ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – Голямото ВСО парти – НОВЕЛА 5,5 – част 3

МАКС

Усмихвах се толкова шибано силно, че бузите ме боляха, докато изплувах от езерото с ръката на Джералдин, здраво стисната в моята.
Погледът ѝ говореше, че това ще бъде само за една нощ, но аз щях да се постарая колкото мога, за да променя мнението ѝ за това. До края на нощта тя щеше да е загубила гласа си от крещене на името ми и нямаше да може да отрече тази топлина между нас никога повече.
Не знаех дали идеята да спя с врага ме беше завладяла до такава степен, или това, че през целия си живот не бях срещал момиче като нея и просто бях пристрастен към начина, по който тя продължаваше да ме изненадва. Така или иначе, тази вечер щях да изживея колкото се може повече фантазии с нея и да докажа, че не е нужно да използвам дарбите си на сирена, за да я поставя на колене.
Очите ми попаднаха на входа на тунела, който водеше под Аква езерото и надолу към входа на Аква къщата.
– Спала ли си някога на водно легло, Грус? – Мърморех, прехапвайки устните си, докато я гледах, а тя се кикотеше диво.
– Обичам да си почивам върху хубаво твърдо парче мъжко месо, а не да се валям в мочурищата, глупава риба-меч.
– Какво трябва да означава това? – Попитах, като набръчках челото си. Това звучеше адски подобно на това, че и харесва да спи в леглото с мъж всяка вечер, което не можеше да е вярно. Тя не се виждаше с никого, бях сигурен в това. Обръщах ѝ достатъчно внимание, за да забележа това… нали?
– Не бъди медуза, Макси, момче, трябва да поддържам градината си подстригана толкова често, колкото и съседната морава. Не е нужно да бъдеш грубиян само защото не съм участвала в твоята специфична марка лигавене преди тази вечер. Не се съмнявам, че ще работиш усилено, за да се откроиш в паметта ми. – Устните на Джералдин се изкривиха в подигравателна усмивка и аз нямах представа дали ме дразни, или не.
– Виждаш ли се с някой друг? – Попитах я, като я дръпнах и я накарах да спре за малко точно пред входа на тунела.
– Единственото, което виждам в момента, е една голяма баракуда, която възнамерява да ме примами в морската си пещера – мърмореше тя, прокарвайки ръка по гърдите ми и галейки коремната ми преса, докато погледът ѝ се нагряваше с обещанието, което възнамерявах да изпълнявам цяла нощ. – Наистина ли искаш да си губим времето заедно, за да се тревожим дали съм пускала други змиорки в градината си, или искаш да ме блъскаш като барабан, докато не забравя за тях?
– Ще взема това с барабана – отговорих веднага, когато ръката ѝ се премести върху талията ми, докато не хвана члена ми през тънката материя на късите ми панталони.
Наведох се и откраднах целувка от устните ѝ. Ръцете ми се плъзнаха надолу, за да хванат извивката на дупето ѝ, докато я придърпвах към себе си, а членът ми се забиваше в нея и я караше да стене. Езикът ми се впи в устата ѝ, а начинът, по който ме целуваше, беше всичко друго, но не и дамски, а пръстите ѝ се плъзгаха нагоре-надолу по ствола ми по начин, който ме караше да се разболявам.
– Хайде – настоях аз, като се принудих да се отдръпна, преди да я хвана за ръката и да я дръпна да се движи.
Втурнахме се по стъкления тунел, който водеше под езерото към Дом Вода, ръката ѝ беше здраво в моята, а от устните ѝ се носеше смях, който ме караше да се усмихвам като идиот. Тя беше толкова невъзмутима, не се опитваше да бъде готина, съблазнителна или да ми предлага глупости, просто беше жива и шибано луда и съблазнителна като дявол.
Хвърлих шепа вода към символа над вратата и дръпнах Джералдин след себе си, докато се втурвахме през стъкления купол, който съставляваше централната зала на Аква Хаус и в който се намираше общото помещение. Скални басейни, джакузита, бар със седалки, разположени във воден басейн, и синьо-бяла тема на обзавеждането изпълваха пространството и Джералдин се поколеба да се огледа за момент.
Изръмжах от неудовлетвореност, отново улових устните ѝ с моите и хванах бедрата ѝ, вдигнах я в ръцете си и изстенах в устата ѝ, докато краката ѝ се свиваха зад гърба ми.
Понесох я полусляп по познатия коридор, който водеше към моята стая, най-голямата в цялата Къща. Когато стигнахме до вратата, я притиснах с гръб към нея и прекъснах целувката ни, докато търсех ключовете в джоба си.
– Заведи ме до черничевия храст, ти, красива морска кошута. Научи ме как се лови мида, трябва да ме оплетеш в мрежата си от водорасли и да оплетеш косата ми с мидички.
Членът ми се опъна в панталоните и изстенах, защото низът от безсмислици, изливащ се от устните ѝ, ме направи адски твърд. Защо, по дяволите, това ми харесваше толкова много? Не трябваше ли да я попитам защо, по дяволите, винаги ме сравнява със сексуално активни морски обитатели? Не знаех и не ми пукаше. Единственото, което знаех, беше, че звукът на Джералдин Грус, която ме моли да измъкна акулата си в тъмното, беше милион пъти по-секси от момиче, което ме моли да я чукам по някакъв конвенционален начин.
Успях да вкарам ключа в ключалката и се изсипахме вътре, като паднахме направо върху водното ми легло, което се хлъзгаше и клатеше под нас, докато я притисках.
Блъснах с ръка вратата, като я затворих с порив на въздушна магия, преди да посегна да разкопчая сутиена ѝ.
Джералдин отблъсна ръката ми настрани, хвана ме за раменете и ме запрати под себе си, сякаш не тежах нищо. А аз бях едно голямо копеле, така че това беше доста шибано впечатляващо.
Отново посегнах към нея, но тя отново отблъсна ръцете ми настрани, застана пред мен и бързо си съблече банския, което ме накара да изстена, докато разглеждах голото ѝ тяло, попивайки гледката на твърдите ѝ зърна и слюноотделяйки при вида на голите ѝ слабини.
– Отдавна чакам да яздя тази морска краставица, Макси – предупреди ме тя. – Така че по-добре бъди подготвен да те пречупя като дива кобила.
Веждите ми се вдигнаха, но тя не ми даде време да отговоря, преди да ме хване за колана и да свали шортите от мен, а очите ѝ се разшириха гладно, докато попиваше гледката на твърдия ми член.
– Ето, че те наричам баракуда, когато сред нас има кит – мърмореше тя, качвайки се отгоре ми, докато аз се протягах към нея с разтуптяно сърце.
Хванах я за бедрата, но тя мигновено хвана китките ми, блъсна ги на леглото над главата ми и ги обви в дебели лиани.
– Какво правиш? – Задъхвах се, докато гладката ѝ женственост се търкаше по вала ми, а тя насочваше лианите, за да ме привърже към леглото. Усетих как се увиват и около глезените ми и краката ми бяха принудени да се разтворят, докато тя ги връзваше за краката на леглото.
– О, глупаво момче – каза Джералдин, като ме гледаше с диви очи. – Не си мислеше, че ще командваш тук, нали?
Преди да успея да направя какъвто и да е протест, тя насочи члена ми към отвора си и се плъзна върху мен с похотлив стон, който ме накара да изръмжа от желание. Можех да усетя желанието, което се излъчваше от кожата ѝ, да подхранва магията ми с мощта си, а удоволствието, което започна да я обзема, когато започна да се движи, ме накара да стисна зъби.
– О, сладък Хъкълбери, ти наистина си добре разгонено морско конче – изпъшка Джералдин, докато люлееше бедрата си над мен, отметнала глава назад, така че дългата ѝ коса се поклащаше по гърба ѝ, докато ме яздеше. – Заведи ме в розовия кът и ме прободи с тръните си.
Изстенах от глупостите ѝ, защото усещането за стегнатата ѝ сърцевина накара члена ми да се раздвижи в нея и при следващото ѝ разклащане нагоре изтласках бедрата си, за да срещна нейните.
– Да! Мой! Остави! – Викаше Джералдин с всеки тласък, а ръцете ѝ галеха гърдите ѝ, докато аз се напрягах срещу лианите, с които ме беше вързала.
– Позволи ми да те докосна – поисках аз, мускулите ми се сгърчиха, докато се опитвах да пречупя лианите, които ме държаха разперен като орел под нея, с груба сила.
– Спести си копринените думи, звероподобно момче, знам, че искаш да ме погубиш, но първо възнамерявам да те притежавам – изръмжа тя, като за момент гласът ѝ излезе в кучешки лай, докато орденът ѝ се прояви. – А сега бъди добър малък морски смок и ме остави да те яздя правилно.
Изстенах, докато тя се навеждаше над мен, ръцете ѝ кацнаха на раменете ми, докато започна да ме чука по-силно, вземайки точно това, което искаше от мен, и викаше всякакви луди неща, докато използваше тялото ми за свое удоволствие.
Беше груба и дива, забравила за привичната и порядъчна дама, докато ме чукаше като дива жена, хапеше винаги, когато ме целуваше, а ноктите и вдигаха кръв там, където ги забиваше в гърдите ми.
– Не ме довършвай прекалено рано, ти, капризно ракообразно – предупреди Джералдин, като се наведе, за да впие зъби в зърното ми, и накара бедрата ми да се размърдат още по-силно под нея, докато ноктите и не се впиха здраво в раменете ми и тя не издаде един-единствен висок писък, който сякаш продължи цяла вечност, докато аз изтръгвах оргазъм от тялото и.
С всички сили дръпнах лианата, която привързваше дясната ми ръка, и тя най-накрая се скъса.
Докато Джералдин падаше напред над мен, за да си поеме дъх, аз създадох с магията си острие от лед и бързо прекъснах и останалите лиани.
– Сега ще ти покажа какво може да направи за теб една безсрамна акула, Джери – изпъшках, докато сграбчвах цялата извивка на бедрата ѝ и я издърпвах от скута си, избутвах я с лице надолу във водното легло и издърпвах дупето ѝ нагоре, където забих пръсти в плътта ѝ.
– Дръж се здраво.
Тя извика, когато се забих в нея, и изръмжах гладно, когато най-накрая поех контрола над ситуацията, заравяйки се дълбоко в нея и обичайки начина, по който тя се задъхваше всеки път, когато навлизах.
– Съгрешавам с морския вълк и се заплитам с пипалата му – изстена тя. – Аз съм безволева дама на брега, която потапя пръстите си в солени води.
Забих се по-силно в нея и следващото ѝ проклятие се удави в матрака, който се плъзгаше и подскачаше под нас, заплашвайки да ме накара да загубя равновесие. Членът ми се напрягаше от отчаяната нужда за освобождаване и започнах да се движа все по-бързо, като единственото, което се изплъзваше от устните на Джералдин, бяха случайни имена на риби.
– Пъстърва. Сьомга. Змиорка. Делфин. Шаран. Гупи. Сом. Бас. Неон тетра. Треска. Пилар. Сепия. Риба тон. Баракуууууууууууууда!
Слабините на Джералдин се стиснаха здраво около члена ми и приливът на удоволствие, който я разкъса, ме заля, тъй като моите дарове ми позволиха и аз да го почувствам. Изстенах, когато се озовах дълбоко в нея, знаейки, че никога повече няма да мога да гледам рибите по същия начин, докато тялото ми се тресеше, а членът ми потрепваше от вълни на удоволствие.
Останах заровен дълбоко в нея, докато оргазмът ѝ отшуми, и накрая се отдръпнах, като паднах тежко на леглото до нея и накарах всичко да се размърда и разклати.
Джералдин се преобърна, за да ме погледне с разширени зеници и тежко дишане.
– Казах ти, че ще разтърся света ти, Грус – подразних я, докато тя се местеше да седне до мен.
– Още не си го направил, писклив калмар – отвърна тя, докато пълзеше отгоре ми и се придвижваше нагоре по тялото ми, докато бедрата ѝ не се разделиха точно над устата ми. – Но можеш да си бъдеш полезен, докато дългият ти Шърман не е готов да тръгне отново.
Трябваше да се разкрещя за това, че тя продължаваше да ме командва, но някак си това само ме възбуждаше, така че вместо това ѝ се усмихнах най-мръсно и я хванах за кръглото ѝ дупе толкова силно, че пръстите ми се впиха в него.
– Желанието ти е заповед за мен – обещах ѝ, докато я дърпах надолу, за да мога да я опитам, а стоновете и лудите ѝ възклицания бързо отекнаха отново в стаята ми

Назад към част 2                                                                Напред към част 4

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *