Джанин Фрост – Вечната целувка на мрака – книга 2 -част 29

Глава 28

Големият каньон се оцвети в залязващите лъчи на слънцето. Ръждиво, оранжево, вермилион, злато, индиго и сребро сякаш се преплитаха в безкрайна фреска, която будеше възхищение. Ако Кира не беше толкова загрижена за това, което щеше да и донесе следващият час, щеше да продължи да се върти в бавни кръгове, за да се опита да запомни изумителната красота наоколо.
Но, разбира се, това не беше екскурзия за разглеждане на забележителности, въпреки че се намираха в една от най-посещаваните туристически атракции в Америка. Големият каньон също беше добро място, ако им се наложи да бягат, за да спасят живота си. Различните пещери, пукнатини и скривалища се надминаваха само от огромността на каньона. Всички преследващи ги пазители на закона или изпълнители нямаше да знаят дали да ги търсят в небето или под него, или поне така беше обяснил Менчерес.
Кира застана между Влад и Менчерес, а вятърът оцвети естествения букет на въздуха с различните аромати, излъчвани от двамата вампири. Смесицата от сандалово дърво и тъмни подправки на Менчерес се преплиташе с по-необичайния аромат на канела и… дим на Влад.
– Вижте – каза Менчерес и посочи на юг.
Тя насочи поглед в тази посока, но видя само русокос тийнейджър, който се изкачваше по пътеката на около двеста метра под мястото, където се намираха. Сигурно е изпреварила туристическата група, макар че Кира се изненада, че екскурзиите се провеждат през нощта. Може би трябваше да слезе там и да хипнотизира групата да се обърне, за да няма невинни хора, които да пострадат, ако нещата се объркат с Пазителя на закона…
– Менчерес – извика тийнейджърката. – Дойдох сама, както обещах.
– Това е Веритас? – Избърза Кира. Могъщият Пазител на закона, за когото Менчерес и Влад бяха говорили толкова предпазливо? Тя дори не изглеждаше достатъчно възрастна, за да кара кола!
Тогава красивата млада блондинка погледна право към нея и дори в далечината Кира видя проблясък на яркозелено в очите ѝ. Не беше човек, без съмнение.
Влад насочи поглед към Кира.
– Бързо ще научиш, че външният вид е най-ненадеждният начин да съдиш за когото и да било в нашия свят. Вземи например мен.
Той вдигна ръка към Веритас и тя избухна в сини пламъци. Очите на Кира се разшириха. Нито пръстите на Влад, нито дланта му изглеждаха ни най-малко обгорени. Пламъците се покриха около маншета на ризата му, но някак си този материал не се запали. После, когато Влад спусна ръката си, пламъците веднага угаснаха, без да покажат дори искра или изпечена коса.
– Сега вече знам защо постоянно миришеш на дим – промърмори Кира, като добави пирокинезата към умствения си списък със способностите, които някои вампири бяха способни да проявяват.
– Веритас – извика Менчерес. – Благодаря ти, че дойде.
Гласът му беше спокоен и уверен, но Кира усещаше как напрежението на Менчерес се процежда през подсъзнанието ѝ. Беше се подготвил това да бъде атака, готов да я отблъсне при най-малкия намек за засада.
Русокосата Пазителка увеличи темпото си, докато се приближаваше към тях, като сега се движеше с грация и скорост по стръмния склон по начин, който даваше да се разбере, че не е човек. Когато се приближи на петдесетина метра, Кира усети как енергията се разпръсква от нея. Сила, която досега бе усещала в такива размери само от Менчерес.
– Разполагаш с един час, за да защитиш тезата си, Менчерес – каза Веритас с остър тон. – Това е цялата благодат, която споменът за нашия баща и дългогодишната ни връзка ще ти осигурят.
Това не звучи обещаващо, помисли си Кира. Чертите на куклата Барби на Веритас бяха маска от гняв, а енергията, която се въртеше около нея, се усещаше подчертано неприятно.
Менчерес не се уплаши от отношението на пазителката на закона. Той поклони почтително глава и продължи да разказва красноречиво и убедително как е бил в Уайоминг заедно с Кира и Горгон, докато са се случвали пожарът и убийствата в клуба. Каза на Веритас, че може да извади записите на мобилните му телефони, за да установи, че обажданията са били направени от Уайоминг, а не от Чикаго, и че никога няма да остави след себе си доказателства за съществуването на тяхната раса, които хората да открият, както се вижда от унищожаването на камерите в Дисниленд. В заключение той се извини, че е разбил Принудителите, но каза, че е сметнал, че това е единственият начин да предпази по-късно Кира от корупционните цели на Радже. На Кира почти ѝ се искаше да ръкопляска, когато той свърши. Ако това беше предизборна реч, той щеше да спечели всеки избирател.
С изключение на един.
– А извиняваш ли се и за това, че си убил един Принудител? Или това също не е било забелязано в усърдието ти да защитиш новата си любовница? – Веритас почти се изплю на Менчерес.
Изражението му потъмня.
– Какъв Служител на реда? Аз не съм убил нито един от тях.
– Джоузеф те преследваше в небето заедно с още шестима, но по-късно го намериха изсъхнал на земята – отвърна Веритас. Погледът ѝ го прониза. – Обвинен си в убийство на стражеви ефрейтор. Дори многобройните ти съюзници няма да успеят да склонят Съвета към милост, колкото и могъщи да са те.
Когато направи този коментар, тя погледна Влад, но Кира беше твърде възмутена, за да мълчи.
– Менчерес не е направил това! Ние се спуснахме направо от небето в океана, а не някъде на земята. Би трябвало да си спомням, защото това ме изплаши до смърт.
– Кира. . .- Започна Менчерес.
– Вярно е – отвърна тя, повече на Веритас, отколкото на него. Изражението на блондинката не се промени, но Кира не позволи това да я спре. Толкова ѝ беше писнало хората да приемат, че Менчерес върши ужасни неща, без нито веднъж да си направят труда да помислят, че може да е замесен и някой друг.
– Нека отгатна, вярваш на твърдението на Радже, че Менчерес е направил всички тези неща, защото си е загубил ума по мен, нали? А аз съм просто някаква злобна кучка, която обича да го подстрекава към убийства? Може ли някой поне да се запознае с мен, преди да си мисли това? Мислех, че човешката съдебна система понякога е объркана, но вашата вампирска система е още по-лоша. Ние поне сме невинни до доказване на противното. Не виновни и осъдени, преди дори да си направят труда да разгледат всички факти.
– Кира! – Гласът на Менчерес беше по-суров.
– Смееш да обиждаш законите? – Поиска Веритас, протягайки ръка към Менчерес, след като имаше чувството, че току-що е щракнал невидим ключ върху устата на Кира. – Не се намесвай. Оставете я да говори, или аз си тръгвам сега – изръмжа Веритас.
Устните на Кира се освободиха от внезапната си неподвижност. Тя хвърли един-единствен изпепеляващ поглед към Менчерес, който обещаваше тежки последствия, ако той още веднъж направи това, след което се обърна към парещия пазител на закона.
– Аз съм за това вашите закони да търсят справедливост срещу този, който е убил онзи принудител и е пуснал тази лента, но трябва да кажа, че не съм впечатлена от това колко малко работа по разследването е свършена. Радже казва, че Менчерес е подпалил онзи клуб, така че хората просто му вярват, нищо че през първите няколко дни бях полудяла от жажда за кръв, а Менчерес беше зает да се грижи за мен. След това един принудител се оказва мъртъв, след като преследва Менчерес, така че очевидно Менчерес го е убил. Не се обмисля друго обяснение, макар че ако присъдата е толкова тежка за една смърт, защо Менчерес просто да не ги беше убил всичките? Няма смисъл, особено ако вярваш, че изведнъж е станал бич от жена, на която и харесва да убива хора за нея, както продължава да твърди Радже.
Веритас държеше Кира за яката на ризата ѝ, а морскосините ѝ очи се впиваха в нейните.
– Може би Менчерес е действал без твое знание. Може би те е принудил да участваш. Само в този момент ти предлагам възможността да признаеш истината, без да се страхуваш от преследване. Имаш думата на Пазителя, че няма да бъдеш обвинена. Менчерес ли е направил тези неща? Или пък някога е напускал страната ти през вечерта на пожара или след като принудителите са те преследвали, за да може да извърши тези престъпления?
– Не на всички гореизброени въпроси – отговори Кира твърдо. – Това не е бил той.
Погледът на Веритас все още бе прикован към нейния.
– Готова ли си да се закълнеш в кръвта си, че той е невинен? Да се лишиш от собствения си живот, ако той бъде признат за виновен в извършването дори на едно от тези деяния?
– Да – отвърна Кира, дори когато Менчерес избухна – тя не е обвинена в нищо, не можеш да очакваш от нея да се лиши от живота си въз основа на решението на Съвета за мен!
– Мога – каза Веритас и освободи Кира. – И ще повторя клетвата ѝ пред съвета, щом се върна, така че ако имаш вина, която да признаеш, Менчерес, и искаш да я пощадиш, направи го сега.
Менчерес погледна Кира с такъв измъчен поглед, че страхът се плъзна по гърба ѝ. Той не би се признал за нещо, което не е направил, нали? Разбира се, че не. Щеше да се обрече на смърт само заради вероятността останалите Пазители да се произнесат срещу него…
– Недей – изпъшка тя и стисна ръцете му. – Знам, че си мислиш, че така или иначе ще умреш, но виденията ти са погрешни, Менчерес! Те са затормозени и изкривени от вината, която си изпитвал за неща, които дори не са били твоя вина. Това не е единственият начин, по който можеш да ме спасиш. Хайде, ако Веритас по някакъв начин не подозираше, че се случва нещо повече, нямаше да се появи тук. Ти не си направил нищо от това! Не смей да кажеш, че си го направил!
От очите ѝ се изсипаха сълзи, а хватката ѝ се затегна, докато Кира чу как костите в ръцете му се чупят, но страхът не я накара да се отпусне. Менчерес беше на път да ѝ се изплъзне завинаги, тя го усещаше.
– Не вярвай на това, което казват тези проклети видения – прошепна тя. – Повярвай ми. Можем да победим Радже по друг начин, знам го. Позволи ми да ти го докажа.
Очите му, толкова тъмни и безбрежни, се взираха в нейните. Съвсем нежно той улови ръцете ѝ и ги свали от ръцете си с усилие. После ги приближи до устните си.
– Обичам те – издиша той срещу кожата ѝ.
– Недей, моля те – умоляваше тя, паниката се надигаше в нея, докато сълзите продължаваха да се стичат по бузите ѝ.
Менчерес погледна покрай Кира към Веритас.
– Не съм имал нищо общо с подпалването, смъртта на тези хора или смъртта на Принудителя – каза той с ясен тон. – Същият човек, който ме обвинява, е отговорен за това. Раджедеф.
Облекчението заля Кира толкова силно, че и се стори, че коленете и ще се подкосят. Инстинктите ѝ подсказваха, че Менчерес е бил на крачка от това да поеме цялата вина. Част от нея искаше да се хвърли да го прегърне, а другата – да го зашлеви за това, че почти е направил нещо толкова благородно, смъртоносно глупаво.
– Никога повече не ме плаши така – нареди тя с треперещ глас.
Устата му се изкриви в мрачна усмивка.
– Вместо това аз се уплаших.
Кира знаеше какво има предвид, но вярваше на всичко, което казваше, че ще намери начин да победи Раджедеф. Изражението на Веритас, когато я погледна, само го потвърди. Пазителката на закона изглеждаше предпазлива, но замислена, онази първоначална гневна обвинителна светлина бе изчезнала от погледа ѝ.
– Менчерес, ако продължаваш да се опитваш да проваляш живота си, сама ще те убия – промълви Влад. – Може би не си нужен толкова на хората си, след като Боунс споделя управлението ти, но си нужен на приятелите си. Спомни си това следващия път, когато чуеш сиренната песен на гроба.
– Повечето от Пазителите вярват, че ти си убил онези вампири и си подпалил клуба – каза Веритас, като проговори за първи път от няколко минути. – Имаше обаче една обезпокоителна находка с тялото на Джоузеф. Главата му беше откъсната, но по-внимателното изследване показа, че може да е бил прободен и в гърба.
– Няма ли да е очевидно, ако е бил? – Попита Кира, като се намръщи.
– Не – отвърна Менчерес. – Когато един вампир бъде убит, тялото му се разлага до истинската си възраст. Джоузеф е бил на няколкостотин години. От него нямаше да е останало почти нищо освен изсъхнала кожа и кости.
Не беше хубав мисловен образ, но мъртвите тела рядко бяха такива. Кира все още не разбираше значението на раната от ножа като подозрителна, освен ако другите принудители не разкрият, че Менчерес е оставил всичките си ножове в парка. Макар че Джоузеф можеше да е грабнал собственото си острие, преди да ги преследва, и по-късно да е бил убит с това…
– Ето го – каза Влад, като звучеше доволен. – Вампир или принудители, Манчерес не използва ножове, за да убива. Той просто откъсва нечия глава със силата си. На Радже щеше да му е нужен нож срещу Принудител, а и елементът на изненада. Това обяснява защо раната на Джоузеф е в гърба. Беднякът вероятно не е очаквал да дойде.
Миг от онзи ден в склада пробяга през паметта на Кира и тя се намръщи. Менчерес беше обезглавил всички гули само с една мисъл, по-бързо, отколкото щеше да му отнеме да вземе един от ножовете им. Защо Менчерес изобщо щеше да използва ножове, след като телекинезата му беше далеч по-бързо и смъртоносно оръжие?
– Радже сигурно е откъснал главата на Джоузеф, след като е бил мъртъв, за да изглежда така, сякаш аз съм го направил – замисли се Менчерес. – Умно. Сигурно не е мислел, че някой ще търси рана от нож или че ще останат следи от такава. С обвинението за смъртта на принудителя, което ми приписваше, повечето ми съюзници щяха да отпаднат. Той вече знае, че съм търсил смъртта и преди. Това би ме поставило в далеч по-отчаяно положение да му дам това, което иска първи.
– Какво иска той, освен да бъдеш мъртъв? – Измърмори Кира.
– Моята сила. Каин беше бащата на нашата раса, прокълнат от своя бог завинаги да се скита по земята като беглец за наказание, че е убил Авел. Но Каин пледираше, че присъдата му е твърде голяма, и богът му се смили, маркирайки Каин така, че никой да не може да го убие. По този начин Каин става първият вампир, зависим от кръвта, но отвъд смъртта и притежаващ невероятна сила. След това Каин създал своя раса, за да замени семейството, от което бил прогонен, но само на един от потомците си завещал част от невероятната си сила. Енох беше този първи получател и много векове по-късно Енох предаде наследството на Каин на своя наследник Тенох, който след това го предаде на мен.
Русите вежди на Веритас се повдигнаха.
– Как може Раджедеф да получи това от теб сега? Ти си предал това наследство на Боунс, когато си слял линиите си с него.
– Така и направих, а Боунс не може да завещае силата на никой друг, докато не я овладее напълно. Отне ми няколкостотин години, за да го направя. Радже няма намерение да чака толкова дълго. Той иска от мен да завещая цялата сила, останала в мен. Това е единственият начин да бъде сигурен, че най-накрая ще притежава наследството на Каин.
– Но ако изхвърлиш цялата си сила…- Гласът на Кира прекъсна.
Той издаде мрачно подсмърчане.
– Това вероятно ще ме убие. Или Радже ще го направи, като отслабна, след като му я дам. Ако живея, след като съм му предал силата си, аз съм доказателство за двуличие. Ако съм мъртъв, Радже ще може да прикрие новата си допълнителна сила и малцина ще разберат, че я притежава.
Лицето на Веритас беше много тържествено.
– Очакваш Съветът на пазителите да повярва на обвиненията ти срещу друг пазител в заговор, убийство, разобличаване на раса и изнудване. Всичко това се основава на предположения, когато собственото ви придържане към нашите закони е в най-добрия случай неубедително.
– Неубедително? Той не е направил нищо лошо – каза Кира с досада.
– Носят се слухове, че Манчерес е призовал призраци да намерят и убият жена му. Черната магия е изрично забранена от закона, но, разбира се, всички, които са станали свидетели на смъртта на Патра и на смъртта на нейните пазачи, са верни на Менчерес и няма да потвърдят това.
Докато говореше, тя хвърли остър поглед към Влад. Той ѝ намигна, а устата му се изви в лукава усмивка.
– Същите тези слухове споменаваха ли как Патра е призовала армия от гроба, за да устрои засада на мен и хората ми? – Отвърна Манчерес.
– Тя изпрати зомбита след теб? – Попита недоверчиво Кира.
– Да – отвърна кратко Менчерес. – А всичко от гроба не може да бъде убито с нормални средства. Дори телекинезата ми беше безполезна срещу тях, защото магията на гроба не е подвластна на силите на живите, както знаеше Патра.
– Можеше да подадеш официална жалба… – започна Веритас.
– Което щеше да отнеме седмици за разследване – прекъсна я Менчерес. – Оставяйки мен и повечето от моите хора мъртви дотогава, защото Патра щеше да предизвика друга форма на гробна магия, за да ни довърши, след като тази се провали. Само щастливо предположение ни спаси този път, но вече беше твърде късно за десетките посечени.
Челюстта на Пазителя на закона все още беше твърда. Кира почти усещаше напрежението между тримата, а техните борби само щяха да помогнат на Радже.
– Разбирам почитта ти към закона, Веритас – каза Кира. – Ти си добър полицай. Но ако, хипотетично, Менчерес наистина е измайсторил това заклинание срещу жена си, тогава той знае сигурен начин да убие Радже. Знае също, че никой не е готов да свидетелства срещу него – от лоялност или от страх. И все пак Менчерес отказва да използва тази непобедима сила срещу някого, който е извадил всички доказателства, за да го свали.
Кира се наведе по-близо и гласът ѝ спадна.
– Ако той е използвал тази сила преди, то е било само при самозащита, а почти всеки закон допуска свобода на действие при самозащита. Сега не я използва, въпреки че това би бил най-бързият начин да победи, така че не доказва ли тогава, че изключително много уважава закона?
Веритас дълго се взираше във всеки от тях, сините ѝ очи бяха много по-древни от тийнейджърския ѝ вид. Кира остана абсолютно неподвижна. Молеше се Пазителката на закона да прозре къщичката от карти на Радже.
– Може и да съм склонна да ви повярвам, но останалите членове на Съвета на пазителите ще изискват доказателства, а не предположения, колкото и убедителни да са те – каза накрая Веритас.
И за времето, което им беше необходимо, за да съберат тези доказателства, Радже щеше да е зает с подготвянето на още клевети за Менчерес, убивайки кой знае колко невинни хора. Кира стисна зъби. Веднъж беше помогнала на Пит да залови едно измамно ченге. Може би ще успее да го направи отново с Радже.
– Знам начин да заловим Радже – каза тя. Три погледа се завъртяха в нейна посока. – Но първо ще трябва да се върнем в Чикаго, за да уредим някои дела.

Назад към част 28                                                         Напред към част 30

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!