Глава 23
Беула
Миризмата, която изпълваше стаята, беше божествена. Знаех, че това са принадлежностите за баня на Порша, точно както знаех, че голямата бяла луксозна кърпа е от нейната главна баня. Бях седнала на леглото с боси крака, когато Джаспър се върна долу, носейки кошница, пълна с принадлежности за баня, чифт меки плюшени чорапи, бинтове и мехлем. Той ми я подаде и каза:
– Моля, използвай всичко това. – Това беше всичко. Не каза нищо друго, преди да си тръгне.
Притеснявах се за Моника и Джери, които се справиха с тълпата на горния етаж, но Джаспър беше много ясен, че не иска да се връщам там. Не знаех със сигурност как е разбрал за обувките, но предполагам, че Моник му е казала. Тя беше много недоволна от ситуацията, когато ѝ обясних. Това не беше по вина на Джаспър. Аз бях тази, която не си купи нови подходящи обувки.
Бавно влязох във водата, като изтръпнах, когато топлата вода покри краката ми. Потънах в мехурчетата и се облегнах назад на порцелана. Винаги си взимах душ. Никога не се бях потапяла във вана тук. Беше така, когато живеех вкъщи. Мама имаше вана в банята си и от време на време отивах да сложа малко шампоан в течащата вода, за да направя мехурчета и да се насладя на ваната. Това ми напомни за онези времена.
Нищо от тези вани не можеше да се сравни с това. Тогава още не бях срещнала Джаспър. Майка ми все още беше жива и аз бях в безопасност. Не бях сама. Макар че тази вечер за миг не се чувствах сама. Джаспър се беше погрижил. Беше разстроен, но го беше грижа. Не искаше да ме вижда да се мъча. Затворих очи и се заслушах в музиката и стъпките на горния етаж. Чувствах се виновна, че не съм помогнала на Моника. Надявах се Джаспър да и помогне.
Не чух музиката. Тук горе беше тихо. Стъпките се бяха забавили почти до нула. Чудех се дали не са изнесли храната навън за последен път и не са започнали да опаковат. Нощта все още беше рано. Не мислех, че ще спрат да сервират храна толкова скоро.
Заради упоритостта си относно обувките, тази вечер щях да подведа Джаспър. Той ми беше помогнал толкова много, а аз трябваше да седна заради тези глупави обувки. Утре щях да си купя нови. Бях изпратила тези, които Моника ми даде, обратно нагоре с Джаспър. Той не искаше тази вечер да излизам от тази стая или да се разхождам.
В рамките на часа, в който се накиснах във ваната, целият горен етаж беше станал тих. Водата беше изстинала, затова излязох от ваната и се увих в кърпата, която ми беше донесъл. Всеки път, когато миех и сгъвах тези кърпи, се чудех как ли трябва да се чувстват, когато ги използвам след баня. Бяха най-меките и пухкави кърпи, които някога бях виждала. Сега разбрах колко са луксозни. Бяха много близо до това да са вълшебни. Прокарах върха на носа си по нежния памук и вдишах.
Беше наистина приятно. Нямаше нужда да свиквам с него, но точно сега щях да му се наслаждавам. Обличането на пижамата ми не изглеждаше толкова привлекателно, колкото обикновено. Така че седнах на леглото, все още увита в кърпата, и още няколко минути се отдадох на удоволствието, защото когато свалях тази кърпа, щях да я изпера и никога повече нямаше да използвам такава. Това не беше моят живот. Бях момиче на евтините тънки кърпи. Хавлиите бяха, за да се подсушаваш и нищо повече. Да искам и да желая този вид разкрасяване беше загуба на време. Но само за още няколко секунди се престорих, че всичко е наред.
Миговете минаваха и накрая се изправих и свалих кърпата. Отидох до куфара, в който се намираха вещите ми в подножието на леглото, и извадих чисти бикини и избледнялата розова пижама, която имах, откакто мама ми я подари за Коледа, когато бях на шестнайсет. Хайди имаше същия чифт. Имах снимка, на която сме пред елхата, облечени в тези пижами. Хайди обичаше, когато мама ни даваше еднакви пижами за Коледа. Правеше го на всеки няколко години, когато можеше да си го позволи. Тъй като тези пижами бяха последните, които бяхме получили, аз ги ценях. Спането в тях я караше да я чувствам близо до мен.
Опаковах всички неща за баня обратно в кошницата и сложих кърпата в пералнята. След това седнах и превързах краката си. Мехлемът ги успокояваше, а банята беше помогнала изключително много.
След като се погрижих за всичко това, погледнах към стълбите и се замислих дали да не отида да проверя какво става. После погледнах краката си и обух чорапите. Джаспър ме беше помолил да не ходя с тях. Така че не го направих.
Стъпките по стълбите ме изненадаха и аз седнах, след като току-що бях легнала.
– Облечена ли си? – Попита ме Джаспър.
Не го бях очаквала отново.
– Да – отговорих, отказвайки да се смутя от пижамата си. Обичах я. Не ме интересуваше дали е износена и избледняла. Не ме интересуваше какво ще си помисли Джаспър. Или поне не исках да ми пука. Това имаше значение.
Той се появи зад ъгъла, носейки чаша чай и чиния с храна.
– Помислих си, че може да си гладна.
– Благодаря ти, но имаш гости. Много. Не е нужно постоянно да ги оставяш, за да дойдеш да ме провериш.
– Всички са си тръгнали. Приключих партито по-рано и разчистих мястото. Имаме голяма порция остатъци, така че няма нужда да готвиш през следващите няколко дни. Доставчикът на храна е оставил инструкции как да се затоплят нещата.
Сега се почувствах още по-зле.
– Много съжалявам, Джаспър. Трябваше да си взема обувки преди това. Развалих партито ти.
Той постави чинията на масата до леглото ми.
– Аз не исках да имам това парти. Беше безсмислено и досадно. Принудих се да го направя. Исках да убедя себе си, че това е това, което искам. Преди това беше това, което исках. Но нещата се промениха.
Той не изглеждаше щастлив от тази промяна.
– Работа? Повече от това, което си искал? – Попитах го.
Ъгълчето на устата му се наклони нагоре, докато ме гледаше.
– Да, така е.
Кимнах с глава в знак на разбиране.
– Какво би те направило щастлив тогава, ако не парти? – Исках той да е щастлив. Беше странно как това беше станало важно за мен. Просто не знаех какво да направя, за да го направя щастлив.
– Нещо, което не заслужавам.
Това всъщност не беше отговор. Изчаках, мислейки, че ще каже нещо повече, но той не го направи.
– Яж това. Напълни се. Почини си. И не се качвай рано на горния етаж. Поспи си. Ще имаш нови обувки, когато станеш. Изпращам за тях сутринта. И едни чорапи. Добри дебели чорапи. Такива, които са толкова приятни, че не искаш да ги сваляш.
Засмях се.
– Добре. Но аз имам чорапи. Не е нужно да ми взимаш такива.
– Ти нямаш тези чорапи. Имаш нужда от тях.
Започнах да казвам още нещо за това, че не ми трябват чорапи, и той ме прекъсна.
– Беула, ако си на път да спориш с мен, не си прави труда. Позволи ми да купя чорапите. Може да се наложи да изкупя целия проклет магазин. Трябва ми нещо, което да накара тази болка в гърдите ми при вида на краката ти да изчезне.
Сърцето ми се сви, а след това леко потрепна. Той влошаваше положението. Чувствата ми към него се засилваха. Исках да му кажа, че трябва да спре с това. Да престане да бъде толкова любезен. Но не можех.
– Добре. Благодаря ти.
Той ми се усмихна с облекчение.
– Лека нощ, Беула.
– Лека нощ – отвърнах аз.
След това го гледах как си тръгва. Дълго след като той си беше тръгнал и храната беше свършила, аз лежах в леглото с усмивка. Защото да си влюбен не беше толкова лошо. Понякога се чувствах като топло слънце.
Назад към част 23 Напред към част 25