ДЖАНИН ФРОСТ – Нагоре от гроба ЧАСТ 30

Глава 28

По-бърза от поразяваща кобра, силата на Боунс избликна и се уви около Трейв. Известният политик спря на място, а странно изражение изкриви чертите му. После Боунс стисна тази невидима хватка около него с цялата омраза, която изпитваше към демоните. Като се има предвид, че един от тях го беше обладал миналата година и почти принуди Боунс да ме убие, това беше важно.
Под тази наказваща, обхващаща цялото тяло примка, Трейв не би трябвало да може да си поеме дъх, камо ли да направи крачка. И все пак той направи и двете, а странното му изражение се превърна в почти възторжено.
– Това гъделичка на всички правилни места – промърмори той с добрия си тексаски говор.
Челюстта ми падна. По силата, която струеше от него, Боунс нямаше проблеми с изпълнението. Как така Трейв все още идваше към нас? Боунс сигурно се чудеше за същото. Той удвои дозата, която насочи към Трейв.
Последвалият енергиен взрив беше като взривяване на бомба. Хората в помещението може и да не го усетиха, но ме разтърси назад с достатъчна сила, за да се блъсна в сервитьора зад мен. Приземихме се в купчина шампанско и счупени стъкла и въпреки това Трейв продължаваше да се приближава.
Как го прави? – крещеше съзнанието ми. Боунс беше използвал по-малко енергия, когато левитира дузина пазачи през лазерна мрежа!
Сега Трейв беше само на няколко метра от нас. Грабнах парче счупено стъкло от инстинкт да посегна към всяко налично оръжие. После го изпуснах. Той нямаше сърдечен ритъм, значи беше телесен демон, а не демоничен дух, който е обладал човек. Като такъв само едно нещо можеше да го убие – демонична кост, прободена през очите му. А ние нямахме такива.
– Изглежда сте се ударили неприятно, млада дамо – каза Трейв с разговорен тон. – Позволете ми да ви помогна.
Демонът протегна ръка, навеждайки се надолу. Преди кожата му да докосне моята, Боунс го дръпна назад. По някаква неразбираема причина телекинезата му сякаш не повлия на Трейв, но хватката му работеше отлично.
– Недей. Не я докосвай. Не я приближавай.
Всяка дума изсвистяваше с неприязън. Хората около нас започнаха да шепнат зад ръцете си. Мускулести мъже със залепени на ушите си кабели започнаха да се промъкват през тълпата. Агенти на тайните служби под прикритие, без съмнение. Трейв им се усмихна, вдигайки ръце, колкото му позволяваше хватката на Боунс.
– Всичко е наред, колеги. Както казвах, когато бях млад, не е парти, докато нещо не се счупи.
След това се спусна към Боунс.
– Ако не искаш да започна да убивам невинни хора, ще ме пуснеш.
Боунс отвърна на усмивката, но не отпусна хватката, която беше хванал за ръцете на Трейв.
– Стая, пълна с политици? Вземи ги.
– Боунс.
Станах, като повлякох сервитьора със себе си, без да откъсвам поглед от двамата мъже.
– Недей.
Освен че не всеки политик заслужаваше такава съдба, тук бяха и семействата им. Както и персоналът на хотела, а освен това и репортерите. Ако нещата вземеха смъртоносен, свръхестествен обрат, това щеше да бъде във всички новини, преди да успеем да започнем да го овладяваме.
– Мисля, че прекалих с шампанското – казах смутено и преплетох ръката си с тази на Боунс. – Скъпи, ще ме заведеш ли да подишам малко въздух?
Той беше толкова напрегнат, че плътта му се усещаше като стомана под допира ми. Опитах се дискретно да го дръпна, но той не помръдна. Агентите от Сикрет сървис, които бяха започнали да се отдалечават при успокоителното изявление на Трейв, се обърнаха. От мислите им личеше, че са на път да предприемат действия.
– Не тук – прошепнах аз, когато Боунс все още не помръдваше.
След това по-силно, към Трейв:
– Няма ли да ни придружиш?
Демонът се усмихна, показвайки толкова бели зъби, че сигурно ги е избелил професионално.
– Разбира се.
После погледна към хватката, която Боунс все още имаше на ръцете му, и повдигна една сива вежда. Най-сетне Боунс го пусна, а ответната светкавица на зъбите му беше твърде кратка, за да се нарече усмивка.
– След теб, приятелю.
Изкачихме се по стълбите към второто ниво на Голямата бална зала, където се бяха събрали далеч по-малко хора. Трейв нетърпеливо махна с ръка на ескорта на Тайните служби, който се опита да го придружи, което накара предпазливостта ми да се засили. Разбира се, той нямаше представа, че знаем как да изпратим демон, но защо изглеждаше, че почти бърза да останем насаме?
Сещах се само за една причина: Имаше намерение да ни убие. Храбро от негова страна да избере публично място, за да го направи. Знаеше какви сме, а вампирите умират само по неприятния начин, не че имах намерение да умирам тази вечер.
След като се разминахме с най-любопитните очи, маската на гениалния чар на Трейв се смъкна и аз зърнах истинския човек под нея. Да кажа, че беше като да гледам в очите на звяр, е обида за животните.
– Ще ме удариш ли с още от тази вкусна сила? – Каза той на Боунс с глас, изпълнен с хитрост. – Чувствах се толкова добре, че едва не ми стана.
– Какъв демон си? – Попитах през ръмженето на Боунс.
– Орния – отвърна Трейв и ме изненада. Всъщност не бях очаквала отговор.
Боунс изпусна грубо хъркане.
– Ето защо силата ми не действа върху теб. Твоят вид поглъща енергия и се храни с нея.
Не знаех, че съществуват демони, които поглъщат енергия, но аз имах опит само с няколко.
Първият бе заклеймил Денис, вторият бе обладал и почти убил Боунс, а третият се бе опитал да ме накара да заложа душата си в замяна на информация. Да кажа, че не харесвах такива като тях, беше слабо казано.
Трейв потръпна в нещо, което изглеждаше като блажен спомен.
– Трябва да изцедя жизнената сила на повече от дузина хора, за да поема една десета от това, с което току-що ме заля. Искам да почувствам това отново, което е една от причините, поради които ти все още си жив.
– Мислиш, че можеш да ме убиеш? – Опасна усмивка изкриви устата на Боунс. – Можеш да опиташ.
Под нас заможните и влиятелните хора продължаваха да се смесват, без да осъзнават колко близо са до смъртта. Ако Трейв се отървеше от човешкото си поведение и тръгнеше към Боунс, никой нямаше да е в безопасност в последвалата битка. Нямахме никаква демонична кост, а силите на Боунс само правеха съществото по-силно, но нямах намерение да му позволя да навреди на съпруга ми. От думите му и от навитата ярост, изтичаща от щитовете на Боунс, той също нямаше намерение да размахва бялото знаме.
– Защо подкрепи Мадиган в опитите му да създаде тривидови свръхвойници? Обикновено нашите видове не се бъркат в делата на другите.
Гласът ми беше рязък. Или демонът щеше да отговори, или не, но не ми струваше нищо да попитам.
Трейв откъсна кехлибарения си поглед от Боунс за достатъчно дълго, за да го прокара по мен по начин, който ме накара да очаквам следа от слуз там, където се приземи.
– Знаеш ли колко мразя вампирите? – Попита той с разговорен тон. – Единствените по-отвратителни неща са месоядните и макар че вашите раси се сбиха веднъж или два пъти, вие просто няма да стигнете по далеч и да се унищожите взаимно.
Опитах се да не покажа шока си, когато разбирането се проясни. Мадиган нямаше представа какво рискува, като смесва вампирска и гулска ДНК в човешка, за да създаде нов подвид. Трейв обаче знаеше точно какво ще се случи. Войната, която щеше да последва, беше негов замисъл през цялото време.
Боунс се разсмя подигравателно.
– А ти си мислеше, че си намерил начин да решиш проблема ни с мира? Съжалявам, че те разочаровах.
– Моите хора бяха тук първи.
Гласът на Трейв изгуби плавния си тексаски акцент, разкривайки гърлена интонация и акцент, който никога не бях чувала преди.
– После дойдоха вашите раси – изплю той. – Хората бяха лесни за доминиране, но не и вашите видове. И как защитавахте ценната си храна от нас! Докарахте ни почти до изчезване, принуждавайки ни да се крием в продължение на хилядолетия, докато никоя от страните не можеше да си спомни колко близо е бил моят народ. Единствената причина, поради която знам какво се е случило, е, че съм бил там.
Зачудих се защо ни разказва това. На демоните не им пукаше дали разбираме мотивите им. Какво е замислил той?
– Накрая, през четиринайсетте години, гулите и вампирите започнаха да се надигат едни срещу други – продължи Трейв. – Такава изненада, за да разберем, че всичко, което е било нужно, е било едно полукръвно френско момиче и заплахата от промяна, която е представлявала. Жалко, че Джоан е била пожертвана толкова бързо. Тя едва не накара вашите раси да се унищожат една друга.
– И повече от шестстотин години по-късно се появи друг полукръвен – обобщих аз. – Сигурно сте си помислили, че адът е получил Коледа.
Трейв се усмихна по начин, който изглеждаше искрено развеселен.
– Заедно с напредъка на науката, така и стана. Когато чух, че Дон е открил още един полукръвен, захвърлих всичко заради теб, Катрин Крауфийлд. Налях пари в отдела, основан от чичо ти, и се уверих, че Мадиган продължава да се занимава с експерименти с генетичния ти материал дори след като Дон го уволни. Как иначе щях да си осигуря успех, ако ти, подобно на Жана д’Арк, умреш преди осъществяването му?
Откровенията му започваха да ми напомнят за класическия монолог на филмовите злодеи. От подозрителността, която обграждаше емоциите на Боунс, той също беше притеснен от това. Трейв трябваше да има скрита причина за това. Дали се бавеше, чакайки да пристигнат демонични подкрепления?
Тогава забелязах, че Боунс ни беше маневрирал до един от високите прозорци с изглед към градския пейзаж. Нашият изход, ако се наложи.
Сякаш прочел мислите ми, Трейв погледна към прозореца, после протегна ръка.
– Бъди мой гост, но както казах, не искам да ти навредя. Вампир или не, искам да си жива, Катрин. В противен случай отдавна щях да те убия. Знаеш ли колко пъти някой от моите хора е стоял над тялото ти в безсъзнание, след като си се върнала от някоя от мисиите на чичо си?
При свития ми поглед той се усмихна, показвайки отново тези готови за снимка зъби.
– Името Брад Паркър говори ли ти нещо?
Да, но не можех да си спомня кой… чакай!
– Лаборантът, който работеше за Дон – допълни Боунс с ръмжене. – Убих го преди години, след като я предаде на баща и.
Сега си спомних кой беше Брад. Денят, в който Боунс го беше убил, беше и денят, в който той се беше запознал с Дон и ми беше разкрил, че шефът ми всъщност е мой чичо. След това смъртта на един двоен асистент в лабораторията беше почти случайна.
Трейв сви рамене.
– Алчността на Паркър го завладя, но това е обичайно за неговия тип. Освен това той вече беше изпълнил предназначението си.
– Да пренесеш кръвта и на Мадиган, след като Дон го уволни? – От тона на Боунс капеше презрение. – Не успя, приятелю. Нито един от експериментите му не проработи с изключение на един, а тя е мъртва, щом я намерим.
Изтръпнах, въпреки че Боунс не възнамеряваше наистина да убие Кейти. Изглежда, че и Трейв не му вярваше. Усмивката му се разшири.
– Няма да убиеш това малко момиче. Тя няма да ти позволи.
Той играеше с картата на слабата жена? Скръстих рамене, като направих изражението и гласа си като кремък.
– Да сложиш край на един живот, за да спасиш милиони? Няма спор. Момичето умира.
Трейв изсумтя, докато червеното проблясваше през кехлибарените му контактни лещи.
– Докъде е стигнал светът, когато някой ще убие собствената си дъщеря?
При думата „дъщеря“ в ушите ми се разнесе рев. Принудих се да го отдръпна, като се засмях, сякаш той беше казал шега.
– Не мисля така. За разлика от мъжете, жените знаят дали са имали деца, що се отнася до бременността и раждането.
– О, ти никога не си била бременна – каза пренебрежително Трейв, а очите му заблестяха по-ярко. – Но въпреки това А80 е твоя дъщеря.

Назад към част 29                                                                  Напред към част 31

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!