Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 53

ДАРСИ

Орион се стрелна около стадиона и се изстреля върху гърба на една нимфа точно когато друга хвърли огън към нас в експлозия от неконтролируема сила. Огънят се заби в чудовището, с което се биехме, и го удари право в гърдите, така че то изпищя и се препъна назад, на път да падне.
Издърпах ножа от колана на Орион, докато той се държеше за шията му, и се протегнах нагоре, забивайки го с всички сили в тила. Той се взриви в сенките и аз пуснах Орион, преди да се ударим в земята, а тежестта му изтръгна въздуха от мен.
Вече бяхме ликвидирали две нимфи, но за всяка унищожена от нас, друга се освобождаваше в арената и знаех, че не можем да продължаваме така вечно.
Огнена кула се издигаше от кривите ръце на най-близката Нимфа, която имаше големи, извити рога на главата си и черна звезда между очите си. Беше страшно силна, откраднатата сила на феите във вените и беше ужасяваща и единственото ни предимство беше, че не можеше да я владее много умело.
Орион ме вдигна и се втурна нанякъде, докато огънят пламна по земята, където току-що бяхме лежали. Стигнахме до другата страна на арената и аз скочих от ръцете му, бързайки да се кача на гърба му, когато отдясно към нас се насочи една нимфа. Държах ножа в хватката си, докато Орион вдигаше бухалката с ръмжене, а тълпата викаше насърчително към зверовете, които се насочваха към нас, викайки за нашата смърт.
Орион дишаше тежко, докато си поемаше дъх, и ми се искаше да мога да му предложа лечебна магия, но бях безполезна. Единственото, което можех да направя, беше да го държа и да направя всичко възможно да оцелеем. Но колкото по-дълго продължаваше това, толкова повече се опасявах, че се приближаваме към края си. Беше цяло чудо, че бяхме оцелели толкова дълго.
– Дръж се здраво – изръмжа Орион и вдигна бухалката си по-високо, докато враговете ни обкражаваха.
– Не можем да продължаваме така – казах аз и погледнах към трибуните, където Лайънъл ни наблюдаваше с изкривени от забавление черти.
Тори ме гледаше обратно с отчаяние в очите, докато Клара я държеше заключена на място, а аз мълчаливо и съобщих, че няма да се предам. Никога.
Най-близката нимфа изпрати водна магия към нас, ледените парчета се разхвърчаха навсякъде и Орион се втурна нанякъде, съскайки между зъбите си, когато едно от тях се заби в ръката му. Задъхах се и стиснах раната, а пръстите ми бяха мокри от кръвта.
– Продължавай да бягаш – помолих с ужас.
Той продължи да се втурва около арената, докато от всички страни към нас се хвърляше магия, а аз изцяло вярвах на Орион, че ще ни преведе през нея.
Той се изстреля зад нимфата с водна магия, удари я силно в задната част на краката с тоягата си и съществото се спъна на едно коляно с рев.
Орион се завъртя, вдигна бухалката над главата си и я стовари върху черепа на нимфата с яростен удар. Съществото падна на земята с предсмъртен стон и се пръсна на пепел и сянка около нас.
– Да – изсъсках аз и целунах Орион по бузата.
Още нимфи се изсипаха на арената от каменните врати отсреща и Орион се втурна към тях с пълна сила, за да се опита да влезе вътре. Но тъкмо когато се канехме да се хвърлим през вратите, се ударихме в магическа бариера и бяхме изхвърлени назад сред четири от гигантските зверове, които се търкаляха далеч един от друг по пясъка.
Сърцето ми гръмна в гърдите, докато се изтласквах нагоре, вдигнах ножа и го забих в краката на най-близката нимфа, след което го забих в стомаха на една от тях.
Огромна сондирана ръка се блъсна в мен, запращайки ме да летя още по-далеч от Орион, и аз се ударих в пясъка достатъчно силно, за да натъртя гръбнака си. Страхът и решителността се сблъскаха в мен, докато се изтласквах отново на крака с ръмжене, пренареждайки хватката на ножа, докато тичах обратно към мястото, където Орион жестоко размахваше бухалката срещу три от чудовищата.
Той се бореше с яростни, неотстъпчиви удари, но скоро те взеха надмощие и едно от тях го повали на земята, като заби крак в гърдите му и посегна към сърцето му с протегнатите си сонди.
– Не! – Ужасът ме обзе и аз се втурнах към него с писък на непокорство, като забивах ножа в гърба на нимфата отново и отново, карайки я да се извърти от тревога, за да се обърне към мен. Друг звяр ме хвана около кръста, хвърляйки ме до Орион, а ножът беше изхвърлен от ръката ми и отскочи по пясъка. Сърцето ми се разтуптя, надеждата ми се отдръпна.
Море от ужасяващи физиономии на нимфи ни гледаше, докато ни притискаше на място, а Орион се бореше с всички сили да се изправи, успявайки да стигне до половината път, само за да бъде избутан отново надолу от все повече ръце на нимфи, които се бореха да бъдат тези, които да го прободат.
– Махайте се! – Изкрещях, протягайки се към него, докато остри сонди се търкаляха по дължината на тялото ми, а под носа ми се носеше ароматът на собствената ми кръв.
Трябваше да стигна до Орион. Нямаше да спра, докато не се озова при него.
Ако трябва да умрем, поне да умрем заедно.
– Дарси! – Пронизителният писък дойде от сестра ми и болката ме прониза при този звук, потвърждавайки това, което вече знаех. Беше свършило. Беше свършило. Нимфите се бореха коя да открадне магията ни и ние не можехме да се освободим, докато ни обграждаха.
Съжалявам. Обичам те.
Тълпата крещеше възбудено, скандираше за смъртта ни и животът сякаш се затваряше около мен, стеснявайки се до няколко последни мига.
Ръката ми намери ръката на Орион и той ме дръпна плътно към себе си, опитвайки се да се освободи с всички сили. Но нимфите се бяха струпали наоколо и когато той някак си се добра до коленете си, една от тях го хвана за главата. Изправих се на крака и разкъсах ръцете на звяра с ноктите си, впих зъби в сондите му и захапах твърдата кора на плътта му, докато не усетих вкуса на кръвта.
То се отдръпна с писък, но друго зае мястото му и го задържа неподвижно. Очите на Орион срещнаха моите, без да мигат, сякаш не смееше да види нищо друго освен мен в последните си мигове, а аз също не смеех да затворя очи. Скръбта се разпръсна по тялото ми, когато друга нимфа ме сграбчи, а ние с Орион бяхме принудени да се приближим един към друг, тъй като започнаха да се борят да вкарат сондите си първи в нас.
Сълзи се плъзнаха по бузите ми и почти не усещах болката от нараняванията си, докато гледах към другаря си пред мен. Мъж, когото бях избрала за себе си, независимо от звездите, съдбата и законите. Той беше мой и аз бях негова. Сега и винаги. В края на краищата той все пак беше спазил обещанието си към мен и аз бях спазила своето. Бяхме се борили един за друг, докато не издържахме повече.
Вдишвах го и проклинах света, че не ни е дал шанс. Или може би имахме такъв и това беше цената за провалянето му.
– Не ме пускай – помолих го срещу устата му.
Той ме държеше по-здраво, докато се опитваше да се изправи отново, но твърде много от тях ни притискаха.
– Ще се видим в звездите, Блу – закле се той, а устните му се допряха до моите.
Над главите ни се чуха гръмотевици и светкавици огряха трибуните, преди да се чуе трясък, когато нещо се удари. Усетих как смъртта се приближава, обгръщайки ни като плащ.
– Арггггххххххх! – Извика жена някъде отвъд нас, а тълпата се задъха и извика точно когато четири огромни бели лапи се забиха в нимфите, които ни държаха на земята. Предните две бяха облечени в метален феникс и от ноктите му избухна огън, който уби две Нимфи в бърза последователност.
Бяхме повалени на земята и Орион ме придърпа към гърдите си, обграждайки ме с тялото си, докато Сет прескочи над нас и разкъса друга нимфа само със зъби. Джералдин го яздеше, облечена в някакви блестящи бронзови воински доспехи, допълнени със заострени сребърни цици.
Тя размахваше боздугана си около главата, разбивайки черепите на нимфите, докато от падащите нимфи се разпръскваше сянка и прах. През болката и слабостта в тялото си едва събрах сили да се надявам.
– За моите най-славни величества! – Извика тя. – Опасността зове името ми, а моето име е Джералдин Гунделифус Габолия Гундестрия Грус! Чуйте. Аз. Идвам!
Кейлъб се изниза на показ, облечен в черно, спусна се в пясъка пред нас и притисна ръце към гърба ми, където сондите на нимфата се бяха врязали в мен. Изхлипах от болка, докато той ме лекуваше, преди да се премести да лекува Орион, чиито пръсти се бяха вкопчили в моите. Когато свърши, Кейлъб заби игла в ръката ми, без да каже нито дума, и аз изтръпнах, когато антидотът на Потискащия реда нахлу във вените ми.
– Имам те – изръмжа той и отключи белезниците ми с ключ, преди да го хвърли на Орион.
– Благодаря – казах задъхано.
– Стани, бий се, бягай, това е планът – о, и не умирай – каза Кейлъб и извади от гърба си огромен меч, който разпознах като онзи, който бях направила за Орион. Подаде му го, преди да се откъсне в движение.
Магията нахлу в пръстите ми и аз придърпах Орион по-близо, докато нимфите бяха разсеяни от приятелите ни, привличайки устата му плътно към шията си. Той не се беше хранил, откакто бяхме в дома на Стела, и сигурно изпитваше глад за магия.
– Пий – заповядах аз, като хвърлих въздушен щит около нас, и той го направи, а кътниците му се врязаха в гърлото ми, докато зареждаше магията си с моята.
Едва имах време да си отдъхна, когато около нас се спусна хаос и сянката на огромен буреносен дракон прелетя над нас. Тълпата крещеше и смъртта се разливаше из амфитеатъра на яростни, хищни криле, докато светкавиците на Данте обстрелваха трибуните и се появяваха все повече и повече наши приятели.
– За истинските кралици! – Втурна се през тълпата Хамиш, свали дрехите си, преди да се превърне в огромен черен цербер и да щракне с челюсти феите, които бяха дошли да гледат смъртта ни. Имаше тибетски плъхове, минотаври, вълци. Беше красив, ужасяващ хаос. И аз изпих всичко това с надежда, която се надигаше в гърдите ми, и със сила, която се връщаше с бясна вълна. Не можех да видя Лайънъл зад рояка от сенки, докато Клара се бореше да задържи всеки, който се осмеляваше да се опита да се доближи до него. Но сестра ми беше там горе. И аз трябваше да стигна до нея.
Когато Орион свърши, побързахме да се изправим на крака, лекувайки раните си, а аз вдигнах ръце, докато огънят на Феникса пулсираше през съществото ми. Тъмна и отмъстителна усмивка закачи устата ми. Щитът се беше спуснал над арената и нашите приятели бяха дошли да ни спасят. Съдбата ни беше дала втори шанс. И аз щях да се възползвам максимално от всяка секунда.
Докато Сет и Джералдин разкъсваха нимфите пред нас, а Орион се стрелкаше напред, за да отсече още с меча си, аз протегнах длани и пуснах огромен изблик на феникс огън, оставяйки го да разсича нимфа след нимфа, докато половината от тях не започнаха да бягат, за да се опитат да избягат. Но аз нямаше да покажа милост. Беше време кралят и армията му да паднат. И кралиците на Вега да се издигнат.

Назад към част 52                                                   Напред към част 54

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *