Глава 32
Джаспър
Тайните са лъжи сами по себе си. Не можеше да се пази тайна без лъжа. И ние почитахме някой, който можеше да пази тайна, но презирахме онези, които лъжеха. Беше едно и също. Всички те се сливаха в едно.
Стоун беше мой брат още от детството ни. И двамата бяхме отгледани от родители, които ни пренебрегваха. Баща му редовно го биеше, докато моят никога не беше посягал на мен. Освен това бяхме еднакви. Съществувахме в един и същи свят. От него се очакваше да управлява компанията, която щеше да наследи. Да продължи империята, която никога не е била негова мечта. Да се ожени добре. Нямаше значение, ако не обичахме съпругите си. От нас се очакваше да имаме връзки. Това беше нашият свят.
Такъв беше. С това се бях примирил окончателно. Тогава Беула беше влязла в моя свят и ме беше променила. Тя ме накара да искам нещо истинско. Даде ми причина да се усмихвам. Вече нямаше нужда от партита, предназначени да ме забавляват. Изгубеното момче се беше намерило.
Веднага след като я бях открил и разбрах, че я обичам, тя бе отнета така трайно, че ме остави без нищо. Без надежда. Никакъв шанс за бъдеще с нея в него. Дори като приятел. Всичко беше приключило внезапно.
Поглеждайки към сградата пред мен, почувствах вина за това. Тайните на Стоун винаги бяха били като моите собствени. Щях да ги отнеса в гроба. Но той я беше откраднал толкова лесно. Без вина или разкаяние. Беше улеснил прекратяването на всички мои контакти с нея. Моето шибано разбито сърце беше без значение за него. Той казваше, че я защитава.
От мен? Аз я обожавах. Бих се изправил пред шибан куршум заради тази жена. Не ме интересуваше, че сме роднини. Щях да се махна с нея. Да сменя името си и да се откажа от богатството си, ако можех да я имам до себе си. Кръвта във вените ни не ме караше да я обичам по-малко. Нищо не би могло да го направи.
Тя си мислеше, че познава Стоун. Мислеше, че е влюбена в него. Стоун имаше свои собствени тайни. Минало, което го правеше недостоен за Беула. Той мразеше баща си, но имаше причина. Тази омраза обаче много пъти през годините го бе изкарвала извън контрол и той бе оставял баща си да го прибере. Той не беше човекът, за когото го смяташе Беула. Беше разкрил тайните, които щяха да я държат далеч от мен. Аз само му връщах услугата.
Снимките в ръката ми натежаха от съжаление. Седмици наред се борех да направя това, не исках да го разобличавам. Дори след като беше взел Беула. Не исках да го направя, но го направих, защото тя заслужаваше да знае. Тя трябваше да знае.
Изкачването по стълбите към апартамента му беше размазано, докато се борех вътрешно. Тя никога нямаше да бъде моя. Знаех това. Кръвните ни линии щяха да ѝ попречат да ме приеме. Но тя нямаше да остане тук с него, след като знаеше. Ако не можех да я имам, тогава тя трябваше да бъде с някой, който я заслужава. Сега Стоун беше стабилен. От няколко години не беше действал напук на баща си. Но миналото му беше там. То щеше да се върне, за да го преследва. Знаеше го точно толкова добре, колкото и аз.
Звъннах на звънеца и зачаках. Той още не беше дошъл. Щях да имам само краткото време, което ми трябваше за да и покажа. Най-малкото най-лошото. Много от прегрешенията му бяха на едно богато, повредено дете. Но имаше и едно. Едно, което беше тайна, за която тя нямаше да може да му прости.
Вратата се отвори бавно и Беула стоеше там и ме гледаше нервно. Трябваше да знае, че съм аз, преди да отвори вратата, но въпреки това я отвори. Тя ми се беше доверила. Не искаше, но знаеше, че съм невинен за измамата на родителите ми.
– Трябва да ти покажа нещо – казах ѝ.
– Какво? – Попита тя с треперещ глас. Тя не ме беше изгонила. Тя искаше да знае.
– Това – подадох и снимките. Те бяха най-увреждащите. Без думи тя щеше да може да каже кой е той. Това, което не знаеше. Но обяснението за това къде е това малко момче сега щеше да е непростимо. Познавах я достатъчно добре, за да знам, че няма да може да го приеме. Или да го разбере. Аз го направих. Не бях сигурен, че нямаше да направя същото на шестнайсет години.
Стоун се беше появил в живота ѝ заради мен. Беше разкрил лъжи, за които дори не знаех, и след това ми я беше отнел. Бях само справедлив и не бях направил нищо лошо. Моралът ми не беше под въпрос. А този на Стоун щеше да бъде.
– Какво е това? – Тя поклати глава, разглеждайки снимките.
– Можеш да го погледнеш и да кажеш кой е – отвърнах аз.
Тя пребледня. Вдигна очи, за да срещне моите.
– Не. Не ти вярвам.
Но тя го направи. Видях съмнението там.
– Попитай го, Беула. Виж какво ще каже.
Тя погледна снимките в ръката си.
– Не. Това не е истинско. Защо го правиш? Защо ми го показваш?
Започнах да обяснявам повече, когато вратата на входа на сградата се хлопна и земята се разтресе от силата ѝ. Той си беше вкъщи. Знаеше, че съм тук. Беше видял колата ми. Това беше началото на техния край. Скоро тя щеше да си отиде. Свободна да започне живот без нашия мрак и лъжи. Сладките малки лъжи, които и беше казал, щяха да се изпарят в дим. В края на краищата, как би могла да прости на човек, който пренебрегва собствения си син и позволява на момчето да израсне със същото чудовище за баща, с което е израснал той?