите продължаваха да се разплитат и имаше лъжи върху още лъжи. В какво можех да вярвам?
– Хайди е Ван Алън. Половината от наследството на Ван Алън би трябвало да е нейно. Тя има право на нещо. Ако някой узнае истината, че Ван Аланите са имали дете и са го дали, може да има съдебни дела, заведени от името на Хайди… от теб.
Не разбирах. Нищо от това нямаше смисъл и нищо не си идваше на мястото. Не можеш просто да дадеш дете. Имаше снимки, на които тя е бременна с Джаспър до нея. Хората трябваше да знаят, че тя има друго дете.
– Не можеше просто да е родила дете и всички да са забравили за съществуването му.
Той кимна за кратко в знак на съгласие.
– Това си мислех и аз. Тогава… – той спря и си пое дълбоко дъх. По позата и изражението на лицето му разбрах, че не иска да чуя това. Той също не искаше да ми го каже. – Имаше малко погребение в затворен ковчег за Хайди Клариса Ван Алън, която е починала при раждането си.
Какво? Какво! Поклатих глава невярващо.
– Не – беше всичко, което успях да кажа. Гърлото ми беше стегнато. Гръдният ми кош беше сякаш върху него са се стоварили тонове тухли. Как може двама души да са толкова студени и жестоки? Да твърдят, че детето им е мъртво, и да се отърват от него, защото не е това, което са искали. Моята прекрасна сладка сестра беше най-специалният човек на земята. Усетих как омразата дълбоко в мен започва да гори. Това не беше емоция, която ми беше позната, но беше там и се натрупваше.
– С парите на Ван Алън им беше позволено да плащат на всеки, за да запазят истината за Хайди в тайна. Никога повече не говореха за нея. Хората в техния свят са толкова погълнати от себе си, че не им пука за другите. Смъртта на едно бебе – те изпратиха съболезнованията си и с времето всичко беше забравено. – Изразът на лицето на Стоун беше чисто отвращение, докато описваше как това е могло да изчезне толкова лесно.
– Те просто я предадоха. Пуснаха пари и дете на майка ми. След това нито дума повече. Нямаше нищо от тях. Хайди е най-съвършеният човек, когото познавам. Но на тях не им пукаше. – Изрекох думите на глас, опитвайки се да ги осмисля. Никога обаче нямаше да го направя. И двамата бяха чудовища. Ужасни, ужасни хора с тъмни души. Бях благодарна, че Хайди никога не ги е познавала. Че имаше майка ми, която я обичаше. Майка ми беше най-добрата.
– Порша вече разчита единствено на Джаспър, за да поддържа живота си. Тя не би допуснала да се стигне дотам, че ти и Джаспър да продължите да сте роднини. Но трябваше да разкаже история, която да я накара да изглежда по-малко ужасна, ако това е възможно. Изнасилването беше нейният начин да добави оправдание и да се опита да получи съчувствие или поне разбиране. Тя не иска той да знае истината. Но в бързината си не е завързала всички краища на лъжата си. Джаспър ще осъзнае същото, което и ти. Той ще поиска истината. Няма да може да ѝ прости.
Как би могъл някой? Как една майка е направила това?
– Как да се изправя пред Хайди, без да се разпадна? Няма да мога да я държа и да не плача.
Погледът му се премести нагоре по хълма към красивия дом, който беше сигурното място на Хайди.
– Ти си силна. Наблюдавах те. Можеш да се справиш. Направи това, което винаги правиш, когато я посещаваш. Поиграй малко кикбол. Остави я да прави каквото иска днес. Наслади и се. Когато си готова да си тръгнеш, колата ти ще те чака. Ще те закарам до там и ще я паркирам, а после ще мога да се върна тук, за да взема моя Роувър.
– Просто да я оставя тук? Не знам дали Джаспър вече им е платил. Ако не го е направил, трябва да измисля следващия си ход. Ако е платил, тогава… тогава не знам… Вече не знам какво да правя.
Стоун върна погледа си към мен.
– Хайди е Ван Алън. Ван Алън, която живее в бедност в парк с каравани, докато родителите ѝ пътуват по света и живеят в лукс. Тези пари са толкова нейни, колкото и на Джаспърс.
Думите му потънаха. Бавно. Бях видяла акта за раждане и знаех, че е истински. Но най-накрая оставих съзнанието си да стигне дотам, наистина да приеме, че Джаспър е кръвен брат на Хайди. Тя не беше моя. Момичето, което обичах повече от себе си, не беше истинската ми сестра.
– Тя винаги ще бъде твоя сестра – добави той, сякаш беше прочел мислите ми. – Връзката ви не може да бъде прекъсната от нещо толкова просто като това кой ти е дал живот. Връзката, която имаш с нея, е по-силна от всякаква кръв.
Той беше прав. Хайди и аз бяхме свързани. Това никога нямаше да ми бъде отнето.
– Не мога да го видя или да говоря с него – прошепнах аз. – Все още не. Може би не за известно време. Той ще премисли това и ще разбере, че историята, която ни разказаха, е невъзможна. Но аз не мога.
– Най-добре е да не го правиш. Аз мога да се справя с нещата. Засега се качи в колата и ми позволи да те заведа на гости на сестра ти. Ще се успокоиш, като видиш, че за нея се грижат.
Направих, каквото ми беше казано. След като обиколих колата, се качих от страната на пътника. Беше забавно колко лесно беше да се подчиня на Стоун. Авторитетът в гласа му би трябвало да ме дразни, дори да ме ядосва, но аз намерих утеха в неговите категорични думи. Властното му присъствие ме успокояваше, а аз отчаяно се нуждаех от това.
Стоун ни откара мълчаливо обратно на пътя. Оттам до обекта оставаше кратко разстояние нагоре по хълма. Домът, който беше божи дар за Хайди след загубата на майка ни. Хайди обожаваше майка ни. Винаги се е чувствала равноправна, защото мама се беше погрижила за това. Ако аз правех нещо, тя се грижеше и Хайди да го прави. Дори и да се налагаше да помагаме и двете.
След като Стоун паркира колата, аз седях и гледах право напред.
– Никога не искам Хайди да научи истината. Нашата майка, тя беше нашата майка. Хайди я обича и ѝ липсва. Мама беше светът на Хайди. Това не е нещо, което Хайди ще разбере.
Не знам защо разказвах на Стоун. Не беше така, сякаш той щеше да влезе вътре и да каже на Хайди ужасната истина. Но трябваше да кажа на някого, а точно сега той беше единственото, което имах.
– Тя няма нужда да знае. Тя си има теб. Това е всичко, от което се нуждае.
Съгласих се с цялото си сърце.
– Ами ако… ами ако Порша иска да я види? Да говори с нея? Ако Джаспър я изхвърли… Ами ако Порша се опита да използва Хайди, за да получи пари от Ван Алън?
Тази жена не беше човек, когото исках да е близо до сестра ми. Тя беше зла и жестока и нямаше сърце. Беше егоистична и студена. Хайди не приличаше на нея.
– Тя няма да го направи – каза той. – Залогът е твърде голям. Повече от това, че тя е разорена и без пари. Това, което е направила, е не просто жестоко, а незаконно.
– Сигурен ли си?
– Категорично. Проверих, че действията ѝ са били и все още са незаконни – каза той уверено.
Обърнах глава и го погледнах.
– Но тя може да реши да се изправи срещу лъжите си.
Стоун се наведе по-близо до мен – по-близо, отколкото някога е бил. Погледът му беше интензивен и не приканваше към спорове. Там, където Джаспър беше мил и топъл, Стоун не беше такъв.
– Първото нещо, което ще трябва да научиш, е да ми се довериш, Беула. Защото аз не лъжа и ти се кълна, че Порша няма да се доближи до Хайди.
Той не добави, че няма да ѝ позволи. Но изражението му беше толкова решително, че не го подложих на съмнение. Беше трудно да не повярвам в искреността му.
– Добре – прошепнах аз.
Той кимна с глава към вратата.
– Иди. Посети Хайди. Забрави за днешния ден. Ще ти изпратя SMS с адреса. Карай с колата до там след посещението си.
Последната част ме обърка.
– Защо? – Попитах.
Лявата му вежда се повдигна леко.
– Имаш ли къде да пренощуваш тази вечер?
О. Не се бях сетила за това. Поклатих глава.
– Не мислех така. Ще ти изпратя съобщение с адрес. Когато тръгнеш, се насочи натам.
Отворих уста да го попитам още, но той слезе от колата и се отдалечи. Тръгна си точно така. Стоун се беше появил изневиделица с отговори, а не с лъжи. Беше ме успокоил, че Хайди е добре. Не ме остави да се разпадна. Чувствах се по-силна с него.
Ако трябва да съм честна, не исках да си тръгва. По време на краткия ни разговор в колата той ме накара да се почувствам сигурна. Когато говореше, аз вярвах на думите му. Говореше със сигурност, която просто не можеше да се подложи на съмнение.
Телефонът ми иззвъня и аз го извадих от задния си джоб. Имаше адрес, точно както той беше казал. Имах къде да спя тази нощ и време да измисля какво ще правим по-нататък. Какво щях да правя?
Извадих ключовете от запалването и излязох от колата, където седях на пътническата седалка. Знаех, че посещението на Хайди ще ми помогне. Да видя усмивката ѝ и да знам, че е добре, беше това, от което имах нужда точно сега. Фамилията в акта ѝ за раждане не означаваше нищо. Хайди беше Едуардс. Винаги щеше да бъде такава.
Ван Аланс я бяха погребали преди години. Името им беше свързано с това време и място. Жестокостта на действията им беше сърцераздирателна. Не можех да не и бъда благодарна, че и е бил даден по-добър живот. Знаех, че обичаме Хайди така, както тя заслужаваше.
– Беула, не те очаквахме! – Принудих се да се усмихна, когато Тами, една от любимите медицински сестри на Хайди, ме посрещна с изненада. – Хайди и Мей в момента се занимават със занаяти в стаята за дейности. Те ще бъдат толкова развълнувани да те видят. Дори и да нямаш курабийки или кексчета.
Рядко посещавах Хайди с празни ръце, но и тогава винаги идвах, когато тя ме очакваше.
– Надявам се, че изненадата от това, че ще ме види, ще надделее над липсата на лакомства – отговорих аз.
– О, ще надделее!
Върнах се в стаята за занимания. Хайди се беше научила да плете на една кука и това ѝ харесваше. Последния път, когато дойдох да я видя, тя правеше поставки за тенджери и парцали за чинии. Зачудих се дали и днес се занимаваха с това.
Точно когато се канех да стигна до стаята за занаяти, вратата на офиса се отвори и оттам излезе госпожа Шел, мениджърката на сметките. Винаги правех плащанията за грижите за Хайди тук, при нея.
– Беула, току-що получих плащането ти за Хайди. То дойде през компютърната система. Чудесно е, че Ван Аланс са решили да плащат авансово за следващите десет години. Знам, че това сваля месечната грижа от раменете ти. Можеш да се съсредоточиш върху получаването на тази диплома, за която говореше, вместо постоянно да работиш. – Тя ми намигна и продължи по коридора, без да дочака отговора ми.
Домът на Хайди вече беше платен. Нямаше да се притеснявам. Но знанието, че е платено с парите на Ван Алън, ме притесняваше.
Назад към част 1 Напред към част 3