***
Денис сложи картите си, след като Пик я побутна.
– Не е честно – възразих аз. – Всеки играч за себе си.
Ние тримата бяхме играли покер. Денис беше по-добра в блъфирането, но другите и умения не бяха узрели толкова бързо. Тя и Спейд си партнираха безсрамно.
– Не става въпрос за това. Излизаме навън – каза Спейд, като остави картите си.
– О. – Пуснах картите си. – Е, не се чукайте на паркинга. Полицаите не харесват това.
Денис избухна в смях.
– Това ли се случи снощи?
– Нека просто кажем, че нарушихме спокойствието и да оставим това.
Спейд не се засмя, но устните му потрепнаха.
– Чудно е, че Криспин не ги е убил.
Нямах намерение да обяснявам повече. Трябваше просто да отворим ципа, за да започнем.
– Може би е искал да го направи. Не съм го питала.
– Наистина. – Устата му отново се сви. – Изглежда този път е взел предпазни мерки. Ние излизаме, Менчерес си тръгва, Анет ще остане да нощува в другата резиденция, а Фабиан ще плава другаде. Вие ще имате къщата за себе си.
Бавна руменина си проправяше път по лицето ми.
– Боунс е уредил това?
Сега Спейд наистина се засмя.
– Как мислиш?
Ами какво наистина? В къщата имаше не по-малко от шест дузини рози, а освен това бях получила и кутия с ново бельо. Това обаче ме беше развълнувало заради бележката вътре: „Сега вече не е нужно да се притесняваш, че ще носиш чужди гащи.“
Каквото и да е правил Менчерес, явно е оставил на Боунс известно време, за да се подготви. Не би трябвало да е изненада, че Боунс имаше намерения за тази нощ, независимо дали е недоспал или не.
– Приятно прекарване – казах аз, опитвайки се да се държа хладно.
Пик не каза: „И на теб!“ с многозначително намигване. Той само се усмихна и хвана Денис за ръка.
– Ще се върнем преди зазоряване.ю
Те си тръгнаха, а малко след това Анет последва примера им. Тъй като беше след тъмно, Боунс щеше да е тук скоро. Почистих остатъците от покера и след това отидох в стаята си.
Много жени си имат ритуал за планирана сексуална среща. В известен смисъл това беше предварителната прелюдия. Взех си бърз душ и си измих зъбите. Вече се бях обръснала от предишната баня, така че това беше направено. След това нанесох неароматизиран лосион, като допълнително изгладих кожата си. След бърз сешоар вкарах няколко къдрици в косата си, за да я направя небрежно пълна. Накрая нанесох лек грим с матово червило.
Тъкмо приключвах, когато чух колата да спира. Слязох долу, като исках да бъда небрежна. Когато колата спря, се разположих на дивана, след което си помислих: Ами ако той не е сам? Подскочих, тръгвайки обратно по стълбите, но секунда по-късно се отпуснах. Бях чула да се затваря само една врата на колата, така че Менчерес сигурно не се е върнал с Боунс.
Ключът се завъртя в ключалката, правейки да е твърде късно да повторя предишната си поза. Имах време само да се обърна когато Боунс влезе. Вместо знойния поздрав, който бях подготвила, от него излезе само едно задъхано „Здрасти“.
Боунс не каза нищо, докато очите му се движеха по мен. Бях облечена в дългата нощница, която беше дошла с новите сутиен и бикини. В горната си част беше бледорозова, с тънки като шепот презрамки и дълбоко деколте. С достигането на бедрата цветът и потъмняваше, докато в долната си част не се превърна в наситено розово. Не носех нищо под нея и тъй като тя разкриваше много повече, отколкото скриваше, погледът му не пропусна нито сантиметър.
– Катрин.
Гласът му, по-плътен от желание, накара топлината да преминава през мен.
– Вземи ме в леглото. – Не е много оригинално, но изглежда не можех да кажа нищо друго. Всъщност последните две думи така или иначе бяха излишни.
юВ един миг той беше пред мен, с ръце на бедрата ми. Те ме масажираха с бавни кръгове, докато устата му се насочи към врата ми. Езикът му върху пулса ми ме разтърси, както и драскането на кътниците му, след което мина покрай ключицата ми, като плъзна устните си още по-надолу. Накрая се спря на гърдата ми, облиза върха и, преди да я засмуче през материала.
Триенето на коприната и устата му нарастваше, докато ръцете му изследваха извивките ми. Той не повдигна нощницата, а използваше плата в своя полза, докато го влачеше по тялото ми. Хванах главата му, чувствайки се опасно слаба, когато устата му се спусна върху другата ми гърда.
– Вземи ме в леглото сега – успях да кажа, доволна, че това не излезе като друго, по-явно искане.
Силното засмукване ме накара да извия гръб, за да се притисна по-близо до него. Зърната ми се размърдаха, когато той вдигна глава. Очите му се срещнаха с моите и бяха изгарящо зелени.
Ръцете му се увиха около мен, повдигайки ме, макар че главата му остана близо до гърдите ми, целувайки долината между тях. Стълбището дори не заскърца от бързите му стъпки и той отиде направо в спалнята ми. Вероятно усещаше в коя от тях съм спала.
Боунс ме постави на леглото, но аз го избутах назад, когато той започна да се протяга до мен.
– Съблечи се.
Той ме спря, когато започнах да разкопчавам копчетата му. – Още не.
– Да. Искам да те докосна.
От него се изтръгна стон.
– По-късно, любими. И без това едва се крепя на контрола си, а имам планове за теб.
Не това исках, независимо колко страхотно щеше да се почувствам.
– Забрави за контрола си. Искам теб, а не силата на волята ти.
– Волята? – Той се ухили, изглаждайки нощницата по крака ми. – Много грешиш. Нямам никаква с теб.
Спрях ръката му.
– Ако твоите дрехи остават, моите също.
Той започна да разкопчава ризата си. Плъзнах дланите си по гърдите му, когато те се разкриха. Кожата му се усещаше невероятно, толкова гладка и стегната. Когато ризата му изчезна, той започна с панталоните си. Приближих се до него, целувайки врата му. Другата му ръка се изкачи по-нагоре по бедрото ми.
Дъхът ми секна при интимните движения на пръстите му. Докосването му беше нежно, откриваше, а после дразнеше най-чувствителните части от мен. Разтворих крака, задъхвайки се, и той започна да смуче гърлото ми. Не разкъсваше кожата, просто улавяше пулса ми в устата си и го галеше с език.
Свалих панталоните му от краката. Две малки тупвания на пода бяха обувките му, после най-накрая той беше гол. Не можех да спра да го докосвам, наслаждавайки се на бръмченето на силата под кожата му, на мускулите му и на всички познати хребети и долини на тялото му. Да ги почувствам отново ме възбуди почти толкова, колкото и търсещите му пръсти. Когато посегнах да затворя ръката си около него, той я хвана.
– Позволи ми да те погледна. – Жаждата задълбочи гласа му. Кътниците му също бяха извадени, а очите му бяха зелен огън. Той издърпа нощницата ми нагоре и над главата ми, преди да я остави да падне настрани. Когато заговори отново, гласът му беше по-гърлен. – Понякога ми се струва, че те сънувам. Или че съм умрял и ти си моето небе.
Погалих го по бузата.
– Или пък твоят ад, но не искам да обсъждам. Искам да си в мен.
– Да. – Беше съскане.
Тялото му покри моето, притискайки ме назад. Краката ми притиснаха бедрата му, а той хвана ръцете ми и ги разпери над главата ми. Тогава ме докосна твърдото, плътно усещане за него.
Напрегнах се срещу него, нетърпелива, исках да го сграбча и да усетя как се впива в мен.
– Сега, Боунс.
Очите му светнаха по-ярко при задъханите ми думи.
– Не… още.
Той се плъзна надолу, а устата му се настани между краката ми. Дълго, бавно облизване ме накара да извикам, а след това допълнителни, чувствени вглъбявания ме накараха да изгарям от нужда.
– Толкова сладко – изръмжа той. – Вкусът ти е като на пролетни цветя, а аз трябва да имам още.
Езикът му се задълбочи, като почти ме разтърси. Лентите на удоволствието се сдърпаха в корема ми, сърцето ми се разтуптя и всеки сантиметър от мен пламна.
– Боунс, сега!
Високопарно искане, на което той отговори, като придърпа бедрата ми към раменете си и продължи еротичната си атака. Притиснах главата му, всичките ми думи бяха заменени от стонове. Той опитваше всеки милиметър от мен, докато не се разклатих срещу него в екстаз. Всичко в мен се напрегна, когато той започна да смуче клитора ми, а кътниците му се търкаха, вместо да пробиват. Тези силни придърпвания взривиха огненото кълбо в мен, тази вътрешна пулсация избухна толкова бързо, че дори нямах време да изкрещя. Боунс стенеше, галейки бедрата ми, докато се тресях от кулминацията си.
След това ме изпълни ленива топлина, от която ми се стори, че съм сънлива, макар че далеч, далеч не бях сънлива.
– Устата ти е смъртоносна, знаеш ли това?
Смехът ме поласка и той ме облиза за последен път, преди да отговори.
– Толкова ми хареса, че почти си изгубих акъла.
Целунах го, когато той се плъзна нагоре, като увих ръце около врата му.
– Още не – издишах, когато той хвана бедрата ми и се премести между тях.
– Не? – Попита той, като се успокои. – Твърде скоро ли ти е след това?
Отблъснах го достатъчно, за да маневрирам.
– Не, но първо…
Главата ми беше в стомаха му, когато той ме спря със стоманена хватка.
– Недей.
Твърдия отказ в гласа му ме изненада.
– Защо не?
В очите му се забеляза нещо, което изчезна за миг, но аз все пак го долових. Ако не го познавах толкова добре, нямаше да го доловя.
– Не сега. – Той ме премести нагоре и се усмихна. – Контролът ми е слаб и искам да не бързам. А не да бъда позорно бърз като в колата.
– Боунс. – Задържах погледа му. – Не те моля и не ме спирай отново.
Спуснах се по-ниско на леглото, а той се държеше абсолютно неподвижно. Това ме прониза, защото в този поглед бях видяла какъв е истинският проблем. В очите му бе проблеснал суров, виновен срам. Споменът за онова, което бях подслушала с Канел, го притесняваше толкова, колкото и мен, изглежда.
Потърках бузата си върху корема му, докато го обработвах с меки докосвания.
– Обичам кожата ти. Тя е като наркотик. Трябва да те усещам, когато съм близо до теб, а когато съм близо до теб, искам да те вкуся…
Прокарах езика си в гънката на бедрото му и напрежението му спадна с една степен. Той не можеше да го види, но аз се усмихнах. Бях уверена в това. Отдавна ме беше научил на всичките си слабости.
Облизах и двете гънки на бедрата му, като оставих дъха си да падне само върху твърдата дължина, която пулсираше срещу бузата ми. После езикът ми докосна чувствителната кожа на торбичката му и той потрепери.
Той седна и се протегна към мен.
– Катрин, позволи ми…
– Не. – Отблъснах ръцете му. – Само ти.
Той се засмя малко неуверено.
– Защо имам чувството, че съм в беда?
Срещнах очите му, като прекарах един-единствен, дълъг пръст по дължината на вала му.
– Защото си.
Няколко минути по-късно той свърши с вик, който щеше да накара някого да извика полиция, ако се бяхме върнали на паркинга на онзи бар.
– Мислиш, че устата ми е смъртоносна? – Гласът му беше напрегнат, докато ме придърпваше към себе си. – Ти ми показа, че съм редови аматьор.
Смехът ми беше гърлен.
– Ако не просто се държиш учтиво, можеш да обвиняваш само себе си. Ти ме научи какво да правя.
– Тогава добре се справям. – Боунс завладя устата ми с дълга, дълбока целувка, която ме развълнува почти толкова, колкото да чуя вика му от удоволствие.
Плъзнах се отгоре му, като го разпънах.
– Твърде скоро ли е за теб след това? – Подразних го.
Твърда плът ме прониза, заменяйки смеха ми с продължителен стон. О, усещането за него! Движеше се бавно, но мощно, поклащайки ме в своето темпо. Балансирах с ръце на раменете му, докато той не седна, притискайки ме към себе си. Тогава устата му се насочи към гърдите ми, смучейки с еротична интензивност, преди кътниците му да проникнат във върха.
Това не беше дълбока захапка. Достатъчно, за да изпрати пулсации на удоволствие през мен от сока в кътниците му. Зърното ми се почувства изпепелено, а когато засмука и захапа другото, всичките ми защити отпаднаха.
– Обичам те. – Това беше въздишка, която не можах да сдържа, въпреки че логиката казваше, че е твърде рано. Разумът ми обаче току-що беше излязъл от строя, оставяйки под контрол само емоциите ми.
Устата на Боунс напусна гърдите ми и той замръзна, сякаш бях включила ключа.
Изведнъж се изнервих.
– Исках да кажа, че обичам това…
– Не смей. – Ръцете му напуснаха тялото ми, за да държат лицето ми. – Повтори това.
– Не искам да… да се чувстваш задължен…
– Никога повече не ми казвай това.
Той все още беше в мен, но вече не се движеше. В лагера бях признала на Боунс, че го обичам, но оттогава не го бях казвала. Сега обаче близостта на нашите съединени тела беше твърде силна и изтласкваше думите, които страхът искаше да задържи.
– Обичам те, Боунс. Обичам те толкова много. Боже, толкова много, много много.
– Знаеш ли как се чувствам от това? – Прошепна той. – Бил съм много неща през последните два века, но не съм познавал истинското щастие до този момент. Не знам дали това са стари или нови емоции и вече не ме интересува. Моля те, Катрин. Моля те. Кажи го още веднъж.
Той ме целуна с копнежа на изгладнял човек, след което започна да прави любов с такава интензивност, че по бузите ми се стичаха сълзи. Забравих, че той не е спал. Забравих съветите на Анет какви трикове да опитам. Забравих всичко, с изключение на последната му молба, а аз му казвах, че го обичам почти с всеки затаен дъх.
***
Бележка на автора: Това е краят на изтритата алтернативна „среда“ на „Предназначено за ранен гроб“. Останалата част от историята щеше да продължи почти както в публикуваната версия, като Кат се превръща във вампир, а Грегор я отвлича и след това насилствено сменя майка и. Бях планирал Боунс да възвърне паметта си по време на кулминационната сцена на битката с Грегор в края. В нея Грегор щеше да използва нож, тайно напълнен с неговата кръв, с намерението да убие Боунс в онези уязвими моменти, когато спомените му се връщат. Реакцията на Кат щеше да е същата: да пръсне главата на Грегор, когато разбере, че Боунс е на път да умре. Кат щеше да се измъкне, ако се намесеше в дуела им по същия начин, както в публикуваната версия: Веритас щеше да изследва ножа и да открие тайното устройство върху него, потвърждавайки, че Грегор е измамил. Потвърждението на Кат, че паметта на Боунс се е върнала, щеше да дойде веднага след това, първия път, когато той отново я нарече Коте.