Ема Чейс – Прецакан по кралски ЧАСТ 26

***

В крайна сметка гладът ни принуждава да станем от леглото. Оливия се навлича с един от сивите ми суитчари, който я покрива до средата на бедрото. Изпробвам „разходката из апартамента гола“, за която спомена Оливия. Това може би е единственият ми шанс.
И тя е права – доста е фантастично. Освобождаващо, всичко е просто навън и се люлее. Естествено – като Адам, ако Райската градина беше апартамент в мезонет.
Горещият, похотлив поглед, който Оливия ми хвърля, го прави още по-добро.
В кухнята никой от нас не е в настроение за суши, така че се оглеждаме за нещо друго.
– Имаш канелен хрупкав тост! – Казва Оливия, а гласът ѝ е развълнуван, но заглушен от вътрешността на шкафа. Тя излиза усмихната и държи кутията като намерено заровено съкровище.
Поставям две купички на масата.
– Имаме нещо подобно в Уеско, наречено Сникър-квадрат. Това е любимото ми.
– И на мен! – Тогава сините ѝ очи стават светли и меки, докато въздиша. – Точно когато си мисля, че не можеш да бъдеш по-съвършен.
След няколко минути седене на масата, хрупане на канела, захар и квадратчета, които се преструват на пълнозърнести, думите се изсипват от устата ми, без да се замислям.
– Това е забавно.
Оливия ми се усмихва над купичката си.
– Звучиш изненадана. Нима обикновено не се забавляваш?
– Забавлявам се. Но това е… по-забавно. – Поклащам глава. – Не мога да го обясня, просто се чувствам… добре.
– Да, така е.
И тогава я поглеждам – този сладък начин, по който дъвче, прокарването на езика ѝ по долната устна, която нямам търпение да захапя отново.
Тя самосъзнателно прокарва ръка по челото си.
– Имам ли нещо на лицето си?
– Не… просто се чудя – казвам ѝ тихо.
– Какво се чудиш?
Протягам ръка и проследявам леко бузата ѝ.
– Какво, по дяволите, ще правя с теб?
Погледите ни се задържат за няколко мига и в тези на Оливия пламва искра на пакост. Тя хваща ръката ми и леко целува дланта ми. След това се изправя, приближава се и потъва в скута ми – разкрачена, с предмишници върху раменете ми, с хлъзгавата топлина на сърцевината си срещу удебеляващия ми член.
– Да правиш с мен или да правиш на мен? – Подразни ме тя.
– Или. И двете.
Оливия прокарва език по горната ми устна и смуче нежно.
– Какво ще кажеш да ме върнеш в леглото и там да го разберем?
Ръцете ми обхващат бедрата ѝ и я притискат плътно към мен, докато се изправям.
– Страхотна идея.
В спалнята я слагам обратно на леглото и лягам върху нея.
– Остани – казвам между целувките. – Остани тук с мен.
– За колко време?
– Толкова дълго, колкото можеш.
Ръцете ѝ се плъзгат нагоре-надолу по гръбнака ми.
– Трябва да започна работа в кафенето в четири.
Целувам я силно.
– След това ще те закарам до вкъщи в три и половина. Да?
Тя се усмихва.
– Да.

Назад към част 25                                                      Напред към част 27

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!