Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 38

ДАРСИ

Минахме през обрасъл двор, но с всяка наша стъпка лозите и плевелите се отдръпваха и разкриваха древна мозайка на пода, изобразяваща феникс, който танцува със собствените си пламъци.
В сърцето имаше каменен фонтан, в центъра му се извисяваше птица феникс, а когато се приближихме, от човката му бликна вода.
– Изглежда, че тук има някаква тема – промърмори Тори.
– Феникс? – Отгатнах през смях, а тя изсумтя.
Обърнахме се към тъмната врата, която беше изпълнена със сенки, промъкнахме се вътре и в момента, в който краката ни докоснаха плочника, огънят пламна в свещниците по стените.
Проследихме огъня навътре в древния дворец, минахме през друг стар двор в центъра, където се издигаше високо дърво хвърлящо сянка.. На клоните му имаше големи зелено манго и аз се зачудих дали това е, което щяхме да хапваме тук.
Въпреки че мястото сякаш оживяваше при допира ни, не разбирах какво трябваше да научим от самото си присъствие тук.
Две каменни врати се отвориха пред нас и ние се спогледахме, преди да преминем на пръсти през тях и да се вгледаме в огромната тронна зала, в която се намирахме. Тронът беше изработен от рубиненочервено стъкло, а гърбът му беше издълбан във формата на две огромни крила на феникс. Върху него лежеше едно-единствено перо, чийто бронзов цвят сякаш блестеше от огъня, който гореше в него. Високо в бледите стени се намираше дъговиден прозорец отвъд трона и слънчевата светлина проникваше в стаята на коси лъчи.
Останах близо до Тори, докато се приближавахме към трона, и протегнах ръка, за да докосна перото.
В мига, в който кожата ми се свърза с него, перото трепна далеч от мен и се завъртя във въздуха точно пред очите ни, докато около него се натрупваше блестяща червена и синя светлина.
Замълчахме, когато перото изведнъж се премести и на негово място се появи богиня, седнала на трона с бронзови криле, разперени от двете и страни, а тялото и беше облечено в броня, подобна на тази, която ни беше подарила Джералдин. Косата и беше тъмна като въглен, кожата и имаше наситен кафяв оттенък, а устата и сякаш беше свикнала да се усмихва. Отначало ми се стори, че е неподвижна, докато крилата и не се сгънаха зад нея и аз осъзнах, че почти виждам през нея.
– Потомци – въздъхна тя, красивите и черти се повдигнаха от щастие, а очите и бяха толкова светли, че горяха. – Най-накрая дойдохте.
– Хм, здравей – казах аз и Тори вдигна ръка с два пръста.
Привидението погледна между нас, после отметна глава назад и се засмя толкова силно, че изпълни стаята.
Двете с Тори си разменихме поглед и отстъпихме още една крачка назад, когато жената се изправи на крака и ни се усмихна нетърпеливо.
– Не знаете коя съм, нали? – Попита тя и двете поклатихме глави, но после се намръщих, осъзнавайки, че ми изглежда някак позната, макар че не можех да я определя. – Може би това ще ви помогне. – Тя вдигна ръка, щракна с пръст и там се появи красива корона, която беше толкова зашеметяваща, че ми открадна дъха, платината, обсипана с наситено червени и сини камъни, които накараха огъня, покрил кожата ми, да пламне още по-силно.
– Ти си кралица? – Досети се Тори, а аз изтръпнах, защото изведнъж си спомних къде съм я виждала преди. В спомените на Лавиния.
– Тя е кралицата на Вега, която видях в шапката на Диего. Тя е тази, която прогони Лавиния в Царството на сенките – казах аз и очите на кралицата потъмняха при това име.
– Да, аз съм Авалон Вега – потвърди тя. – Или поне бях. Сега не съм нищо повече от дух, призован обратно на това място, за да помага на моите наследници. – Тя ни се усмихна топло, протегна ръка, за да докосне бузата ми, и аз потръпнах от изтръпването по кожата ми, макар че не усетих нищо от пръстите и. След това докосна ръката си до рамото на Тори и сестра ми се стресна, когато кралицата я прецени.
– Лавиния отново се е надигнала, така ли? – Попита тя с хаплив тон.
– Да, възкръсна добре – каза Тори, докато горната и устна се свиваше назад. – И си играе в къщата с Лайънъл Акрукс.
– Акрукс – изръмжа кралицата. -Да… сега го виждам. Звездите ми предлагат знанието, от което се нуждая, за да ти помогна. Толкова много години – въздъхна тя. – Империите се издигаха и падаха през времето, когато ме нямаше. – Тя се стъписа от нещо, после очите и се спряха на Имперската звезда, която висеше на гърлото ми. – Ти я притежаваш.
Докоснах защитно звездата и кимнах, когато кралицата се приближи с глад в очите. Нямаше да позволя на някаква върнала се от мъртвите жена-призрак да я открадне.
– Никога не трябва да я изпускаш – твърдо каза Авалон, като погледна между нас. – Тя ще бъде най-големият ти дар, когато се възнесеш. – Тя протегна ръка, допряла пръсти до нея, сякаш искаше да я хване в ръце.
Отдръпнах се малко назад, като прочистих гърлото си.
– Трябваше да преминем през много неща, за да получим това.
– Да, винаги има цена, за да притежаваш величие – каза тя, ръката и падна настрани, докато отново поглеждаше между нас. – Боже… ще платите такава цена, за да може една от вас да управлява. Какво проклятие имат близнаците, когато се борят за една и съща цел.
Ръката ми се изстреля по същото време, когато и тази на Тори, и пръстите ни се сключиха в единство.
– Единствената причина, поради която отиваме за трона, е да унищожим Лайънъл и Лавиния, за да можем да възстановим мира в Солария – изръмжа Тори.
Кралица Авалон се усмихна тъжно.
– Засега, но когато дойде времето, и двете ще искате трона и ще се борите, за да го отнемете една от друга.
– Никога няма да се бием една с друга – казах яростно.
– Силата е коренът на нашия вид – каза тихо кралица Авалон. – Няма нищо срамно в това да я изберем пред братята и сестрите си. Това е начинът на феите. Аз се борих с брат си точно за този трон – каза тя.
– Е, ние не сме като вас – каза Тори и очите на кралицата проблеснаха в нея, но не с гняв, а само с любопитство.
– Може би… а може би не – каза тя. – Така или иначе, имам на какво да те науча, какво трябва да знаеш, ако искаш да победиш старата ми съперница.
– Какво се случи с нас? С фениксите? – Попитах. – Защо те изчезнаха?
Тя се поколеба за секунда, преди да отговори.
– Аз умрях, преди да изчезне нашият вид.
– Но ти каза, че звездите са те изпълнили с информация за годините, които са минали след твоята смърт. И какво се е случило? – Натисна Тори.
– Не мога да кажа.
– Защото не знаеш, или защото не искаш да ни кажеш? – Попитах с разочарование.
– Не знам – каза тя, след което се промуши покрай нас, крилете и преминаха през телата ни, докато на практика се плъзгаше по пода. – Хайде сега, имам много да ви уча. Трябва да бъдете обучени в начините на нашия вид. Трябва да се запознаете с нашите дарби и да сте готови за всеки противник.
– Откъде знаеше, че ще дойдем тук? – Обади се Тори, докато тичахме след нея, а кожата ни все още гореше от огъня на нашия орден.
– Това беше пророчество, дарено ми от един велик ясновидец – каза тя, без да поглежда назад. – Знаех, че един ден моите потомци ще се издигнат, и знаех, че ще дойдете при мен невежи и в нужда в момент, когато Лавиния се върне оттам, където я прогоних. Обвързах се с това място, когато умрях, за да мога да се върна и да ви обучавам, да ви науча да се биете, както аз мога да се бия, да управлявате, както аз съм управлявала.

„Спази нарушеното обещание.“

Прошепнатите думи отекнаха в главата ми и Тори се скова, сякаш също ги беше чула, и ме погледна с тревога. Точно тези думи бяха изречени на баща ни Хейл Вега от Имперската звезда.
– Току-що ли… – Погледнах надолу към звездата, взех я в дланта си, докато вървяхме, пламъците по пръстите ми я облизваха нежно, като същевременно оставяха нея и веригата, на която висеше, непокътнати.
– Хайде сега – обади се кралица Авалон, сякаш не беше чула нищо, изнесе се от стаята и ни поведе към двора, където стоеше голямото плодно дърво. – Време е за първия ви урок.
Жената се спря под дървото, вдигна длан и хвърли в нея призрак на феникс огън. Пламъците се разместваха, ставаха все по-големи и по-големи, преди да се отделят от тялото и в пълноценна птица феникс, а съществото летеше около нас, разпръсквайки следи от син и червен огън навсякъде, където се движеше. То отвори човка и издаде красив вик, който изпълни въздуха и предизвика трус в целия дворец.
Споделих развълнуван поглед с Тори и зачакахме с нетърпение да ни научат как се прави това.
Кралица Авалон ни се усмихна.
– Това ще ви отнеме известно време, за да се научите, но силата на вашия огън на феникса не може да се отключи напълно, докато не успеете да го освободите по този начин.
– Готови сме – каза Тори и аз кимнах, като вдигнах ръце в знак на подготовка.
Старата кралица се придвижи към нас и сърцето ми заби в очакване на всичко, което щяхме да научим. И осъзнах, че в тези стени хватката на проклятието сякаш изобщо не ме държи. Така че може би, когато приключим тук, ще се освободя от него завинаги.

Назад към част 37                                                              Напред към част 39

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *