Глава 43
Събуждане. Събуди се!
Ще се събудя, помислих си уморено на другата си половина. След малко.
Нямаме дори миг – беше нейният безпощаден отговор. Не я ли усещаш да се приближава към нас? Тя е почти тук, така че се събуди!
Опитах се, но макар да чувах половинката си, не можех да получа достъп до силата ни, за да направя това, което тя каза. Можех да я почувствам и все пак някак си силата изглеждаше далеч.
Опитах отново, по-силно. Сега вече ми се струваше, че е почти в обсега на ръцете ми…
Избухнах. Поне така се чувствах. Всъщност не се взривих, защото няколко мига по-късно отново можех да виждам. Бях с лице надолу в мрежата, тялото на Ашаел се бе свлякло върху моето и… какво представляваше цялата тази вода? И как се освободих от последната замразяваща бомба на Морана? Не бях направила това. Направих ли го?
– Веритас!
Обърнах се към гласа на Иън, като го зърнах до един тъмнокос мъж. За секунда не успях да разбера кой е той заради гъстите облаци пара, които се изливаха около него. С почуда осъзнах, че парата се стеле и около мен и Ашаел, а шокиращото беше, че локвите вода под мрежата ни бяха топли там, където преди това имаше твърд лед.
Иън се телепортира и ме придърпа в прегръдките си през дупките в мрежата.
– Донесох ти топлина – промърмори той.
Сега вече знаех какво се беше случило. Влад Цепеш, който някога се бе подписвал с името Дракула, което означава син на дракона, бе превърнал леда в пара толкова бързо, че той се бе взривил далеч от мен.
– Да, и следващия път, когато съпругът ти ме потърси, по-добре да е, за да ме заведе на обещания ми брънч – изръмжа Влад.
– Това е среща – казах аз с уморен смях.
Влад вдигна ръце. Сини пламъци ги облизаха, докато гледаше към тоновете лед, които бяха погребали целия планински склон.
Ледените куршуми се изсипаха наново върху нас. Опитах се да мобилизирам силите си, за да издигна още един щит, но тогава ледените куршуми се превърнаха в топъл дъжд. Миг по-късно те изчезнаха напълно, докато Влад разпръсна над нас и около нас балдахин от пламтящ огън.
Избликът на топлина ми беше толкова приятен, че изпитах безумно желание да се приближа достатъчно, за да се изгоря. Не го направих, не на последно място и защото все още не можех да се измъкна от проклетата мрежа. Вместо това целунах Иън през мрежата, докато не усетих друга, още по-прекрасна форма на топлина. През цялото време звуците от разбиващ се лед се сливаха с пронизителните свистения на парата под налягане, докато Влад се врязваше в ледника с огън и топлина.
Най-накрая прекъснах целувката ни, като промърморих:
– Мисля, че вече съм достатъчно добре, за да помогна.
– О, нека продължи да се изтъква – каза Иън с тих смях. – Той живее за това.
– Чувам те – каза Влад с дрезгав глас. – И макар че може да е вярно, все пак е грубо да го казваш.
Отблъснах Иън назад, а очите ми се разшириха, когато видях през дупката във формата на врата, която Влад беше направил в огнената си стена, планината отвъд. Това, което е било километри ледников лед, сега беше река от вода, която бушуваше по склона, носейки по пътя си парчета руини, дървета и хора.
След това огнената стена се разтвори на ново място и през нея премина Менчерес, който изглеждаше толкова ядосан, колкото не бях го виждала никога.
– Благодаря ти, че дойде – каза той на Влад. – Силите ми не подействаха на ледената богиня, а полярният вихър, който тя пусна върху нас, беше… изтощителен.
Влад се усмихна.
– Видях. Замрази те в собствената ти гробница, нали? – После усмивката му се изтри. – Няма нужда да ми благодариш, Менчерес. Иън ми каза, че имаш нужда от мен. Това е всичко, което трябваше да чуя.
Менчерес допря челото си до това на Влад за един мълчалив миг. После се отдръпна.
– Силите ми може и да не действат върху Морана, но все пак могат да движат нещата около нея, а този пейзаж е пълен с дървета.
Стиснах невидимите струни на мрежата си.
– Ако успееш да я докараш до мен, Менчерес, ще мога да я спра завинаги.
Иън се изправи и се усмихна на баща си с жестоко очакване.
– Ако е необходимо, можеш да обградиш Морана с цяла проклета гора.
– Ще те прикрия – каза Влад на Менчерес, като му отвори още една огнена врата.
Менчерес кимна на Влад и излезе през нея. Минути по-късно чух звука на множество дървета, които се счупиха.
– Ще използва още замразяващи бомби – предупредих Влад.
Той ми хвърли очарователна усмивка в моя посока.
– Ще видим колко от тях ще може да събере, докато аз и размахвам огнени бомби.
Друга серия експлозии прекъсна заплахата му. Струваше ми се, че чух писък, но не бях сигурна. Между бомбите на Влад и Менчерес, който събаряше дърветата, беше твърде шумно, за да разбера.
До мен Ашаел най-накрая се размърда.
– Какво пропуснах? – Попита той със сънлив тон.
Гърлото ми за кратко се сви от благодарността, която набъбна в мен.
– Пропуснал си нашите приятели да ни помогнат, когато имахме нужда.
Защо толкова упорито се борех да не разчитам на помощта на другите? Понякога всеки се нуждаеше от помощ, независимо колко стар, силен или могъщ беше. Само ако не ми бяха нужни хиляди години, за да науча това.
– А, виж, ето го Боунс, който използва телекинетичните си сили, за да лови гули – отбеляза Влад с разговорен тон. – Той току-що извади Мари и двама нейни хора от реката.
– Трябва да помогна – казах аз, като леко отблъснах Иън. – Чувствам се по-добре, а и водата ми е по-лесна за контролиране, отколкото…
Избухна сила, толкова експлозивна, че Ашаел и аз бяхме отхвърлени назад към пламтящата барикада на Влад. Огнената стена изчезна само миг преди да се ударим в нея и ние се претърколихме, за да спрем срещу смачкан блок, който някога беше част от далеч по-големи храмови руини. Веднага бяхме обсипани с ледени куршуми, които спряха, когато над нас се стовари друг огнен навес.
– Какво? – Издъхнах.
Безумно движение точно пред първоначалната огнена барикада привлече вниманието ми. След това отново изтръпнах.
Фанес и Иън бяха вкопчени в битка, като се появяваха и изчезваха от полезрението ми, докато Фанес се опитваше да се телепортира, а Иън го принуждаваше да се върне. О. Мои. Богове. Фанес сигурно се е размразил, когато Влад е нагрял тази зона, а аз дори не съм забелязала!
– Удари Морана с всичко, което имаш – извиках на Влад. – Ако сега взриви Иън с още една замразяваща бомба, Фанес може да се измъкне и да вземе Морана със себе си!
Още един взрив ме удари като удар по цялото тяло. Отначало си помислих, че идва от Влад, защото от потопа експлозии навън личеше, че той приема съвета ми сериозно. После сърцето ми се сви, когато разбрах източника на невероятните взривове.
Те идваха от Иън. Той използваше силата на прокълнатия плод, за да се бори с Фанес, при това на нива, които никога не бях усещала досега.
– Иън, недей! – Изкрещях.
Той или не ме чуваше, или му беше все едно. Силата му нарастваше, докато дори пламъците, съставляващи барикадата на Влад, сякаш се свиха от страх пред нея. Тогава Фанес и Иън паднаха от небето и се удариха в земята достатъчно силно, за да я накарат да се разтресе.
Фанес ревеше от ярост, докато те се търкаляха по терена, блъскаха се един друг и издаваха звуци, които приличаха повече на камъни, отколкото на юмруци, срещащи плът.
– Глупак! – Изкрещя Фанес. – Не можеш да победиш безсмъртен!
– А не мога ли? – Дори не разпознах тона на Иън в новата му жестокост. – Нека да разберем.
Друг взрив на силата ни разтърси обратно. Хванах мрежите, опитвайки се да ги изправя, за да мога да видя какво се случва. Дори когато спряхме да се търкаляме, беше трудно да се разбере, защото Иън се движеше толкова бързо. Забелязах брутална, усукана форма, а след това Фанес изкрещя – висок, агонизиращ звук.
Иън отскочи назад от него, а челюстта ми падна. Сега Иън държеше едно от големите, златни, отрязани крила на Фанес.
Той го захвърли настрани, сякаш беше боклук. Фанес се завъртя и падна, докато се опитваше да го прибере. Иън беше върху него за миг и откъсна останалото крило на Фанес, докато от него извираше още повече сила. Дори след като го захвърли настрани, той не спря да разкъсва Фанес, който вече почти куцаше на земята под него.
– Той трябва да спре – издиша Ашаел. – Използва твърде много сила. Това ще го убие.
Напълно сигурно. Можех да го видя в новите белези, които се раздираха по тялото на Иън като земята, която се отваря от силно земетресение. Тялото му умираше, дори когато силата се разрастваше до такива удивителни нива, че изтръгваше кората на близките дървета.
– Иън, спри, моля те! – Изкрещях.
Той не обърна глава. Може би дори не ме чуваше. От изражението на лицето му се съмнявах, че изобщо е чул нещо. Изглеждаше напълно изгубил сили, докато се втурваше към Фанес, опитвайки се да го разкъса крайник по крайник.
– Ако искаш да живееш, вземи от него източника на силата му! – Изкрещя Ашаел на Фанес и протегна ръка.
Под ребрата на Иън се появи червено сияние, не по-голямо от костилка на праскова. Погледът на Фанес се спря върху него, сякаш беше диамант.
– Ето го. Вземи го! Той става прекалено силен и ще ни убие всички! – Продължи с дрезгав вик Ашаел.
Надеждата ме връхлетя. Иън беше твърде изгубен за силата, за да спре, но Фанес можеше да откъсне всяка магия от някого. Беше доказал това още при първата си среща с Иън, а проклетият плод по същество не беше нищо повече от много мощно заклинание.
– Недей, Ашаел! – Изкрещях, докато се надявах, че Фанес ще направи точно това, което Ашаел каза. – Ако Фанес изтръгне тази сила и я запази, той ще я използва, за да излекува крилата си!
Това накара Фанес да се преобърне и да се хване за червеното сияние под гръдната кост на Иън. През цялото време продължаваха да избухват огнени бомби, а дърветата се сгромолясваха на земята, докато Влад и Менчерес насочваха комбинираните си, страховити способности към Морана, като не ѝ позволяваха да приключи тази битка с още една замразяваща бомба.
Иън сграбчи Фанес, а силата му се разля толкова силно, че кожата на Фанес започна да се разтяга от рамката му. Засмуках ужасен дъх. Иън щеше да го убие, а убийството на безсмъртен щеше да накара силата му да се превърне в свръхнова и да унищожи и двамата едновременно.
– Иън!
Цялата ми надежда, страх и любов излязоха като вик, който накара главата му да се извърне съвсем леко в моята посока.
– Иън, моля те, ако ме обичаш, не го прави!
Той направи пауза. Много бавно главата му се обърна към мен.
Фанес заби целия си юмрук в Иън точно под гръдната му кост и после го изтръгна.
Ударната вълна отхвърли всички ни назад. Когато мрежата ми спря да се мята, трескаво се промуших покрай тялото на Ашаел, за да потърся мястото, където за последен път бях видяла Иън.
Той все още беше там, макар че сега беше по гръб, вместо да стои. Фанес беше на колене и се удряше с юмруци в корема, докато червената светлина избледняваше и угасваше под стиснатите му пръсти.
– Не работи, не работи, не работи! – Изкрещя разочаровано Фанес.
Ашаел изпусна уморен смях.
– Разбира се, че не работи, глупако. Не можеш да абсорбираш тази сила обратно в себе си. Трябваше да знаеш това, но ми повярва, защото демоните са най-добрите лъжци на света и аз ти казах това, което искаше да чуеш, същото, което съм казвал на всеки човек, вампир, гул или друг.
Фанес се запъти към нас.
– Ще ви убия. Ще…
– Няма да направиш нищо.
Скочих в изправено положение при гласа на Иън. Стегнатата мрежа ме повали обратно право в Ашаел, но не ми пукаше. Иън беше жив, славно жив, и се претърколи, за да хване Фанес за глезена, така че бившето божество се спъна.
– Няма да направиш нищо, защото нищо е всичко, на което си способен сега – продължи Иън. – Тази сила ми показа как да кастрирам способностите ти. Крилете ти бяха източникът на цялото ти величие, а сега са ти отрязани.
– Какво? Не! – Каза Фанес, замахвайки към Иън.
Той улови удара с една ръка. Очите на Фанес се разшириха, а след това той изкрещя, когато Иън огъна китката му назад, докато тя се счупи.
– Не можеш да ме спреш, нали, въпреки че в момента съм слаб като нов вампир – каза Иън с уморен, но разговорен тон. – Вече не можеш и да се телепортираш. Нито да правиш илюзии, нито да летиш, нито да се лекуваш мигновено, нито да живееш безсмъртен живот, нито…
– Това не е възможно! – Изкрещя Фанес, сякаш щеше да се разплаче.
Иън го пусна и се засмя.
– Това е повече от възможно, то е направено. Дори няма да те убия. Да живееш нормално, докато си слаб като човек, ще те накаже много по-лошо от бързата смърт в ръцете ми.
– Жестоко – каза Влад с одобрителна усмивка към Иън.
Огромен трясък дръпна вниманието на всички ни наляво, където огромна, плаваща купчина изгорели, счупени дървета събори останалата редица лиственици. Остатъците се рояха и в нея, гмуркайки се през купчината в непрекъснат, смъртоносен поток под хор от все по-слаби и по-слаби писъци.
Сега усмивката на Влад се насочи към мен, докато тази огромна купчина плуваше по-близо до мен.
– Специална доставка от мен, Менчерес и Мари.
Белезниците в кожата ми се развързаха. Те пулсираха със сила, когато ги хванах и протегнах ръце през мрежата, очаквайки.
Морана се изсипа от купчината и се приземи върху мрежата ми. Беше мокра, а на места и обгоряла, което ми напомни, че чучелата ѝ и до днес се топят в някои части на Русия, за да възвестят настъпващата топла пролет. Може би водата и топлината бяха тайната за унищожаване на силата на Морана, както откъсването на крилата на Фанес беше тайната за унищожаване на неговата.
Не спрях да питам. Дори не я изчаках да отвори очи, нарушавайки предишното си твърдение, че никога няма да убия враг в съня му. В безсъзнание или не, и отслабена или не, Морана беше твърде опасна, за да се колебая и за секунда.
Захлупих белезниците около китките ѝ и ги задържах, за да съм сигурен, че няма да ги замръзи.
Белезниците светнаха в ярко, ярко оранжево, което сякаш се просмука върху кожата ѝ, преди да се разнесе по цялото ѝ тяло. Тогава очите ѝ се отвориха и тя изкрещя, когато това сияние се превърна в течен пламък, който я изцеди право надолу в дупката, която не бях направила, защото не бях използвала нито една от силите си за разцепване на неземния свят.
Никоя от завесите нямаше да се пропука днес. Те нямаше да се пропукат заради мен никога повече. Някои сили не си заслужаваха цената си.
Когато дупката изчезна, Ашаел и аз рязко паднахме на двете си страни. Отне ми секунда, за да осъзная защо, и тогава се усмихнах, докато се изправях в пълния си ръст.
Морана се беше похвалила, че магията, използвана за направата на тези мрежи, е дошла от нейната сила. Сега, когато тя беше мъртва, тази сила беше умряла заедно с нея, освобождавайки ме.
Сега бях свободна в много отношения. За първи път в живота ми самото ми съществуване вече не беше незаконно. Нито пък магията, която практикувах. Какъв щеше да бъде животът ми сега, когато не трябваше да крия истинската си същност? Нямах търпение да разбера.
Затичах се към Иън, който ме пресрещна и после се засмя, когато инерцията ми отхвърли и двамата назад.
– Е, здравей, моя силна руса сладурано – промърмори той, докато ръцете му се свиваха около мен. – Ще хванеш ли члена ми и ще кажеш ли „изненада“, както направи, когато ме намери в онзи бордей?
– Разбира се – казах аз и го направих. – Изненада.
По устните му се плъзна усмивка.
– Внимавай, малка пазителко. Знаеш, че не ме интересува дали има публика.
– Точно сега и на мен не ми пука – прошепнах и го целунах.
– Вземете си стая – чух да казва Ашаел, но звучеше така, сякаш се смееше.
– Добра идея – казах аз и се отдръпнах, за да погледна Иън. – Как се чувстваш? Достатъчно добре, за да се телепортираме, как мислиш?
– Защо? – Попита той с потиснат смях. – Някъде другаде ли трябва да бъдеш? Може би на друго място, където да спреш апокалипсиса?
– Не – казах аз, като задържах погледа му. – Просто обещание към теб, което трябва да изпълня.
– А.
Иън се усмихна, а после махна с ръка на Боунс, Мари и няколкото дузини нейни много мокри войници, които най-накрая се бяха върнали на нашето място в планината.
– Съжалявам, но не мога да остана, за да си побъбрим за всичко това. Имаме много важно място, където трябва да бъдем.
Боунс изпусна учудено хъркане.
– Наистина? Къде е това?
– Вкъщи – казах аз и прошепнах местоположението в ухото на Иън.
Усетих усмивката му върху бузата си. После усетих хаотичната капка на телепортацията, докато всичко останало се изплъзваше.
Усмихнах се, защото нямаше нужда да чакам да пристигнем на мястото, което му бях дала. Дори сред вихрещия се хаос, докато бях в ръцете на Иън, вече си бях у дома.