***
Малко след изгрев слънце, когато спирам на задната алея зад дома на Амелия. Отново. Небето все още е розово и сиво и знам, че на табелата на предния прозорец все още пише ЗАТВОРЕНО. Минавам през вече безупречната кухня и следвам звука на тиха музика до трапезарията.
След това кръстосвам ръце, облягам се на подпряната отворена врата и се наслаждавам на шоуто.
По телевизията пеят Доли Партън и Кени Роджърс – песен за острови в потоци, а Оливия мете пода с метла, без да подозира за присъствието ми.
Но тя не просто мете – тя танцува.
Разтърсва дупе, върти бедра, огъва колене, танцува великолепно – от време на време се плъзга надолу и нагоре по метлата, сякаш тя е стълб или микрофон.
Господи, тя е прекрасна.
Устните ми се разтягат в усмивка, а членът ми става толкова твърд, че чак боли.
Безшумно се промъквам зад нея, обгръщам я с ръце около кръста, тя изпищява, а метлата се чупи при удара си в пода. Тя се обръща в ръцете ми, ръцете ѝ са заключени около врата ми – притиска се към мен, цялата в топлина и доброта.
– Аз съм много по-добър партньор от метлата.
Тя извива таза си, притискайки и триейки се в ерекцията ми.
– И по-добре надарен. – Оливия се протяга и целува устата ми толкова сладко. – Как е Хенри?
Галя я по косата и се вглеждам в лицето ѝ, чувствайки, че в мен се отваря дупка. Безплодна, болезнена празнота, която е ехо от това, което почувствах, когато ми казаха, че майка ми си е отишла.
– Трябва да си тръгна, Оливия. Трябва да се приберем у дома.
Тя спира да танцува. Деликатните ѝ ръце ме хващат по-силно, а устата ѝ се свива в тъжна линия.
– Кога? – Пита тя с тих глас.
– Два дни.
Погледът ѝ докосва очите ми, устните ми, челюстта ми, сякаш предава всичко това на паметта си. След това навежда глава, опирайки бузата си в гърдите ми, точно над биенето на сърцето ми.
Доли и Кени пеят за отплаване заедно… в друг свят.
– Толкова скоро?
Притискам я по-близо.
– Да.
Започваме да се поклащаме заедно в такт с музиката – и изведнъж думите просто излизат.
– Ела с мен.
Главата на Оливия се повдига.
– Какво?
Колкото повече говоря, толкова по-гениална става идеята.
– Прекарай лятото в Уеско с мен. Можеш да останеш в двореца.
– В двореца?
– Аз ще се погрижа за всичко. Ще ти покажа града – красив е, особено през нощта. Ще ти спре дъха. И ще те заведа на морето – ще плуваме голи във вълните и ще си замразяваме задниците.
Тя се смее, а аз се смея с нея.
– Това ще бъде приключение, Оливия. – Прокарвам палеца си по бузата ѝ. – Още не съм готов това да свърши. А ти?
Тя се навежда към докосването ми.
– Не.
– Тогава кажи „да“. Ела с мен.
Последствията са проклети.
Очите ѝ блестят от надежда, а бузите ѝ са зачервени от вълнение.
Тя ме държи близо до себе си и ми казва:
– Николас… аз… не мога.
Назад към част 38 Напред към част 40
