ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 5

Глава 5

Очите на Рейф се разшириха, когато влязохме в хижата и той видя Анет, задържана от Иън, а ръката на другия вампир все още беше притисната към устата ѝ.
– О, не се притеснявай за това. Имахме, хм, предишен провал в общуването – казах като обяснение.
Веждите на Иън се вдигнаха, но той не пусна Анет.
– Той не е човекът, който е нарязал Анет – каза Боунс, като прочисти гърлото си. – Оказва се, че може да е мой… мой брат.
Боунс повтори разказа на Рейф, като разгърна картината за илюстрация. Иън изглеждаше зашеметен от разкритието, че и двамата родители на Боунс са членове на благородническото съсловие, но Боунс не забеляза това. Вниманието му беше насочено изцяло към русокосата вампирка, която стоеше до него.
– Хмф – каза Иън, когато Боунс приключи. – И така, човешкият ти баща е бил херцогът на Рътланд, но кой е бил твоят вампирски баща, Рейф?
– Името му беше Шеол, но той е мъртъв от повече от век – отвърна Рейф.
Издадох съответните съчувствени звуци, но в действителност изпитах облекчение. Колко неловко щеше да бъде, ако Рейф беше част от рода на врага? Да се каже, че вампирите са съществували във феодална система, беше меко казано. По-добре можеше да се сравни с начина, по който функционираше мафията. На стероиди.
– Колко трагично. – Иън дори не се опита да звучи съчувствено, но това беше обичайно за него. – Под чия закрила сте оттогава?
Рейф сви рамене.
– Останах без господар.
– На твоето ниво на сила? – Откровено недоверие оцвети думите на Иън.
Челюстта ми падна. Също така бях забелязала, че аурата на Рейф не го бележи като особено силен, но да го кажеш беше преминаване на границата.
Боунс се съгласи.
– Иън – предупреди той.
– Няма проблем – каза Рейф, но устните му се бяха изтънили до двойни прорези. – През по-голямата част от времето се държах за себе си. Така може да е самотно, но е по-безопасно, като се имат предвид многобройните борби за власт, в които се впуска нашият вид.
Анет удари Иън с лакът в ребрата. В този момент той най-накрая махна ръката си от устата ѝ.
– Много се радвам, че си успял да стигнеш дотук, Рейф – каза тя. Погледът ѝ се плъзна към Боунс. – Разбира се, не така си представях, че вие двамата ще се срещнете…
Рейф пристъпи напред, за да вземе ръката ѝ и да я целуне.
– Ти не можеше да помогнеш на това ужасно нападение. Аз само съм облекчен, че пристигнах, когато го направих. Заклевам се, че ще намеря този, който го е направил, и ще му се отплатя добре.
Анет не опроверга нито дума, което показваше, че Рейф е казал истината за действията си в гостилницата. Това означаваше, че имаме още един проблем, но се радвах, че той не е свързан с вампира със светла коса, който изглеждаше все по-вероятно да е брат на Боунс.
Анет се надигна от дивана и бледожълтият ѝ кехлибарен поглед срещна тъмнокафявите очи на Боунс.
– Криспин, уверявам те, че проверих твърденията на Рейф, когато той за първи път се свърза с мен. В противен случай никога не бих се договорила да го доведа тук. От всичко, което открих, той е точно такъв, за какъвто твърди, че се представя – твой полубрат.
– Ще ти предам архивите, за които споменах – добави Рейф. – Те са в колата ми. Съвременните технологии също биха могли да го потвърдят, ако искаш да сравниш ДНК -то ни…
– Отлична идея, познавам един човек, който може да направи тези тестове – прекъсна го Иън.
– Спри – каза Боунс и протегна ръка. Усмивка изкриви устата му, преди да продължи. – Сигурен съм, че утре ще искам да видя всичко, свързано с твоята или нашата семейна история, но сега бих искал просто… да поговорим малко. Да се опознаем един друг.
Рейф се вгледа в Боунс, като изражението му отразяваше същия предпазлив оптимизъм, който усещах от емоциите на Боунс.
– Бих искал – изрече той.
Иън отвори уста, но ръката ми кацна на рамото му.
– Да отидем да кажем на останалите за новия ни гост – казах аз, стискайки силно рамото в знак на предупреждение. – Анет, защо не дойдеш с нас? Ще вземем чантите ти, а ти ще можеш да облечеш нещо друго.
Иън ме погледна, но аз само се усмихнах мило, докато стягах хватката си. Той можеше да бъде нормалното си копеле някой друг път. Анет нямаше нужда да я убеждавам да даде на Боунс малко лично пространство с Рейф. Тя почти грабна ръката на Иън, за да го издърпа настрани.
– Ела. Ако трябва да нося този ужасен халат още миг, ще се набия на кол.
Когато Боунс се вмъкна в леглото, зората вече беше наближила. Бях се прибрала преди няколко часа, но не за да спя, а за да обмислям изненадващите събития от вечерта. От една страна, бях развълнувана от перспективата Боунс да открие член на предполагаемо мъртвото си семейство. От друга страна, първоначалното ми вълнение от Рейф беше помрачено от натрапчиви въпроси. Може би негативизмът на Иън просто се отразяваше на мен, но защо Анет не беше споменала на никого, че, о, между другото, тази вечер водя със себе си отдавна изгубения брат на Боунс? Едно е да изненадаш Боунс с новината, друго е да хвърлиш тази бомба и върху всички останали.
И защо не беше споменала Рейф, когато пристигнахме в хотела? За Бога, можеше случайно да го убием, докато търсехме нападателя ѝ! Когато Иън зададе този въпрос на Анет, тя нямаше отговор, като изглеждаше и малко озадачена от действията си. На мен това ми се стори доста странно. Признавам, че през годините може и да съм приписвала няколко нелицеприятни думи на Анет, но „въздухарка“ обикновено не беше сред тях.
След това дойде ред на любопитната подробност, която Фабиан разкри, след като се извиних да отида горе. В бързината, с която ни съобщи, че непознат вампир обикаля около имота ни, Фабиан беше пропуснал да спомене какво е видял да прави. Според Фабиан Рейф е обикалял долната част на хълма, като периодично е рязал ръката си, за да разпръсне кръв по земята.
Дори и за вампир това си беше направо странно. Семейните връзки на Рейф с Боунс досега изглеждаха солидни, но това, че е роднина, не правеше някого автоматично почтен. Знаех това по-добре от повечето хора. Все пак не исках веднага да нападам Боунс със съмненията си, затова се търкулнах в прегръдките му само с две думи.
– Как беше?
Рейф беше в една от стаите за гости долу, но не се притеснявах, че ще ме подслушат. Заради последните събития бяхме променили спалнята си. Сега тя беше звукоизолирана, както и защитена от духове, благодарение на големите количества трева и чесън между дебелата изолация на стените. Благодарение на това и на тихите ни гласове дори внимателен вампир не можеше да долови разговора ни.
Боунс прокара ръце по дължината на гърба ми, като ме накара да се приближа още повече от удоволствие. Той винаги идваше в леглото гол, а усещането за твърдото му, гладко тяло беше достатъчно, за да ме накара да пропусна разговора, но това беше важно.
– Приятно, в по-голямата си част. – После направи пауза, сякаш подбираше думите си. – Синята кръв често раждаше копелета както във висшите, така и в низшите класи, така че имам по-малко съмнения, че Рейф е мой роднина, отколкото за типа мъж, който е той. Първото, изглежда, е готов да обсъди. За второто е сдържан.
Това отразяваше собствените ми опасения, но щях да го изслушам първо.
– Как така?
– Баща му е бил убит, нищо необичайно в това. – Боунс отново направи пауза и аз почти усетих как цинизмът му се бори с желанието да повярва на Рейф. – И все пак продължава да твърди, че оттогава не е имал никаква връзка с вампирите. Дори и да е останал настрана от политически съюзи от съображения за сигурност, нашият вид не е известен с това, че е самотен.
– Може би не иска да признае, че е приятел с някои от враговете ти, защото се притеснява, че това ще повлияе на мнението ти за него? – Съмнявах се в това, но заради Боунс щях да предложа една оптимистична причина.
– Може би – замисли се той. – Какво мислиш за него?
– С оглед на приликата, името, документите и портрета, които са толкова лесни за удостоверяване, мисля, че вероятно е твой брат, но това не означава, че му се доверявам – казах честно и продължих да излагам опасенията си.
Изражението му се стегна, докато говорех. Когато приключих, той въздъхна.
– Тогава няма какво да направим, освен да го разследваме. Ако той не може да приеме, че правя това, значи нямаме надежда за връзка. Не бих го упрекнал, че е проучил живота ми, преди да ме потърси. Два века са твърде дълъг период, за да хвърляш предпазливост на вятъра заради чувства, дори и да сме семейство.
– Ти си на двеста четиридесет и пет – напомних му аз, сменяйки темата. И двамата се съгласихме, че Рейф трябва да се провери, освен това трябваше да издирваме вампира, който нападна Анет, но тези неща можехме да направим по-късно. Точно сега исках Боунс да се съсредоточи върху приятни неща, а не върху повече стрес. В края на краищата това беше неговият рожден ден.
Плъзнах бедрото си между неговите, а веждите ми се извиха в знак на предизвикателство.
– И така, готов ли си за другия си подарък? Или сега, когато си почти на четвърт хилядолетие, може би искаш да подремнеш вместо това?
Смехът му беше най-изкушаващият грях.
– За това, любима, ще те накарам да се молиш.
Боунс се претърколи и ме издърпа върху себе си. С едната си ръка хвана китките ми, а с другата подхвана късата ми копринена нощница. За разлика от него, аз никога не си лягах гола. Не и когато беше толкова възбуждащо да го оставя да смъкне дрехите от мен.
– Пусни ръцете ми – казах аз, като ми се искаше да ги прокарам по тялото му и да усетя безбройните мускули под бледата му, гладка кожа. Силата му вече течеше над мен, вибрирайки по нервните ми окончания като търсещи, невидими пръсти.
Той се ухили, като използва свободната си ръка, за да разтвори краката ми.
– Забрави да кажеш вълшебната дума.
После се плъзна надолу по леглото, като пусна китките ми. Опитах се да ги раздвижа, но открих, че китките ми все още са държани в неразрушима хватка, този път с невидими ленти от сила вместо от плът.
– Виждам, че си се упражнявал с новата си телекинеза – казах задъхано. – Това е измама.
Той отново се засмя, тъй като тази гъвкава сила ме задържаше там, където бях. Силни пръсти мачкаха малкия ми гръб, докато ме придърпваше по-близо, приближавайки долната ми половина до устата си. Задъхах се, когато устните му погалиха стомаха ми, а езикът дразнеше пъпа ми с трептящи движения, преди да продължи надолу. Зъбите му се закачиха за горната част на бикините ми и ги издърпаха, но твърде бавно. Разпъването ми под него също възпрепятстваше свалянето им, но когато се опитах да размахам крак, той ме спря.
– Искаш ли нещо? – Промърмори той.
Устата му беше толкова близо, че устните му се допряха до дантеленото бельо, което сега се проклинах, че съм облякла.
– Искам да ги сваля – казах, като се извих към него. За част от секундата устата му се притисна към плътта ми, изстрелвайки червено удоволствие през мен, докато езикът му се плъзгаше с опустошително умение. Но после изчезна, оставяйки ме да пулсирам от нужда.
– Боунс, моля те – изстенах аз.
Мрачен смях накара всичко да пламне там, където дъхът му се приземи.
– Това ли наричаш молба? О, котенце, можеш да се справиш много по-добре от това…

Назад към част 4                                                                   Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *