Глава 28
Джаспър
Бях престъпил линията. Не, бях прегазил линията напълно. Вече нямаше граница. Беше нужно уискито, за да ме тласне отвъд, но в крайна сметка щях да го направя така или иначе.
Нямаше как да държа Беула на една ръка разстояние. Не исках да я държа настрана. Исках Беула точно там, където беше в този момент. В моите ръце. Заспала, изглеждаща толкова красива, че чак боли.
Трябваше да разберем всичко това сега. Да намерим начин всичко да се получи. Защото аз исках това. Може и да бях пиян снощи, но бях честен. Да бъда с нея ме правеше щастлив. По-щастлив, отколкото си спомням. Бях готов да направя всичко, за да бъда с нея.
Трябваше обаче да се подготвя за нейните аргументи. Тя нямаше да е съгласна да се изнеса от мазето. Знаех, че това ще бъде първият проблем. Но нямаше да спя тук горе в това легло, знаейки, че тя е там долу с пералнята. Щях да спя с нея, ако тя откажеше. Това би трябвало да оправи положението.
Стоун щеше да има проблем, когато се върнеше. Щеше да се наложи да говоря с него. Да се уверя, че е променил отношението си към нея. Нямаше да му позволя повече да и говори с пренебрежение. Мразех го, че го е правил и преди. Бях го оставила да се изплъзне по егоистични причини. Най-вече защото знаех какво влияние оказва Стоун върху жените. През целия си живот е успявал да очарова жените. Страхувах се, че ако се държи мило с Беула, тя ще попадне под магията, която той така лесно хвърляше, когато пожелаеше.
С Мейзи бяхме прекратили отношенията си, след като я открих да се нахвърля върху Стоун в сутиена и бикините си. Той, разбира се, и беше отказал, но тя го беше преследвала. Това беше последната капка и за двама ни. Тя не беше първото момиче в миналото ми, което искаше Стоун.
Той беше най-добрият ми приятел и нито веднъж не беше приемал флиртовете и предложенията на някоя от приятелките ми. Той пренебрегваше авансите им и беше жесток, докато те не изчезнаха от живота ми. Щом разбереше, че ще изневерят, той се грижеше да превърне живота им в ад. Никога не съм осъзнавал какво прави, докато не го е направил.
Беула обаче беше различна. Тя не приличаше на останалите. Не беше нужно да се отнася зле с нея. Тя никога нямаше да му посегне. Тя беше тук. Притисната до мен, доверявайки ми се. Имах силата да я нараня, и то не само сърцето ѝ, а и чрез доходите ѝ. Тя обичаше Хайди над всичко останало. И ми се доверяваше дори за това. Беше унизително.
Когато започнах да пия снощи, си помислих, че страхът ѝ за сигурността на Хайди може да е причината никога да не мога да я имам. Че няма да ни позволи да имаме повече. Че единственото, което някога ще получа, е добър служител и евентуално приятелство.
Тя ме изненада. С това доверие, което ми беше предала, щях да се погрижа да се грижа за нея. Хайди никога нямаше да остане без своя дом. И Беула щеше да бъде сигурна в това. Щях да се справя с това днес. Можех да платя предварително за следващите десет години. Това щеше да облекчи всички притеснения или страхове, които Беула можеше да таи.
Щяхме да сме свободни да се наслаждаваме на това. Бях я намерил и исках всичко това да е с нея.
Беула се размърда в ръцете ми и видях как очите ѝ бавно се отвориха. По лицето ѝ се разля сънлива усмивка, докато се протягаше и се взираше в мен.
– Значи това не е било сън – каза тя с плътен от съня глас.
– Беше съвсем реално – уверих я аз и се наведех да я целуна по носа.
Тя се обърна по-близо и зарови глава в гърдите ми.
– Как може да се получи това?
– Когато си влюбен, намираш начин. Можем да се справим заедно. Като започнем с това, че аз ще се справя с притесненията ти за Хайди. Още днес ще платя за грижите за нея, за десет години напред. – Преди да успея да кажа още нещо, главата на Беула се изстреля нагоре и тя ме погледна така, сякаш съм си загубил ума.
– Какво? Не можеш да го направиш… това е цяло състояние!
– Сигурен съм, че ще ми направят отстъпка. Въпреки че не ми пука за цената. Искам да се погрижа за Хайди, независимо какво ще се случи с нас. Не възнамерявам да те пусна, но ако някога поискаш да си тръгнеш, искам да имаш тази свобода. Не искам да оставаш с мен, защото се страхуваш да не загубиш работата си. Искам да ме искаш. Защото Бог знае, че не искам да мисля за живот без теб.
Беула седна и отметна косата назад от лицето си с две ръце, после придърпа коленете си към гърдите и ги обгърна с ръце.
– Джаспър, това не е нормално. Искам да кажа, че идеята да се грижиш за Хайди и домът ѝ да е сигурен е… напълно невероятна. Но това е приказка. Аз не живея в този свят. И само защото ние… – тя направи пауза и ме погледна. – Ние правим това и това е моята авантюра, която трябва да поема. Не трябва да ми плащаш, за да ме имаш в живота си. Това е… ами, това е неправилно. Несправедливо е.
Всяко момиче преди нея беше започнало да очаква подаръци. Скъпи подаръци, пътувания и лукс от мен в момента, в който се съберем. Аз не предлагах на Беула нищо от това. Само сигурност за сестра ѝ. И това беше нейният отговор. Винаги ли щеше да е така? Щеше ли да ме кара да я обичам все повече с всеки изминал ден? Щях да бъда толкова дяволски влюбен в нея, че трябваше да се уверя, че тя никога няма да ме напусне. Бях вкусил от нея и исках да я държа здраво.
– Беула, обичаш ли ме? – Попитах я, въпреки че тя вече ми беше казала, че го прави.
– Да.
– Тогава ми позволи да направя това. Позволи ми да дам сигурност на Хайди. За да ни върви, трябва да направим някои промени. Това, че се самоубиваш с три работи, е една от тези промени. Аз ще се погрижа за Хайди. Можеш да работиш с мен в офиса, а аз ще намеря друга икономка, която да работи тук. И преди да кажеш каквото и да било, остави ме да довърша. Сега ти си с мен. Ние сме двойка. Не искам да те виждам да чистиш къщата ми. Искам да седя с теб вечер и да гледаме филми, да си говорим, да правим любов. Искам да те гледам как закусваш и да ти се наслаждавам. Ако ми чистиш, това ще ме убие. Обичам те. Моля те, дай ни шанс.
Тя положи чело на коленете си, които бяха прибрани близо до брадичката ѝ, и затвори очи. Видях я да въздъхва и зачаках. Тя се нуждаеше от момент, за да прецени. Дадох ѝ го.
Сърцето ми биеше в гърдите, докато секундите минаваха. Беула беше независима. Беше горда. Не искаше да приема никаква помощ от мен. Тя искаше да работи за това, което получава. Имаше красиво сърце, но ако искахме това да се получи, трябваше да направим някои промени.
– Работата, която върша в офиса, не е достатъчна. Трябва да правя повече – каза тя, без да ме погледне.
– Имам още една позиция, която трябва да заема. Искам личен секретар. Тази, която имаме сега, не е изключително моя. Колебаех се дали да наема такава, защото ми трябваше човек, с когото да мога да издържам дълги часове и да мога да работя на четири очи. Ти ще бъдеш перфектният отговор на този въпрос. Позицията ще бъде със заплата и осигуровки.
Вече бях помислила за това. Просто не бях планирал да ѝ го натяквам толкова скоро. Но изглеждаше, че моментът е подходящ.
Накрая тя вдигна глава и отново въздъхна. Раменете ѝ се издигаха и спускаха в един тежък дъх.
– Добре. Ако това ще ти помогне. Тогава добре. Аз също искам да работя. Просто не искам да бъда пиявица. Трябва да изкарвам сама парите си. Да плащам сметките и храната.
Нямаше как да я оставя да плаща сметките или храната, но с това щяхме да се занимаем по-късно. Не исках да спорим цяла сутрин.
– Добре.
– Повечето хора не започват връзка, живеейки заедно – каза тя намръщено.
– Да, но ние живеехме в една и съща къща, преди да започнем връзка. Различни правила. – Не смятах да и позволя да си внуши, че трябва да се изнесе.
Тя се наведе и облегна глава на рамото ми. Нищо не беше казано. Прегърнах я и наблюдавахме ранното утринно слънце през прозорците.
Това беше, което исках, и най-накрая го имах.