Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 31

ДЖЕРАЛДИН

– Елате и ме вземете, буйни езичници! – Изкрещях, оглеждайки наоколо глутницата немъртви мошеници, които се готвеха да ме завлекат в подземния свят, където бяха погребани.
Острието на безкрайната небесна карма, както го бях кръстила, се беше изплъзнало от ръцете ми, когато каменният саркофаг, върху който стоях, се разпадна като недопечена питка и аз паднах тук като риба от виенско колело, за да се озова сама в тази тъмна стая.
Труповете се втурнаха към мен, а аз се държах твърдо, с вдигната брадичка и водна магия, която ги държеше на разстояние, докато се опитваха да ме нападнат. Но аз не бях мятаща се риба на сухо и нямаше да стана жертва на тези негодници.
С боен вик, достатъчно силен, за да подпали небесата, аз се втурнах към прочутия си боздуган, гмурнах се в един зиг-заг и го грабнах, преди да замахна с него към главата на най-близкия дявол, който беше дошъл да опита да вкуси от плътта ми.
– Не днес, добри господине! – Изръмжах. – Защото аз се бия с огъня на справедливостта под крилата си и с блестящата светлина на моите дами, които ме водят към успеха. Никога няма да бъда победена от такива като теб!
Замахнах с тежката топка с шипове на моя боздуган над главата си и разбих черепа на един от самохвалковците, преди друг да скочи на гърба ми.
– Джералдин?! – Изръмжа Макс, а гласът му отекна до мен отгоре.
– Бий се, ти, хлъзгава змиорка! – Извиках му. – Заеми мястото си в защита на моята лейди Тори в този труден час и отклони ума си от моите усилия.
– Спускам се при теб – само се дръж! – Извика той, сякаш не можеше да чуе ясния и насочващ звук на гласа ми.
Но нямах време да го наказвам, тъй като още от бездушните хулигани дойдоха да вкусят от Грус.
– Не, няма да го направите, скелетни негодници! – Изкрещях, замахнах с боздугана над главата си, от него се лееха пламъци на слава, тъй като той пламтеше от силата на моите дами и знаех, че късметът, настроен към такова съкровище, никога няма да ме подведе.
Сражавах се с плавността на водния си елемент и силата на земята си, точно както винаги ме беше учил моят скъп татко, насочвайки чистата воля на звездите чрез всяко свое движение, докато знаех, че водя битка за добро.
Ако днес загинех в защита на моите дами, щях да се присъединя към звездите, знаейки, че жертвата ми е била достойна. И все пак нямах намерение да ги напускам сега. Щях да бъда там, да наблюдавам възкачването им на трона и да се къпя в блясъка на вечното им царуване над нашето царство.
Костите се разпиляха, магията пламна и гниещите тела се разпаднаха около мен, докато се борех с яростта на старите воини и с яростната решимост да се върна при моите господарки и да застана твърдо до тях.
Точно когато последният изверг срещна гибелта си в края на моето тежко кълбо от гняв, в пещерата ми се спусна саламандър с поглед, изпълнен с облекчение в дълбоките му кафяви очи.
– Боже мой, Джери, мислех, че…
– Няма време за лъкатушене! – Извиках, поставяйки отворена длан върху нацупените му устни, докато той се навеждаше към мен, сякаш смяташе, че в момент като този е време за гушкане. – Трябва да се върнем при моята дама.
Вдигнах ръка, завладях земята и създадох платформа, която ни издигна обратно към гробището, където битката продължаваше.
– Наистина се притеснявах за теб, знаеш ли – изръмжа Момчето Макси, приближи се, стисна челюстта ми в хватката си и предизвика земетресение, което стигна чак до долните ми части.
– Аз следвам истинския и справедлив път на Всемогъщото суверенно общество – казах леко, докато се издигахме все по-високо. – Не е нужно да се тревожиш за моето благополучие.
Той поклати глава, сякаш не можеше да ме разбере, и притисна устата си към моята, преди да успея да протестирам отново.
Дадох му миг на капитулация, докато се издигахме до нивото на земята, и се откъснах от него, когато лунната светлина отново докосна кожата ни.
– В името на истинските кралици!- Изревах, докато се втурвах обратно в мелето с размахващия се в широки дъги около главата ми боздуган. – Дано звездите винаги да светят над тях!

Назад към част 30                                                            Напред към част 32

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *