Глава 44
Устата на Кат се отпусна, когато погледът ѝ обходи гула, което отне няколко мига, защото Грендел беше висок почти седем фута и широк около половината от този размер. Носеше само панталони и беше намазал масивната си горна част на тялото с масло, докато маслиновата му кожа не заблестя под светлините. Когато Грендел скочи на арената, Кат измърмори „О, по дяволите“ заради леката грация на гула, която беше в голямо противоречие с тромавите му размери.
Иън едва потисна смеха си.
– Това е Грендел, най-известният наемник на страната на гулите. Той е на почти шестстотин години и е бивш страдиоти от венецианските армии. Навремето на Грендел се плащаше според броя на главите, които отрязваше в битка, и това, скъпа ми Жътварке, беше само когато беше човек.
Всичко това е вярно и не включваше далеч по-ужасната репутация, която Грендел си бе спечелил, след като се бе превърнал в гул.
Кат погледна към обувките си с унищожително поклащане на главата, което само Боунс разбра. Изглеждаха като нормални обувки, но дългите, тънки токчета всъщност бяха сребърни, покрити с черна боя. В крайна сметка Кат не беше пристигнала без оръжие, но сега сребърните ѝ токчета бяха безполезни. Само обезглавяването убиваше гулите.
Боунс вдигна вежди, когато Кат погледна към него. Тя не трябваше да прави това. Сега беше глава на собствения си род, свободен да вземе със себе си хората си и „собствеността“ си. Кат знаеше това. Всичко, което трябваше да направи, беше да каже думата и тази шарада приключва.
Кат отмести поглед, за да хвърли още един пресметлив поглед към Грендел. После вдигна поглед към Ноа.
Имаме хората на Иън, за които да се пазарим с него – тихо възрази Боунс. Можеш да си върнеш Ноа по този начин!
– Не я бий много, Грендел – каза Иън с подигравателно задоволство. – Имам планове за нея.
Смехът на Грендел отново избухна, този път по-тъмен.
– Тя ще бъде жива. Всичко останало зависи от теб, за да го излекуваш.
Майната му на това.
Боунс започна да се изправя.
Погледът на Кат се приземи върху него като физическа тежест. Недей – каза тя, докато чупеше кокалчетата на пръстите си. Аз се справям с това.
Невъоръжена срещу гул, който е почти два пъти по-висок от нея и пет пъти по-тежък от нея? Как? Тя не можеше да скъса главата на Грендел!
Сякаш за да повтори мислите ми, Грендел каза: – За да покажа, че не се страхувам от теб, ще те оставя да нанесеш първия удар, без да се защитавам.
– Няма да ти окажа същата любезност – отвърна мигновено Кат.
Усмивката на Грендел беше смразяваща.
– Надявам се да не е така. Тогава забавлението ми ще свърши твърде рано.
Кат отвърна на усмивката му – и се хвърли с краката напред към Грендел. Сребърните ѝ токчета се забиха в гърлото на гула и тя изхвърли краката си навън с размазваща скорост.
Да! Господи, това можеше да му откъсне главата…
Радостта на Боунс угасна, когато главата на Грендел се задържа над раменете му. Голяма част от шията му обаче не го направи и дебели кълба плът се удариха в пода по същото време, по което го направиха Кат и Грендел. Тя се приземи със слабините напред върху лицето на Грендел, след което скочи като попарена.
Смехът на Иън изпълни шокиращата тишина.
– Не си използвала тази бойна тактика срещу мен, когато се биехме, Кат. Смея да твърдя, че се чувствам измамен.
Кат се зае да изрита парчетата месо от токчетата си, докато Грендел се надигаше със зловеща бавност.
– Ще платиш с болка за това – изръмжа той през големите, лековити сълзи в гърлото си.
– Това не беше добре и за мен – промълви Кат.
Отговорът на Грендел беше светкавичен удар, който катапултира Кат в трибуната зад нея. Кокалчетата на Боунс побеляха на стола му, тъй като вампирите, върху които тя се приземи, веднага я изхвърлиха обратно на арената. Кат се претърколи, за да избегне ритника на Грендел, което означаваше, че не е сериозно ранена, но пропускът разгневи гула. Следващия път той се опита да я смачка с огромното си тяло, но тя отскочи от пътя, проклинайки под наново накъсания си дъх.
Кат се опита да се прегрупира, но юмрукът на Грендел се изстреля с още по-спираща дъха скорост. Боунс изохка, когато ключицата ѝ се сгромоляса. Друг размазващ удар в средата на тялото я вдигна от краката ѝ и от устата ѝ бликна кръв. Боунс едва не се изправи от мястото си, когато успя да се отскубне от поредния удар, който чупеше ребрата ѝ, но тогава Кат улови удар в гърба, който изкара краката ѝ изпод нея. Тя се приземи с лице напред и се опита да се претърколи, само за да може Грендел да я издърпа назад и да разкъса ребрата ѝ с още един брутален удар. Покрай устните ѝ бликна още кръв, докато тя стискаше торса си и се бореше да диша.
По дяволите, той не можеше да седи и да гледа това!
Боунс се канеше да връхлети върху арената, за да спре Грендел, когато гулът се отдръпна от Кат по собствена воля.
– Това ли беше страховитата Червената Жътварка? – Изръмжа Грендел, след което се разсмя презрително. – Това?
Тълпата аплодира. Кат се вгледа в Грендел през воала от кръв и коса и някак си се напъна да приклекне.
– Глупак – изрече тя.
Боунс беше виждал този поглед в очите ѝ и преди. Беше разпалена от ярост, а яростта винаги ѝ бе давала сила.
Смехът на Грендел моментално секна. Обърна се обратно към нея и вдигна месестия си юмрук.
Кат се втурна напред, все още в пристъп. Отворената ѝ уста попадна право в слабините на гула. От мигновения висок писък на Грендел се разбра, че тя е захапала всичко, което си е струвало.
Грендел се прегърби и се опита да я отблъсне от слабините си, но Кат се движеше със скорост, на която Боунс не вярваше, че е способна в нейното състояние. В следващия миг тя вече беше върху гърба на Грендел и заби пръсти дълбоко в двете му очи.
Грендел изкрещя, извивайки ръце в опит да я хване. Кат отскочи и изрита краката на глигана изпод него. Когато той падна на колене, тя се стрелна към него и сграбчи главата му, като я дръпна наляво с цялата си инерция.
Вратът на гула се пречупи със звук, който заглуши всички гласове на стадиона.
Кат сграбчи по-здраво главата на Грендел и отскочи от пода, сякаш беше батут. За секунда Боунс видя само краката ѝ, тъй като след приземяването си тя падна назад… но после тялото на Грендел се наклони напред и Кат седна с откъснатата глава на гула, все още притисната към торса ѝ.
– Забрави… да ме ритнеш… когато бях паднала – изпъшка тя.
Облекчението го заля. Не беше нужно да прави нищо от това, но за Бога, беше го направила и никой тук нямаше да го забрави. Със сигурност не и Иън, чието лице отразяваше чистото неверие.
– Спуснете… клетката – измъкна се Кат.
Иън кимна на един от приближените си. Клетката на Ноа започна да дрънчи, докато я спускаха. Докато стигне до земята, Кат вече беше на крака. Един от вампирите на Иън пусна Ноа навън, а той погледна към главата на Грендел и изкрещя.
Боунс въздъхна. Беше казал на Ноа да не говори, но бе пропуснал да му каже да не прави това.
– Някой да го затвори – изръмжа Иън.
Чарлз скочи на арената. Един миг след това погледът му се завъртя и Ноа млъкна. След това Чарлз хвана Ноа за ръка и го изведе от стадиона.
Иън се изправи и започна да ръкопляска.
– Добре свършена работа, Червената Жътварке. Сега вече никой няма да ти се подиграва с това име. Доказала си, че си изобретателна, силна и безмилостна. Поздравления, спечелила си обратно един от своите хора. Все още обаче имам още трима. Колко струва животът им за теб? Закълни се във вярност и се присъедини към моя род, а аз ще ги пусна. Хайде сега – добави той, когато изражението на Кат се втвърди.
– Едва ли ще го направя. Всъщност имам много предимства, както скоро ще откриеш.
Преди Кат да успее да предложи нов дуел, Боунс се изправи.
– Видях достатъчно, Иън. Тръгвам си.
– Но това е най-хубавото – каза Иън с намигване към Кат.
Тя вдигна средния си пръст.
Иън само се засмя.
– Сега четеш мислите ми, Жътварке.
Боунс се спусна по пътеката. Веднага след като го направи, хората му също започнаха да си тръгват. Кат се вгледа в десетките вампири, а очите ѝ се разшириха. Чакай да разбере, че това едва ли е целият му състав. Това бяха само вампирите от първото поколение, които можеха да дойдат тук в толкова кратък срок.
– Пожелавам ти лека нощ, Иън – каза Боунс и спря, щом достигна нивото точно над арената. – Макар че мисля, че преди да си тръгна, ще изразя уважението си към почетния ви гост.
Иън се засмя.
– Бъди внимателен, Криспин. Може да се окажеш без глава до Грендел.
Боунс хвърли усмивка към Иън, докато скачаше надолу към арената.
– Винаги съм обичал да живея опасно.
Кат се изправи, доколкото ѝ позволяваха счупените ребра. Все пак дишането ѝ беше по-добро, което означаваше, че кръвта, която ѝ беше дал снощи, е ускорила оздравяването ѝ. Тя обаче не беше свършила работата. За това щеше да и трябва още.
– Поздравления за великолепната проява на неспортсменско поведение – каза Боунс, докато усмивката се отскубваше от устните му. – Какъв мръсен боец си. Някой наистина опитен човек трябва да те е обучил.
Смехът ѝ беше искрен, макар и с ясно изразено хриптене от нараняванията ѝ.
– Да. Арогантно копеле.
Боунс и размаха пръст.
– Знаеш какво казват за пръчките и камъните, любима. Хайде сега, какво ще кажеш за една прощална целувка заради старите времена?
Веждите ѝ се извиха.
– Искаш ли целувка? Ела и я получи.
– Тя го хапе със сигурност – каза Иън със смях.
Боунс пренебрегна това и се приближи към Кат. След това, както бе копнял да направи цяла нощ, я взе в прегръдките си. Устата ѝ срещна наполовина неговата и тя изстена, докато смучеше кръвта от езика му, след като той го разряза със зъб.
– Какво, по дяволите? – Изкрещя Иън. – Стига толкова, Криспин! Кат е моя, така че махни ръцете си и се махай!
Боунс престана да я целува, но не я пусна.
– Страхувам се, че трябва да откажа, Иън. Харесвам ръцете си там, където са.
Шокът попари Боунс, когато стените на Иън паднаха и той усети емоциите на баща си. След това стените се затвориха и Иън скочи на арената.
– Нима си полудял, Криспин? Осмеляваш се да ме злепоставяш заради жена, която едва понасяш и която дори не си виждал от години? Едва ли това е поведението, което един нов лидер показва на хората си, освен ако това не е извинението ти да започнеш война с мен?
– Не се опитвам да започна война – каза Боунс с пълна честност. – Но ако я започнеш, аз ще я довърша. Всичко е много просто, Иън. Няма да ти позволя да я принуждаваш да прави нещо против волята си, но ако тя те хареса, ще си тръгна. Така че, любима – той наклони лицето на Кат нагоре. – С кого би предпочела да бъдеш? С мен или с Иън?
Тя се усмихна.
– С теб. – После се обърна към Иън. – Съжалявам, но ти не си моят тип. Освен това отвличаш приятелите ми, за да се опиташ да ме накараш да се превърна в последния ти трофей в ръката? Не е готино.
Гневът помрачи лицето на Иън, преди той да се усмихне истински студено.
– Спомняш ли си как закла приятеля ми Магнус, Кат? Току-що реши същата съдба за един от твоите приятели.
С това Иън извади мобилния си телефон и набра номера.
Кат само гледаше с полуусмивка на лицето.
– Ако сега се отдалечиш от Криспин, може би ще ти позволя да ме убедиш да не убивам никого – каза Иън, когато линията иззвъня. – Но ще трябва да измислиш адски примамливо предложение. В противен случай ще имам късмет с това кого ще екзекутират моите хора…
– Телефонът на Франсоа – отговори Тейт на третото позвъняване.
– Дайте Франсоа на линия – каза Иън грубо.
– Здравей, приятелю – обади се Кат на висок глас. – Това е Иън, с когото говориш. Кажи му добрите новини.
Тейт се засмя.
– О, здравей, Иън! Франсоа не може да дойде до телефона. Той е вързан със сребърен кол в сърцето си.
Гневът избухна от Иън във вълна, която едва не накара Боунс да отстъпи крачка назад. Тогава Иън срещна очите на Боунс. Да види как знанието за предателството му се отразява в погледа на баща му, го заболя повече, отколкото Боунс бе очаквал.
– Виждаш ли, Иън, нямаш нито един от моите хора за заложник – каза Кат със самодоволен тон. – Но аз имам няколко твои.
Назад към част 44 Напред към част 46