Епилог
Сара
Три години по-късно
Хенри спази обещанието си. Пишеше ми по едно писмо на ден, всеки ден, в който бяхме разделени, и се оказа, че е фантастичен писател. Повечето бяха романтични, палави – такива, каквито типичния войник би написал на момичето си у дома. Няколко бяха сърцераздирателни, място, където той намираше утеха, където изливаше мъката си след тежка битка и загубите, които твърде често ги съпътстват. Някои бяха философски, начин да подреди собствените си мисли и убеждения, като ми ги предаде. Имаше и други, които бяха изпълнени с надежда, които говореха за бъдещето – нашето бъдеще, както и за бъдещето на нашата страна и народ и за вида лидер, който той се стремеше да бъде.
И аз го сравнявах буква по буква. Открих, че съм по-смела, по-мръсна в писането си… макар че с наставленията на Хенри стигнах доста далеч и на фронта на мръсните приказки. В моментите, в които той се нуждаеше от моята утеха, когато думите му бяха твърде трудни за писане и имаше нужда от отворените ми обятия, но аз не бях там, за да го прегърна, му изпращах страници и страници „Обичам те“ – защото понякога няма какво друго да се каже. В други писма се разказваше за работата, която вършех, за децата, с които се срещах, и за това как всички деца са еднакви, независимо къде живеят и какъв език говорят… всички те имат огромната способност да се изправят и да се надяват, да дават и да получават любов. Имаше и писма, в които разказвах за собствените си мечти за мен и Хенри, за нашите деца и за източника на сила за нашия народ, който се надявах един ден да бъда.
Всичките ни писма, неговите до мен и моите до него, се съхраняват в личния сейф в Гътри Хаус. Странна е мисълта, че един ден, след много години, някой ще може да прочете писмата ни така, както се изучават писмата на Джордж и Марта Вашингтон, като част от историята. За нас те бяха просто думи от Хенри до Сара и обратно – но сега разбираме и приемаме мястото, което един ден ще заемем в света. Това е нашата същност и ние сме в мир с нея.
Когато наборната служба на Хенри изтече, той ме изненада – намери ме и дойде при мен – там, където бях настанен в БКА. За другите той изглеждаше като всеки здрав, брадат войник, но аз го познах в същия миг. Тези очи, тази усмивка – изтичах и се хвърлих в прегръдките му и тогава и двамата се уверихме, че двете години раздяла само са задълбочили страстта ни един към друг.
В наши дни Хенри живее в Гътри Хаус и вече работи с парламента и кралицата, за да промени и подобри Уеско. А аз имам собствен апартамент тук, в града. Майка ми се оплаква от тълпите и шума всеки път, когато го посещава, но все пак идва. Пени е имала няколко малки роли в няколко умерено успешни телевизионни предавания и една изключително успешна реклама на крем за избелване на зъби. В Лос Анджелис е на билборд за същия продукт – и поне веднъж седмично го снима и ми го изпраща, защото все още не може да повярва.
Прекарвам дните си в работа в библиотеката на Двореца и като член на няколко благотворителни организации, насърчаващи грамотността. Все още се затруднявам с новите хора и места, но това не ме спира – и както веднъж казах на Хенри, всички имаме своите странности.
Що се отнася до Хенри, той получава моите нощи. Почти всички, през цялото време. Тук, в града, е по-различно, отколкото в Касълбрук – папараците са безмилостни и няма нищо по-желано от това да заснемат Хенри или мен как правим позорната пътека на сутринта, след като сме прекарали нощта заедно. Трябва да бъдем хитри.
За наш късмет, подлостта все още е специалност на Хенри. Все още не са ни хванали.
Всъщност снощи бях с него и си говорихме за речта, която ще произнесе в парламента в момента. Казах му, че ако се притеснява, трябва просто да си ме представи гола, а той каза, че има нужда от опресняване… и след това нямаше много разговори.
Сега седя с принц Николас и кралицата и слушам как Хенри излага позицията на Камарата на Пембрук относно потенциалното военно участие на Уеско. Той сам пише речите, съгласувано с баба си, и както казах… той е доста добър писател.
Когато приключва изказването си, Хенри бавно среща очите на всеки седящ депутат.
– Това не е действие, което приемам с лека ръка. Виждал съм цената на войната и ме боли за загубата на всеки войник, сякаш е член на собственото ми семейство – защото е така.
И тогава гласът му се променя. Придобива сила и резонанс.
– Но света не винаги е сив. Има моменти във времето, когато границата между доброто и злото е ясна и категорична. И всеки от нас трябва да направи своя избор. Казвали са, че злото процъфтява, когато добрите мъже и жени не правят нищо. Затова ви моля да застанете с мен днес, до мен и до синовете и дъщерите на Уеско, за да заявим в един звучен глас: „Няма да бездействаме“.
Залата се изпълва с какофония от пляскане с ръце – бурни аплодисменти – и всеки член на Парламента се изправя на крака. За да застане до Негово кралско височество престолонаследника Хенри.
***
По-късно Хенри слиза от трибуната и си проправя път през тълпата от бъбрещи членове на парламента, като се ръкува и кима, докато върви. Когато стига до нашите места, брат му веднага го прегръща и се усмихва широко.
– Браво, Хенри. Звучиш като истински политик.
– Не – намесва се кралицата. – Той звучеше като крал.
Това е най-истинския комплимент, който тя може да направи, и Хенри… се изчервява.
Злокобно чувство на оправдание гъделичка стомаха ми, защото определено съм го изтървала. Любовта към Хенри ме е направила дива и смела, а любовта му към мен го е направила скромен и спокоен. Каква забавна двойка сме – по-добра от всяка двойка от приказките, за които съм чела, а за мен това е най-истинският комплимент, който бих могла да направя.
Хенри се обръща към Оливия и я прегръща топло.
– Виж те, Олив. – Той се вглежда в средата ѝ, където кръглата разрастваща се бебешка подутина опъва блузата ѝ. – Ще трябва да започна да те наричам Пименто – цялата си напълняла.
Оливия се смее. А после се изнизваме към чакащите коли и потегляме към двореца.
Назад към част 53 Напред към част 55
