Глава 8
Джералдин ни въведе в дневна с два дивана, които приличаха на скъпи антики, на които никой не би трябвало да седи, и два стола с високи облегалки. Имаше камина, направена изцяло от мрамор, над нея висеше картина на висок, красив мъж с черна коса и квадратна челюст. Макар да изглеждаше като портрет, беше твърде съвършена, за да бъде истински мъж.
– Има пет спални за гости, всяка от които е със самостоятелна баня. Дала съм им имена и ще трябва да ги запомните. Ще разгледаме това днес. Главният апартамент разполага с две самостоятелни стаи и две всекидневни. Кухнята е по коридора вляво. Трапезарията, която използвам ежедневно, е срещу нея. Официалната трапезария за забавления или партита е в дясното крило по-надолу. Не е подходящо тя да е твърде близо до кухнята. Има библиотека, офис, пералня, прахосмукачка, слънчева стая и тази стая, които се нуждаят от ежедневно почистване на прах, метене и други подобни. Вече не мога да се справям с всичко това. Освободих помощниците, след като Виктор почина, защото ми пречеха. – Тя направи пауза и се усмихна. – Дори не ти предложих чай, преди да започна с описанието на работата. Ужасно много съжалявам. Обещавам, че обикновено не съм толкова груба.
– С удоволствие бихме изпили една чаша – отвърна Стоун.
Тя се вторачи в нас двамата.
– Веднага ще се върна.
Гледах я как грациозно излиза от стаята, озадачена от пълната промяна в характера ѝ.
– Тя има своите моменти. Пристигнахме по време на един от тях. През по-голямата част от времето тя се справяше добре с него. Но идват магиите, както ги нарича, и тя се губи, обърква се, забравя и често си мисли, че е 50-те години на миналия век и че живее в Англия. Ще се научиш да забелязваш подмяната.
– О, боже мой! Какво има на краката ми? – Чухме ужасения ѝ глас от кухнята. Стоун се ухили.
– Ще трябва да поправи това, преди да се върне.
Засмях се и аз.
– Това ще бъде най-интересната работа, която някога съм имала.
– Да, вероятно ще бъде.
– Откъде я познаваш? – Попитах.
Той въздъхна и погледна към снимката над камината ѝ.
– Съпругът на Джери, Виктор, беше бизнес партньор на баща ми. Майка ми ме оставяше в офиса на баща ми, защото имах зъби и плачът ми беше прекалено силен за нея. Разбира се, тя имаше бавачки, но те винаги напускаха, защото майка ми ги побъркваше. Един ден Джери беше там с Виктор, когато майка ми ме доведе, за да ме остави. Татко беше разстроен, защото имаше работа, а тя беше изгонила друга бавачка. Джери ме взе със себе си този ден. През годините те често ме оставяха при нея. Тя беше единствената постоянна жена в живота ми от времето, когато бях бебе. Спомените, които имам за майка ми, са оскъдни. Тя идваше и си отиваше, както и многото съпруги на баща ми. Но Джери печеше бисквити с мен, водеше ме в зоологическата градина, четеше ми, научи ме да карам колело и остана до мен в болницата, след като апендиксът ми се спука, когато бях на десет години. Майка ми беше в Италия с един приятел. – Той спря да говори, когато стъпките на Джери се приближиха.
Тя носеше сребърен поднос с красив сервиз за чай.
– А сега нека да изпием по един чай и да обсъдим заплатата ви.
Наблюдавах как Стоун ѝ се усмихва. В очите му имаше любов. Тази жена беше много специална за него и той ми се доверяваше да се грижа за нея. Доверието му ме трогваше. Това не беше позиция, за която той избираше всекиго. Разбирах го и щях да се уверя, че никога няма да подведа нито него, нито Джералдин.
– Ще има моменти, в които ще съм луда, казвам ти. Бъди подготвена за това – каза тя, докато седеше изправена с кръстосани крака. Забелязах, че сега имаше подходящи черни равни обувки на краката си.
– Мисля, че тя вече е станала свидетел на това, Джери – каза Стоун с развеселен глас.
Джералдин се намръщи. После очите ѝ се разшириха и тя погледна надолу към обувките си.
– Да, обувките ми бяха катастрофа, нали? Да – отговори Джералд.
– Днес имам срещи, Джери. Защо ти и Беула не се разберете? Можеш да и покажеш всичко наоколо. Да я оставиш да усети как искаш да протече денят ти. Аз съм на едно телефонно обаждане разстояние, ако някоя от вас има нужда от мен – тогава той ме погледна.
– Ние ще се справим. Не се притеснявай за нея. Няма да я изплаша – каза Джералдин, след което ми намигна. Тази жена ми харесваше. Майка ми също щеше да я хареса.
Стоун се изправи и постави чашата си върху подноса, след което отново я целуна по бузата.
– Тогава ще я оставя на твоите грижи. – Тонът му беше нежен и грижовен. Кой беше този мъж?
– Какви срещи имаш? Все още ли се занимаваш с всички дела на Джаспър заради момчето? Време е да го накараш да се оправя сам. Трябва да управляваш своята империя. И тази на Виктор.
Стоун силно поклати глава, сякаш за да я спре да каже още нещо.
– Всичко е под контрол, Джери – каза той и ми се усмихна стегнато, преди бързо да си тръгне.
Да се занимаваш с делата на Джаспър?
– Това момче работи прекалено много – каза тя с въздишка. – Обичаш ли да градинарстваш? Имам зеленчукова градина отзад. Това ми дава възможност да се занимавам с нещо, вместо да седя в тази голяма къща съвсем сама всеки ден. – Смяната на темите беше бърза, а след това тя се надигна от стола и отиде до прозореца. – Той е добро дете. Често се чудя как е възможно това с родители като неговите. Все пак се е справил добре. – Тя погледна обратно към мен. – Не мога да кажа същото за Джаспър. Той беше заклещен с Порша. Това го съсипа.
Стоун не би искал тя да ми казва каквото и да било от това, но аз се вкопчвах във всяка дума. С всеки изминал ден откривах все повече истини. Времето ми с Джаспър беше кратко и не знаех толкова много, колкото си мислех, че знам. Бях предположила и преценила неща, които бяха погрешни. Джаспър разчиташе на Стоун, а не обратното. И все пак Джаспър ми беше позволил да мисля друго. Чувствах се така, сякаш всичко, което знаех, се основаваше на лъжи.
– А сега ми разкажи за себе си, Беула. Като започнем откъде имаш това име. То е на иврит, нали знаеш. Означава омъжена.
Бях впечатлена, че тя знаеше значението и произхода на името ми, без да го търси. Беше добре образована жена, която беше живяла, както изглежда, сложен живот. И беше любезна. Беше станала майка на малко момче, чиято майка го беше пренебрегнала. Само това ме накара да я уважавам.
– Майка ми чула името в едно телевизионно предаване, когато била бременна с мен. Била е млада и е смятала, че името е уникално и специално. Искала е да бъда такава, затова каза, че ме е кръстила така.
Джералдин се усмихна.
– Е, това звучи хубаво. Значи е била добра майка? Въпреки че е била млада?
– Най-добрата в целия свят – отговорих без пауза. Без значение колко лъжи се въртяха в и извън живота ми, любовта на майка ми винаги щеше да остане истината.
Разбрах, че тя не ме е излъгала за Хайди, за да ме нарани. Тя беше излъгала, за да защити Хайди.
Назад към част 7 Напред към част 9