ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 54

Глава 54

Повечето от куршумите не попаднаха в Боунс, докато той тичаше. Това, че вампирът атакува право срещу офицерите, явно накара няколко от тях да се скрият, докато Боунс разчистваше блокадата, която бяха поставили. Суич не се виждаше никъде, но Боунс усети миризмата му и полетя в гората след него…- и веднага падна на земята. По дяволите! Ефектът от близкото ръкостискане с Мрачния жътвар още не беше излязъл от организма му. Вероятно нямаше да е до утре, но Боунс не разполагаше с цяла нощ, за да се възстанови, ако искаше да настигне Суич.
Ще откъсна всяка ръка, която се е докоснала до теб или до баба ти и дядо ти.
Тази клетва имаше ново значение, тъй като собствената му ръка току-що бе пораснала, но той не тичаше с обичайната си скорост. Енергийните запаси, които бяха превели Боунс през тази почти смъртоносна схватка и тези след нея, сякаш се изчерпваха с всяка крачка. Прободеното със сребро сърце не заздравяваше веднага като всяка друга рана, а Боунс не бе пил достатъчно кръв, за да компенсира новата си слабост. Освен това беше пил само кръв от трупове, която едва ли беше достатъчна в каквото и да е количество. Само жива кръв би помогнала да се възстанови силата на Боунс. Много от нея.
Скоро всяко вдигане на краката на Боунс се усещаше по-тежко, докато не можеше да се закълне, че земята се е превърнала в подвижен пясък. Трябваше да си почине, а след като си почине, да се нахрани. Дори ако сега Суич се измъкнеше, Боунс винаги можеше да го издири по-късно…
Хубаво семейство имаш, Катрин. Съжалявам за дядо ти. Знам, че е невъзпитано да ядеш и да бягаш, но не ми стигаше времето.
Гневът запали фитил под отслабващата решителност на Боунс. Суич се бе подиграл в лицето на Кат с това как е убил дядо и, но въпреки това тя не позволи на очите и да светнат от яростта, която сигурно кипеше в нея. Ако Кат имаше толкова много сила, Боунс би могъл да намери сили да прегази Суич и да го накара да си плати сега.
Слабостта беше мимолетна. Отмъщението беше вечно.
Боунс се насили да продължи. Миризмата на Суич все още беше достатъчно тежка, за да я следи, но след няколко часа нямаше да е така. Това беше най-добрият шанс на Боунс. Той не можеше да го изгуби.
Измина един час. После два. После три. По това време Боунс вече беше толкова изтощен, че дишаше на равни интервали, за да продължи, но и ароматът на Суич беше по-плътен, така че не само Боунс беше уморен. Суич забавяше ход.
На километър напред Боунс чу трафик и други звуци, които показваха град. От траекторията му се виждаше, че Суич тича право към него. Ако успееше да стигне дотам, преди Боунс да го настигне, имаше голям шанс да изчезне. Градовете бяха пословично миризливи, което затрудняваше улавянето на миризмата на всеки един човек. Освен това сега беше разсъмване, когато много хора отиваха на работа, което правеше за Суич лесно да се слее с тълпата.
Боунс не можеше да позволи на Суич да стигне до този град. По миризмата му и звуците, които Боунс сега чуваше, Суич беше само на около петдесет метра напред. Проблемът беше, че Боунс не беше сигурен, че ще може да се справи със Суич в битка. Не му беше останало почти нищо.
В съзнанието на Боунс проблесна обляното в сълзи лице на Кат и ръката му се стегна върху единствения нож, който беше грабнал, преди да преследва Суич. Може и да не му беше останало много, но му беше достатъчно.
Боунс тичаше по-бързо. Скоро видя Суич пред себе си, а покрай него – воден басейн, който Боунс разпозна като езерото Кедър. Суич беше избягал чак до Индиана. Кървавите рани и многобройните дупки от куршуми оставяха дрехите на Суич едва да висят върху него, а по косата и ръцете му се стичаше още кръв.
– Кой ме преследва? – Извика Суич, преди да погледне зад себе си. После прокле. – Майната му? Хайде! Хенеси е мъртъв, операцията му е съсипана, а момичето ти е добре. Престани да ме преследваш и пий едно победно питие!
– По-късно – изръмжа Боунс, докато скъсяваше разстоянието между тях.
Суич се завъртя, а едната му ръка бе протегната в жест „чакай“.
– Какво ще кажете да сключим сделка? Ще ти кажа кой човек е дърпал конците на Хенеси и повярвай ми, ще искаш да знаеш.
Боунс забави ход.
– В замяна на какво? Живота ти?
– Бинго – каза Суич и намигна.
Боунс се престори, че мисли за това.
Суич го погледна с раздразнение.
– Хайде, това ще ти спести още месеци копаене. Освен това винаги можеш да се опиташ да ме убиеш по-късно. Просто ме пусни сега. Освен това не изглеждаш много добре, ако не възразяваш да го кажа.
– Изглеждам далеч по-добре от бившия ти шеф – отвърна Боунс свадливо.
Суич махна с ръка.
– Сам си е виновен. Исках да запазя операцията малка, но тогава в играта влезе господин Големият удар и каза на Хенеси, че ще помогне да изчезнат записите, стига Хенеси да съставя по-голямата част от инвентара си от улични момичета, наркомани, бездомници и други типове, които повишават броя на престъпленията. Охайо също трябвало да бъде само началото. Те щяха да изнесат това шоу в цялата страна. – Суич дари Боунс с лукава усмивка. – Сигурен ли си, че не искаш да знаеш кой е партньорът на Хенеси? Защото той може да намери друг вампир, който да замени Хенеси, и тогава ти просто ще се окажеш на лов за някой друг…
Боунс хвърли ножа, който Суич не беше видял. Той попадна в сърцето на Суич. Суич се свлече на земята с болезнено,невярващ дъх. Боунс се приближи и стъпи върху ръцете на Суич, когато той се опита да извади острието.
– Благодаря, че се разприказва. Даде ми малко време да си поема дъх, така да се каже. Беше прав, не съм в най-добрата си форма в момента.
– Недей – изпъшка Суич, когато Боунс сграбчи ножа. – Чакай…
Боунс завъртя острието четири пъти; веднъж за дядото на Кат, веднъж за баба и, веднъж за майка ѝ и веднъж за нея. След това, въпреки че Суич беше мъртъв, Боунс откъсна ръцете му.
В края на краищата беше обещал.
Накрая Боунс тръгна към града, до който Суич почти беше стигнал. Щом стигнеше дотам, Боунс хипнотизира един шофьор да го закара обратно в Охайо, за да измъкне Кат от затвора, и си помогна пиейки от този шофьор.
Кат не беше в затвора, който се намираше най-близо до къщата, в която я бяха арестували. Не беше нужно Боунс да хипнотизира един от полицейските служители, за да разбере това. Сигнал за „извънредни новини“ прекъсна радиостанцията, която слушаше шофьорът на Боунс.
– Имаме шокиращи новини. Губернаторът на Охайо Итън Оливър е бил убит в резиденцията си тази сутрин. Все още се получават подробности, но засега знаем, че заподозреният е задържан и е получил сериозни наранявания…
– Спри и ми дай мобилния си телефон – нареди Боунс с проблясък на зелено в погледа си.
Това не можеше да бъде съвпадение. Суич беше нарекъл партньора на Хенеси господин Голям удар, а Франческа се беше изплашила, когато беше научила самоличността му. Един губернатор би бил страшен, а и един губернатор би имал повече от достатъчно власт, за да накара записите да изчезнат в целия щат.
Шофьорът се подчини. Само след секунда превъртане се оказа, че всяко водещо заглавие беше „УБИТ ГУВЕРНАТОР“, последвано от снимки на изгряващата политическа звезда и множество баналности. Накрая Боунс намери размазано изображение на заподозрения.
Червенокоса жена. Лицето и не се виждаше, тъй като полицаите я бяха обградили, но кой друг можеше да е? И тя беше натоварена в линейка.
…заподозреният е получил сериозни наранявания…
– По дяволите, Котенце! – Прокле Боунс, преди да звънне на Тед, който отговори веднага.
– Тед – започна Боунс.
– Видях – прекъсна го Тед. – Вече хакнах болницата, в която я закараха. Парамедиците показват, че е простреляна три пъти, но жизнените и показатели са стабилни, а под името и няма нищо публикувано, що се отнася до операции, така че не е в критично състояние.
Простреляна три пъти. Гневът и страхът закипяха във вените му.
Защо, Котенце? Ако си разбрала, че губернаторът на Охайо е бил партньор на Хенеси, трябваше да ме изчакаш, а не да се самоубиеш едва ли не сама, преследвайки го!
Боунс се насили да се успокои. На снимката се виждаше как Кат върви към линейката, значи не е била смъртоносно ранена, а и с количеството кръв, което и беше дал, раните от куршумите и би трябвало да заздравеят много бързо.
– Къде е тя? – Попита Боунс, когато вече можеше да говори спокойно.
Тед му каза, като добави:
– Не отивай там сега. Това е медиен цирк, а освен това ФБР и АТФ току-що пристигнаха. Нека всички разберат, че това е нападение на „самотен вълк“, а не нещо координирано, и тогава нещата ще се успокоят.
– Може да им е трудно да го осъзнаят – отсече Боунс. – Кат трябваше да бъде арестуван в изоставената ферма тази сутрин, където оставихме множество вампирски и човешки тела.
Тед въздъхна.
– Видях нещо за това и се надявах, че няма нищо общо с теб. Ако имаш нужда от мен, аз съм тук.
– Благодаря, приятелю. Скоро ще говорим.
Боунс затвори слушалката. Шофьорът му, млад мъж, който бе имал нещастието да завие към улицата, граничеща с гората, точно когато Боунс се запъти към нея, го погледна въпросително.
– Все още ли искаш да остана на паркинга?
– Да.
Трябваше да помисли, хладнокръвно и ясно. Не беше лесно, тъй като беше изтощен, слаб, а сега и притеснен. Да хипнотизираш няколко полицаи, за да освободят Кат, беше едно нещо. Да хипнотизираш полицията, ФБР, АТФ и всички останали инициали на правоохранителните органи, които американците биха хвърлили върху един политически убиец, беше съвсем друго.
Поне Боунс можеше да направи нещо за вампирската врява, която щеше да последва смъртта на Хенеси. Ако Боунс ликвидираше друг майстор вампир, това обикновено щеше да въвлече баща му, Иън, във война със съюзниците на Хенеси, тъй като Боунс не можеше да твърди, че това е било само работа. Не и този път. Никой не бе посмял да постави цена за главата на Хенеси.
Все пак Боунс имаше начин да заобиколи това. Всичко, което щеше да му струва, беше малко гордост. Лесно продаваема стока в момента.
Боунс звънна на Иън, който отговори с:
– Не разпознавам този номер, така че ако сте телемаркетьор, сте мъртъв.
– Аз съм Криспин – каза Боунс. – Рано тази сутрин убих Хенеси и няколко негови съдружници.
Мълчание, след което ядосаното изречение на Иън:
– Каква част от „бъди по-внимателен“ разбра като „ура, убий!“. Криспин?
– Хенеси си сътрудничеше с наскоро починалия губернатор на Охайо, който ръководеше мрежа за трафик на хора, продаващи хора на вампири и гули. Продали са поне стотици.
– Ужасно, но не бих избрал да воювам със съюзниците на Хенеси заради това – каза Иън с леден тон.
– Не съм свършил – отвърна Боунс толкова приятно, колкото можеше. – Хенеси направи същото нещо в Мексико. Имам доказателства, а такова явно събиране на реколтата не е останало незабелязано. Нещо повече, Хенеси възнамеряваше да разшири операцията си, като премине в национален, а може би и в световен мащаб.
– Имбецил – изплю се Иън. – Ако Пазителите на закона разберат за това, ще заколят Хенеси за това, че е привлякъл толкова много нежелано внимание към нашия вид…
Гласът на Иън секна. Сардонична усмивка изкриви устните на Боунс. Иън може и да беше задник, но не беше глупак.
– Криспин – каза Иън с нов весел тон. – Толкова съм доволен, че си последвал инструкциите ми да отстраниш тази заплаха за тайната на нашия вид. Непременно ще информирам веднага Пазителите на закона. Те ще се зарадват на моята лоялност към вампирската кауза, а и могат да се справят с всеки от съюзниците на Хенеси, който би бил достатъчно глупав, за да скърби открито за него.
– Радвам се, че мога да бъда полезен – каза сухо Боунс. – Ще препратя доказателството, което споменах, по-късно.
– Да, направи го. – Иън почти крещеше от удоволствие. – А сега, ако това е всичко, трябва да се обадя.
Боунс затвори слушалката. Да, това беше всичко. Остави Иън да поеме славата. Боунс се нуждаеше от анонимност, когато избяга с Кат… и майка и. Едва ли това беше щастливото бъдеще, което Боунс си беше представял, но всяка роза си имаше трън.
– Сега вече можеш да караш – каза Боунс на момчето, което се бе загледало безцелно през прозореца. – Заведи ме до дома си.
Боунс трябваше да се нахрани от няколко души, за да възстанови силите си, а не можеше да го направи, докато не се изкъпе и преоблече. Все още беше покрит с кръв, дупки от куршуми и различни прорезни рани; не особено доверчив образ, когато се опитваш да оставиш хората насаме достатъчно дълго, за да ги захапеш набързо.
Дръж се, коте – мрачно си помисли Боунс. Идвам.

Назад към част 53                                                                  Напред към част 55

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *