Глава 3
Всяка седмица ми се даваше по един почивен ден, за да посетя Хайди. Мястото, където Порша плащаше за престоя ѝ, имаше семеен ден в неделя и аз го посещавах, независимо дали вали или не. Ходихме на пикници, които бях приготвила навън под дъбовите дървета в дома. Играехме на кикбол и аз бутах Хайди на една от многото люлки в големия заден двор там.
Домът винаги беше пълен със семейства и посетители. Хайди обаче имаше една приятелка, която никога не беше посещавана от семейството си. Тя също имаше синдром на Даун. Тя се казваше Мей.
Хайди се притесняваше, когато Мей оставаше сама, затова я направихме част от нашето семейство. Давах ѝ същите специални сладкиши, които давах на Хайди, и тя играеше с нас всяка неделя. Това беше нещото, което очаквах с нетърпение всяка седмица. Това беше всичко, което очаквах с нетърпение.
Но днес нямаше да мога да видя сестра си. Днес щях да пропусна посещението си. Когато се обадих на Хайди, за да ѝ обясня, тя беше тъжна. Не го каза, но гласът ѝ беше по-тих. Толкова много ме болеше сърцето. Мразех това. Мразех и хората отвън при басейна, които ми пречеха да посетя сестра си. Всички те бяха разглезени, богати, груби и пълни със себе си. Всички те.
Към хаоса се прибави и това, че четирите момчета се бяха размножили. Музиката ставаше все по-силна, а басейнът и къщата с басейна – все по-оживена. Задната част на къщата беше оживена и препълнена с гостите, които Джаспър беше довел.
Бягах насам-натам из главната къща, държах кофите с лед пълни с пресен лед, следях да има бира и барът да е зареден с консумативи за смесени напитки. Когато някаква блондинка, която изглеждаше, че може да си хапне чийзбургер, ме помоли да ѝ донеса чаша газирана вода и да се уверя, че мехурчетата са малки, почти я бутнах в басейна.
Как трябваше да се направят малки мехурчета? Трябваше ли да духам по определен начин? Или може би да плюя в нея? Защото ми хареса идеята да плюя в тях.
Бързайки да се върна вътре, едва не се сблъсках с Порша, която отново държеше чаша уиски в ръката си. Беше малко след два часа следобед. Не я съдех, но се чудех дали това посещение нямаше да я доведе до алкохолизъм.
– Можеш да отидеш утре. Не през целия ден, разбира се. Но за няколко часа – извини ми се Порша.
Направих пауза. После я погледнах и кимнах с глава, че разбирам.
– Благодаря ти. – Тя знаеше, че съм разстроена, и знаеше защо. Още една причина да чувствам, че Порша не е чак толкова лоша.
Тя се намръщи.
– Недей. Просто казвам, че можеш да отидеш за няколко часа. Ще се обадя, ако те потърсят. Предпочитам да не се занимавам с тази драма. – С размахване на полата си тя си тръгна. Начинът, по който русата ѝ коса се развяваше, докато се движеше, ми напомни за майка ми. Липсваше ми майка ми. Тя не приличаше на Порша, но това движение ме накара да си спомня за едно по-щастливо време. Дори ако Порша беше тази, която ми напомняше.
Болката в гърдите ми се успокои, знаейки, че утре ще видя Хайди. Можех да взема кексчета – тя ги обичаше. Това нямаше да компенсира днешния ден, но поне щеше да я направи щастлива и щеше да се почувства специална и обичана. Никога не съм искала да се чувства забравена. Мама никога не я беше карала да се чувства по-различно от другите деца. Знаех, че домът, в който живееше, я караше да се чувства различна сега. Но нямаше друг избор. Порша не я искаше в дома си.
– Знаеш ли каква е разликата в пенливите води? – Попита ме един дълбок глас. Изненадана, се обърнах и видях Уинстън да стои там без риза. Носеше къси панталони, които висяха на бедрата му и показваха мускулестото му телосложение, което беше трудно да не се погледне. Но аз не го харесвах достатъчно, за да обръщам внимание на това.
– Защо? – Попитах го, докато си тръгвах.
Той не отговори и аз продължих да вървя. Той не беше моят шеф. Той беше грубият приятел. Не изпитвах нужда да го слушам как се подиграва с липсата ми на познания за газираната вода.
Чувствах го как ме следва. Искаше ми се да не го прави, но освен да се обърна, за да му кажа да върви по дяволите, бях останала с него. А на Джаспър не му пукаше за мен. Поне това беше моето предположение. Той искаше госпожа Шарлот, а аз не бях тя. Да ядосам приятелите му нямаше да ми помогне да запазя тази работа. Трябваше да накарам този човек да ме хареса или поне да ме одобри.
Отваряйки хладилника, в който имаше смешно количество различни води – газирана, минерална и изворна – посегнах към „Перие“, защото разграничаването на размера на мехурчетата нямаше смисъл.
– „Ла Кроа“, не „Перие“ – каза Уинстън от мястото, където наблюдаваше зад мен. – По-малки мехурчета. По-свеж вкус. Не че мисля, че Исла знае разликата.
Исках да го пренебрегна, но не исках да се разправям с тази Исла, ако ѝ донеса грешна вода, затова върнах „Перие“ и взех „Ла Кроа“.
– Благодаря – казах с неудоволствие и се обърнах да изляза обратно навън.
– Ще ти трябва чаша с лед, за да и я дадеш с това.
Той беше прав. Трябваше да се сетя за това, но присъствието му ме дразнеше, така че ми убягна. Без да го поглеждам, се върнах в кухнята и донесох чашата и леда, докато той стоеше там. Дали чакаше да види дали има нещо друго, което да поправи за мен?
Преди да изляза отново от кухнята, той проговори.
– Той ще започне да флиртува с теб. Няма да го мисли сериозно. Това е Джаспър. Но когато ти отвърнеш на флирта, ще си тръгне. Ти си прислужницата.
В този момент исках да кажа много неща. Исках да хвърля чашата с лед, която държах, в лицето му. Исках да му кажа да ми целуне задника. Исках да му кажа, че не флиртувам с момчета като тях. Но си прехапах езика, защото за утре имах планове. Имах някого в живота си и това беше по-важно от всички груби думи, които можех да му кажа.
Започнах отново да се отдалечавам. Надявах се да се отскубна, без да чуя дълбокото му южняшко наречие, изричащо още унизителни думи, които бяха поднесени с нещо, което би било привлекателно звучене.
– Не исках да те обидя. Но момичета като теб имат този поглед в очите. Виждаш приказка. Такава, каквато този живот няма за теб. Реших да го спра, преди да си направила грешка.
Изглеждаше, че всеки път, когато отваряше уста, думите му бяха все по-обидни. Но той твърди, че не иска да ме обиди? Сериозно?
Да си тръгна беше това, което трябваше да направя. Но не беше това, което избрах да направя.
– Ти не ме познаваш. – Спрях се да не казвам повече. Той не ме познаваше, нито пък заслужаваше да ме познава. Спрях останалите думи, които се задържаха, заплашвайки да се изсипят и да му кажат какво точно мисля за него.
Той ме остави да си тръгна, когато си тръгнах, без да изсипе допълнителни груби, обидни, безсмислени боклуци от прекалено привлекателната си уста.
Навън музиката беше почти оглушителна и нямах представа как някой е способен да чуе как говори човекът до него. Две момичета бяха решили да се разходят топлес и седяха на ръба на басейна, пръскайки вода с новопристигналия Тейт. Прегледах тълпата и открих, че Исла се е преместила от предишното си място и сега се е увила около Джаспър. Тя все още беше с миниатюрните бикини, които носеше, но си помислих, че скоро ще свали горнището. Особено ако вниманието на Джаспър останеше върху топлес блондинката, която флиртуваше с Тейт.
– Газираната ти вода – казах аз, без да искам Джаспър да ме види и да си помисли, че съм там, за да го питам нещо.
– О – каза тя, обръщайки се, за да вземе водата от мен. Не изглеждаше развълнувана от това, че трябва да спре да докосва Джаспър. Усещах погледа му върху себе си, но не установих контакт с очите му.
– Благодаря ти, Беула – каза той, като ме изненада.
Тогава все пак го погледнах и леко му кимнах, преди да се обърна да си тръгна. Той не флиртуваше – беше само мил. Но унизителните думи на Уинстън все още се въртяха в главата ми. Щях да внимавам, в случай че имаше нещо вярно в тях. Не исках да бъда обвинена във флирт. Това беше последното нещо, което исках или от което се нуждаех.
– Имаме нужда от още лед за бирата – обади се един мъжки глас. Побързах да го направя. После отидох да направя на някакъв мъж сандвич със сирене на скара и чипс. Когато го донесох, още момчета започнаха да правят подобни поръчки. Денят продължи и продължи. В четири часа се появи доставчик на храна, за да се справи с вечерята. Помогнах на доставчика на храна да сервира вечерята и се надявах, че партито скоро ще приключи.
Много малко момичета носеха горнища. На някои дори липсваха долнища.
Три момчета също се бяха разголили. Никога не бях виждала толкова много голи тела през живота си.
– Искам да видя тази топлес – изкрещя един пиян мъж, докато поставях поредния поднос с луксозни скариди върху крекери близо до кабаната. Обърнах се и видях, че той ме сочи с пръст.
– Тя е прислужничка тъпак – каза му едно момиче.
– Искам да знам откъде, по дяволите, Джаспър е наел прислужничка, която изглежда по този начин. Ще взема пет или десет.
– Отрязан си, Одън – чу се гласът на Джаспър от лявата ми страна. Много по-близо, отколкото очаквах. Той се беше облегнал с Исла до себе си и както предположих по-рано, беше топлес. И двамата имаха питиета, а ръката му сега беше вътре в бикините ѝ, разперена по дупето ѝ.
– Не ми казвай, че не искаш да я видиш гола – каза той, смеейки се.
– Това ще е всичко за тази вечер, Беула. Можеш да отидеш в стаята си. – Тонът на Джаспър прозвуча така, сякаш говореше на дете. Въпреки това кимнах и събрах самоуважението си, като се върнах в къщата с изправени рамене и високо вдигната глава.
По-късно щях да се разплача, но щях да го направя под душа, когато отмивах деня и можех да бъда сама.
Назад към част 3 Напред към част 5