***
– Макс? – Обадих се, забелязвайки го сред тълпата от членове на В.С.О., където изглежда някак си беше влязъл в разгорещен дебат за багети, докато Джералдин държеше един между тях, сякаш беше щит.
Преминах през всички тях, като ги накарах да се разбягат настрани, докато се приближавах, никой от тях не желаеше да сподели мнението си против мен така категорично в лицето ми, както го правеше зад гърба ми.
– Ти си луда – изръмжа Макс на Джералдин, а тя се изсмя шумно.
– Това е казал плъхът на Луната. Не си мисли и за миг, че ценя мнението ти на любител на ракообразни, момче с люспи.
– Как ме нарече току-що? – Озъби и се Макс аз поклатих глава, като хванах ръката му и едновременно с това провесих рамото на хлапето с шапката достатъчно силно, за да го ударя по задника.
– Внимавай, Дерек – казах, като мрачният поглед, който му хвърлих, му даде да разбере, че нямам предвид този момент, а снощната вечер, и той кимна, като се изкатери отново на крака, докато аз отвеждах Макс далеч от Джералдин.
– Не бях свършил – изръмжа Макс, но не направи опит да ме спре да го отвлека.
– Знаеш, че няма смисъл да се занимаваш с Джералдин – казах точно когато гласът и се обади силно зад нас.
– Така е – бягай, ти, сбръчкана скарида! Истината е невъзможна господарка за отричане!
– Тя каза ли, че съм се свил? – Опита се да се обърне назад Макс, но аз го хванах здраво и го избутах навън.
– Не си струва – настоях аз. – Просто ела да се отбием в Дупката. Всички бихме могли да се възползваме от малко време, прекарано далеч от света.
Макс ме погледна любопитно, дарбите му се допряха до стените ми, докато се опитваше да ме разчете, но те бяха здраво заключени, а леката ми усмивка беше настроена да го обезоръжи.
Кейлъб се появи в бърз миг, подхвърляйки ми сирене на скара в хартиен плик заедно с бутилка кола, и аз му благодарих, докато разкъсвах храната със зъби.
– Къде е Сет? – Попита Кейлъб, докато вървяхме по пътеката към Плачещата гора. – Той избяга снощи и тъй като хапенето на Източника ми официално стана неудобно, си помислих, че мога да си опитам късмета с него, освен ако някой от вас не предлага?
Въздъхнах и поклатих глава.
– Забравих да спя със златото си снощи – казах аз. – Трябваше да допълня, наистина.
– Защото си бил до късно с някоя? – Попита Макс, като бързо се върна към тази тема, а аз отхапах още една хапка от сиренето си на скара вместо отговор, но двамата само изчакваха, принуждавайки ме да отговоря.
– Ами, да – признах аз. – Но не така, както си мислиш. След като дадохме на близначките противоотровата, знаеш, че трябваше да…
Един вой ни прекъсна и аз погледнах нагоре, когато Сет се спусна по пътеката в наша посока, с ръце, притиснати около устата, а дългата му тъмна коса се развяваше зад него.
– Това може би е един от най-хубавите дни в живота ми – обяви той, докато се свличаше пред нас.
– Защо? – Попитах, а усмивката му се разшири.
– Това е тайна – каза той, явно смятайки, че това е още по-хубаво. – Суперсекретна, тайна, която ще направи отърваването от Вега дори по-лесно, отколкото си мислехме, защото…
През кожата ми премина пронизваща магия и аз се забих в земята, а Кейлъб почти влезе право в мен, когато усетих как собствената ми сила се разпалва, давайки ми да разбера, че някой току-що е разбил една от магическите аларми, които бях поставил на вещите си след онзи шибан пожар в стаята ми.
– Ебаси – казах, последното сирене на скара падна от пръстите ми, когато Драконът ми оживя в плътта ми, а от устните ми се изтръгна дълбоко ръмжене.
– Какво е това? – Попита разтревожено Макс, без съмнение усещайки пълната ярост, която изгаряше от мен, когато разбрах, че някой се опитва да ме обере.
– Някой се опитва да открадне мотора ми – изръмжах, главата ми се завъртя по посока на паркинга отвъд дърветата и огън пламна в крайниците ми, когато осъзнах, че вече знам точно кой е той. – Рокси – изсъсках и всички останали ме погледнаха с тревога.
– Сигурен ли си? – Попита Кейлъб, като главата му също се завъртя по посока на паркинга.
– Сигурен – признах аз и Сет изохка от вълнение.
– Тогава да отидем да си издирим една Вега!
Нямаше нито едно възражение срещу това и аз кимнах, избухнах в спринт, като разкъсвах дрехите си, докато тичах, чудовището под плътта ми молеше да се освободи и смяната ме връхлетя в момента, в който захвърлих последните си дрехи.
Златистите ми криле биеха мощно, изстрелвайки ме към небето, когато се измъкнах от върховете на дърветата, а погледът ми се спря вдясно на паркинга в далечната им страна.
Всички останали под мен се разпищяха, Сет също се съблече, за да се преобрази, а Макс се придвижи напред, за да се качи на гърба си, но аз не чаках. Тръгнах към паркинга с яростен рев, плячката ми беше заключена в полезрението ми, а яростта ми гореше също толкова горещо, колкото и пламъците, които избухваха от челюстта ми.
Този път Роксаня Вега беше отишла твърде далеч и аз щях да и покажа точно какво се случва, когато побутваш спящ дракон.
Назад към част 14 Напред към част 16