Глава 5
Аз разбирах, че двамата не са кръвно свързани, но размишленията за Пресли и Стоун заедно все още бяха обезпокоителни. Дали са израснали заедно в една и съща къща? Защото, ако това беше вярно, връзката им беше… ами… отвратителна. Дали не беше? Не можех да реша дали съм осъдителна, или не. Може би трябваше да бъда по-отворена. Те очевидно имаха някаква връзка. Нейният гневен изблик, когато предположи, че спи с мен, ме накара да повярвам, че е негова приятелка.
Ако Стоун се опитваше да ме разсее от мисълта ми за това, че Джаспър е мой братовчед, а сестра ми не е моя сестра, а сестра на Джаспър, то той току-що го беше постигнал. Но само за миг.
Облегнах глава назад и затворих очи, докато се потапях в голямата вана с нокти.
Тази сутрин се бях събудила в сън. Беше фантазия, която внезапно се разпадна, когато осъзнах, че обичам мъж, когото не би трябвало да обичам. Бях правила секс с Джаспър, моя братовчед. Предполагам, че когато го погледна по този начин, това, което бях направила, беше много по-лошо от Стоун и доведената му сестра. Джаспър и майка ми бяха сестри. Стомахът ми се обърна при тази мисъл.
Точно толкова бързо, колкото ми беше подарено щастието, то ми беше отнето. А имаше и Хайди, за която да мисля. Тя никога нямаше да узнае истината. Дори и да знаеше, не бях сигурна, че щеше да разбере. Майка ми беше нашата майка. Не ме интересуваше кой е родил сестра ми. Порша ван Алън може и да я беше довела на този свят, но майка ми беше тази, която я обичаше, защитаваше, учеше и отглеждаше. На Хайди ѝ липсваше мама, но това не ѝ тежеше всеки ден, както на мен. Тя намираше щастието в живота толкова лесно. Винаги съм ѝ завиждала за това. Да съм около нея ме правеше щастлива. Дори да беше за кратко.
Нямаше да се карам на Джаспър, ако искаше да плати за грижите за Хайди. Знаех, че това е неговият начин да помогне. След всичко, което бяхме научили, тя беше и негова сестра. Биологичната им връзка щеше да промени нещата. Не можех да очаквам да не се промени.
Тогава имаше и сърце – дали то винаги щеше да ме боли, когато си помислех за Джаспър? Можех ли един ден да го видя и да не се надявам на невъзможното?
Звъненето на телефона ми прекъсна мислите ми и аз седнах, за да видя къде съм го оставила. Когато звънна отново, обърнах глава към звука и открих, че съм го сложила на тоалетката. Още не исках да излизам от ваната, но можеше да се обажда Хайди. Това беше единствената причина, поради която не бях изключила телефона си.
Джаспър не ми беше звънял днес. Той не ме потърси. Бях го оставила в къщата му да ме моли да забравя истината. Когато той самият дори не разбираше истината. Не можех да забравя. Сърцето ми може и да искаше да го направя, но главата ми не го позволяваше.
Изправих се, взех кърпата, която беше на бялата и златна поставка до ваната, и я увих около себе си. Беше дори по-пищна от кърпите във Ван Аланс. Забързано отидох до тоалетката и посегнах към телефона си само за да видя името на Джаспър на екрана. Дръпнах ръката си назад, сякаш беше змия. Не можех да говоря с него. Той вече беше премислил лъжата на Порша и беше разбрал, че нещата не се връзват. Аз обаче нямаше да съм тази, която ще му каже истината. Да чуя гласа му… Не бях готова. Стоун щеше да трябва да каже на Джаспър и да му покаже какво е открил.
Нямаше какво повече да си кажем. Дали? Какво можехме да кажем? Да съжаляваме, че сме извършили кръвосмешение? Изплаших се, дори да призная тази дума пред себе си. Не ми харесваше да мисля за това по този начин. Все още не можех да повярвам, че това е истина. Влюбването в Джаспър щеше да е най-хубавият спомен, който някога съм имала, но сега той се беше превърнал в най-извратения.
Съдбата не ме харесваше много. Започвах да приемам, че тя възнамеряваше да ме бие непрекъснато.
Отдръпнах се от телефона, когато звъненето приключи. Той щеше да получи гласовата ми поща. Молех се да не оставя съобщение, защото не можех да го изслушам. Бях убедена, че това само щеше да влоши сегашното ни положение.
Изчаках да видя дали сигналът на гласовата поща ще прозвучи. Знаех, че да се скрия от телефона си не е възможно. Да го изключа и да се опитам да изчезна не беше възможно. Трябваше да намеря начин да приема това. Трябваше ми сила, за да не се разпадна при звука на гласа му.
Минаха мигове и нямаше никакво предупреждение за запис. Нищо. Въздъхнах, облекчена, че няма да ме дразни гласова поща, която не мога да изслушам. Звукът от затръшването на вратата отекна в коридора и аз подскочих. Притиснах кърпата си по-здраво около себе си и се върнах в спалнята, очаквайки да чуя Пресли да плаче и да крещи. Но не чух гласа на Пресли. Беше гласът на Джаспър.
Очите ми се насочиха към вратата, за да се уверят, че съм я заключила. Какво правеше той тук?
Дебелите, огромни врати заглушаваха гласовете им, но Джаспър беше силен. Той крещеше. Не можех да разбера какво точно казва, но чух името си. С всяка пауза на виковете му се напрягах да чуя Стоун. Той не говореше достатъчно силно, ако изобщо отговаряше на Джаспър.
По коридора започнаха да се чуват стъпки и точно преди да стигнат до вратата ми, чух гласа на Стоун да казва:
– Недей. – Командата беше ясна, но дръжката на вратата на стаята ми започна да се клати.
– Беула! Говори с мен. Моля те, не мога… – той направи пауза. – Не мога да те загубя напълно. Това, което Стоун разбра за родителите ми… Съжалявам. Толкова е шибано извратено. Не ме мрази заради фамилията ми. Говори с мен. Трябва да има нещо повече. Имаме нужда един от друг.
Отдръпнах се. Не бях готова. Възможно е никога да не бъда готова. Сълзите изгориха очите ми и аз примигнах, принуждавайки ги да паднат свободно. Никой не беше тук, за да ме види как се разпадам.
– Тя се нуждае от време – каза му Стоун.
– Беула. Слушай, аз дори не знам в какво да вярвам. Единственото, в което съм сигурен, е, че те обичам. Не ме затваряй. Имаме нужда един от друг.
Приседнах на ръба на леглото и се хванах здраво за кърпата си. Чух болката в гласа му, която беше съкрушителна. Не исках да го наранявам. Но истината беше наранила и двама ни.
– Поне веднъж престани да бъдеш толкова проклет егоист. – Стоун беше ядосан. Не исках той да се кара с Джаспър заради мен. Това не беше негов проблем. Аз не бях негов проблем.
– Беула…
– ОСТАВИ! – Изкрещя Стоун, като попречи на Джаспър да каже повече.
Настъпи тишина.
Накрая чух как Джаспър говори на Стоун.
– Защо правиш това? Защо я държиш далеч от мен? Ти ме видя щастлив и я намрази!
Отначало имаше пауза. Не мислех, че Стоун ще отговори. Приготвих се Джаспър да му каже още нещо. Поглеждайки към банята от мястото си на леглото, реших да се върна вътре и да затворя тази врата. Това ми помогна да заглуша гласовете им и ми даде малко уединение, за да се съвзема.
– Беула е преживяла достатъчно. Тя не е като теб. Нейният свят е много по-различен. Дай ѝ време да се справи с това. Тя трябва да намери своето място без тази допълнителна драма.
Замръзнах, слушайки думите на Стоун. Те не бяха ласкателни, но бяха факти.
– Тя не е като нас. Това ли имаш предвид? Защото ти си от същия свят, от който съм и аз. Огледай се около себе си. – Джаспър вече не крещеше, но гневът му все още беше очевиден.
– Не. Моят свят винаги е бил различен от твоя. Не се залъгвай. А сега си тръгни. Достатъчно глупости ми бяха за една нощ. Имам нужда от шибана почивка.
Изчаках да видя дали Джаспър ще си тръгне. Чудех се дали ще направи това, което Стоун поиска от него, или ще продължат да се карат. Щях да се облека и да изляза навън, за да ги спра, ако го направят. Не можех да им позволя да разрушат приятелството си заради мен. Не беше честно към нито един от тях.
– Когато си готова да говориш, обади ми се. Винаги ще бъда тук – каза Джаспър с повишен глас, за да го чуя в банята, но тонът му не звучеше толкова грубо.
Прехапах долната си устна, за да заглуша риданието, докато сълзите отново започнаха да се стичат по лицето ми. Отдалечаващите се стъпки означаваха, че тази интерлюдия е приключила. Той си тръгваше. Заслушах се за още викове, но не чух нищо. След няколко мига отидох до гардероба и открих дрехите си окачени вместо в пътната чанта. Те изглеждаха изгубени в масивния гардероб, снабден с огледало в цял ръст и полилей.
Утре трябваше да си тръгна. Стоун беше прав. Това не беше моят свят. Трябваше да спра да живея в него. Досега той ми беше донесъл само скръб.
Назад към част 4 Напред към част 6