ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 62

***

За щастие никой не мигна, когато пристигнахме в различното си облекло. Боунс ми даде палтото си, за да го облека, така че поне бях прилично покрита. Той носеше само скъсаните си панталони и обувки, но нямаше време за намигвания и подмятания. Менчерес го дръпна настрани, щом прекрачихме прага, и аз отидох направо в спалнята си да се преоблека. От това, което дочух, Денис и Пик товареха колата, а Анет разговаряше с Фабиан, така че някой друг трябва да събира багажа и. От оживлението в залата личеше, че скоро ще тръгваме.
Хвърлих някои неща в куфара, който беше поставен на леглото. Вече повечето от другите ми вещи бяха опаковани, ако се съдеше по празните чекмеджета и куфарите до вратата. Един поглед към стаята на Боунс показа тийнейджър с луничаво лице, който носеше няколко торби към вратата. Той ми се усмихна и ми каза, че ще се върне да вземе моите. Добре, значи щяхме да си тръгнем съвсем скоро.
Спейд дойде да ме вземе десет минути по-късно.
– Ела с мен, Кат. Ще те заведа до колата ти.
– Къде е Боунс?
Той ми се усмихна изнервено.
– Предполагам, че все още е с Менчерес.
Това прозвуча леко зловещо.
– Това не е негова вина – казах веднага. – Аз съм тази, която не си затвори очите на паркинга…
– Не съвсем. – Спейд ме прекъсна със смях. – Криспин е знаел, когато те е извел, че може да откриеш местоположението си. Той все пак е решил да го направи и сега му се търси сметка за това. Не се притеснявай. Менчерес просто му дава грубото отражение на мнението си.
Поведението на Пик беше далеч по-дружелюбно. Откакто Влад беше подпалил къщата му, той беше малко заядлив около мен.
– Защо си в толкова добро настроение? Щастлив ли си от смяната на обстановката?
– Най-добрият ми приятел е по-щастлив – отвърна той мигновено. – Хайде сега, Кат. Ако Денис беше тази, която неволно ми изневерява, а аз се отнасях към нея с хладнокръвна преценка, как щеше да реагираш? Особено ако тя наистина съжаляваше? Щеше да ми одереш парчета от задника и двамата го знаем, така че можеш ли да ме обвиняваш, че искам да направя същото?
Е, това беше честно. Казано по този начин, той имаше и право. Щях да го изкормя, ако нарани Денис. Предполагам, че се е борил с подобни внушения.
– Ако не го обичах толкова много, щях да бъда по-логична – казах накрая.
Спейд се усмихна.
– Знам. – След това се засмя и бързо ме плесна по дупето. – Ето защо то все още е непокътнато, без ботушът ми да е натъпкан там.
Зашлевих шамар на ръката му, но той вече я беше отместил. След това взе куфарите ми, като използва единия, за да жестикулира с него.
– Ела, Жътварке. Да се изгубим отново.

***

Непознат човек беше зад волана на колата, до която ме доведе Спейд. Той не си беше направил труда да ни представи. Онази политика на безименните, предположих аз. Веднага щом Боунс се качи, ние тръгнахме. По всичко личеше, че цял керван от превозни средства също тръгва. Бях си затворила очите. Нямаше нужда да давам на Грегор мисловна представа за нещата. Чакай да надникне в съзнанието ми и да разбере, че съм правила секс с Боунс. Тази мисъл почти ме накара да се усмихна.
Хладни ръце ме обгърнаха, като Боунс ме наместваше, докато главата ми се озова на гърдите му. След това нещо леко се постави над мен.
– Хайде, любима. Отвори очи.
Отворих и видях тъмен чаршаф, който покриваше и двама ни. Чувствах се така, сякаш бяхме деца, които се крият в палатка, и сдържах желанието си да попитам дали е донесъл фенерче.
Боунс се усмихна.
– Сега поне можем да се гледаме един друг, докато говорим. Ще обикаляме два часа, преди да сменим начина на придвижване. Знам, че си уморена, но недей да спиш дотогава.
– Не съм чак толкова уморена. Обикновено така или иначе не спя до зори.
Една тъмна вежда се повдигна.
– Цяла седмица си била в леглото преди полунощ. Това не е ли обичайната ти рутина?
Реших да отговоря честно.
– Избягвах те. Първо беше, защото бях ядосана, а после, когато бях около теб, или бърборех, или правех нещо напълно смущаващо. Да се крия в стаята си ми се струваше по-малкото зло.
Боунс хвана ръката ми в своята.
– Вече не се криеш, нали?
Не убягна от вниманието ми, че държи същата ръка, която беше използвал за кръвната ни клетва.
– Не – казах тихо. – Вече не.
Не убягна от вниманието ми и фактът, че последният път, когато се бяхме облегнали в колата, беше при съвсем други обстоятелства. Преместих се, намирайки по-удобна позиция, и движението предизвика болка долу. Добре, че не се движехме по неасфалтирани пътища.
Боунс ме гледаше, докато другата му ръка се плъзгаше надолу, докато не се озова под пъпа ми.
– Преди бях прекалено груб. Позволи ми да те излекувам.
Гласът му беше тих и с пуснатото радио човекът, който управляваше колата, не можеше да ни чуе. Това караше разговора ни да се чувства личен, дори и обстоятелствата да не бяха такива.
– Не – прошепнах аз. – Харесва ми да те усещам там. Каза, че ароматът ми е успокояващ? Е, това е успокояващо за мен, а ти не беше прекалено груб. Хареса ми. Това е, което обикновено чувствам след това, но не е болка, повярвай ми.
Бях казала истината. Това беше приятен вид болка и тя се усили, когато очите му започнаха да стават зелени.
– Ти заслужаваш много повече от задната седалка, но не можех да се сдържа. Усетих толкова много, докато те докосвах, че това пречупи волята ми. Грегор може и да те е откраднал от съзнанието ми, но е ясно, че си отишла по-дълбоко от това. Ти си под кожата ми, Катрин, и сега знам, че никой човек или заклинание не може да ми те отнеме.
Щастието премина през мен.
– Е, ако това помага за напредъка ти… предполагам, че ще трябва да го правим всяка вечер.
Той изпусна забавно подсмърчане.
– Повярвай ми, вече няма да ме държиш далеч от леглото си. Преди успяваше само защото аз не знаех нищо по-добро. Ако беше така, щях да вия пред вратата ти като глутница кучета.
– Това щеше да е последната капка за Спейд. Той щеше да ме зашлеви.
Ръцете му се свиха около мен. Усещането за него беше като терапия, която успокояваше предишните ми болки.
– Разкажи ми как се запознахме. Искам да знам всичко за това.
Отпуснах се назад с доволна въздишка.
– Беше на работа и беше проследил следите си до един бар в Охайо. Аз също бях там, просто нямах търпение да убия всеки вампир, с който можех да остана насаме. Видях те, приближих се и те попитах дали искаш да се чукаме…

***

В новата къща нямаше нито плевня, нито коне, нито голям, подобен на пасище заден двор. Беше в гората, наоколо нямаше нищо друго освен дървета. Интериорът също не беше толкова луксозен, колкото на последните няколко места. Всъщност беше някак си селски. Спейд смръщи нос с леко отвращение. Хареса ми.
Бяхме летели през последните няколко часа, а след това през последните четиридесет минути отново преминахме на автомобили. Беше доста след разсъмване, а аз просто исках да си взема душ, да си измия зъбите и да си легна, увита в прегръдките на Боунс. Менчерес обаче имаше други идеи.
– Не, защото той идва с мен – беше незабавният отговор на Менчерес, когато попитах Боунс дали няма да се качи веднага.
– А? – Спрях на стълбите, куфарът ми все още беше в ръка.
– Страхувам се, че няма да те видя до вечерта. – Боунс почти въздъхна при тези думи. – Обучение. Вече малко закъсняваме.
– Но ти не си спал – възразих аз и тръгнах обратно надолу.
– Това не го оправдава – заяви Менчерес.
Сега вече бях ядосан.
– Не си ли малко твърде стар за злословие с, о, няколко хиляди години?
– Не съм.
Боунс се приближи, за да положи успокояваща ръка върху ръката ми.
– Вече знаех, че това е моето наказание. Мислиш ли, че ще променя действията си заради изгубен сън? Просто ти самата си почини добре. В края на краищата – той допря устни до ухото ми – ще имаш нужда от това.
С изключение на това да се ядосвам, не изглеждаше, че мога да направя много. Задоволих се да съобщя мислено на Менчерес, че е хладнокръвен, противен гадняр, и се обърнах назад. Предполагам, че за мен оставаше само да си взема душ, да си измия зъбите и да си легна сама.
– Ще те чакам – казах, докато се качвах по стълбите.
Боунс се разсмя за кратко.
– По-добре да е така.
Избрах спалнята в най-отдалечения ъгъл на втория етаж. Не беше най-голямата, но беше по-далеч от останалите. Уединението беше илюзия, но това беше най-доброто, което можех да направя. Щеше да е толкова хубаво отново да имам истинско уединение, а не само неговата имитация.
След банята спах няколко часа. Не толкова, колкото трябваше, но все се събуждах и протягах ръка към празното пространство. В крайна сметка се отказах и слязох долу.
Анет гледаше телевизия и даваше инструкции на актрисата на екрана.
– Не бягай по стълбите, глупачко. Убиецът е точно там!
Ах, филм на ужасите. После се ухилих объркано.
– Парфюм ли носиш?
Анет погледна нагоре и се засмя.
– Сляпа ли си? Огледай се, Кат.
В този момент най-накрая се вгледах в останалата част от заобикалящата ме среда. Господи, тя беше права. Ако това бяха вражески сили, щях да съм мъртва. Розите бяха на почти всеки свободен плот. Дългостеблени, разкошни, малинови рози.
– Боунс ли ги е доставил?
– Не, взеха ги от кутиите със сокове – отвърна тя и отново насочи вниманието си към филма. – Те са в една къща нагоре по пътя.
Исках да и кажа, че да наричаш живите кръводарители кутии със сок не е учтиво, но се стърпях. Единственото, което направих, беше да промълвя:
– Никога няма да бъдеш нормална – и се върнах обратно на горния етаж.
– Нито пък ти, скъпа! – Изпя Анет.
Възмутителна английска проститутка. И все пак, когато беше права, тя беше права.

Назад към част 61                                                   Напред към част 63

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!