Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 73

ДЖЕРАЛДИН

Бях видяла всичко. Моята лейди Дарси, която се превръща в звяр от гората, и нейният мъж Ори, който я преследва в боя. Трябваше да тичам при нея, да я укротя като див мустанг в моите пасища.
Тичах напред, докато гигантското зверско същество, в което се беше превърнала моята скъпа Дарси, пируваше с нашите хора. Тя приличаше на голяма черна мечка със сенки, които танцуваха по краищата на козината и като същество от дълбоките пропасти на Багамагута.
– Идвам, дръжте се, милейди! – Извиках.
Завъртях се във въздуха с името Вега на уста, докато размахвах боздугана си, а шиповете се забиваха в гузното лице на нимфата и превръщаха грубияна в сажди. Това беше малка победа сред полето на опустошението и докато Дарси вилнееше сред нашите хора, виждах как гибелта ни се издига като луна над бурно море, отбелязвайки ни за преминаване отвъд завесата.
Орион хвърли въздушни щитове върху бунтовниците, за да държи Дарси далеч от колкото се може повече от тях, но тя ги пробиваше отново и отново.
Аз повалих още една нимфа с вик и замах на вярното си оръжие – Острието на безкрайната небесна карма, което донасяше смърт на враговете ни, сякаш беше родено, за да ни защитава.
– Вземи това, ти, изнасилвач на недоносчетата! – Изкрещях, избърсвайки челото си, докато натисках напред, а моята сладка Дарси вече беше покрита с кръв, докато парчета от бунтовниците летяха над главите ми и стенанията се засилваха.
Досещах се какво е предизвикало тази промяна в нея. Лавиния явно беше виновна. Бях видяла взаимодействието им, макар че не бях чула дори шепот на дума в суматохата на битката.
Орион се бореше да я отблъсне, ръката му вече кървеше от замахването на ноктите на Дарси, а аз крещях като гребена на Гарблес, докато се борех да ги достигна. Не исках да видя как елинският и партньор пада под ноктите и или да гледам как тя откъсва главата му от финото му тяло, но уви! Изглежда не можех да се движа по-бързо, изтласкана назад от бунтовниците, които се обръщаха и бягаха от своята кралица, докато тя ги режеше на парчета.
Но аз не исках да се свивам като комар пред челюстите на водно конче, не! Щях да се притека на помощ на моята господарка. Щях да изрева името и към небето и да помоля звездите да я освободят от тази ужасяваща форма, която бе обхванала тялото и.
Орион успя да покрие с въздушна магия още една линия от бунтовниците, давайки им шанс да избягат, след което хвърли лед, за да се опита да върже краката на Дарси и да я задържи.
Изкрещях окуражително, но Дарси проби леда и се блъсна в една редица бунтовници, като ги повали под лапите си.
– О, Боже, гуакамоле върху гекон.
Стигнах по-близо и кръвта опръска лицето ми, когато Дарси разтърси един човек между челюстите си. Очите на моята скъпа дама се завихриха от мрака на отвратителната вещица в сянка, която и беше сторила това, и аз се заклех да я спася.
Орион скочи на гърба на Дарси, ръцете му се вплетоха в козината и, докато извиваше главата и настрани, изтласквайки челюстите и от бунтовниците и давайки им възможност да избягат. Но аз не избягах.
Вкопчих пети, раменете ми се блъснаха в бунтовниците, докато се борех с вълната от тела, която ме изтласкваше, като не им позволявах да ме отнесат със себе си като изгубен кокосов орех в морето.
Дарси поклати глава толкова силно, че Орион се откъсна от нея и падна на земята по гръб с трясък, който ми подсказа, че се е счупила някоя важна кост. И докато той ръмжеше от болка, видях, че не може да помръдне, а мечът му е изгубен в мръсотията на бойното поле, докато неговият Елисейски партньор пристъпва напред, за да нанесе убийствения удар.
В гърлото ми заседна въздишка и аз забих лакти в бунтовниците около мен, изтласках ги настрани, пробих редиците им като грах, който се измъква от шушулка, и в един момент отново побягнах, вдигнала боздугана си нагоре, като я размахвах и крещях достатъчно силно, за да ме чуе слънцето, което спеше отвъд хоризонта.
Дарси вдигна глава, обръщайки поглед към мен вместо към Орион, а аз продължих да тичам към тях, все още размахвайки боздугана си, но без намерение да наранявам дамата си. Бях уловена в конфликт, когато тя оголи кътниците си към мен и видях как смъртта ми блести в очите и като два галещи диаманта.
– Няма да нараниш своя мъж Ори! – Извиках, гмурнах се напред, краката ми се отлепиха от земята, докато се въртях в салто, с главата надолу, преди да се приземя върху Орион и да го излекувам с всичко, което имах да дам.
Той изхърка, когато счупените дискове на гръбначния му стълб се сляха отново и очите ни се срещнаха за миг, преди остри нокти да пробият бронята ми като горещ нож, който реже масло, да се забият дълбоко в рамото ми и да ме отхвърлят от него.
Изплавах във въздуха, губейки хватката си върху боздугана, а времето сякаш се забави, докато горещата струя кръв се стичаше по гърба ми, а небето и земята се сливаха в едно.
Усетих мириса на река от смърт по плътта си и се зачудих дали времето ми не е наближило, когато се ударих в земята, търкулнах се по кален бряг, а около мен се разнесе море от кръв и кал, докато вятърът се изтласкваше от дробовете ми.
Може би мама беше наблизо, чакаше да ми подаде ръка и да ме поведе към звездите. Но аз нямаше да си отида тихо, щях да се боря, докато в костите ми нямаше повече борба. Ще се боря като смелите воини от древността и ще застана непоколебимо като планина пред луната още тази нощ.
Вдигнах глава, опитвайки се да се изправя, и се чу най-мощният бум, когато Анджелика падна на земята пред мен в гигантската си форма на червен дракон. Тя изрева, когато огромният кафяв Дракон на Милдред се приземи върху нея, грозният звяр разкъса гърлото и с остър зъб и кървав нокът, а ревът на моята скъпа Анджелика угасна в гърлото и, последният и дъх се търкулна по бузите ми, докато умираше, а онази гадна Милдред откъсвайки главата от раменете и, изръмжа победно, преди да се издигне в небето.
Мъката, скръбта и пълното опустошение се преплетоха в мен, докато се принудих да се изправя на крака и да се излекувам, забелязвайки Орион, който преследваше Дарси на бойното поле, а ризата му беше наполовина разкъсана и напоена с кръв.
Сълзи се стичаха по бузите ми, докато гледах скъпата си приятелка Анджелика с хлипане в гърлото като жаба на лилия.
– Мила, скъпа Анджелика! – Извиках, сълзите ми прииждаха горещо и бързо, докато гледах към небето, а погледът ми се стесняваше върху Милдред, докато я заклеймявах с проклятие, което сама бях създала. – Ще умреш от ръката ми и ще страдаш, преди да те изпратя в долния свят, крещейки и изгаряйки отвътре навън! Чуй ме този ден! Ще отмъстя за моята съюзница, която беше с твърдо сърце и в нокътя на крака си имаше повече стойност, отколкото ти някога ще притежаваш!

Назад към част 72                                                      Напред към част 74

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!