Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 62

ДАРИУС

Умът ми пламтеше от видения на всички хора, които обичах на този свят, станали жертва на ужасни обрати на съдбата, а сърцето ми туптеше в ушите, тъй като дълбоката магия на това място сякаш си проправяше път право в душата ми.
– Кажи ми – изръмжах аз. – Какво ще е нужно, за да ги спасим?
– Жертва – издиша гласът и накара въздуха около мен да потрепери, докато по стените около мен светнаха безброй руни.
Дупката в скалата изведнъж отпусна хватката си върху ръката ми и аз се препънах няколко крачки назад, докато изтеглях кървящата си ръка. Магията ми се върна, докато стоях задъхан пред огромния камък, и имах чувството, че съм пробягал маратон от всичко, което току-що ми беше направил.
– Ще ги спасиш ли? – Поисках и в стаята се разнесе шумолене, което звучеше почти като далечен смях. Кожата ми настръхна, сякаш стотици очи бяха вперени в мен, но не можех да откъсна поглед от светещия камък пред мен.
– Животът на една фея не означава много за звездите. Съдбата се променя, съдбата невинаги е изваяна от камък. Дарът, който се предлага, не е животът. Това е свободата. Шанс. Възможност да промениш звездите отново.
Отворих уста да попитам какво означава това, когато друго видение изпълни съзнанието ми.
Рокси се бореше за баща ми, принудена да даде всичко от себе си в негова защита заради връзката, която той и беше наложил. Но докато я гледах, тя остана неподвижна, знакът на Овена на ръката и избледня и съзнанието и се изчисти от контрола на връзките.
Очите и блестяха със сила и отмъщение, но видението отпадна, преди да успея да видя как се развива този път. Бях изпълнен обаче с една сигурност – ако това се случи, тогава той няма да може да и забие нож в гърба, тази възможност щеше да отпадне и животът и щеше да бъде спасен. Тя щеше да преживее поне този ден и точно сега не бях сигурен на колко повече изобщо мога да се надявам.
– Една година – издиша гласът. – За да я обичаш така, както те боли. Да бъдеш най-доброто от себе си. Една година и не повече.
– Искаш да купя живота и със смъртта ми? – Попитах, а гласът ми загрубя, когато осъзнах, че това е цената. Това беше необходимо, за да пренапиша звездите, да спася живота ѝ и да я освободя от властта на баща ми.
Сърцето ми заби отчаяно в гърдите, сякаш сега гледах смъртта си в очите, и при тази мисъл ме побиха тръпки на страх. Не исках да умра. Исках да живея. С нея.
Но ако съдбата и вече беше решена и това беше единственият и шанс, тогава какъв друг избор можех да направя? Ако тя умре сега, може би ще умра така или иначе, защото знаех, че няма да има радост на света за мен, ако тя вече не съществува.
Солария се нуждаеше от силни владетели, но Ксавие можеше да заеме моето място в Съвета. А и тя щеше да има сестра си, след като мен ме нямаше.
– Всички връзки? – Уточних, докато виденията за нейната смърт отново ме притискаха, предупреждавайки ме, че времето за нея изтича, че трябва да направя този избор бързо.
– Ново начал – потвърди гласът. – Всяка връзка, наложена от звездите на двама ви, е заличена.
– Но всичко, което получавам, е една година? – Сърцето ми отчаяно се блъскаше, адреналинът ме молеше да направя нещо, за да се спася, но това не беше враг, с когото можех да се боря. Това беше съдба в процес на създаване.
– Една година, за да живееш живота, за който копнееш. Една година, за да разбереш дали наистина си човекът, който искаш да бъдеш.
Устните ми се разтвориха за отговор, но въздухът пред мен трепна и се видях във видение на бъдещето. Стоях с Рокси под огромна коледна елха, а устните ми се притискаха към нейните в една последна, отчаяна целувка, преди времето ми да изтече след една година.
Ръцете и се свиха около врата ми, привличайки ме по-близо, а аз я държах толкова силно, че бях сигурен, че дори звездите не могат да ни разделят.
Но когато часовникът удари пладне, мускулите ми се отпуснаха, магията в мен се спря. И дори да се борех с всички сили да остана с нея, съдбата ми вече беше подпечатана и все пак ме откъсна от нея.
Рокси изкрещя, когато паднах на колене пред нея, а силата на звездите дойде да прибере цената, която бях обещал да платя. Звукът на скръбта и ме разряза и идеята, че и причинявам толкова много болка, ме накара да изпитам отчаяно желание да я предпазя от нея. Но нямаше друга алтернатива. Тя можеше да има живот без мен или изобщо да няма живот. А аз не можех да понеса идеята тя да бъде отнета от този свят преди да и е дошло времето, независимо от цената, която трябваше да платя.
Паднах обратно на пода във видението, а Рокси отказа да ме пусне, падна върху мен, като притисна още една целувка в устата ми и помоли звездите да променят решението си.
Нейните сълзи обляха бузите ми, когато последният ми дъх се плъзна покрай устните ми и бях принуден да я оставя зад себе си. Борех се да я задържа, докато ме изтръгваха, а сърцето ми се разкъсваше при мисълта, че я оставям сама. Ако се случеше, знаех, че никога повече нямаше да я оставя.
Но когато паднах в тъмната прегръдка на смъртта, сърцето ми беше светло от любовта, която бях почувствал през тази година. От това, че имах това време с нея като мое собствено, за което копнеех толкова дълго.
Времето не беше достатъчно. Но нито един ден, месец или година с нея никога нямаше да са достатъчни. И знаех, че ако тя умре сега, цялото време на света ще бъде празно за мен без нея.
Цената беше твърде висока. Но аз щях да я платя два пъти повече за нея.
Затворих очи и си помислих за нея, докато поставях окървавената си ръка отново върху повърхността на светещия камък, а магията в него ме зовеше да направя единствения възможен избор. Това беше жертва, която ми се искаше да не правя с всяка частица от душата си. Но отдавна знаех, че ще дам живота си за моето момиче. Така че това всъщност изобщо не беше избор.
– Кръвта на клетвопрестъпника – повтори гласът, наситен с още по-голяма сила, тъй като енергията в пещерата накара цялото ми тяло да изтръпне. – Потомък на измамника. Син на разрушителя. Предлагаш ли живота си в замяна на разкъсването на връзките?
Ръката ми потрепери там, където се притискаше към камъка, и аз затворих очи срещу златното сияние, което се излъчваше от него, докато изпълвах съзнанието си с образи на момичето, за което с удоволствие бих се отказал от всичко, като безмълвно и се извинявах, че съм толкова егоистичен в този избор. Въпреки че знаех, че няма друг избор, който да мога да направя.
Нямаше да има мен без нея. И щях да дам живота си за нейния, дори ако трябваше да умра точно сега. Щях да направя така, че тази година да има значение. Щях да компенсирам всяко ужасно нещо, което някога бях направил с нея, и щях да унищожа баща си, за да съм сигурен, че тя ще бъде в безопасност от тиранията му, когато мен ме няма.
В крайна сметка за мен оставаше само тя. Бях го изписал върху кожата си и беше запечатано в сърцето ми. Тя ме притежаваше изцяло и никога нямаше да направя друг избор.
– Приемам условията ти – изръмжах с дълбок глас, който отекваше с окончателност. – И предлагам живота си като заплащане.

Назад към част 61                                                             Напред към част 63

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!