Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 47

ТОРИ

Седях на един стол встрани от помещението, където се провеждаше партито, повече от изгубена какво да правя, докато часовете минаваха и аз започнах да се чудя дали не съм забравена. Лайънъл беше изчезнал заедно с Клара и Вард преди цяла вечност без никакво обяснение, просто ми беше казал да чакам тук, докато се върне. Така че бях оставена да седя с маската си на кучка сянка, докато наследниците и Ксавие разговаряха, а феите, които бяха дошли да прекарат Бъдни вечер с краля, бяха оставени да се занимават с политическите си планове без него.
Неколцина от присъстващите тук феи се приближаваха към мен от време на време, но аз ги отблъсквах с плоски погледи и отегчени изражения. Само звездите знаеха как щях да ги накарам отново да ме последват, ако някога успеем да свалим Лайънъл. Можех да видя какво си мислят за мен – някаква безсмислена пешка, която той е надвил. Но аз щях да им покажа. Преди това да е свършило, щях да ги накарам да видят, че нищо не може да ме укроти за дълго.
Погледът ми се насочи към огромния часовник на стената, точно когато той отмерваше полунощ, и сърцето ми се сви, когато прозвуча звън и всички гости спряха политическите си интриги, за да се порадват на Коледа.
За първи път щях да се събудя на Коледа без Дарси. Доколкото си спомням, на Бъдни вечер спяхме заедно в леглото и тя ме събуждаше, подскачайки като развълнувано кученце, въпреки че нямахме подаръци за отваряне или подобни глупости.
Дядо Коледа обикновено забравяше приемните деца, които никой не искаше. Винаги успявахме да си подарим нещо една на друга – Дарси обикновено прекарваше седмици в ръчна изработка на подарък и тъй като не умеех да се справям с подобни неща, просто крадях неща, от които тя се нуждаеше, като добри чорапи или ново бельо. Веднъж, когато бяхме на петнайсет, и откраднах това красиво тъмносиньо палто направо от манекенката на витрината на един магазин. Беше с подплата, меко и много топло, което и беше необходимо за дългия път до училище през зимата. Но тя успя да го облече само веднъж, защото тогавашната ни приемна майка го видя върху нея и побесня, като ни обвини в кражба и заплаши, че ще извика полиция и социални служби. Тя обаче не го направи. Тя просто започна да носи палтото сама и остави Дарси да ходи на училище всеки ден трепереща. Шибана кучка.
Бях толкова потънала в мислите си, че дори не забелязах Дариус да върви зад мен, докато не се наведе да ми говори на ухото, а брадата му галеше челюстта ми и ме караше да желая от него много повече от това.
– Такова красиво момиче не би трябвало да седи само на Коледа – промърмори Дариус и аз се обърнах да го погледна, докато той придърпваше стол до мен и поставяше две чаши с шампанско на масата.
– Опитваш се да ме напиеш? – Подиграх се, като запазих неутрално изражение, в случай че някой погледнеше в наша посока.
– Никога – не се съгласи той, наклони собствената си чаша и се облегна назад на стола си, докато ме наблюдаваше и небрежно пусна един заглушителен балон, който ни заобиколи. – Не обичам да те виждам сама на такива събития.
– Пародия е, че не танцувам по масата, докато се опитвам да не повърна – съгласих се аз, като запазих лицето си възможно най-неутрално, в случай че някой ни обърне внимание. – Дължиш ми една истинска вечер, след като всичко това приключи.
– Това е терорът на баща ми и това, че ти трябва постоянно да се преструваш на негов малък домашен любимец ли? – Попита той с нотка на горчивина в тона си.
– Това е то – съгласих се аз. – Не би трябвало да мине много време.
Дариус избухна с безсмислен смях и аз почти се усмихнах.
– Какви са шансовете да те открадна за един час утре? – Попита той.
– Искаш да се измъкнем до някое поле в средата на нищото и да видим дали ще успеем да се преборим със звездите, за да се изчукаме отново ли? – Подиграх се.
– Е, щях да предложа на Дарси да се промъкне в лятната къща на Орион и четиримата да си направим мини коледно тържество, но предложението ти има известна привлекателност.
Прехапах устни, докато усмивката се закачаше в ъгълчетата на устата ми, а Дариус ме погледна с поглед, който казваше, че би ме унищожил, ако имаше половин шанс. И ако това беше моят избор, с радост щях да му дам този шанс. Но звездите бяха болка в задника ми, както винаги, и вместо това щях да прекарам нощта в леглото на баща му. Грозно.
Двойните врати от другата страна на стаята се отвориха с драматичен трясък и Лайънъл влезе с Клара и Вард от двете си страни, а по устните му играеше усмивка, която подсказваше, че където и да е бил, не се е занимавал с нищо добро. Стела закрачи на крачка зад тях, като се опитваше да не изглежда като наранена кучка, но бях прекарала достатъчно време около нея, за да видя тези глупости. Мразеше, че я е разменил за дъщеря и. И имам предвид, че имаше право – беше доста унизително и напълно достойно за повръщане. Но тя жадуваше за онова място на ръката му и дори да се опитваше да не го показва, можех да видя глупостите и.
– Надявам се, че всички сте прекарали една прекрасна вечер – обади се Лайънъл, разтваряйки ръце, за да обхване всички в стаята с това изявление. – Но вече е късно и съм сигурен, че всички искате да се приберете по домовете си за Коледа утре.
Музиката внезапно прекъсна и аз размених поглед с Дариус, преди да успея да се спра, чудейки се какво бе предизвикало този внезапен край на вечерта. Искам да кажа, сигурно беше късно и всичко останало, но Лайънъл беше изчезнал за час или повече и изглеждаше странно да се появи отново, само за да каже на всички да се махат.
Гостите побързаха да си тръгнат, а останалите наследници ни махаха, докато следваха семействата си. Дариус се изправи на стола си, когато Лайънъл се провря през тълпата, игнорирайки всички останали и насочвайки се право към нас.
– Виждам, че все още копнееш за моя Пазител, момче? – Попита Лайънъл Дариус, като го погледна с пренебрежение и се изправи над нас.
– Мисля, че той я обича – изръмжа Клара, скочи на масата и постави босия си крак точно върху чийзкейка, който беше оставен там, без изобщо да изглежда, че има нещо против.
– Любов – издекламира Лайънъл, а горната му устна се отлепи назад. – Какво слабо понятие.
– Не се ли предполага, че любовта побеждава всичко? – Попита небрежно Дариус, като изглежда изобщо не се притесняваше, че примамва чудовището.
Последните от гостите се изнизаха и Вард затвори двойните врати, преди да се облегне на тях и да ни наблюдава с гладно изражение на лицето, което можеше да вещае само неприятности.
– Нека тогава да изпробваме това, нали? – Попита Лайънъл, като щракна с китката си, така че от ръката му се изстреля копие от сенки и удари Дариус в гърдите, като го изхвърли от стола и го събори на пода.
Скочих на крака, но успях да спра да се движа повече от това, тъй като усетих как очите на Лайънъл се спряха върху мен.
– Какво става, Роксаня? – Попита той с мек тон, който ме подкани да погледна в неговата посока.
Знаех обаче, че страхът ми за Дариус щеше да бъде изписан твърде ясно на лицето ми и сърцето ми се разтуптя, докато вместо това задържах погледа си върху него, наблюдавайки как се гърчи на пода под мъченията, които сенките му причиняваха.
– Зададох ти един въпрос, момиче – изръмжа Лайънъл, а аз посегнах към сенките, когато в тялото ми се разля тласък на страх. Впуснах се в тях с главата напред и ги оставих да ме погълнат, преди да се обърна към него с тъмнина, която се разля в погледа ми.
Устните ми се изкривиха в жестока усмивка, докато ме гледаше, а аз се приближих с една крачка до него, опитвайки се да измисля отговора, който искаше, докато треперех от целувката на мрака в мен.
– Просто наблюдавах болката му – казах аз, като нотка на забавление оцвети думите ми, дори когато те изгаряха езика ми с жлъчка.
Лайънъл ме оглеждаше още няколко секунди, протегна ръка, за да стисне брадичката ми между палеца и показалеца си, и аз погледнах право в очите му, докато ме преценяваше.
– Никога повече не се колебай, когато поискам нещо от теб – изръмжа той.
– Няма, кралю мой – съгласих се аз.
Погледът му се стесни върху мен, след което се усмихна, което накара сърцето ми да олекне заради проклетата връзка, но също така ме накара да се отпусна, когато вниманието му се измести от мен.
– Ставай – изръмжа Лайънъл на Дариус, като отдръпна сенките от тялото му и синът му се претърколи на четири крака, задъхвайки се, за да си възвърне дъха.
Отчаяно исках да изтичам при него, мразех Лайънъл, Клара, Стела и Вард с ярост, която не можеше да се сравни с никое друго чувство, на което някога съм се поддавала. Някой от тези дни щях да се нахвърля върху задниците им с целия Феникс и да ги изгоря всичките на сажди. Но дотогава мразех себе си с почти същата жестокост за това, че трябваше да стоя отстрани и да гледам как нараняват толкова много хора.
Дариус се хвана за ръба на масата, докато се изправяше на крака, оголил зъби срещу баща си и разпръснал дим между устните си.
– Ти си шибан страхливец – изръмжа Дариус. – Криеш се зад сенките и момичето, което си свързал със себе си против волята ѝ, и отказваш да се биеш с мен като фея. Всички тук знаят, че е така, защото бих те победил. А ти си толкова шибано уплашен от настъпването на този ден, че просто продължаваш да намираш още прегради, които да поставиш между нас. Но един ден аз ще пробия и ще докажа, че страховете ти са верни.
Лайънъл изръмжа точно в отговор, острият аромат на дима му се изплъзваше от него, докато се приближаваше близо до мен и поставяше двете си ръце на раменете ми, а хватката му бе синкава, докато ме стискаше здраво.
– Мисля, че е време да си лягаш, момче – измърмори Лайънъл, а аз се намръщих, тъй като не успя да направи нищо, за да смъмри Дариус за изказването му. – Явно си пиян, а останалите сме уморени.
Дариус изглеждаше така, сякаш искаше да възрази срещу това, но аз го стрелнах с умолителен поглед, молейки го да не го прави. Не можех да търпя да стоя и да гледам как Лайънъл го измъчва и предполагам, че той разбра какво го моля, защото измърмори няколко избрани проклятия и се отдалечи от нас.
– Съпроводи сина ми до стаята му, Стела – заповяда Лайънъл. – Явно е пиян и има нужда от време, за да се наспи.
– Да, кралю мой – изръмжа тя и се усмихна мило, преди да тръгне след Дариус към вратата.
Вард се отдръпна, за да могат Дариус и Стела да излязат от стаята, а Лайънъл ме обърна да го погледна, когато вратата се затвори отново, и се усмихна като грижовен родител, докато прокарваше пръст по бузата ми.
– Такава умница, нали, Роксаня? – Попита меко, като ме погали отново, а аз не понасях колко много ми харесваше да ме хвали по този начин и как се наслаждавах на топлината на ръката му върху кожата ми.
– Не е толкова умна като мен – промърмори Клара, но Лайънъл я игнорира, усмихна ми се, преди да ме хване за ръка и да ме поведе към вратата.
Вървях до него, докато се приближавахме към Вард, а той ми се усмихна с кървавочервеното си око, което за миг сякаш пламна от тъмнина, карайки стомаха ми да се свие от напрежение.
– Все още съм любимка, нали, татко? – Хленчеше Клара, докато бързаше след нас, а аз изсумтях раздразнено, оставяйки глупавата връзка да направлява реакциите ми, докато Лайънъл ме водеше през двореца към покоите му.
– Все още ли искаш да си фаворитка, Роксаня? – Попита той с тих глас и се наведе близо до мен, за да ми промърмори в ухото, а горещият му дъх обля носа ми и накара стомаха ми да се свие.
– Да – принудих се да кажа, като дори привличането на връзката не улесняваше изричането на тази дума.
– Тогава може би имаш късмет.
Почти изтръгнах ръката си от хватката му при това предложение, като успях да се въздържа да не го направя, но все пак помръднах достатъчно, за да го накарам да поклати глава към мен, когато ме забеляза.
Привлякох сенките, като се борех да не реагирам, надявайки се, че той ще отхвърли неволното движение като нищо повече от мускулен спазъм.
Започнахме да се изкачваме по спираловидното стълбище към покоите му, а сърцето ми биеше все по-силно с всяка стъпка, която правехме към върха на кулата. Слушах протестните писъци на Клара заради това, че ми обръща повече внимание, отколкото на нея, с отчаяната надежда, че те ще бъдат достатъчни, за да го накарат да и отстъпи.
– Време е, Ваше Височество – обяви Вард, когато стигнахме до покоите му, и аз го огледах объркано, докато Лайънъл ме дърпаше в масивната стая на върха на Кралската кула.
Макар че сигурно трябваше да изпитам облекчение, че гадината ни последва вътре. Доколкото ми беше известно, Лайънъл не се занимаваше с воайорство, така че се съмнявах, че е планирал да чука някого с Вард в стаята.
– Клара, ако не мълчиш и не научиш мястото си, ще бъда принуден да те накажа – изръмжа Лайънъл. – И то не по начина, който ти харесва.
Клара изглеждаше готова да избухне и очите ми проследиха движенията и, докато се обръщаше и тичаше към леглото, хвърляйки се драматично на него, докато ридаеше.
– Съблечи си роклята, Роксаня – изръмжа Лайънъл, а погледът му беше вперен в мен, докато игнорираше Клара.
– Какво? – Замълчах и погледът ми се плъзна към Вард, който отново зае позиция до вратата, а жестока усмивка изкриви чертите му.
– Роклята ти. Не искаш ли да ми доставиш удоволствие? – Предизвика ме Лайънъл и трябваше да се боря да не ми се отвори устата, тъй като твърде дълго го гледах втренчено, а между зъбите му се стелеше дим. – Има ли някаква причина, за която да знам, защо изведнъж изглеждаш неохотна да ми покажеш любовта си? – Настоя той и аз бързо поклатих глава.
Посегнах към презрамките на златната си рокля и набързо ги свалих от раменете си, без да отговоря. С бельото можех да се справя, но ако се опиташе да ме докосне, щях да се превърна във Феникс, да му изгоря члена и да избягам по дяволите. Прикритието да е прокълнато – нямаше да чукам този шибан задник, независимо какво щеше да се случи. Пуснах роклята си и тя се изхлузи от тялото ми, оставяйки ме да стоя по токчета и черно бельо, докато Вард се хилеше като някакъв стар гаден лешояд в ъгъла на стаята.
– Добро момиче – мърмореше Лайънъл. – А сега ела тук.
Поколебах се за миг, преди да тръгна към него, а огънят на Феникс осветяваше пътя през вените ми и ми обещаваше безопасност, дори когато страхът ме изгаряше отвътре.
Сенките се плъзгаха по кожата ми, докато се борех да запазя маската си на място външно, и аз се спрях пред Лайънъл, докато чаках да видя накъде ще тръгне това.
Той протегна небрежно ръка, пъхна пръсти в косата ми и освободи фибите, които я оформяха, като грубо ги прокара през нея, сякаш търсеше нещо.
Останах неподвижна, фокусирайки се върху факта, че никога не го бях виждала да прави нещо подобно с Клара, преди да я чука, и се опитах да успокоя разтуптяното си сърце.
– Какво има? – Издишах, когато той отдръпна ръцете си, а погледът му се плъзна критично по тънкото ми бельо.
– Обърни се – заповяда той студено и аз се принудих да преглътна оплакванията си, докато се обръщах с гръб към него.
Ръцете ми се свиха в юмруци, които ме боляха да избухнат в пламък, докато стоях и гледах през прозореца към изпълненото със звезди небе отвъд, докато чаках да разбера за какво става въпрос.
Остър бод ме убоде в бедрото и аз изтръпнах от тревога, когато огънят в тялото ми се сви, сякаш някой го беше издухал, и Фениксът ми се откъсна от мен в тъмнината.
– Трябваше да съм сигурен, че нямаш антидот върху себе си, преди да ти дам нова доза потискащо средство – допълни той, захвърляйки иглата настрани, когато твърде късно осъзнах, че съм в сериозна беда.
Ръката на Лайънъл ме хвана за гърлото, когато се опитах да се отскубна, а хватката му се затегна, докато ме притискаше към гърдите си, и аз извиках панически.
Опитах се да призова магията си, за да го отблъсна, но ме обзе ужас от идеята да го нараня, а връзката на Пазителя на ръката ми пламна от възмущение при това предложение.
– Толкова, толкова умно – изохка той в ухото ми, а ръката му стисна гърлото ми, докато изобщо не можех да си поема дъх и дори тогава не успях да накарам тялото си да се съпротивлява срещу него.
Някой ме хвана за ръката и аз извърнах поглед наляво, забелязах там Вард и успях да го взривя с огнена магия, преди да успее да стегне маншета, който държеше около китката ми.
Лайънъл изръмжа гневно в гърба ми, стискайки гърлото ми толкова силно, че петна започнаха да плуват по зрението ми, а високите ми токчета безполезно заскърцаха по дървения под. Вдигнах ръка нагоре, за да стисна ръката му, в която ме държеше, но не можех да се принудя дори да се опитам да откъсна ръката му от себе си, тъй като връзката ме принуждаваше да му позволя да направи това.
Звездите отвъд прозореца сякаш ми се подиграваха, докато мракът се приближаваше още повече, и усетих как ограничаващите магията белезници се затвориха около китките ми точно когато бях сигурна, че ще загубя съзнание.
Но преди да успея да избягам в забвение, Лайънъл ме отхвърли от себе си с цялата сила на своя Дракон.
По пътя надолу челото ми се удари в ъгъла на нощното шкафче и болката от това почти ме заслепи, докато се сгромолясвах на пода, задъхвайки се, а по лицето ми се стичаше кръв.
Клара извика победоносно, скочи от леглото, преди да ме ритне встрани с босия си крак и да изпрати още болка, която се разпиля по тялото ми.
Тя ме изрита още два пъти, преди да успея да си поема дъх достатъчно, за да се опитам да отвърна на удара.
Хванах глезена и, когато тя насочи още един ритник към мен, дръпнах я силно и я извадих от равновесие, така че тя падна на пода с писък на ярост.
Тя се хвърли към мен и аз я ударих в тъпото и лице на сенчеста пикла с ярост за всичко, което тя и мъжете в тази стая ми бяха направили. Нещо се пропука под силата на удара ми и тя изкрещя от болка, преди да забие сенките в мен като хиляди ножове, които отлепиха плътта от костите ми наведнъж, ослепявайки ме в агония.
Гърбът ми се удари силно в нещо, докато крещях, и когато тя най-накрая отдръпна сенките от плътта ми, се оказах привързан към стола от кошмарите си, окървавена, задъхана и изпълнена с толкова чист страх, че ме парализираше.
– Моят глупав син си проправяше път обратно към сърцето ти, нали? – Ухили се Лайънъл, докато стоеше над мен, а аз вдигнах брадичка, преди да се изплюя право в лицето му. Така или иначе всичко беше приключило. Той знаеше. Така че да му го начукам и да еба този глупав половин живот, който живеех под него.
Лайънъл помръкна, докато кръвта и слюнката се стичаха по лицето му, след което изръмжа срещу мен, докато отново стискаше гърлото ми в желязна хватка. Той посегна надолу, за да прокара огнена линия по бедрото ми с един пръст, прогаряйки скриващото заклинание, което бях поставила върху кожата си, за да скрия татуировката.
– Колко сладко – промърмори той, докато четеше думите, които ме обозначаваха, че съм на Дариус, преди да обхване с ръка мастилото и да привлече драконовия огън към дланта си.
Не можех да не изкрещя, когато мастилото беше унищожено заедно с плътта на бедрото ми и отвратителният аромат на горяща кожа изпълни въздуха. Когато той най-сетне отдръпна ръката си, почти загубих съзнание от болката.
Вард се приближи зад него, когато смехът на Клара изпълни въздуха и погледът ми се спря на рубинената огърлица, която носеше. Онази, която Дариус ми беше дал и което тя въртеше между пръстите си, за да ме дразни.
Треперенето разтърси тялото ми, докато се опитвах да си спомня всичко, което Макс ме беше научил за избягването на нашествието на циклопите. Но с толкова много болка в плътта ми беше почти невъзможно да накарам мислите си да се подредят достатъчно, за да се подготвя за нея.
Вард облиза устни, докато несъответстващите му очи се плъзгаха заедно, а Лайънъл хвана брадичката ми, като ме принуди да се обърна и да погледна към неговия гъдател.
Стиснах зъби и принудих съзнанието си да заключи всички тайни, които пазех на тъмно. Той нямаше да ги открие. Щях да умра, преди да издам сестра си, брат си, приятелите си. Щях да запазя в тайна всичко, което правехме, за да се борим срещу това чудовище, и да скрия местоположението на Имперската звезда, независимо от всичко. Той нямаше да ме пречупи. Но определено щеше да се опита.
Последното нещо, което чух, преди да падна в бездната на властта на Вард, беше плътният и тежък глас на Лайънъл в ухото ми.
– Мисля, че е време да ти се напомни кого обичаш истински, Роксаня.

Назад към част 46                                                         Напред към част 48

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!