Глава 31
– По дяволите, Иън! – Изкрещях в пространството, където беше той.
Пик влезе в стаята, облечен в дълга тъмносиня роба.
– Веритас – каза той с нотка на предпазливост. – Преди да преминем към въпроса защо си тук, кажи ми нещо, което доказва, че това си ти.
– Ще убия Иън за това, че ме захвърли тук, когато аз съм единствената, която може да спре побъркания избягал бог! – Избухнах.
Пик се отпусна.
– Достатъчно добре. Само истинската Веритас би бил толкова настървена към Иън.
– О, Боже мой, Веритас. Виж се!
Денис нахлу в следващата стая, загрижеността щипеше прекрасните ѝ черти. Тя все още беше по нощница, което ми напомни, че Англия е с два часа по-рано от Атина.
Опитах се да махна с ръка на Денис. Не се получи, а и бях твърде слаба, за да направя нещо повече. Тя ме покри с бродирано копринено одеяло, въпреки че кръвта и въглените по мен щяха да го съсипят, и се накара на Спейд да ми донесе нещо за ядене.
– Не съм гладна – казах аз.
Спейд нареди да донесат малко кръв въпреки протестите ми, а също и няколко горещи влажни кърпи.
Щеше да ме изкъпе и с гъба? Това беше всичко. Наистина щях да убия Иън за това.
– Чухме гласове – каза Кат, слизайки по стълбището с Боунс зад нея. И двамата изглеждаха така, сякаш също са били в леглото.
– Къде е Иън? – Попита Боунс, като за щастие не коментира външния ми вид.
– Скоро ще бъде убит – промълвих аз и после добавих: – От мен, метафорично – когато изражението на Кат стана тревожно.
– Какво стана? – Попита Денис.
Не успях да отговоря, когато Силвър влетя в стаята. Той прелетя около мен по обичайния си развълнуван начин, а след това почти се гмурна в подмишницата ми, за да се гушне.
Денис се усмихна с обожание на Силвър.
– Той е най-сладкото нещо! Бих се борила с теб за него, когато дойде време Силвър да си тръгне, но на Спейд не му хареса, че снощи е спал в леглото с нас, така че предполагам, че трябва да го пусна.
Изражението на Спейд потвърди това твърдение.
Почесах Силвър, докато им разказвах какво се е случило. Това отне последната ми енергия, но те заслужаваха да получат актуална информация, след като буквално ме бяха изхвърлили на дивана си. Освен това Денис беше гушнала Силвър в леглото по начина, по който той обичаше, когато аз не можех, така че след това щях да изгоря вражеска къща заради нея.
Ето защо позволих на Денис да избърше засъхналата кръв по лицето и ръцете ми с горещите кърпи, които слугата на Пик донесе. Отпих и от китката на един от техните донори на човешка кръв, защото не исках Денис да се притеснява, че ще се изкуша да я изям отново. Когато приключих, бях толкова уморена, че имах чувството, че припадането е реална възможност.
Може би нямаше да убия Иън. Може би той беше прав, че сега не е най-подходящото време да се бия с Руаумоко.
– И тук ударихме на камък – каза Кат, звучейки разочаровано. – Мари все още не се съгласява на среща. Текстовете ми до нея също се игнорират. Но пък имах известен късмет с призраците. Приятелят ми Фабиан говори с всичките си приятели-призраци, а аз имам медиум на път, който да напомпи сигнала на прилепите още повече.
– Сигнал за прилепи? – Попитах объркано.
– Препратка към комиксите – каза Боунс.
– Разбира се – промърморих аз. – Съжалявам, много съм уморена. Ако подсъзнателно се върна към оригиналния си шумерски език, просто ме игнорирайте.
– Добре дошла си да си починеш. Разполагаме с няколко свободни стаи за гости – каза Пик.
– Благодаря ви, но не мога да спя, докато не знам, че Иън е в безопасност.
Никой не спореше. По израженията им личеше, че всички са разбрали.
– Денис, мога ли да използвам мобилния ти телефон? – В момента не бях годна за много неща, но можех да се обадя.
Тя ми го подаде. Затворих очи, като трябваше да се концентрирам, за да си спомня номера на личната линия на Мари. Богове, дори мозъкът ми беше изпържен от изгарянето на заклинанието за замразяване на времето. Накрая си спомних и набрах номера.
– Кой ми се обажда? – Попита плавен женски глас вместо поздрав.
Сладките нотки на южняшкия ѝ акцент накараха въпроса да звучи по-малко заплашително, отколкото беше. Малко хора имаха личната линия на Мари, така че тя вероятно не беше свикнала да получава обаждания от непознати номера. Не можех да си представя какво правеше тя с телемаркетьорите, които се обаждаха на студено. Сигурно си имат свои собствени немаркирани гробове.
– Мари, това е Веритас, пазител на закона за съвета – казах аз, без да обръщам внимание как Кат се изстреля на крака. – Имам спешен въпрос за обсъждане, така че се нуждая от аудиенция.
– Да не би да имаш предвид бивш пазител на закона и настоящ убиец на съвета? – Тонът на Мари все още беше сладък, но също като твърдите бонбони, а те също можеха да ти счупят зъбите.
Очите ми се затвориха за кратко. Разбира се, че Мари знаеше. Тя разполагаше с най-добрите шпиони в света, защото те не бяха от този свят.
– Призраците ти са неверни – казах аз. – Не съм убила никого от съвета. Бях подставено лице.
– Интересно, но не е мой проблем – каза Мари. – И аз не давам аудиенции, както сигурно Кат ти е казала.
Сега шпионите ѝ тук ли бяха? Огледах се наоколо. Нямаше призраци, които да виждам, но точно това правеше призраците най-добрите шпиони. Те бяха майстори в криенето. От друга страна, Клаудия и Пиотор бяха убити преди няколко дни. Мари можеше да е чула за това, въпреки че съветът го премълчаваше. Може би си е помислила, че Кат се е обаждала от мое име преди? Ако е така, трябваше да поправя това предположение.
– Не се обаждам за себе си. Има опасни богове на свобода – казах, преди тя да окачи слушалката.
Мълчание за момент. После:
– Какви богове?
Почти въздъхнах с облекчение. Тя щеше да ме изслуша и щом го направи, щеше да се съгласи да се види с мен, защото това беше твърде важно.
– Древни, елементарни. Руаумоко контролира вулканите и земетресенията, а силата на Морана е лед и…
– Благославяй сърцето си – прекъсна я Мари със смях. – Вече знам, че тези богове са тук.
Линията замря. Взирах се в телефона за секунда, опитвайки се да възприема последиците от току-що случилото се.
– Какво каза Мари, когато ѝ каза за боговете? – Попита Кат с притеснен тон.
Погледнах я, като все още се чувствах зашеметена.
– Южняшкият еквивалент на „Знам и се чукай“.
Кат пребледня, докато тенът ѝ не заприлича на заквасена сметана.
– По дяволите. Мислиш ли, че може да планира да се съюзи с тях?
Точно това си помислих и аз. Ако бях права, щяхме да се борим срещу богове и гули, което означаваше, че сме обречени.