ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 23

Глава 23

Въпреки че издълбаните от Балчек символи обърнаха първоначалния ритуал и изпратиха демонските разклонения от всички останали обратно в Рейф, Менчерес и Кира все още пиеха достатъчно солена вода, за да убият нормален човек от разкъсване на органите. Целта беше телата на всички да се напълнят с течността, така че да бъдат негостоприемни за демонично завладяване, защото още не бяхме приключили.
Дениз доплува навреме, за да бъде обгърната в мечешка прегръдка от току-що освободения от обладаване Пик. Беше скочила от лодката, преди да я взриви, но горнището ѝ изглеждаше раздърпано, а по лицето ѝ имаше разкъсвания от пребиваването в радиуса на взрива. Поне с почти безсмъртния си статус щеше да се излекува за часове.
Иън все още държеше Балчек нагоре. Кожата на демона изглеждаше зачервена и раздразнена от остатъците от морските пръски, но той не влизаше в океана по други причини, а не само заради това, че солената вода щеше да го изгори. Балчек откъсна част от тиксото, което държеше правоъгълния пластмасов контейнер закрепен за колана му, и отвори ключалката, изваждайки голям плъх. Бързото сърцебиене на гризача се чуваше дори над шума на вълните.
Балчек се усмихна на Рейф.
– Виж новия си дом – каза той, докато държеше плъха над поразеното лице на вампира. Менчерес все още държеше Рейф в наказателна прегръдка на силата си, като прекъсваше дори способността му да говори.
– Не измъчвай създанието – изсъсках аз, прелитайки над него.
Балчек изхриптя.
– Сега ти е жал за демона?
– Говорих за плъха – казах аз. – Дай ми го.
Балчек ми подаде гризача с промърморен коментар за заблудена женска сапунка.
– Дали пиенето на достатъчно солена вода ще накара демона да излезе от него и да се прехвърли в това? – Попита Боунс, като кимна към плъха.
За кратко затворих очи. Надявах се да свърша тази част, преди Боунс да се появи отново, така че да е твърде късно той да се включи, но нямах възможност.
А сега трябваше да му кажа истината.
– Рейф не може да бъде спасен. – Искаше ми се той да може да се докосне до чувствата ми, за да разбере колко съжалявам за това, но емоционалната му връзка като вампира, който ме е родил, вървеше само в една посока. – Демонът е в него толкова дълбоко; тя не би могла да се измъкне, даже и да искаше. Единственият начин да я извадиш от него е да го убиеш.
Болката прониза емоциите ми, примесена с изтерзано примирение, което мразех, защото го бях усещала твърде често от Боунс. В миналото животът много пъти беше бил жесток към него и изглежда, че Съдбата още не беше приключила с триковете си.
– Подозирах го, но… Надявах се.
Тези тихи думи разбиха сърцето ми. Приближих се и с мрачна решителност извадих един сребърен нож. По-добре за Боунс и за човека, хванат в капан под обитаващия го демон, да направя това бързо.
Кимнах на Иън.
– Сега.
Иън рязко се гмурна в океана, като принуди Балчек да се спусне с него. Водата покри Балчек до кръста и той изкрещя, сякаш го бяха потопили в киселина.
– Измъкни ме оттук!
– Не толкова бързо – казах хладнокръвно. – Защо не ни кажеш истинската причина, поради която ни помагаш да хванем този демон в капан?
– Защото ми плащате! – Гръмна Балчек, а думите му завършиха с още един мъчителен крясък.
Гледах как кожата му се надува безпощадно. Солената вода нямаше да го убие, но можеше да го накара да пожелае да умре.
– Лъжец. Изпусна се и я нарече Хазаел, но никой от нас не знаеше името ѝ, а ти не призна, че си я разпознал, макар че очевидно си я разпознал. Така че нека да опитаме отново. Защо наистина ни помогна?
Балчек ме погледна, докато водата сякаш кипеше около него. Аз се взирах обратно, без да мигна.
– Продължавай, не бързай. Обичам хубавото вечерно плуване в океана.
– Тя е моят билет за по-добра работа – изсумтя той.
Веждите ми се вдигнаха.
– Мислех, че искаш защитата на Иън, защото напускаш тази работа.
– И да изживея остатъка от живота си сред зверове? – Кожата на лицето му започна да се разцепва, но той се усмихна, въпреки че от това стана още по-зле. – Предпочитам да остана в този океан. Не, аз си изкарвам хляба от второстепенната лига, а залавянето на Хазаел ще ми гарантира повишение.
– И така, щеше да ни оставиш да свършим цялата работа, докато ти си тръгнеш с наградата? – Изпусна насмешливо хъркане Боунс. – Ти си направо голяма работа. Защо Хазаел струва толкова много за вашия вид, че да ти гарантира повишение?
Още една ужасяваща усмивка.
– Знаеш ли списъка на най-търсените в Америка? Демоните имат своя версия и Хазаел е в него от повече от два века. Вероятно затова е скочила в човек, за да се скрие. Сигурно си е мислела, че е ударила джакпота, когато този човек се е превърнал във вампир; казах ти, че демоните по правило избягват света на вампирите. Но точно както алчността и арогантността я накараха да убие влиятелен Паднал, на Хазаел сигурно ѝ е омръзнало да води спокоен живот във вампира, когото е обладала. Може би е смятала, че е минало достатъчно време, за да може да рискува да разшири силите си, без да я хванат. Така че тя е отишла за едновременното обладаване и заграбване на Майсторството на вашите редове. Вероятно е имала още по-големи планове, след като ги получи.
Кимнах на Иън, който измъкна Балшезек от водата. Достатъчно количество от нея напои дрехите му, за да не може да се дематериализира, но това означаваше също, че кожата му все още изглеждаше като сварена.
– Имам добра и лоша новина. Добрата новина е, че спазвам споразумението ни и ще те пусна с тлъст чек за помощта ти да измъкнеш Хазаел от нашите приятели. Лошата новина е, че това е всичко, което ще получиш, защото няма да я вземеш със себе си.
После подадох гърчещия се плъх на Спейд, който го пое с отвратително изражение.
– Имам нужда от теб, за да прелетиш с това нещо поне на една миля разстояние.
Спейд и преди се беше справял с демони, така че отлетя, без да поставя под въпрос директивата. Наоколо нямаше други лодки, така че след няколко мига нямаше да има нищо друго на разположение, в което Хазаел да скочи, след като бъде принудена да напусне „Рейф“. Иън и аз имахме предпазните си татуировки, марките на Денис я правеха изгорена за демон, а всички останали вампири и морски обитатели в близката околност бяха пълни със солена вода.
Имаше само едно място, където Хазаел можеше да отиде – направо в огнената яма, а никой демон, за когото някога бях чувала, не отиваше там доброволно. Това беше единственото място, от което всеки демон сякаш истински се страхуваше.
Балчек започна да се бори.
– Не можеш да направиш това с мен. Вече казах на шефа си, че ще се върна с нея!
– Тогава трябваше да направиш това част от сделката ни, вместо да лъжеш – отвърнах студено. – Знаеш ли старата поговорка. Недей да се оплакваш от условията, след като сметката вече е платена.
Демонът ме погледна мръсно заради перифразирането на предишните му думи, но след това се отказа да се бори, когато Иън извади костния нож и го задържа близо до очите на Балчек.
– Не ме карай да го използвам, все още доста те харесвам.
Той продължи да ме гледа, но сега остана мълчалив и смръщен. Срещнах погледа на Боунс и свих ръката си по-здраво около сребърния нож.
– Остави ме да се справя с това – казах тихо.
Той погледна към вампира, който беше негов брат. От разширените очи на Рейф можех да разбера, че демонът в него се бори с всички сили да се освободи, но силата на Менчерес беше твърде силна за Хазаел. Като се има предвид мирисът на гняв, който се усещаше дори при плаващия в океана Менчерес, той нямаше ни най-малко притеснение да сложи край на живота на Рейф, ако това означаваше да навреди на демона, който го контролираше от седмици.
Тогава Боунс ме погледна обратно и устата му се изкриви.
– Не, любима. Той е последният от моето семейство. Моя отговорност е да направя това последно дело за него.
Той взе ножа от мен, взирайки се в живите сини очи на Рейф, докато се провираше през водата до него, а след това постави върха му върху оголените гърди на Рейф.
– Ако под нея изобщо можеш да ме чуеш, братко – каза тихо Боунс, – знай, че искрено съжалявам, че никога не съм те познавал.
След това заби острието до дръжката му. Силно, ефикасно завъртане, първо наляво, после надясно, угаси светлината в очите на Рейф. Много бавно кожата на вампира започна да изсъхва, тъй като истинската смърт започна процеса на стареене, забавен със стотици години.
А веднага след това въздухът се изпълни с рев, който звучеше така, сякаш идваше едновременно отвсякъде и отникъде. Вятърът, идващ от него, миришеше на сяра и отвяваше мократа коса назад от лицето ми. Той се усили, разлюля вълните до бели шапки и прогони призраците, които се бяха задържали около нас. Очите ме бодяха от горчивия вятър, а от нарастващите крясъци главата ми пулсираше, но демонът все още не беше свършил. Напрежението се увеличаваше, докато не почувствах, че вътрешностите ми ще се пръснат от напрежение.
Но аз не се страхувах. Знаех какво е това – последните мигове на Хазаел на земята, и изкрещях в този неясен вихър с целия гняв, останал в мен.
– Поздрави ада от мое име, кучко!
Този безплътен вой се разрасна до гръмотевично кресчендо, което взриви тъпанчетата ми. Взривът от сила ме удари с ефекта на люлееща се разрушителна топка. Но след това, рязко като мълния, настъпи само тишина. Вятърът и налягането изчезнаха, моретата около нас престанаха да се пенят и въпреки че усетих как от ушите ми се стича кръв, се усмихнах. Тъпанчетата ми скоро щяха да заздравеят, а като си помислех през какво преминаваше Хазаел сега, тази малка болка ми се стори сладка.
Боунс доплува по-близо, за да ме обгърне с ръце.
– Добре ли си, котенце?
Гласът му звучеше слабо от все още заздравяващите ми уши, но аз се облегнах на ръцете му с дълбоко чувство на облекчение. Сега всичко беше наред.
– Можеш да пуснеш Балшезек – казах на Иън. След това към демона казах: – Ще получиш чека си, когато си върна пръстена.

Назад към част 22                                                                 Напред към част 24

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *