Глава 33
Беула
Стоун се беше върнал. Моят поглед премина от Джаспър до Стоун, а след това се върна в Джаспър. Може би трябваше да изчакам, докато той каже да вляза. Не влязох по-нататък.
– Съжалявам. Мога да работя на друго място. Не исках да прекъсвам.
Джаспър се изправи от мястото, където беше седнал на ръба на бюрото си с лице към Стоун. И двамата изглеждаха сериозни, но лицето му веднага омекна, когато тръгна към мен.
– Можеш да влезеш, когато пожелаеш. Казвал съм ти го – каза той.
Да, беше го казал, но също така знаех, че Стоун не ме харесва.
– Добре – беше всичко, което казах в отговор. Стоун ме изнервяше. Присъствието му само внасяше напрежение. Не можех да разбера защо Джаспър го харесваше толкова много. Стърлинг и Тейт бяха много по-лесни и приятни за общуване.
– Говорихме за бизнес и приключихме. Стоун си тръгва.
Стоун не помръдна от стола. Не ми се струваше, че е планирал да си тръгне. Не го споменах и не погледнах директно към него.
– Трябва да стигна до архива. Ще бъда тъха. Вие можете да продължите да говорите за бизнес.
– Как мина посещението ти? – Попита Джаспър.
– Чудесно. Хайди беше толкова развълнувана да ме види. Не ме беше очаквала, така че това беше удоволствие. Благодаря ти.
Той подхвана тила ми и ме целуна. Беше по-дълбока, отколкото ми беше удобно със Стоун в стаята, но аз отвърнах на целувката.
– Не ми благодари за това – прошепна той срещу устните ми, след което притисна още една целувка към устата ми, преди да ме пусне.
– Моля те, продължавай да смучеш лицето ѝ, докато аз присъствам. Нямам нищо против – каза Стоун с дълбокия си глас, който звучеше непринудено.
Джаспър извъртя очи и ме дари с крива усмивка. – Не му обръщай внимание.
Това беше трудно да се направи.
– Ще се захвана за работа – казах отново, след което побързах да изляза от стаята и да отида до стаята за документи.
– Винаги ли ще се държиш като задник около нея? – Чух да го пита Джаспър.
– Повече от вероятно е – отговори той.
Затворих вратата между нас и въздъхнах облекчено, че съм далеч от него. Надявах се, че Стоун не се е върнал, за да остане в къщата с басейна. Не ми се струваше, че някога ще се чувстваме добре заедно. Той нямаше да одобри това. Не и по начина, по който го бяха направили останалите.
Бях прекарала чудесна сутрин със сестра ми и нямаше да позволя на Стоун да ми развали настроението. Седнах и започнах да работя върху разхвърляната купчина, в която едва бях направила вдлъбнатина. Времето минаваше и вече беше обяд, когато вратата се отвори и Джаспър влезе вътре.
– Гладен съм. Ела да хапнеш с мен.
Изправих се и оправих полата си.
– Звучи добре. Аз също огладнях.
Той протегна ръце и аз влязох в тях. Това ми хареса. Чувството, че имам някого.
– Стоун ще се размрази накрая – каза той в косата ми, докато ме притискаше към себе си. – Един ден двамата ще се разбирате прекрасно.
Съмнявах се в това, но се надявах да е вярно.
– Щом казваш така.
Джаспър се засмя, след което се отдръпна достатъчно, за да ме целуне. Това беше достатъчно. Да го имам. Не беше нужно приятелите му да ме харесват. Той трябваше.
Държеше ръката ми, докато се придвижвахме към асансьора. Той не криеше това. Каквото и да бяхме сега, той се беше погрижил всички да знаят. Бранди Джо щеше да ме хвърли от прозореца, ако имаше възможност. Поне чистата омраза в очите ѝ, когато се разминахме с нея във фоайето, говореше за това. Щеше да ми се наложи да си пазя гърба около нея.
– Къде отиваме? – Попитах и Джаспър направи пауза. Очите му се спряха на нещо право напред. Проследих погледа му и видях Порша да слиза от черна лимузина пред входа. Това щеше да обърка нещата. Тя щеше да е още по-малко развълнувана от мен, отколкото Стоун.
Очаквах Джаспър да пусне ръката ми, но тя се стегна около моята. Помислих си, че ще застанем там като стена, за да не допуснем злото за момент, но той започна да върви, движейки ни напред. Тя ни видя едва когато портиерът отвори вратата и ние излязохме на слънчевата светлина.
Стъпките ѝ спряха. Погледът ѝ се насочи от лицата на двама ни към съединените ни ръце. Очаквах ярост. Възмущение. Или дори драматичен пристъп. Но вместо това имаше страх. Това не го разбирах.
– Не съм мислила за това. Трябваше да го направя. Тя е прекрасна. Гените ѝ са отлични. Ти си мъж и аз те оставих насаме с нея. Аз просто… Очаквах повече от нея. Повече решителност. Повече гордост.
Джаспър беше напрегнат и преди, но сега хватката му върху ръката ми беше толкова силна, че граничеше с болка. Не казах нищо.
– Няма да ти позволя да я нараниш или да кажеш нещо, което да я разстрои. Ще се измъкнеш без пукната пара. Разбираш ли ме? – Тонът му беше толкова студен, че ме накара да настръхна.
Порша не изглеждаше загрижена. Раменете ѝ останаха изправени. Главата ѝ беше вдигната по онзи възвишен начин, с който бях свикнала от нея.
– Допуснал си сериозна грешка, сине. Такава, за която без съмнение ще обвиниш мен, но която в крайна сметка щеше да разбереш. Тайните не могат да бъдат скрити завинаги. Научих това по трудния начин. Но тази тайна? Лъжите? Те трябва да излязат наяве сега. Това няма да навреди само на нея, а и на вас двамата.
Сърцето ми започна да бие нервно. Имаше нещо, което тя не беше споделила. Знаех, че има тайна, която тя крие. Това беше единственото нещо, което имаше смисъл в това, че тя се грижеше за Хайди и за мен. Просто не можех да разбера какво е то.
– За какво, по дяволите, дрънкаш? Няма да си губя времето да слушам глупостите ти. – Джаспър изглеждаше недоволен от Порша.
Брадата ѝ се повдигна и тя въздъхна уморено.
– Ще се срещна с вас двамата в къщата след час. Имам неща, които и двамата трябва да видите. – Тя направи пауза и погледна от мен обратно към сина си. – За да видите, че не дрънкам глупости. – Дори когато проклинаше, звучеше полирано.
Обърна се на пета, шофьорът отвори вратата на лимузината и тя се качи обратно. Не помръднахме, докато тя не отпътува.
Тялото на Джаспър беше толкова навито, че ми напомняше на бомба, която е на път да избухне.
– Не е нужно да я слушаме. Хайде да ядем – тонът му беше твърд, а гневът си личеше.
– Искам да чуя какво има да каже тя. Става въпрос за майка ми. Знам, че е така. Винаги съм знаела, че има нещо, което Порша не ми е казала. Причината, поради която ни беше помогнала. След като чух всичко това, мисля, че трябва да изслушаме това, което тя има да каже. Мисля, че трябва да го направим, Джаспър. Ти я мразиш, но това не означава, че е нормално да пренебрегваш това.
Той хвана ръката ми и ме дръпна към себе си. След това ме държеше здраво, сякаш щях да се изпаря. Сякаш щях да го напусна завинаги. – Не и се доверявам. Тя ще се опита да сложи край на живота ни.
Не ми се струваше, че тя прави точно това.
– Нека да видим доказателствата ѝ. Това е всичко, което искам. Изслушай я.
Той въздъхна и продължи да ме държи. Останахме така в продължение на няколко мига. Когато най-накрая ме пусна, кимна веднъж.
– Добре.