Текс
Пръстите ми се увиха около китката на Аметист и аз я отблъснах, преди да тръгна в посоката, в която беше отишла Сейлъм. Погледът ми се заби в гърба ѝ и в лекото люлеене на бедрата ѝ, докато вървеше. И това не се беше променило. За нея беше лесно.
Тъмнина ме обгърна, оголи зъбите си и се впи в мен, когато видях диаманта и сватбения пръстен на лявата и ръка. Знаех, че вероятно ще е омъжена и ще има деца, куче, бяла ограда и винаги си бях казвал, че това е, което искам. Мама би искала това.
Никой обаче не ме беше подготвил за жестокостта на реакцията ми. Да го видя беше като да видя друго чудовище. Сега беше проклет звяр, който се разрастваше в мен. Не трябваше да ми пука. Осемнадесет проклети години. Не трябваше да ми пука!
– Текс! – Аметист ме извика, но аз продължих да вървя.
Обувките и с високи токчета тракаха, докато се опитваше да ме настигне. Хвана ме за ръцете и трябваше да се сдържа, за да не я хвърля на земята.
– Какво? – Изръмжах, гледайки я с цялата ярост, която кипеше в мен. Ярост, над която нямах никакъв контрол, и я мразех.
Почти толкова, колкото и проклетите пръстени на пръстите на Сейлъм. Стиснах ръце в юмруци.
Аметист ме пусна, като израз на страх премина по лицето и. Изправи се и се опита да не изглежда уплашена, но очите и я издадоха.
– Коя е тази жена? – Попита ме обвинително. Сякаш имаше право да ме пита за други жени.
– Това не е твоя работа. Ние не сме двойка. Ние се чукаме. Ти ми духаш. Това е, скъпа. Сега можеш да спреш с тази ревнива глупост. Няма да търпя женски драми. Особено от теб. – Завърших с ръмжене, после се обърнах към сепарето, където беше Сейлъм, само за да видя, че я няма.
Започнах да оглеждам останалата част от бара, докато вървях в тази посока.
Вече си беше тръгнала ли? Паниката, която ме обзе, ме накара да се почувствам неспокоен. Трябваше да се овладея. Да се успокоя, по дяволите. Но бях мислил толкова много пъти как ще бъде да я видя отново, а сега, когато я видях, не бях готов да приключи. Исках да и задам още въпроси.
По дяволите, исках да гледам как се движат устните и, да чуя гласа ѝ и да се насладя на сините и очи. Това беше прецакано. Не такава реакция очаквах от нея. Бях се убедил, че ще бъде като среща на стари приятели, които си разказват какво са правили през годините. Тя щеше да ме успокои, че съм постъпил правилно преди толкова години, и щеше да се смеем на старите времена. Щеше да говорим за мама.
Никой друг не е обичал мама както аз. Никой не я е познавал както аз. Освен Сейлъм.
– Не ми казвай, че ти си този, който е изплашил тази жена. – Проговори с раздразнен тон Пепър.
Е, застани на опашката, Пеп.
Продължих да оглеждам бара за някакъв знак от косата и, права и копринена, черна като въглен.
– Тръгна ли си? – Попитах Пепър.
– Значи ти си виновен. А тя се забавляваше. По дяволите, Текс. Откога започна да се интересуваш от жени, които носят дрехи и са над трийсет?
Преместих погледа си към Пепър и трябваше да си припомня, че е сестра на Мика. Защото в този момент тя беше на ръба на търпението ми. Чувах как зъбите ми скърцат, но не можех да ги спра. Челюстта ми беше напрегната като останалата част от тялото ми.
Пепър кръстоса ръце пред гърдите си и веждите и се събраха.
– Това страшно изражение, което правиш, не ми влияе. Така че спри. И да, тя си тръгна. Не беше най-добрия ден за нея и аз се опитвах да я разсея. Но сериозно, тя не е твой тип. Много е класна. Полата и ботушите и са дизайнерски. Много скъпи. Бих убила, за да ги облека, но вероятно ще се претърколя по пода от смях.
– Защо днес не беше добър ден? – Прекъснах я, за да не продължава да бръмчи за дрехите на Сейлъм. Бях напълно наясно колко секси изглеждаше с почти никаква кожа на показ. Не беше нужно да ми казват това, което виждах.
Пепър леко повдигна рамене.
– Тя беше тук, за да пие за някого. Това е всичко, което трябва да знаеш. Това, което ми сподели, е лично и аз не повтарям такива неща. Но пак ти повтарям, Текс, тя не е твой тип. Ти я изплаши до смърт. Обещах и, че един от моите охранители ще я закара до хотела, но тя плати сметката и си тръгна, преди да се върна с някого.
– Тогава какво можеш да ми кажеш? – Попитах през зъби, искайки да я удуша, защото ми беше досадна.
Тя не познаваше Сейлъм. Какво значение имаше дали щеше да ми каже какво е разбрала за нея?
– Първо ми кажи ти защо – предизвикателно отвърна тя. – Защото тя не се интересува от теб, нито от мотористите. В случай, че не си забелязал, тя ви гледаше с леко болно и уплашено изражение.
Това нямаше нищо общо с мотоциклетния клуб. Имаше общо с мен. Тя ме беше видяла.
– Познавам я, Пепър – казах, мразейки да съм принуден да и казвам нещо. – Тя е моя… Живееше с майка ми няколко години. Майка и помогна, когато беше тийнейджърка. Вкара я в училище по изкуства. Не съм я виждал от лятото, след като майка ми почина.
Веждите на Пепър се издигнаха. Не беше очаквала това. Изглеждаше, че тази вечер беше вечер на изненадите. Виждах, че обмисля нещата, и се опитах да бъда търпелив, докато решаваше какво да ми каже, но беше адски трудно.
– Текс, не съм длъжна да търпя начина, по който се отнасяш с мен. Аз съм добра с теб. Прекалено добра!
Високият глас на Аметист изведнъж стана дразнещ. Може би винаги е бил такъв, но досега не бях забелязал.
Не се обърнах и не обърнах внимание на избухването и. Погледът на Пепър обаче се премести към нея и видях отвращението на лицето и, но не бях сигурен дали е към мен или към Аметист.
– Скъпа, колко пъти ти казах, че губиш ценно време с Текс? Кълна се, че си упорита. Искаш да остарееш, тогава си намери някой, който ще се ожени за теб. Този няма да го направи. – Пепър звучеше раздразнена.
– Мика се промени заради Доли – отвърна Аметист. – А брат ти беше най-големия женкар от всички.
Пепър въздъхна и поклати глава.
– Ти не си Доли. По дяволите, аз не съм Доли. Тя е невинна, чиста, мила, обича розовото и дори не ругае, за Бога. Тя е от онези специални жени, които мъж като него опитва веднъж и се влюбва завинаги – каза Пепър. После махна с пръст между себе си и Аметист. – Ти и аз? Ние не сме такива. Ние ругаем и няма нищо невинно в нас. Ние не печелим любовта на лошото момче, което обича ергенския живот повече, отколкото да си играе с топките.
Търпението ми се изчерпваше бързо.
– Аметист, махай се – заповядах.
– Няма да го правя повече, Текс – извика тя.
Да, щеше да го направи. Не беше първия път, когато чувах тези глупости. Но тя винаги се връщаше и падаше на колене. А аз я оставях.
Пепър завъртя очи, после погледна към мен.
– Трябва да я оставиш. Тя е на ръба на лудостта, а ти я докара дотам.
– Пепър – изръмжах аз – кажи ми нещо.
Тя стисна червените си устни и изражението и можеше да се опише само като „майната ти“. После сложи ръка на хълбока си.
– Добре. Ще ти кажа, но само защото това, което знам, и това, което току-що ми каза, ме карат да съм… Любопитна. Утре има интервю в Градското изкуство върху платно. Това е художествена галерия надолу…
– Знам къде е – казах аз. – В колко часа?
– Не знам. По дяволите, Текс, не съм я питала за целия и график. Искаш да я видиш? Стани рано и стой на паркинга – каза Пепър, след което се обърна на токчетата си и си тръгна.
Наистина ли щях да го направя? Или да го оставя така?
Тя беше омъжена. Напусна града и не каза нито дума. Казах си, че е за добро, и пих толкова много в продължение на месеци, че не си спомням много от онова време. Синди – или може би името и беше Минди – се хвърляше върху мен. Беше секретарка в гаража, където работех. Пиех прекалено много и една нощ я оставих да прави каквото иска. Оттам нататък всичко се превърна в ад.
В крайна сметка Сейлъм си тръгна. Преследваше мечтата си да рисува. Точно както майка ми искаше и затова ме помоли да я пусна. И аз го направих.
Да я видя утре нямаше да доведе до нищо. Никога нямаше да затворя тази страница, а тя явно нямаше нужда от това. Беше омъжена. Принадлежеше на друг мъж.
Имах нужда от нещо по-силно от една проклета бира.