***
На следващия ден слънцето грее, но въздухът все още е студен, което гарантира, че купчините сняг навън няма да се стопят скоро. След сутрешния наплив съм зад касата и отварям нова ролка с четвъртинки, когато нисък, лиричен глас прави поръчка.
– Дълго кафе, моля. Мляко, без захар.
Очите ми се вдигат и срещат сиво-зелен поглед. И по кожата ми пробягва тръпка, незабавна и неудържима.
– Ти се върна.
– За разлика от някои странни – но много красиви – хора, аз обичам кафе.
Облечен е в дънки, ниско паднали и износени, с небрежна черна риза с копчета. И бейзболна шапка, свалена ниско над челото му. По някаква причина шапката – да го видиш с нея – е забавна. Толкова е нормална, предполагам, и в думите ми се вплита смях.
– Хубава шапка.
Той вдига юмрук.
– Върви, янко.
– Наистина ли мислиш, че ще подейства като маскировка?
Той е изненадан от въпроса. Оглежда помещението – само двама други клиенти седят на масите и никой от тях не изглежда да го е забелязал. Той свива рамене.
– Очилата винаги са работили за Кларк Кент.
Днес към двамата мъже, които онази вечер бяха в сянка на Николас, се присъединява трети. Те седят на една маса до вратата, незабележими и небрежно облечени, но бдителни и наблюдателни.
– Кой ти каза? Сама ли разбра или… – пръстът му се насочва към мястото, където Ели направи празничната си джигитка вчера сутринта – беше черешовата бомба с афинитет към обувките на Спонджбоб?
– Сестра ми – Ели – да, тя ми каза. – Мислех, че ще се чувствам различно, когато го видя отново, сега, когато знам кой е той. Но не е така – не съвсем. Освен угризенията на срама, че не съм го разпознала веднага, погледът към него все още предизвиква същите чувства като вчера – горещо привличане, магнетично очарование – не защото е принц, а защото е той. Прекрасен, секси, завладяващ.
Николас плаща в брой от кожен портфейл и аз му подавам кафето.
– Сигурно си мислиш, че съм напълно безпомощна.
– Не е много.
– Трябва ли да правя реверанс или нещо подобно?
– Моля те, недей. – И тогава се появяват тръпчинките. – Освен ако нямаш желание да го направиш гола, тогава, разбира се, направи реверанс.
Той флиртува с мен. Това е сладък, плъзгащ се, дразнещ танц и по-забавен, отколкото си спомням, че съм имала от много време насам.
– Не изглеждаш като… – гласът ми се снишава до шепот – принц.
Тогава той също прошепва.
– Това може би е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал. – Той опира ръката си на плота и се навежда. – Сега, когато знаеш, обмисли ли поканата ми за вечеря?
Обзалагам се, че човек като него – шибана кралска особа – е свикнал жените да падат в краката му. Буквално. И аз не съм свикнала да съблазнявам или да си играя с главата, но работейки тук през всичките тези години, израснала в града, има едно нещо, което знам как да правя, когато става въпрос за мъже.
Да играя хладнокръвно.
– Защо? – Подигравам се. – Защото случайно притежаваш държава? Като че ли това трябва да ме впечатли?
– Това впечатлява повечето хора.
И танцът продължава.
– Предполагам, че не съм като повечето хора.
Очите му блестят, а устните му се усмихват.
– Очевидно не. – Той навежда глава към една маса в ъгъла. – Е, тогава ще бъда там, в случай че искаш да се присъединиш към мен.
– Това ще правиш цяла сутрин? Да стоиш тук?
– Да, това е планът.
– Нямаш ли… неща за вършене? Важни неща?
– Вероятно.
– Тогава защо не ги правиш?
Той изследва лицето ми, тези очи падат върху устата ми, сякаш не може да откъсне поглед.
– Харесва ми да те гледам.
Стомахът ми се свива и целият свят се завърта.
Николас небрежно се разхожда до масата си, изглеждайки толкова много доволен от себе си.
Няколко минути по-късно зад щанда Марти се навежда близо, а кафявите му очи са диви.
– Не гледай сега, но имаме известен клиент.
Започвам да се обръщам, но той ме сграбчва.
– Казах да не гледаш! Това е принц Николас там или не се казвам Мартин Макфлай Гинсбърг.
Мисля, че и майката на Марти е била малко дрогирана, когато го е кръстила.
Слагам успокояващи ръце на раменете му.
– Да, това е той – дойде снощи и вчера сутринта.
Той изпищява като тийнейджърка, която току-що е получила шофьорска книжка.
– Как можа да скриеш това от мен?!
Позовавам се на „Криминале“ – това е любимият му филм на всички времена – и се надявам, че ще е достатъчно силен, за да попречи на Марти да побеснее.
– Кучко, бъди спокойна. Не прави от това голяма работа.
– Кучко, бъди спокойна? Ти не знаеш какво искаш! Снимката на това момче висеше на стената ми години наред. Винаги съм се надявал, че тайно играе за моя отбор.
Поглеждам бързо през рамо, за да видя дали Николас ме наблюдава.
Гледа. Той маха с ръка.
После се обръщам към Марти.
– Мисля, че мога да кажа със сигурност, че не го прави.
Той въздъхва.
– Това обяснява защо очите му са вперени в задника ти като на някоя котка, която преследва лазерен лъч. – Той поклаща глава. – Историята на живота ми – всички добри са хетеросексуални или женени.
Назад към част 11 Напред към част 13
