ЕПИЛОГ
НИКОЛАС
Девет месеца по-късно
БАВНО НЕ СЕ ПОЛУЧИ…
– Сега обявявам, че те са мъж и жена. Можете да целунете булката си.
Не е нужно да ми се казва два пъти.
Повдигам газирания воал, обшит с дантела, поемам красивото ѝ лице с две ръце и притискам устата си към тази на Оливия. Отначало почтително.
После я целувам по-дълбоко. По-гладно. Изгубен във вкуса и усещането на моята сладка нова съпруга.
Оливия се кикоти срещу търсещата ми уста. Хенри свири неуместно до мен, а Саймън се прокашля, за да го прикрие. След това църковните камбани зазвъняват, разтърсвайки костите ни, паството се изправя, а аз придружавам лейди Оливия до олтара. Роклята ѝ е дантелена, без презрамки, пристегната на малката ѝ талия, дълга отзад – шлейфът заема почти цялата дължина на олтара, носен от половин дузина малки момичета за цветя.
Навън тълпата се радва, развявайки копринени знамена, бели цветя и знамена. Слънцето грее, небето е синьо, а гълъбите буквално летят във въздуха. По-съвършено от това не може да има.
Повеждам Оливия по сивите каменни стъпала към откритата, украсена със злато карета с конски впряг – в наши дни ги взимаме само за наистина специални случаи. След като тя и гигантският ѝ воал се настаниха в него, ние махаме по улиците, празнувайки заедно с цялата страна.
И този път нямам нищо против камерите. Дори малко.
Накрая преминаваме през портите на двореца и аз помагам на Оливия да слезе. Двадесет лакеи – в пълно военно облекло – ни заобикалят. Мечовете им пеят във въздуха, когато са разкопчани и вдигнати, образувайки сребърен мост, който блести на слънчевата светлина, за да минем под него. След това се качваме нагоре, в златната бална зала – където се надяваме да успеем да хапнем и пийнем нещо, преди и двамата да умрем.
След това ще излезем на главния балкон на двореца, където кралицата официално ще ни представи на страната с новите ни титли.
Оттук нататък, ако всичко мине добре, това ще е почти публична сесия на целуване.
Баба ми беше наясно с магията на кралската сватба – ето защо не ни оказа дори малка съпротива, когато преди три месеца с Оливия ѝ казахме, че ще се оженим. Единственото, което поиска, беше да ѝ бъде позволено да се погрижи за приготовленията. Като се има предвид, че не бяхме сигурни дали изобщо ще успеем да вдигнем сватба в кметството за толкова кратко време, дадохме на Старото момиче свобода на действие. И тя се справи впечатляващо.
Уинстън откри, че именно Луси е пуснала историята в „Дейли Стар“ – нейният начин да ме накаже за начина, по който смяташе, че съм я провалил, когато сме били млади.
Но оттогава насам пресата е пълна с положителни репортажи за кралското семейство – кой не се радва на добра история за „отказ от трона заради любов“? А народът е преизпълнен с радост. Те обожават Оливия – не чак толкова, колкото мен, защото това би било невъзможно, но почти.
Оливия, баща ѝ и аз превърнахме „Амелия“ в организация с нестопанска цел в Щатите. Поредица от ресторанти, в които всеки може да влезе, да седне на маса и да се наслади на добра храна. Могат да изберат да отработят сметката си или да оставят толкова пари, колкото са в състояние – или изобщо да не оставят. Отворихме втори ресторант в Бронкс, а през следващата година ще открием още два.
След като обществеността беше твърдо предана на своите кралски особи, а медиите поне веднъж застанаха на наша страна, парламентът в Уеско се съобрази и прие закона, за който работихме с баба ми. Заетостта и заплатите започнаха да се възстановяват и оттогава постоянно се покачват.
За всички настъпи щастлив край.
Е… почти за всички.
Забелязвам брат си в ъгъла, намръщен и мрачен. Това е единственият му вид през последните дни. Не по самоунищожителния начин, както когато се върна у дома за първи път, а по-скоро по нахален начин, който не ме притеснява прекалено.
– Добре – обявява Оливия, подавайки ми чашата си с шампанско – преди да излезем на балкона, ще се опитам да използвам банята.
И двамата поглеждаме надолу към километрите плат, които съставляват роклята ѝ.
– Искаш ли да ти помогна? – Питам.
– Не – шаферките ще се погрижат за това. Жените имат естествен инстинкт за това как да свършат тези неща. Макар че, освен Франи, за първи път срещам някоя от тези дами. А сега ще пикая пред тях. – Тя протяга ръка и ме докосва по устните. – Да съм омъжена за теб е странно.
– Никога няма да е скучно. – Изпращам я с бързо потупване по дупето.
По пътя си Оливия минава покрай баща си, който разговаря със Саймън. Ерик Хамънд не е мъж със смокинг – познавам го по начина, по който свива леко врата си и придърпва яката си. Но строгото официално облекло с нищо не помрачава гордостта и любовта, които блестят в очите му, докато гледа дъщеря си. Марти, от друга страна, носи сребристосивия си смокинг, сякаш е роден в него. Оливия минава покрай него и му се усмихва и вдига палец. Той ѝ намига, след което се връща да флиртува с Кристофър, секретаря на баба ми, който безсрамно му отвръща. Не мисля, че още дълго ще бъда главно действащо лице във фантазиите на Марти.
Докато Оливия се занимава с делата си, аз се приближавам до брат ми, облегнат на стената до него, със скръстени ръце.
– Поздравления – казва той и се ухилва. – Гадняр.
– Благодаря ти.
– Оливия изглежда великолепно. Козел.
– Така е. Ще ѝ кажа, че си го казал.
– Наистина се радвам за теб. Дръндьо.
Смея се.
– Всичко ще бъде наред, Хенри.
Той отпива от шишето си, като се стряска, докато преглъща.
– Лесно ти е да го кажеш. Предател.
Стискам рамото му.
– Ще ми простиш ли някога?
Той свива рамене.
– Вероятно. В крайна сметка. Разбира се, че ще го направя. Когато съм трезвен.
– Имаш ли представа кога ще стане това?
– Хенри, ето те и теб! – Изохква баба ни от другия край на стаята. – Трябва да поговорим за бележката, която ти изпратих…
Хенри вдига чашата си и поклаща глава.
– Не днес.
Ели Хамънд пресреща баба ми, преди да е стигнала до нас, и ѝ препречва пътя. Тя се опитва да направи пълен реверанс, но подгъвът на роклята ѝ се заплита в токчето на обувката ѝ и накрая тя почти пада по лице. Кралицата се опитва да се отдръпне, но Ели се хваща за нея – обвива ръцете си около кръста на Нейно Величество и се държи за нея като бебе ленивец, което се е вкопчило в майка си.
Кристофър се впуска в действие и се опитва да я измъкне.
– Мис Хамънд, моля ви! Не се захващаме за кралицата – това не е подобаващ протокол.
Той успява да я спаси от скандала. А Ели се отдръпва, оправя косата си, после свива колене в по-бърз и по-кратък реверанс и поднася извиненията си.
С акцент.
– Моля за извинение, мамо.
О, Господи.
– Не са ни представили официално. Аз съм Ели, сестрата на Оливия.
Баба ми поглежда към Ели през носа.
– Да, дете, наясно съм коя си.
Новата ми снаха бълбука от вълнение заради признанието.
– И аз просто… ами… исках да благодаря за роклята. – Тя изглажда ръцете си по коприната с цвят на шампанско. – Оливия каза, че си платил за нея и че сигурно е струвала цял тон!
– Наистина.
Ели събира гърдите си в дланите си и ги стиска.
– И гърдите ми изглеждат страхотно!
Кралицата се обръща.
– Кристофър, донеси ми едно питие.
Ръцете на Ели потрепват, докато тя търси още думи.
– И аз просто… искам да кажа, че съм толкова…
След това отново се захваща с баба ми. Обгръща я с ръце около врата в миниатюрна версия на мечешка прегръдка. Прегръдка на мече.
– Просто не мога да повярвам, че сме роднини!
През рамото на Ели лицето на баба ми преминава от шок към сухо, умолително приемане.
– Аз също не мога.
***
Тръбите на балкона засвириха над звуците от възгласите на тълпата, когато всеки член на сватбеното ни тържество, а след това и кралицата, бяха извикани. Останахме само аз и Оливия. Бриджит се върти около нас, проверявайки ни в последния момент.
– Няма червило по зъбите, воалът е прав, не забравяйте пръстите заедно, когато махате, да, да… – Тя отмята косата ми от челото и се опитва да изпръска обиден дъжд от лак за коса.
Дръпвам главата си назад с поглед и тя се измъква.
Оливия се кикоти. Само след секунда и аз се захилвам.
– Готова ли си, любов?
– Толкова, колкото винаги ще бъда.
Ръката ѝ с ръкавица се плъзга в моята, когато обявяват имената ни.
– Принц Николас и принцеса Оливия, херцог и херцогиня на Феърстоун!
Излизаме на балкона, докато от небето падат двадесет хиляди бели розови листенца. А хората аплодират и викат, вдигат фотоапарати и снимат. Блажената енергия се разнася из въздуха, покривайки всичко с блясък на радост. Махаме и се усмихваме известно време, а после с ръка на кръста ѝ потапям глава и целувам нежно Оливия.
С ръце на раменете ми тя се обляга назад.
– Не мисля, че някога ще свикна с това.
– Искаш да кажеш, че всичко това е помпозно и обстоятелствено?
Тя поклаща глава, а очите ѝ са възхитени.
– Не.
– Да бъдеш принцеса и херцогиня?
– Не.
– Тогава какво?
Тя протяга ръка и се навежда по-близо.
– Че ще бъда твоя съпруга.
Емоцията ме удря силно, карайки сърцето ми да се чувства твърде голямо за гърдите ми. Галя я по бузата, защото е толкова прекрасна – и защото е моя.
След това прошепвам:
– Е, по-добре да го направиш. Ние сме кралски особи. Това означава… че сме завинаги.
